От покрива на света с ''дзи'' на шията (трета част от пътуването на Р. Николова и Н.Генов)

На 1 септември 2009 г. нашите приятели Румяна Николова и Николай Генов тръгнаха на дълго пътуване по пътищата на Китай.

Те споделиха с нас своите първи впечатления за по-големите градове и важни исторически и природни обекти, с което приключва първата третина от тяхното пътуване - Пътуване по утъпканите китайски пътища.

А сега ще ни разкажат за обаянието на Тибет и река Яндзъ.

 
Дафо - гигантският Буда до гр. Лешан
И този път бяхме избрали и да отседнем в хостел, защото в тези места се подслоняват хора от кръвната група на скитниците от цял свят. Закачихме на таблото за обяви съобщение, че търсим с кого да разделим транспортните разходи до Лешан и веднага се намериха желаещи - двама американци от Минесота и двойка белгийци - симпатични и отворени към света хора, с които изкарахме един прекрасен ден, въпреки проливния дъжд при гиганския Буда, наречен Дафо, до гр. Лешан.

Огромната статуя е изсечена в скалата при водослива на реките Минджанг, Даду и Кунгуй по време на танската династия. Изсичането започнато през 713 г. по проект на будисткия монах Хайтонг. Въпреки, че работел непрекъснато и всеотдайно по принципа, че камъкът дълбае водата не с твърдостта, а с постоянството си, идеята му била осъществена 90 години след неговата смърт.

Будата се вижда в цял ръст от кораб в реката. Ние го обходихме по специална стълба, която тръгна от върха на главата му и ни смъкна до нозете му, където се усетихме като лилипутите пред Гъливер. Дафо е висок 71 м. Ушите му са дълги 7 м, а кутретата – 8 м. Казват, че някога цялата изсечена в камъка статуя е била под покрива на храм, но той бил разрушен по време на династията Мин. Днес Дафо е в списъка на световното културното наследство на ЮНЕСКО. Статуята е сред най-големите ръкотворни гиганти на земята, наред с Президентите в САЩ, Работникът и колхозничката на Вера Мухина в Москва и още няколко подобни, но в тази компания той е най-старият. Цяло щастие е, че е оцелял при земетресението в Съчуан през 2008 година.

гр. Съчуан - мечките панди и мечките-котки
Не може да дойдеш в Съчуан и да не видиш мечките панди. А дали всъщност са мечки, се води спор още от самото им откриване за западния свят от френския мисионер Арман Давид през 19 век.

Името им на китайски xiongmao се превежда като мечка-котка и сега можем да кажем, че съвсем основателно са нарекли така тези симпатични хищници-вегетарианци. Тяхната червена разновидност пък е любопитна смесица от мече, котка и лисица, заради което е наричана и houhu – огнена лисица. Тя е значително по-дребна от черно-бялата си роднина, която достига до 160 кг, и е грациозна като котка.

В огромния, уникален парк на Проучвателния и развъден център за панди влязохме рано сутринта, за да наблюдаваме физзарядката и храненето на животните. Звучи невероятно, но новородената панда тежи колкото ябълка. Рекордьорът се появил на бял свят с тегло едва 51 грама и това име му е останало и до днес, когато е вече здрав и силен юноша.

Китайците са много горди, че има вече доста многобройно поколение, родено в центъра включително и чрез изкуствено оплождане. Държавата поощрява местните жители спасили панда с премия, достигаща 2 годишни заплати, но който убие това защитено от закона животно го чака най-тежкото наказание.

Пътят към Тибет
Оказа се, че в момента всички пътища за Тибет тръгват от Съчуан. И ето, че ни се обадиха с радостната вест, че разрешението ни за Тибет е готово и ние сме първата група (от двама души) за там след спирането на туризма в тази посока през последния месец, заради 60-годишнината на КНР.

Бяхме направо на седмото небе и вероятно заради това не се наложи да ползваме кислородните маски, поставени във влака заради височинната болест, която напада мнозина при бързото изкачване на големи надморски височини. А голямата част от маршрута ни беше на височина над 4500 метра. Завършената миналата година жп-линия до Тибет е най-високата в света и строителството й е било не само скъпо, но и много сложно, направо уникално.

Тибет ни оплете в магията си от пръв поглед. В ранната утрин на третия ден от нашето пътуване се събудихме сред чудно красив снежен пейзаж. По платото, обрамчено от ръбести върхове, препускаше стадо и като се вгледахме, осъзнахме че това са грациозните тибетски антилопи. После снеговете отстъпиха към хоризонта и на смяна на антилопите дойдоха десетки якове, наметнати като с халища от дълга до земята козина.

