Пътуване по утъпканите китайски пътища (втора част от пътуването на Р. Николова и Н. Генов)

На 1 септември 2009 г. нашите приятели Румяна Николова и Николай Генов тръгнаха на дълго пътуване по пътищата на Китай.
Те ни разказаха за по-големите градове и важни исторически и природни обекти, с което приключва първата третина от тяхното пътуване.

гр. Сининг - манастирът Таер Съ
гр. Тиеншуи - Мейджи Шан
храм Фу Съ

След като, заради високите цени, се отказахме да влезем в Тибет откъм Голмуд, утешително посетихме манастира Таер Съ, известен още сред тибетците с другото си име Кумбум на петдесетина км от гр. Сининг. Не само Тибет, но и цял Китай се оказаха доста скъпи!

Манастирът е един от петте най-свещени за тибетския будизъм, защото тук се е родил Цзонкапа - основателят на жълтата секта Гелуг и създател на титула Далай лама. Манастирът наистина се оказа забележителен както по размери, така и със своите храмове. В един от тях, в нещо като олтар беше вграден грамаден сребърен чортен, където са останките на светеца. Близо до Таер Съ е селцето, където е роден сегашният ХІV Далай лама.
Сининг, както и Голмуд, макар не малки, са доста невзрачни за местните мащаби китайски градове (по около милион).
В синингския хотел вечерта имаше симпозиум на мишки и цяла нощ хвърляхме напосоки чехли и обувки не толкова да унищожим популацията, колкото да демонстрираме човешко надмощие.

Пътят между двата града минава от южната част на езерото Цинхай ху или, както сме го учили по география Кукунор. То е едно от най-големите солени езера на Азия, обиталище на милиони невероятни птици.

Пътуваме на отсечки по десетина часа с евтини влакове, втора класа, което е доста тягостно заради многото хора и големите ни раници. Влезехме ли в купето веднага всички погледи се вторачваха в нас и започваха с часове коментари. Пътят вървеше из красива местност, с гледки смес от Белоградчишките скали и Източни Родопи. Тъй като по тези места е минавал Пътят на коприната над всяко селце имаше крепост, където се е криело населението при нападение. Този район е най-богатият в света на изкуствено издълбани пещери с релефи и статуи, които за да обиколи човек, трябва да скита с години.

Следващата ни точка на 35 км от гр. Тиеншуи беше истинско предизвикателство за сетивата, въпреки че бяхме подготвени от литературата. Тук ни чакаше нова мoнументална проява на будисткото изкуство ІV-Х в., една скала, разположена в обрасъл със зеленина каньон, която има най-общо казано форма на купа сено, висока около 120 м. Нарича се Майджи шан. По отвесните й стени са издълбани около 200 пещери, претъпкани със скални релефи и фрески от пантеона на будистите.  Някои групи са с исполински размери и имат височина над 20 м. Да се чуди човек как са ги правили. Но и стълбите, изкачващи се до тях ги биваше! Можеха да доведат до полуда страдащите от аерофобия.

Успяхме да отскочим до съседния сателитен град на Тиешуй и да видим храма Фу Съ. Той е много почитан от китайците, защото е посветен на митичния прародител на техния народ. Храмът наистина е импозантен. Строен е по времето на Минската династия.

Накрая ни остана време за вечеря и мобилизирайки всичките си придобити знания по езика мандарин, след като обиколихме поне 10 ресторантчета, намерихме едно,в което ни сервираха толкова люти манджи, че докато вечеряхме се наложи на два пъти да се преобличаме.

Вечерта пак познатата серия – багажът, тълпите, мястото във влака и в условие на моноглотство да да не пропуснем да слезем на нашата спирка. И този път успяхме! Пристигнахме късно посред нощ в гр Сиян (по скоро на мандарин Шиян, с леко приглушено “с”) - 6,8 млн., по местните стандарти средно голям град. Тук избрахме да отседнем в един Youth hostel - сградата е много приятна като интериор – стара къща в традиционен тежък стил, с вътрешни дворове и тераси. Пълна със скитници, като нас дошли от цял свят, хора с неизяснен сексуален статус – лесбийки, хомосексуалисти, сексуални маниаци и т.н. Излишно е да казваме, че тук ние сме единствените над 30 години, но пък за това се радваме на нещо като родителска почит.

