8 спирки под Южния кръст - фотографска изложба на Николай Генов и Румяна Николова / 13.09.2011, 19:00 ч. / София

Авторите - Николай Генов и Румяна Николова - са добре познати от филмите и пътеписните им книги. Това е четвъртата им изложба, организирана от ФотоСинтезис.  Този път пътешествениците ще ни заведат в емблематични места в Южна Америка - в Бразилия, Аржентина, Чили, Боливия и Перу.

АТАКАМА - Марс на земята
Приликите между Марс и тази пустиня под Южния кръст не са само в пейзажа. Тя е най-сухото място на земята, практически стерилно. В много райони на Атакама никога не е капвал дъжд.
Тук се срещат границите на Чили, Боливия и Аржентина. Първите обитатели дошли още 10 000 години преди Христа.
Заради черните птици в солените езера нарекли пустинята Хата камак или „Място на черните точки”. Номадите атакаменьо изградили в пустошта и селища. А около 1450 г. културата „Атакама” била завладяна от Империята на инките.
Тук намерихме синьо небе, къщи с цвета на земята, вулкани със снежни шапки, високи над 6000 м. И още: солени езера с розови фламинги, полета с гейзери, невероятни скални форми... Миниатюрното градче Сан Педро де Атакама е като декор за уестърн.

Голямата вода ИГУАСУ
Моряците на Магелан дали името Южен кръст на едно малко, красиво съзвездие, което се вижда само в Южното полукълбо.

В тази част на света, на границата между Бразилия, Аржентина и Парагвай, при сливането си с Парана река Игуасу минава през 270 водопада, които носят нейното име. На местния език гуарани то означава „голяма вода”. Игуасу е една от трите най-големи по количеството падаща вода каскади на земята.

Открита е през 1541 г. от испанеца Алваро Нуньес Касесо де Вака, който търсел скъпоценни камъни в атлантическата джунгла. Можем да си представим ужаса, който е преживял този корав мъж, попадайки на място, където се срещат два ада - на непроходимата растителност и на водната стихия. Всеки миг тук се изсипват от 1700 до 7000 куб. м водна маса.

Наследството на ИНКАТА
Империята на инките се простирала на територията на 5 днешни държави в Южна Америка. Тези индианци познавали Вселената и създали най-съвършения календар. Наричали „Инка” само императора си. Митовете им за златния свят на “Ел Дорадо” дълго вълнували света.

 Столицата на империята Куско и мистичният Мачу Пикчу на върховете над Урубамба, още крият тайни от днешните инженери и учени.

Някога испанските конкистадори вдигнали катедрали над храмовете на Куско, но не открили града, където се укрил елитът на инките. Едва през 1911 г. Хайрам Бингам попаднал на мъртвия Мачу Пикчу, загубен над облаците.

Част от пътуването ни премина сред потомци на инката. В планините, край Титикака, при загадъчните линии в Наска. Срещнахме целият им паноптикум на пазара в Писак.

Краят на света ПАТАГОНИЯ
Чак до 1881 г., когато била поделена от Чили и Ажентина, суровата земя на юг от р. Колорадо била ничия. Била дом само на няколко номадски индиански племена, оцелели векове в едни от най-неблагоприятните климатични условия в обитаемия свят.

Пръв дошъл тук Магелан през 1520 г. Нарекъл земята на великана Патагон, тъй като хората му се видели гиганти. А неговото име дали на пролива между Атлантическия и Тихия океан. Отвъд него е Огнена земя.

Най-южният нос Хорн има мрачна слава на страшилище. Някогашен затвор, днес Ушуая е най-южният град на планетата. А само на километри по на юг е и краят на света - Пуерто Торо.

Патагония е безкрайна пампа, сурови върхове, ледници и езера. Земя на хора с юмруци в гърдите, на гаучоси, на овце, кондори, тюлени и пингвини.

Великаните от РАПА НУИ
 „Христос возкресе!” – поздравил моряците си холандският капитан Рогевеен, когато на Великден 1722 г. пристанал на най-отдалеченото от цялата земна суша парче земя в океана. Кръстили острова Великденски, но местните хора и днес го наричат с полинезийското име Рапа Нуи.

Откривателите заварили тук прочутите каменни великани. 887 колоса са издигнати върху платформи или са останали недовършени. Високи са до 21 м, с тегло от 40 до 90 тона. Само каменните шапки на главите им тежат колкото два слона.

Кой, кога и как ги е сякъл и разнасял из целия остров? Кой и защо ги е рушил? Въпроси, останали без точен отговор. Не могат да дадат обяснение и 4400-те жители на единственото селище Ханга Роа. Това е една от най-големите загадки в света на археологията.

ТИТИКАКА - море в планината
Намира се на височина 3812 м между Перу и Боливия. Според древните там се родило Слънцето. За индианците аймара от водите на Титикака дошъл бог Виракоча и научил хората на строителство, земеделие и да правят лодки от тръстика. 