Хубостите се редяха край прозорците по целия път до Лхаса. И на 43-я час, след като плакнахме очи с величествени върхове, покрити със сняг, съзряхме в далечината град, над който се открояваше знаменитият дворец Потала, връстник на Българската държава, един от най-грандиозните строежи в света изобщо.

Дворецът Потала и храмът Джоуканг до гр. Лхаса
Нямаше време за адаптация, веднага се впуснахме да разглеждаме като невидели, каквито всъщност бяхме. Първо направихме кора – поклонническа молитвена обиколка според каноните на тибетския будизъм, на двореца Потала и на храма Джоуканг.
През VІІ в. тибетският крал Сонгцен Гампо, както си му бил редът тогава, се оженил за три жени. Едната от тях - китайската принцеса Уенчен, донесла златната статуя на Буда Шакямуни, наричана тук Джоуо. Сега тя е пазена в специален параклис в най-святия храм не само на Лхаса, но и на цял Тибет - Джоуканг. Втората жена на Сонгцен Гампо била тибетка, за която се знае малко, а третата - непалска принцеса на име Бхрикути.
Пред храма стотици вярващи бяха погълнати от изтощителен ритуал - просваха се по очи на земята, изправяха се с молитвено събрани ръце над главата и пак се просваха. И това нелеко физическо упражнение се повтаряше още и още – най-ревностните го правят 108 пъти! Други палеха в специални, подобни на пещи съоръжения, благовонни треви, от които едва се виждаше и дишаше. Трети обикаляха с молитвени мелници, камбани и броеници немалкия храмов комплекс по посока на часовниковата стрелка поне 3 пъти. Кората върви по една от най-старите улици на Лхаса - “Баркор” и отнема около половин час. Най-ревностните поклонници правят кора с последователни просвания на земята, които се наричат “ча”.
Тази карнавална картина беше невероятно изживяване за такива като нас, отрасли под лозунга, че религията е опиум за народите. Имаше поклонници от цялата страна, но и много местни жители, за които кората е част от всекидневната рутина. Изобщо в Тибет, както и в Индия, религията е начин на живот.
Ако “Джоуканг” е сега духовният център на Тибет, дворецът “Потала” е символът на тази страна. Според легендата е построен върху изтегнат по гръб свиреп женски демон. Неговите злодейства можели да бъдат усмирени само като по тялото му се строят храмове. Така един по един израстнали много от тях и градът станал свещен.

Дворецът на Далай лама Потала е най-значимият от тези градежи. Има 13 етажа и над 1000 помещения, 3000 стъпала и хиляди прозорци. Сред безценните му реликви е гробницата (чортен) на Петия Далай лама, висока 13 м, изработена от 3 т. злато и огромна количество скъпоценни камъни. Внушителна е и тази на ХІІІ Далай лама.
Толкова злото и скъпоценни камъни сме виждали единствено в Мянмар, Тайланд, Непал и Индия, все места прочути с източната разточителност. Тибетците не са богати, нямат пари, но земята им е богата за злато, сребро и скъпоценни камъни и всяко семейство не само притежава такива ценности, но и щедро ги дарява на храмовете.
В Потала е забранено да се снима, но импозантната сграда, величествените храмове вътре, изпълнени с изумителни произведения на будисткото изкуство, потънали в полумрак и аромати от жертвоприношенията, компенсираха стократно тази забрана. Утеха за фотографа е и чудната картина на двореца вечер, когато е потънал в светлина.

Манастирите Сера, Нечунг и Дрепунг
Наблюдавахме и дебати на монасите в манастира Сера на около 5 км от града. Те се събират следобед в един от дворовете да обсъждат всевъзможни въпроси като например “Това ръка ли е или пет пръста, или месо” и др. подобни.

Чортените – гробници на видни лами, са сред най-богато строените и декорирани будистки съоръжения. В тях се поставят мумифицирани видни лами. Разказват, че мумиите постепенно се смалявали до пълното им изчезване.

За щастие местата, където останките от обикновените лами, а обикновените тибетци изобщо биват насичани и оставяни след смъртта им за храна на лешоядите, бяха строго забранени за чужденци, иначе единият от двама ни (познайте кой) веднага би се затичал с фотоапарат натам.

Видяхме и прочутите манастири Нечунг  и Дрепунг край Лхаса, кацнали сред голите склонове сред паяжина от многобройни нанизи с молитвени знаменца – тарчоци.

