Карта на погледа - фотографска изложба на Тадеу Бианкони / 03.09.2015, 19:00 ч. / София

03 септември (четвъртък) от 19:00 часа в
ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия,
София, бул.”Васил Левски”57

03-28 септември

Откриване: 03 септември (четвъртък) от 19.00 часа в присъствието на автора кафе-галерията на ФотоСинтезис Арт Център

Тадеу Бианкони е роден през 1963 г. в Колатина, щата Еспирито Санто, Бразилия. Завършва Комуникация във Федералния университет на Еспирито Санто през 1989 г. От 25 години пътува активно и се занимава с улична фотография. Работи най-напред в Германия, а после в Бразилия, цяла Латинска Америка и някои страни в Европа. Има публикувани единадесет книги. Участва в множество самостоятелни и групови изложби в различни градове в Бразлия, Мексико, Австрия, Германия и България.

В настоящата изложба “Карта на погледа” представя на българската публика селекция от улични фотографии, направени през последните 20 години по време на многобройните му пътешествия из страните на Латинска Америка.

“Има неща, които самотната ръка не е в състояние да разкаже. Tрансцендентността на някои теми е така тънка, че се изплъзва леко между пръстите и е способна да убегне на крехката спойка между усещаното с осезанието и мимолетността на гледка, привидно уловена в паяжината на текста. Ефимерно бягство на образа, който привидно е съхранен, но всъщност като игрив детински спомен изтича във вoдовъртежа на паметта и се измъква, изчезва бавно от ясното плодовито поле на зрението. Изображения от реалността неизбежно се плъзват в съзнанието, откъдето повечето пъти можем единствено да ги връщаме като чаши носталгия - замъглена назддравица, бледа сянка или мътен проблясък на далечна светкавица, която едва маркира преживяното усещане.

От тази гледна точка, как може да бъде успешно изпълнена или по възможност надмината задачата за разказ под крилото думата? С какво нейно участие можем да извикаме в паметта си историята зад текста, да начертаем в съзнанието си карта на вселена на най-фините емоции на едно въздействащо и неповторимо приключение? Отговорът трябва да бъде търсен нашироко, може би в спектър по-обхватен от този на дъгата: в мимиката, музиката, скулптурата, ритуала, рисунката върху стената, театъра, играта, киното, поезията, прочетена на глас, чувствителността на фотографията. Защото някои необходени пътеки на сърцето се усещат някак раздробени или изопачени от елементарния коментар написан с прости студени думи, бележка в дневник, белег единствено за ограничеността или ерудицията на колекцията трофеи върху колана на пътешественика.

За да преоткрие безбройните сантименталени разкази на онази самотна ръка, която е пътувала из цяла Америка толкова дълго време - и при всяко пътуване е създала великолепни произведения - пътешествието на Тадеу Бианкони е преминало през културната и историческата топография на континента, напътствано от неговия фотообектив. За да осигури пълнотата на свидетелствата за факти и легенди, дълбоко вдълбани по цялата траектория от събития, случили се и извършени по време на дългите походи на завоевания и децимация, които бележат историята на Америка завинаги, погледът на неговата фотографията не пропуска да претърси нито едно кътче.

Тук и там, трагедии са се удавили в безмълвно море от кръв, мизерия и безславни битки срещу чуждото владичество или срещу безмилостна природа. Тук и по-нататък, в океаните или в планините, ръка за ръка със смачканите на пяна кости на предците, превърнати на призраци от алчността на европейците, неговият обектив чува мелодията на смеха и на несломимата съпротива. Там той седи спокойно под дебелата сянка на изнурената надежда и братски съзерцава стъпките на човеците всред отчаянието. Неговият обектив се гмурка из калните улици, загубени за вечните обещания да бъдат павирани. На една пряка постлана с прах и мечти, той се качва на количката на щастливото детство, става част от едно неумолимо пътуване, което го води към необикновеното начало на утрешния ден.

Бианкони е роден по поречието на Рио Досе в щата Еспирито Санто, Бразилия - долина в североизточна част на щата, известна с големите борби за земя в близкото миналото, гробница на стотици и хиляди селяни, безславен дом на земеделски работници, поголовно избити от едрите земевладелци, жертва на тяхната жестокост или изстрел по офицерска милост. Оттогава негов верен спътник е човешката тишина, преминала през ситото на една скромна фотография: почти в центъра като огромно слънце виси на стената панер за пресяване на зърно, под него на обикновена дървена полица от едната страна разни лекарства, от другата - няколко опаковки хранителни продукти, благословени с присъствието и сърцата на мъчениците Дева Мария и Исус Христос. Това е неговото изявление на вярата в живота, в съществуването и процъфтяването без помощта на държавните институции, които никога не са проявявали интерес към Патримонио дос Претос (официално: Санта Лусиа до Норте), един от окръзите в община Екопоранга, разположен отвъд Коташе - селото, станало център на неуспешно въстание в името на справедливото разпределение на земя, на оземляването на земеделските работници.

Реки, мрежи, скали, кораби, обреди, призраци, страдащи кучета, коли за скрап, рисунки по стените, изтощение и човешки гласове се прегръщат в тази мозайка от обиколки и криволичения на юг и север из една Латинска Америка, която остава невидима. Раздяла, тъга и постоянство се смесват и текат безспирно през порите на една действителност, чиято цел е да осъди огромна част от етническата латиноамериканска живост на маргинално съществуване в социално-колективната канавка, която всички изгубени и забравени, обитават. Всички те са осъдени да гният в подземията, в тъмния килер за ненужни вещи, в който никой никога не влиза, зад вратите и ключалките на един социален затвор, ключът за който държи господарят на къщата, който счита себе си за господар на самото слънце.

И все пак, едно огромнo слънце, огромно както слънцето у дома - премрежена твърда светлина, която преминава през решетките на тази импровизирана килия - свети ярко в циклопското око на ръчно правения панер. Прекрасен в своята простота, този немощен пламък търси изцеление в обикновените лекарства, храни се от оскъдния хляб, засолява си с вярата в едно по-добро царство. Но също разцъфва в погледа, воден от обектива, отправил се на едно пътешествие, чиято цел не е да събере от красотата на туристически забележителности на нашата прекрасна Латинска Америка. Фотографията на Тедеу Бианкони, това своеобразно приключение, има договорка с един друг вид очарование - поема задължението да улови и разкаже за същността и трансцендентността на тази безкомпромисна действителност. Върху тази карта, изработена от неговия поглед към света, откриваме една мозайка, изкусно изработена от всеоглеждащото око на неговата фотография и истински латиноамериканска. Защото едно самотно сърце успява да разкаже всичко.”

Адилсон Виласа

журналист и писател

____

http://tadeubianconi.com.br/photos-exhibition/exhibition-from-bulgaria

// Изложби / Изложби | PhotoSynthesis | Септември 01, 2015