Величествена среща на морето със сушата

Казват, че на земята имало райони с особено излъчване: планината Кайлаш в Тибет, Стоунхендж в Южна Англия, остров Пасха в Тихия океан, Мачу Пикчу в Андите. Магически места, където полетът на въображението достига по-далеч, а усещанията и чувствата са по-интензивни. За нас едно от тях е край село Камен бряг.

Там безкрайната и изгоряла от жега Добруджа слиза да се окъпе в морето и безпощадните морски вълни брулят и подкопават огнените й брегове. Вятърът понякога е толкова силен, че птиците сякаш висят неподвижно в небето. Слънцето разцепва земята, както напуква и тукашните медени пъпеши. А завали ли дъжд, с пръстта оцветява морето като боза. Зимата сковава в лед скалите и моделира лавиноопасни козирки над водата. Но независимо от този не особено гостоприемен климат, именно тук предпочитат да живеят неизброимо количество животни, птици и растения. Въздухът ухае на водорасли, диви смокини и билки. И никъде другаде морето не е толкова голямо. Гледано от високия скалист бряг, то се разстила от нозете ни чак до далечния хоризонт, сякаш за да ни демонстрира на максимална площ колко багри и нюанси може да има безцветната уж вода.

Тук всичко е някак извън времето. Сякаш сме в свят, оживял отпреди девет века и всеки момент ще зърнем останките на замъка Камелот и забития сред камъните меч на крал Артур. Сред такава природа си представяме как господарят на живота и смъртта се качва на лодка с красивата фея, за да отплават към митичния о-в Авалон. Край Камен бряг красотата и историята са побратимени. Археолози са доказали, че в древни времена сарматски племена са издълбали над морето града си в самия ръб на скалите. Живеели в пещерни жилища и погребвали мъртъвците си в скални гробници. Тук е най-богатата част от Добруджанските пещерни градове - колонии. Доста по-късно християнски отшелници отново се заселили в пещерите тук, в търсене на божествено откровение. Особено интересна е скалната църква “Клисе маара” с издълбаните по стените й знаци.

За да вкуси омаята на това чаровно село, от човек не се иска нищо повече от желание. Спален чувал и палатка са напълно достатъчни. Дори второто не е зъдължително, защото множеството скални козирки, ниши и изкуствено издълбани пещери предлагат “квартири”.
Има и “вечен огън” - стар нефтен сондаж на скалите до брега, от преди петдесетина години, от който извира природен газ, и до днес гори непрекъснато. Превърнат е в лагерен огън, около който всеки може да се сгрее вечер или да си сготви нещо. А между Тюленово и Шабла са цистерните с постоянно течаща топла минерална вода, отлична за къпане. Тоест налице са всички битови условия.

Но не забравяйте: това не се отнася за близката местност “Яйлата”. От 1980 г. той е обявен за археологически и природен резерват и бивакуването там е забранено. “Яйла” означава пасище. Този терасен участък от брега, хлътнал с петдесетина метра, прилича на естествено укрепена местност. Тук растат десетки от най-редките растения в района. Особено красиво е в средата на май, когато цъфтят дивите божури. В “Яйлата” е добре реставрираната византийска крепост. Районът е бил толкова важен древен кръстопът, че за доказателство след дъжд от земята се показват измити старинни монети. Това пък води тук орди иманяри, въоръжени с металотърсачи.

Разнообразен животински свят също е избрал това крайбрежие за свой дом. По време на разходките си ще срещнете сърни и зайци, костенурки, таралежи, гущери и змии и дори лисици и чакали. Тревите и просторът над тях звънят от многоглас птичи хор. Понякога и скалите не се виждат от накацалите по тях корморани. Най-добре е истинските ценители на природата да изминат разстоянието между Шабла и Калиакра пеша. То е не повече от 25-30 км. Ако разделите пътя на части, всяка от тях ще е десерт за определен ден от почивката. А ако искате да посетите труднодостъпните пещерни комплекси на “Стълбата”, “Геологическата пещера” или “Халката”, добре е да носите осигуровъчно алпийско въже.

При условие, че морето е тихо и имате лодка, хубав спомен ще оставят посещения на Гълъбовата, Тюленовата или Пиратската пещери. Части от тях са изцяло под водата. Вълнуващо, но опасно преживяване е и едно крайбрежно плаване покрай отвесните скали над морето. В района вятърът често се появява изневиделица, сменя посоката си и можете да се окажете в плен на прочутото Дяволско течение. Неговият път в тихо време се вижда добре от високите скали като река, която тече насред морето. За това течение най-добре ще ви разкажат местните рибари. Всеки от тях поне веднъж е бил влачен от него чак до устието на р.Камчия. Не са редки обаче случаите, когато рибари въобще не са се връщали от морето при появила се внезапно буря.

