Никой не си тръгва от Индия завинаги - едно пътуване на стоп кадър. 14.03 - 04.04.2012 / София

Откриване: 14 март (сряда) от 19.00 ч.
във ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия
София, бул.Васил Левски 57
Изложбата може да бъде видяна от 14 март до 4 април 2012г.

Едва ли са много хората като авторите на проекта - Биляна Иванова, Румяна Николова, и Николай Генов, които са изминали хиляди километри километра по пътищата на Индия. Присъствали са на религиозни ритуали в храмове и по бреговете на свещени реки, участвали са в поклонения до свети места. Дивили са се на необикновена природа, древни градове, изумителни дворци. Поемали са хилядолетната й мъдрост и са опознавали вековните й традиции. Сега ни канят на едно вълнуващо пътуване из необикновената страна...

Изложбата показва пълнокръвна картина на Индия в 34 табла, съставени от фотографии и текст. Тя е петата поредна изложба на авторите, организирана от ФотоСинтезис по дългосрочния им проект „СВЯТ БЕЗ ГРАНИЦИ“.

Стоп-кадрите, са заснети с видеокамерата на Николай, обработени и събрани в тематични мозайки от Биляна и превърнати в репортажи с текстове на Румяна. Във фокуса е душата на Индия. Свят доста различен, в който авторите са се усетили у дома.

Експозицията ще бъде открита на 14 март в двете галерии на ФотоСинтезис Арт Център на бул. „Васил Левски“ 57 и ще продължи до 4 април. Тя ще бъде съпътствана от многобройни срещи, лекции, демонстрации, прожекции на филми за Индия и нейните духовни учители, за класическата литература, музика и танци, за йога и аюрведа. Известни личности ще разкажат за своите пътуванията и приключения в Индия.

На откриването на изложбата авторите ще разкажат за необичайния начин, по който тя е създадена. Ще опишат своя маршрут от близо 120 000 километра из Индия и любопитните събития, срещи, открития, които са направили по него. Ще споделят защо са убедени, че никой не си тръгва от Индия завинаги.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

За авторите:

Николай Генов е пътешественик по убеждение и фотограф на свободна практика. Пътува активно вече над 40 години, има стотици хиляди километри, преминати из много страни по света. Само в Индия – над 120 000, със заснети над 100 часа филмов материал. Освен книгите, написани в съавторство със съпругата му Румяна, е автор и на „Пътуване към мечтите” 1990 г., „Египет”, 1990 и 2003 г., много материали в печата, няколко фотоалбума и изложби. През последните години има специален интерес към заснемане на праисторическото и тракийското културно наследство по нашите земи и работи по темата „Родопите – свещената планина”.

Румяна Николова е журналистка с 30 години стаж в редакциите на различни вестници и списания и стотици публикации по теми от културата, природата, историята и обществото, пътуванията. Неизлечимо е пристрастена към пътуването. Има изминати хиляди километри из България и различни страни по света, събрани в два филма от сериала „Чудесата на Индия” и четири книги, създадени в съавторство със съпруга й Николай Генов, получили широко признание от читателите:
„Никой не си тръгва от Индия завинаги”, 2007 г.
„Книга за България, 2008 г.
„Свещени места по света от Юкатан до Хималая”, 2009 г.
„100 дни в Китай”, 2010 г.

Биляна Иванова е арт директор на списание „Ева“, автор на фотографския албум „Децата на Хималаите“, създаден с благотворителна цел, и изложбата „Хималайска Нощ“. Обича да пътешества, да снима и да разказва за това. Има публикации за Индия, Непал, Йордания, Мароко.

За Индия, видяна със сърцето
Или как беше създаден проекта „Никой не си тръгва от Индия завинаги”

Едрозърнести, разфокусирани и обгърнати сякаш с белезникаво сари. Това не са фотографиите, с които сте свикнали. Защото показваме силно увеличени стоп кадри от видеофилм. Събирали сме ги, докато извървим около три екватора из една от най-великите страни на земята. Извадихме от сърцето си тези образи, които се смачкаха по време на пътуването. Или за любителите на точността - от натъпкания в малката ни видеокамерка хаос от стоп кадри. От него се надяваме да се роди за вас Индия.
Не търсете нито фокус, нито порядък, нито ясно повествование. Индия не може да бъде изведена във формула...

Улицата
Винаги има място за още един

Тук тя не е просто път. Улицата е дом и работна площадка, социално средище и храм, клиника, пазар и галерия...Място, където се случва животът в цялата му пъстрота.

Ако изобщо ги има, тротоарите са, за да се спи по тях, да се пие чай или хапват самоси, да се продават всевъзможни стоки, да се чистят...уши, да се изпере, изглади или ушие някоя дреха, или просто да се побъбри.