Небесното мънисто
Тибетците много почитат и носят тюркоази, защото вярват, че те изсмукват човешките неразположения и пречат на болести да проникват в тялото. Но особено се цени коралът. Тук той е безумно скъп, защото е по-рядък и има поверие, че със силата си регулира кръвното налягане на тези големи надморски височини и помага на зрението. Но най-интересен е третият камък. Нарича се “дзи”. Май става дума за ахат с различни магически шарки, но в Тибет вярват, че “дзи” не е камък, а живо същество, каквото е и единственото растение-животно, срещащо се пак в тези райони, “ярце гумбо”.

Такъв камък носи на врата си и самият Далай лама, виждали сме го и на шията на известния алпинист Райнхолд Меснер.Наричат “дзи” още и “небесно мънисто”. Историите за него имат давност поне 4 хилядолетия.  Твърдят, че има собствено магнитно поле и екстрасензорни способности. Абсорбира силата на слънцето, луната и планетите и я предава на човека.

Норбулинка (Летният дворец на  Далай лама) също е богат на златни реликви, красиви фрески и невроятни танки (будистки икони върху плат). Забележително тук е едно езеро, което ние условно нарекохме “Езерото на индулгенциите”. Тибетските будисти се подчиняват на принципа на ненасилие “ахимса” и да не отнемат живот, но от друга пък трябва с нещо да се хранят в пустинната си земя, почти без растителност, като изключим  малкото ечемик. От него се прави основната храна, наречена “дзампа”, която има вкус на хлебна гума (ако сте яли?!). Останалото е месо най-вече от як, закалено на слънцето до твърдост на стомана.

За да изкупят греха, че убиват животни, по време на празника Сага Дауа хората масово идват в парка на двореца и пускат в неговото езеро уловена риба, за да й дарят живот.

р. Кичу, езерото Ямдрок на един от трите прохода на реката - Камба-ла
гр. Шигаце
манастир Ташилумпо
Напуснахме Лхаса и тръгнахме край р. Кичу, която тече през града.  С джип преминахме през три прохода на височина около 5000 м. От първия Камба-ла, на 4794 м, видяхме в краката си тюркоазеното свещено езеро Ямдрок. И около него се прави кора, която отнема седмица. Вторият проход Каро-ла беше на височина от 5050 до 5500 м, заключен между високи остри върхове. На северната стена на единия, висока поне 1000 м, висеше огромен ледник, закрепен като по чудо. От него на капки падаше цяла река. След третия проход Сими-ла започна бавно спускане надолу към гр. Гянце. Известен е най-вече със своята висока 35 м ступа Кумбум, шестетажна, строена през 1440 г. В превод името й значи “100 000 изображения”. Не ги броихме, но дори след погрома на хунвейбините тя и днес е щедро декорирана с фрески, статуи и релефи.  От покрива й към четирите посоки на света гледат всевиждащите очи на Буда.

На висок скален връх при Кумбум има голям манастир с дворец (цзонх) и крепост още от ХІV в., когато Гянце е бил столица на  отделно княжество.
Около Кумбум е и впечатляващият манастир Пелкор Чоде. Статуята на Буда в него е огромна и цялото й тяло е позлатено. Ще си признаем, че успяхме да я фотографираме контрабандно.

От Гянце продължихме към вторият по святост и големина тибетски град Шигаце. Това е градът на Панчен лама - вторият по ранг след Далай лама и също считан за жив Бог. В манастира Ташилумпо златото, скъпоценните камъни и фреските също са в изобилие. И тук главна забележителност е най-голямата метална статуя в Тибет на Буда, висока 26 м. Изработена е от сплав, в която е вложен един тон злато.
На връщане към Лхаса пътувахме през изумително красив каньон край р. Брамапутра. Всъщност това е индийското й име. Тибетците я наричат Ялунг Цанпо.

И така нашето пътуване из Тибет се изниза като опашка на сън призори...
 

Улингюен
Посетихме и Улингюен - един от многобройните скални природни феномени в Китай, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и влиза в състава на петте свещени даоистки планини. Улингюен се намира на стотина километра от двумилионното градче с лесното за запомняне име Джанджиаджие в провинцията Хунан и се разпростира на 390 кв.м.

Тук видяхме природата, която е вдъхновявала прочутите китайски художници - пейзажисти. 243 величествени върха,  обрасли в субтропична растителност, заобиколени от около 3000 карстови скални колони, високи от 10 до 300 метра.