гр. Сиян - Теракотена армия;
Мюсюлманския квартал
Свещената планина Хуа Шан

Още с пристигането си в Сиян се хвърлихме да перем като невидели вода, защото бяхме чели в записките на Чапаев, че опрятността и добрата хигиена печелят сражения.

Градът 4000 години е бил столица на 11 династии и е единственият запазил до днес старата си крепостна стена. Всъщност е съвсем модерен, изглеждащ по европейски град, с много скъпи хотели, ресторанти и бутици на най-реномираните модни марки. Улиците са широки, но движението по тях е същински ад – истинско чудо е как все още има живи сианци.

Немислимо е да пресечеш без подлез и за наше щастие повечето подлези са с ескалатори. Ако човек е решил да се поизтупа, тук може да го направи съвсем успешно на приемливи цени. Зер половината световно производство иде от тази страна.

Да кажем и за китайците – повечето са примитивни, непосредствени душици и все още гледат на чужденците като на “бели, ако не дяволи, то поне чудаци”. Непрекъснато или се хранят, или пък се запасяват с храна, сякаш утре светът свършва. В ресторантите поръчват многокрaтно повече, отколкото е капацитета на стомасите им и разбира се остава много недоядено, което се хвърля. Бутат се, плюят навсякъде и понеже цените на мoбилните връзки са символични, по цял ден говорят, викайки с цяло гърло.

Но същите тези хора са и много мили и готови по всяко време да ти окажат помощ, според възможностите си! За тях ние сме голяма атракция и навсякъде сме подложени на наблюдение. Китайците, дори и да разберат че нямаш понятие от езика им, не спират да ти говорят, сякаш всеки момент ще започнеш да проумяваш ненаучваемия им език. Тук бакшишът обижда и дори таксиметровите шофьори връщат рестото до стотинка. Бяхме чели много български писания за Китай и сега можем да констатираме, че повечето от тях са неверни.

Най-голямата атракция на Сиян, разбира се, е Теракотената армия на двадесетина км от града. Всеки е чувал за нея, но все пак да припомним: направена е да пази гробницата на обединителя на Небесната империя – императорът, който започнал строителството на Китайската стена - Цин Ши Хуанди. Откритието на теракотените войници направил случайно един селянин при копаене на кладенец през 1974. Копано е само в една посока около гробницата и досега са намерени над 6500 фигури в естествен ръст, но изпочупени. Статуи и днес се разкопават, изваждат, реставрират и пак се връщат по местата им. Но това, което особено ни впечатли, беше самият селянин-откривател, който очевидно е получил щат “Раздавач на автографи”. Седи си човекът на едно бюро в нформационния център под надпис “Снимането забранено”, защото изглежда китайците, които сами много обичат да се снимат, не могат да понасят гледката друг да го прави. И раздава ли раздава автографи. Разбира се, само върху книгата си, ако си я купиш. Когато помолихме за позволение да го снимаме за 35 годишния юбилей на тази негова държавна служба, той се скри зад един вестник. Зачудихме се колко ли пенсия му се полага за този труд…?

Целият този ден в Сиян ля истински праисторически дъжд, като из ведро. Което впрочем ни зарадва, защото в такова време хората са по-малко и по-силно се усеща светостта на мястото. На другия ден спря и ни позволи да обиколим града – Кулата на барабана, Кулата на камбаната, Пагодата на голямата дива гъска, пред всяка от които домакините бяха заложили каси и събираха входни такси.

Половин ден прекарахме в мюсюлманския квартал, населен от изповядващата исляма народност „хуи”. Дандания, кебапи, були и мъжаги, чието вероизповедание се познаваше по белите шапки на главите. Снимахме на воля и никой не се противеше, а цяло чудо беше, че в тарапаната нямаше джебчии, нещо което в България ромите нямаше да пропуснат да осигурят.

Изкачихме се на една от петте свещени даоистки планини на Китай Хуа шан. Много красива планина, с почти отвесни каменни гладки склонове и пет върха над 2100 м. Монасите са издялали стъпала, но пътят на места си е чиста проба алпинизъм, над отвесни стометрови стени, от които ти се завива свят. Преди да се предприеме изкачването се ходи в подножието до един забележителен храм, за да се умилостиви бога на планината Шао Хао. Там един предсказвач ни врачува по таоистката система и веднага позна, че сме добро семейство и че не сме много богати, но залагаме на преживяванията, а не на парите. В смисъл залагаме вторите в името на първите.