Любителите на суровия северен черноморски бряг отдавна са се разделили на две групи. Едните поставят Камен бряг в центъра на своята карта, другите – разположеното малко по на север Тюленово. И двете места предлагат да видите морето такова, каквото е в картините на маринистите - бурна, ревяща стихия, която респектира с могъществото си и заплашва да помете всичко по пътя си. Името на Тюленово е дошло от отдавна изчезналия тюлен-монах, който живеел в пещерите край водата. И до днес мнозина го търсят с надеждата, че на някое по-недостъпно място видът се е запазил.

Както при Камен бряг и тук не очаквайте да видите пясъчни плажове, каквито има на север от Шабла край селата Езерец и Крапец. Брегът е гол, скалист, отвесен, труднодостъпен и негостоприемен. Както се казва, “трън да влачиш, няма какво да закачиш”. В замяна на това от скалите можете да видите долу под краката си скачащи във водата делфини и гонещи се лефери и лавраци, зорко следени от цели птичи армади. Край Тюленово леко наклонената безкрайна равнина на Добруджа се изсипва направо в морето. През лятото скалите очертават границата между зеления и синия цвят. По тясна пътека, която криволичи покрай ръба на скалата, се редят една след друга омайни гледки. Истински Еден за естети и фотографи.

Зиме цветята ги няма, но тревата дори и в снежен ден наднича между камънаците. Тук-там сред скалите са избуяли стъбла на диворастящи смокини, надзъртат тъмните входове на пещери. Повечето са изкуствено разширени в стари времена скални дупки, пригодени за обитаване. Някои казват, че това са били скални манастири на отшелници, но археолозите определено ги свързват със старата сарматска цивилизация, съществувала по тези места преди повече от петнадесет века. Първоначално издълбаните дупки били светилища или гробници, част от цели системи на подземни пещерни градове. По-късно те били допълнително пригодени за килии или складове. В тях незнайни мореплаватели складирали стоките си. Днес тези интересни и тайнствени скални комплекси постепенно се рутят, докато морето не ги приеме постепенно в могъщите си обятия. Ако внимателно се вглеждате край тях, можете да видите издълбани по доста схематичен начин профили на кораби, кръстове или кръгове, които сутрин са вторачени в диска на изгряващото слънце.

На тези, които са настроени за по-екстремни срещи с тукашната природа, и през зимата пещерите могат да дадат надежден подслон. Незабравимо преживяване е да се зъзне в зимна нощ в спалния чувал под звездите, които в небето над Тюленово и Камен бряг сякаш са умножени по десет, да се готви направо на огъня върху намерена наоколо тенекия в опушени съдове, които си намерил като наследство от предишните обитатели. Единствените правила тук са да се пази природата и да се живее съобразно законите й. Разбира се, колкото и непривлекателно да изглежда това на “старите бойци”, може да се намери подслон и в появилите се напоследък в хотели немалко стаи под наем. Кръчмата Тюленово е и единственото място по бреговете на нашето Черно море, където топла вода извира от многобройни нефтени сондажи и по всяко време на годината предлага горещ душ под открито небе.

Струва си да се престрашите и в някой снежен зимен ден да посетите Тюленово и Камен бряг. Е, разбира се, когато снегорини са изринали наветия сняг и са направили улеи по шосето, по които може да се мине. Пак има риск от затъване, но затова пък адреналинът е на нужната висота. Зиме през повечето дни в този район слънцето грее ослепително. Направо като за плаж, само дето температурата пада накъде около минус десет – петнадесет градуса. По небето вятър гони облаците и не мирясва докато съвсем не ги затрие от очите. Тюленовската “Арка” - един невероятен скален мост, като по чудо оцелял над водата, и комплексът от скални ниши и пещери над тихия като оазис морски залив на Ашалъка, са като захаросани. Дълги десетки метри ледени висулки и замръзнали водопади се спускат към тюркоазените морски води. Твърдият като стъкло лед с цветове от жълто-кафяво до синьо-зелено на места става прозрачен и лъщи на слънцето. Трябва да се движиш внимателно, защото ако случайно паднеш в ледената вода, едва ли ще преживееш повече от петнайсетина минути. Всъщност тогава до морската вода почти никъде не може да се стигне, защото вятърът е изваял ледени стени или е натрупал тежки снежни козирки. Огромни количества сняг могат да потеглят всеки миг надолу. Колкото и невероятно да звучи, тогава край морето се образуват лавини. А да загинеш на морския бряг от лавина си е чиста проба малшанс.