Ако не бяха под специалната защита на ЮНЕСКО, тези скали щяха да са световен обект за екстремно скално катерене. Има освен това множество водопади и река, подходяща за рафтинг. Според специалисти на пръстите на едната ръка могат да се изброят подобните чудеса по света. Тук е и необикновено красивата Пещера на жълтия дракон, дълга 11 км,  с голяма подземна река. А скалният Мост на безсмъртните, увиснал над 300 м бедна, се твърди, че бил най-високият в света.

Ежедневно комплексът се посещава от хиляди китайци, който го боготворят. Вероятно всички сте виждали китайските графики и акварели на стърчащи скали, със сгърчени по тях дървета, израстналнали на най-невероятни места. Повечето от тези картини са рисувани тук.

 
През трите дефилета на р. Яндзъ
Все едно не си бил в Китай, ако не видиш река Яндзъ. По нейното поречие и това на посестримата й Хунхъ (Жълтата река) се е зародила една от най-старите цивилизации на земята, която сме дошли да видим.
В Китай над 1500 реки са дълги над 1000 км, а повечето от тях извират в Тибетското плато. Най-дългата река в страната и трета в света след Нил и Амазонка е Яндзъ (Чандзян) – 6300 км. Тя е основната и най-удобна корабоплавателна магистрала на Китай в посока запад-изток и китайците я наричат “златната транспортна артерия”. Горното й течение минава през високи планини и дълбоки долини. А в средното си течение Яндзъ просича три величествени ждрела – Чантася, Уся и Силинся, които имат обща дължина 200 км. Този район бе центърът на нашето плаване по реката. 

В началото на Трите ждрела има един много известен пейзаж, познат като “Градът на Белия император”. Наречен е така по една история, чийто главен герой е Гун Суншу, който бил император 20 години и както повечето императори накрая бил убит. Той управлявал в югозападен Китай 28 години, през които този район бил сравнително спокоен и не бил засегнат от войните в централен Китай. Развил селското стопанство и напояването. Затова, след смъртта му, местните хора издигнали в негова памет “Храм на Белия император” в града му.

Освен града на Белия император, в Трите ждрела има още много известни забележителности и свързани с тях легенди и предания. Има над 20 красиви планински върха, наречени Върхове на богините, с които са свързани много красиви приказки.

Пътуването ни през Трите дефилета на огромната водна магистрала започна от 6-милионния град Чонцин. Ако знаехме, че той има толкова интересна архитектура, обезателно щяхме да останем поне цял ден да го разгледаме по-обстойно.

Разположен е по серия стръмни хълмове от двете страни на реката. Те са застроени изцяло от високи 30-40-етажни модерни сгради и тъй като изглежда теренът не е достатъчно стабилен, в земята са набити стоманобетонови стълбове, кой знае на каква дълбочина, върху които са разположени основите на сградите. Поради оскъдния терен, тук пътищата са също “въздушни”, върху пилони, и често на няколко нива.

В града на Белия император една красива градина предлагаше великолепен изглед към мястото, където Яндзъ се гмуркаше в първото от трите ждрела. Тук бяхме на изгрев слънце и гледката компенсира досадата от ранното ставане. Впоследствие видяхме, че тази хубост няма свършек през целия ни път - в продължение на стотици километри нескончаема радост за очите.

Когато тръгнахме на това плаване, си представяхме, че заливането на тези места с вода предстои, но се оказа, че в процеса на десетилетното строителство на най-големия язовир в света, нивото на Яндзъ постепенно се е покачвало до онази мечтана кота "плюс 175", която видяхме отбелязана на доста места. Плавахме по една система от ждрела полунапълнена с вода и се дивяхме на природа. Невъзможно беше да си представим този пейзаж, като "смъкнем" водата със 175 метра надолу. Дали щеше да се вижда небето някъде далече горе над страховитите склонове?

Трите дефилета, независимо от божествената си хубост, всъщност са един свиреп район, където реката като свредел е пробила пътя си през отвесни скали и растителност като в джунгла. Районът е карстов, защото на много места видяхме огромни отвори на пещери, които ако съдим по размерите им, трябваше да водят вдън земя. Романтици кой знае кога в безкрайната и по време, и по събития китайска история са прокарали на места в скалите тесни като конец пътечки, които водят до беседки, откъдето можеш да попиваш божествената природна хармония.

Ще продължаваме периодично да публикуваме нови фоторазкази от приключенията на нашите приятели, така че следете тяхното пътуване на www.photosynthesis.bg.