Напредваме бавно и мъчително, но това което е зъд гърба ни, ни кара да се чувстваме като извънземни, въпреки външния ни вид, който с всеки изминал ден става все по-очукан от праха, слънцето и вятъра, които в тази страна са в изобилие.

гр. Луоян
манастирът Шаолин
пещерите Лонгмен
Суджоу

За разлика от Сиян, следващия град от нашия тур – древната столица Луоян или Лоян, както го произнасят, макар че е почти толкова голям, (около 7-8 млн.) ни се стори доста непривлекателен. Но има защо човек да дойде тук - прочутият манастир Шаолин и будистките пещери Лонгмен.

На два часа с автобус от града е друга от петте свещени даоистки планини Сон или Сон Шан. Известна е със странните си скални форми, които открай време са привличали поклонници. Символизира земята според даоисткото вярване за петте основни елемента, които съставят света. Повече от двеста манастира са построени още от най-старо време, сред които е и прочутия и у нас, особено след едноименния филм, манастир Шаолин.

Разгледахме десетина от храмовете в планината и отделихме основно внимание, разбира се, на Шаолин. Демонстрацията на уменията на възпитаници на школата направо ни взе ума. Половин час монаси на възраст от 4 до 30 г. демонстрираха чудесата на силния дух в здраво и подчинено нему тяло.

Как се постига това разбрахме, като видяхме една от тренировките. Над 500 монаси строени на поле с размери 200х300 м се усъвършенстваха в действия с уреда, известен у нас като «нунчако» или «нунча». Други поне 200 монаси, наредени през метър стриктно наблюдаваха някой да не приближи и да наруши ритъма на тренировката или пък да прави снимки. Можехме само да гледаме отстрани и да слушаме ударите на двете дръжки на нунчите, които отдалеч се чуваха като движещи се по паваж танкове.

Пещерите Лонгмен са второто чудо на Луоян. Те са стотици и във всяка са изсечени многобройни фигури на персонажи от будисткия пантеон от микроскопични до високи над 20 м. За съжаление, главите на повечето статуи липсват, защото са били откъртвани и подарявани за щяло и нещяло безугледно. Днес пещерите са обект на UNESCO.

Китайците казват, че на небето има рай, а на земята Суджоу и Ханджоу.
С плавателните си канали Суджоу, който се произнася по-скоро като Судзу носи и доста поизтъркано прозвище “Венеция на Изтока", което за разни места из широкия свят посетителите дават за щяло и нещяло. Градът е с население над 4 млн. и минава за един от най-красивите китайски градове. Той е главният в провинция Джанси и е заобиколен от устието на реката Уайченг.

Горното определение, свързващо града с Рая, според нас е попресилено, но множеството класически градски паркове, повечето строени през ХІІ в. са наистина невероятни и нямат равни. Особено впечатляваща е “Градината на майстора на рибарски мрежи”. 

Суджоу се вижда като на длан от върха на една от градските кули, висока 72 м., която е в комплекса на Северния будистки храм. В един храм под нея непрекъснато се извършват “огнени” религиозни церемонии.Видяхме и прочутия мост с 52 арки, който въпреки, че на фона на днешното строителство в Китай е доста скромен за времето си, е бил истинско строително постижение. И днес много китайци идват през празнични дни да се поклонят и запалят ритуални благовония в малкия храм край моста. Някои са облечени в специални за целта разноцветни, специални облекла.

Да направят плавателен канал, свързващ столицата Пекин с друга стара китайска столица - Анджоу е била мечта едва ли не на всички императори на Поднебесната империя. Дължината му е над 2000 км. Строителството му е започнало през 486 пр.Хр. и продължило над 1000 г. като се смята, че е най-голямото хидротехническо съоръжение на Стария свят, което свързва Яндзе и Жълтата река.

Занаятчийското градче Жоужуан
мегаполисът Шанхай

Винаги си струва да мръднеш малко встрани от утъпканите туристически маршрути. Така чаровно застиналото в автентична атмосфера със своите канали, тесни улички и съхранени традиционни занаяти градче Жоужуан ни помогна да си представим как е изглеждал и Сужоу в миналото.