Пешеходецът може да се опита да преодолее тези препятствия или да си пробва късмета върху уличното платно заедно с коли, камиони, автобуси, мотори, рикши, велосипеди, каруци. А също и с крави, камили, слонове. Тук всеки се опитва по някакъв начин да си изкара прехраната. Продава се всичко мислимо и немислимо. Но внимаваш крадлива маймуна да не те лиши от покупката.

Един чисти уши, друг гадае бъдещето на ръка или на карти, трети моли да почисти джапанките ти, четвърти е готов да пренесе от носна кърпичка до гардероб. А огромно мнозинство просто проси. Но на улицата са ти подръка не само търговията и битовите услуги, а и здравеопазването. Можеш да се сдобиеш с нов „имплант” или чене от сергията на тротоарния „дентист”. Не е страшно и да стъпиш върху стъкло – уличният хирург ще го извади, ще дезинфектира раната с клечка кибрит, ще й лепне малко памук и готово!

„Много” е дума, която важи за всичко в Индия. Особено за улицата. Тези тела навсякъде около тебе! Някои са родени тук, тук прекарват живота си и оттук някой ден ще тръгнат към кремационната клада. Оглушаван от клаксони, викове, свирки, звънци, с очи на четири, за да не връхлети отгоре ти я рикша, я крава и да не стъпчеш блажено спящ или кобрата на змиеукротител, бутан, докосван, дърпан, напредваш бавно през панорамата на индийския живот.

А в нея винаги има място за още един участник.

Река на вярата

В „Махабхарата” четем, че ако повтаряш името на Ганг, това ще те пречисти, ако я видиш, ще си осигуриш успех, а ако се изкъпеш или пиеш от водата й, тя ще те пази от злини цели седем поколения напред.

Свещената индийска река, както и посестримите й Нил, Тигър, Ефрат или Яндзъ, е създала една от най-великите цивилизации. Наричат я Майка Ганг. Има ореол на светица, която дава вода за живот, а след смъртта, приема праха на мъртвите.

Сякаш индийската цивилизация се разгръща край реката и древните религиозни ритуали диктуват всекидневното съществуване на хората. Всичко това се разкрива като в гигантска панорама по стълбите край водата, наричани гатове.

Казват, че във Варанаси гатовете са 100. Поклонниците ги обхождат в ритуална обиколка. Макар външно да си приличат, гатовете са различни. Един е посветен на радостта от живота, друг помага да се срещнеш с Всемогъщия, трети – с неизбежността на смъртта...По тях ще видиш и хора, които са дошли не само за ритуална, а и за най-обикновена баня и пране, да упражняват йога, да ги обръснат, да им направят масаж, просто да позяпат...

Каменната биография на Буда

Днес будизмът е на четвърто място сред изповядваните в Индия религии след хиндуизма, исляма и християнството. Но именно тук Буда завърта колелото на дхармата и учението му потегля по света.

Близо до селото Санчи се издига куполообразен хълм, а на челото му един знаменит комплекс е своеобразна каменна биография на Буда.

В десетките релефи по портите, наричани торани, се разкрива невероятният будистки свят. Някога нямало обичай Буда да бъде пряко изобразяван и тук го представили чрез неговите символи: лотосът символизира раждането му, дървото бодхи – посветлението му, колелото е дхармата и неговото учение, а стъпките - присъствието му. Тъй като сред слушателите на първата му проповед били и сърните, появяват се и те.

Особено изразителни са мъжките и женските фигури, скулптирани по вратите на голямата ступа. Митологични чудовища, лъвове, слонове, крилати антилопи, конници и джуджета подпират хоризонталните греди. Познавачите ще разчетат в символите Четирите благородни истини, които разкриват, че животът е страдание и как то може да се избегне. А също и Осемстепенния път, който трябва да се следва, за да се угаси огънят на мъчителното съществуване.

______________________________________________________________________________________________

... Сигурни сме, че стоп-кадрите ни са толкова стряскащи с непосредственост и ненамеса на техника, че приличат на онази болница за… птици в Делхи, създадена от незнаен джайнистки светец, около която са насядали просяци и прокажени. Те дават припечеленото на хората, които им донасят болни хвъркати, само заради висшата радост да ги предадат вътре на лечение.

Не отричайте, че това, което ще видите през трите седмици в изложбените зали на ФотоСинтезис за първи път, е хаос. Но бъдете снизходителни, защото то е експеримент, във фокуса на който не са конкретните образи, а душата и същността на великата страна. И дано това е хаосът, който дава почва да се роди нещо смислено. Без съмнение големият принос за това ще бъде и на програмата от лекции, беседи, демонстрации, които след откриването на изложбата ще ви донесат неизвестно досега и неподозирано знание.

Това е Индия, видяна със сърцето, а не с очите. Колкото и дълго да си живял в нея, колкото и екватори да си изминал по пътищата й, колкото и да си мислиш, че си я прозрял, тя си остава забулена в ефирно сари. Като Истината. Затова
НИКОЙ НЕ СИ ТРЪГВА ОТ ИНДИЯ ЗАВИНАГИ