НЯКОГА БЯХ - фотография и поезия от Цочо Бояджиев / 16.10 - 22.11.2025 г. / София

Галерия SYNTHESIS | 16 Октомври 2025 - 22 Ноември 2025

Галерия Синтезис | 16 октомври – 22 ноември 2025

Откриване в присъствието на автора: 16 октомври, 18:30 ч.

Съпътстваща програма:

4 ноември, 17:00-20:00 ч. | Библиотека ФотоСинтезис I Фокус – фотокниги, избрани от Цочо Бояджиев

10 ноември, 18:30 ч. | Представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във Фото „Братя Трейман“

18 ноември, 18:30 ч. | Поетично четене на стихове на Цочо Бояджиев, четени от Стефан Прохоров

Галерия Синтезис ви кани да се срещнете с поезията и фотографията на известния български философ и поет Цочо Бояджиев. Изложбата взима като отправна точка една от последните му стихосбирки „Някога бях“ (изд. Захарий Стоянов, 2024 г.) и представя четиридесет поетични етюда.

„Някога бях равен на ръст с времето това ми даваше
правото да го гледам спокойно в очите и дори
да го потупвам снизходително не съм и помислял
да започвам стиха си с „някога бях“

Жизненият и творчески път на Цочо Бояджиев е белязан от уникалното съчетание на академични изследвания от световен мащаб, преводаческа отдаденост, оригинално поетично творчество и любов към фотографията. С приноса си към хуманитаристиката и литературата той е сред най-значимите фигури в съвременната българска култура.

В своя текст „Пастир на образи и думи“ Катерина Гаджева пише: „Добри кадри и литературен талант, съсредоточени в една личност – това е рядко срещана, почти невъзможна комбинация. Невъзможните комбинации обаче не са непостижими за човек като Цочо Бояджиев, който живее с тях спокойно, без да демонстрира каквато и да е необичайност. Дали е случайност, че откакто започна да се занимава активно с фотография, той значително увеличи поетичните си изяви? Ако връзката на фотографията с литературата е сложна и бавноразгръщаща се, то поезията естествено и мигновено намира диалог със снимките. Особено ако са правени от един и същи човек. Цикълът е затворен – авторът създава свои светове от думи, които след това легитимира с образи. Дали само аз вече не мога да чета стиховете на Цочо Бояджиев, без да си представям добре познатите ми кадри, и обратно, докато съм пред фотографиите, в съзнанието ми блуждаят неговите фрази."

„Поезията е езикът на моите меланхолии“ е споделял авторът. Писането е самотна дейност, която не търпи свидетели, но ако тези мигове имаха образ, то той би бил в безбройните нюанси на сивото. Мнозина обаче са виждали радостта на Цочо Бояджиев по време на снимане. Чиста, неподправена радост от рисуването със светлина. Все пак човекът не е нито просто меланхоличен, нито безразсъдно радостен – фотографията и поезията щракват в плътна прегръдка, подобно на дълго търсените части от сложен пъзел. Изтичащото време е във фокуса на стиховете. Прекрасното „тук и сега“ е във всеки кадър.  Цочо Бояджиев – една извънредна личност – има възможността да се докосне до този извънреден баланс, познат на малцина. И спирките по дългия път, водещ до настоящето, са разпределени от провидението в неслучаен ред: философия - поезия - фотография.

За автора:  Цочо Бояджиев е философ, преводач и поет, роден на 25 септември 1951 г. в Троян. Завършва гимназия в Ловеч и специалност „Философия” в Софийския университет. Академичната му кариера започва още през 1978 г. като асистент във Философския факултет. През 1987 г. се хабилитира, а през 1992 г. е избран за професор. От 1991 г. до 1999 г. ръководи катедрата по История на философията, а от 2000 г. е директор на Института за средновековна философия и култура. Преподавал е в различни университети и висши школи. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Поатие, Рим и Цуг. Съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP) и членува в редица академични институции, сред които Европейската академия на науките и изкуствата.
Дейността му е отличена с множество награди за цялостно творчество, преводи и поезия.  През 2021 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен, а през 2022 г. става почетен гражданин на София.

Към богатата му биография трябва да добавим и интереса към фотографията – както практически, така и теоретичен. Като резултат от съвместната му работа с фотографа Николай Трейман и изкуствоведката Катерина Гаджева са публикувани няколко книги, свързани с теорията и философията на фотографията, както и книги с негови фотографии. Екипът на галерия Синтезис благодари на Александър Иванов, по чиято идея се организира изложбата, както и на Катерина Гаджева, Николай Трейман, Кеворк Ванлян и Тихомир Стоянов за съдействието и предоставените материали.

Изложбата „Някога бях“ е продуцирана от галерия Синтезис и се осъществява с подкрепата на ФотоСинтезис.

Галерия Синтезис е създадена през 2013 г. като част от ФотоСинтезис – място за фотография, което обединява най-големия магазин за фото и видео техника, принт център за фотографски печат, библиотека за фотокниги, кафене и пространство за събития.