Тук традициите се пазят. Островите в езерото са и резервати на уникален бит и култура. Не е нужно да знаеш езика, за да отгатнеш какъв е всеки от обитателите на Такиле или Амантани – облеклото, шапките, които мъжете сами си плетат, шаловете на жените, начинът, по който ги носят, казват всичко.

А жителите на Урос са осъществили универсалната мечта да имаш собствен остров – правят си го сами от тръстика. От Титикака се вижда красивият връх Илимани, в чиито поли е боливийската столица Ла Пас - най-високата в света – на 3660 м.

И Господ създаде РИО
Казват, че Бог отделил седмия си ден, за да направи този невероятен град. Потопил го в залива Гуанабара, за да го брули океанът. 

На 1 януари 1502 г. флотилията на капитан Гашпар де Лемуш достигнала залив и погрешно го приела за устието на река. После грешката се разбрала, но останало името Рио де Жанейро – Януарската река.

Най-високият от многобройните градски хълмове Корковадо със статуята на Спасителя. Безкрайните плажове Ипанема, Копакабана и Леблон. Стадионът „Маракана” и невзрачната уличка, която по време на Карнавала става огромна сцена. Самбата и боса новата. Хитовете на Карлос Жобим и Винисиуш де Мораеш...

Безброй са легендарните емблеми на Рио. А модерната катедрала в градския център припомня, че Бразилия е родината на Оскар Нимайер.

ТАНГОТО събра телата
Когато на 24 юни 1935 г. загинал царят на тангото Карлос Гардел, три жени сложили край на живота си. Рожденият му ден по света се празнува като Денят на тангото. 

Танцът, който преплете телата на двойките, разделени след валса, се е родил в Аржентина, в грозноватия квартал на Буенос Айрес Ла Бока. Този многоцветен лабиринт от бидонвили станал в началото на ХІХ в. дом на емигранти, потърсили късмет отвъд океана. Вечер те давели носталгията си в кръчмите и бордеите, в танци с келнерки и проститутки се спасявали от самотата. И от тази смес от мачизъм, копнеж и страст се зародил влудяващият ритъм на тангото.

Вечният танц на мъжа и жената - той бързо прекосил океана и завладял Европа. В родината му днес го танцуват в салони и ресторанти, по улици и площади.

МАРШРУТЪТ
из Южна Америка се осъществява с две пътувания в две последователни години. Те са обект на изложба и бъдеща книга. Първото беше на територията на Бразилия, Аржентина, Чили, Боливия и Перу, проведе се от 15 март до 16 май 2011 г. и имаше дължина на маршрута около 20 000 км.

Второто пътуване ще бъде из Еквадор и островите Галапагос, Колумбия, Венецуела, Бразилия и Перу.

Двамата пътуват с раници и обществен транспорт, изключително със свои средства. Единственият им спонсор е ФотоСинтезис, който организира и поема разходите по техните изложби и им е предоставил за ползване снимачна апаратура с марка Olympus.

АВТОРИТЕ 

Румяна Николова е журналистка с 30 години стаж в редакциите на различни вестници и списания и стотици публикации по теми от културата, природата, историята и обществото, пътуванията. Неизлечимо е пристрастена към пътуването. Има изминати хиляди километри из България и различни страни по света, събрани в два филма от сериала „Чудесата на Индия” и четири книги, създадени в съавторство със съпруга й Николай Генов, получили широко признание от читателите:
„Никой не си тръгва от Индия завинаги”, 2007 г.
„Книга за България, 2008 г.
„Свещени места по света от Юкатан до Хималая”, 2009 г.
„100 дни в Китай”, 2010 г.

Николай Генов е пътешественик по убеждение и фотограф на свободна практика. Пътува активно вече над 40 години, има стотици хиляди километри, преминати из много страни по света. Само в Индия – над 120 000, със заснети над 100 часа  филмов материал.  Освен книгите, написани в съавторство със съпругата му Румяна,  е автор и на „Пътуване към мечтите” 1990 г.,  „Египет”, 1990 и 2003 г., много материали в печата, няколко фотоалбума и изложби. През последните години има специален интерес към заснемане на праисторическото и тракийското културно наследство по нашите земи и работи по темата „Родопите – свещената планина”.

СВЯТ БЕЗ ГРАНИЦИ
е дългосрочен проект на Румяна Николова и Николай Генов за пътувания в интересните и трудни за достъп места, към които интересът непрекъснато расте. Освен с терен, който подлага пътуващите на изпитания, тези места са привлекателни и с това, че там живеят любопитни и малко познати племена и народи с бит и обичаи, различни от тези, които са ни познати. Обектите на този проект се показват във фотоизложби, книги и пътеписи и в Internet, така се създава територия на пътуващите, любознателни и позитивни хора, отворени към един свят без ограничения.
Място за срещи с необикновени личности, приказни страни и необятни култури, където границите си поставяме единствено ние.
Проектът е свързан с природата и духа на нещата, с историята, културата и ценностите, основани на идеята, че с националната си идентичност сме част от света, достъпен, и приветлив за всички.