На тридесетина километра от него, то е основано преди близо едно хилядолетие.  Привличало е богати хора и интелектуалци, които са си построили тук резиденции, запазени и днес. Някога оживено пристанище мужду Пекин и Ханджоу, днес Жоужуан е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, но е популярно предимно сред местните туристи.

Мегаполисът Шанхай е сред десетте най-големи градове на земята и противоположност на Жоужуан. Въпреки, че официално населението му е 18,5 млн., само Бог знае колко души реално живеят тук. Казват, че са над 25 млн.

Малкото рибарско градче Шанхай, чието име означава “Над морето”, преди малко повече от век се е превърнало в град с най-авангардна архитектура. В момента много градски райони са истински строителни площадки.

След като на 60-ия рожден ден на Китайската народна република се скъса да вали, на следващият времето най-сетне се оказа благосклонно. Градът бързаше да изсъхне и образуваната от парата се мъгла се носеше на пелени из въздуха. Хората, които снощи бяха опаковани с дъждобрани и чадъри, сега излагаха на слънцето подгизналите си тела в празнични одежди. До късно през нощта бяха наблюдавали изпълненията по стотиците естради и фойерверките.

Всъщност за нас това беше и първата истинска среща с огромния град, окъпан в светлина и приветлив точно толкова, колкото мечтаехме да го видим. Запътихме се към река Хуангпу, чиято легендарна крайбрежна улица, наричана Бунд, разделя стария Шанхай с тежките и солидни класически сгради от първата половина на миналия век и новия квартал “Пудонг”, чиято супермодерна архитектура се издига екстравагнтно и наблюдава света с космическото си измерение и височина, по-голяма от която засега света не познава.

В това футуристично място се извисяват няколко сгради-рекодьорки, но сякаш китайците се надпреварват със себе си и издигат все по-високи кули. Преди години високата  468 м телевизионна кула, наричана галено “Перлата на Изтока” беше първенец, до нея после изникна кулата “Джин Мао” с 421-метрова снага, а днес ние видяхме Шанхай в краката си от 100-ия етаж на абсолютната световна рекордьорка Шанхайския световен финасов център. Тази изящна тюркоазенозелена стъклена сграда в горната си част изглежда като истински мост в небето. Висока е 492 м и с този завиден ръст отне палмата на първенството не само от кулите “Петронас” в Куала Лумпур, кулата “Сиърс” в Чикаго, телевизионната кула в Торонто и други подoбни.

Тук е уместно да споменем, че и китайците са направо луди по такива рекорди. Изкачихме се до т.нар. Обсерватория на SWFC, прежалвайки таксата от 13 евро, която напълно си струваше това удоволствие. Метнахме се на един свръхмодерен асансьор и излетяхме нагоре със скорост 10 м/сек. Научихме, че за да стои стабилно гигантът, в земята под него са набити 2000 стомaнени пръти, с дължина 100 м. Толкоз за това чудо, защото ако трябва всичко да се опише подробно, ще ни трябват поне 100 страници, 20 от които бихме посветили на тоалетните...

Този ден бяхме решили да се приберем бързо и отдъхнем след разходката из архитектурната terra inkognita на Китай, но не би. Бяхме пропуснали подробността, че хората още празнуваха. А когато има поне 20 милиона разхождащи се в един град, заедно с придошлите като нас, може да ти се наложи да постоиш и на опашка за... преминаване през подлез! Но все пак това е най-големия град на най-многолюдната страна на земята.

 
С това първата третина от нашето пътуване свърши. Тя бе "по-цивилизованата", защото минаваше през големи градове и важни исторически и природни обекти, достъпни за масовия туризъм в страната. Оттук продължаваме пътя си към провинциите Анхуей, Хубей, Съчуан, Тибетския автономен район (ако получим разрешение) и Юннан. Предстои ни няколкодневно плаване по р. Янцзъ - люлката на китайската цивилизация между градовете Чунцин и Ичанг.

Разказваме всичко това телеграфно, но всички, които се интересуват от падробности, могат да ги намерят след м. май 2010 г. в “Китай – земята на дракона” - бъдещата книга за скитните и приключенията на Румяна Николова и Николай Генов из Китайската поднебесна империя.

Ще продължаваме периодично ще публикуваме нови фоторазкази от приключенията на нашите приятели, така че следете тяхното пътуване на www.photosynthesis.bg.