БУНТЪТ НА ИЗОБРАЖЕНИЯТА - изложба на Деяна Стаматова / 16.09.21 - 06.10.21 / София

Галерия Синтезис представя

БУНТЪТ НА ИЗОБРАЖЕНИЯТА - изложба на Деяна Стаматова
16 септември  – 6 октомври 2021
Откриване: 16 септември (четвъртък) от 17:00 до 20:00 ч.
Изложбата ще бъде открита от доц. Георги Лозанов в 18:30 ч.

Галерия Синтезис ви кани на изложбата на Деяна Стаматова “Бунтът на изображенията“, посветена на 80-тата годишнина от рождението ѝ. Изложбата представя нейни емблематични серии и включва над 50 фотографии, сребърно-желатинови оригинали, копирани лично от авторката,.

Деяна Стаматова е представител на ярка плеяда от български фотографки, работили през 70-те и 80-те години на ХХ в.

„Това е период, в който властта предприема решителни мерки в нова посока, противоположна на идеята за „мъжкото момиче”, характерна за ранния социализъм. Възвръщането на женствеността се превръща в основна цел, в името на която се налагат редица промени… Търсят се нови пропагандни образи на жената и девойката и кой би могъл по-добре да разбере, да преживее и да предаде – красиво и смислено – женския свят, освен самите жени?“  - пише д-р Катерина Гаджева.



Именно през 70-те години, жените за първи път с увереност заявяват себе си като автори в българската фотография. В този период  Деяна Стаматова, редом с имена като Лоте Михайлова, Румяна Бояджиева, Петра Атанасова и др. постигат професионални успехи и откриват първите си самостоятелни изложби, в които представят теми като „новата жена – нежна, красива, одухотворена”, „майчинството”, „децата”. На жените фотографи властта позволява показването на по-интимни сцени, дори на голо тяло, макар изложбите на самата Деяна Стаматова нееднократно да се оказват със заключени врати. Именно в сферата на актовата фотография са и нейните най-смели експерименти, които са една от основните теми представени в изложбата.



„Тя не се плашеше от визуалния превод на сложни словесни послания, от препратки, направа, техники, от „обработена реалност“. Сякаш, докато откриваше собствения си артистичен остров, опровергаваше автора на „Робинзон Крузо“, според когото „има толкова смисъл да покажем един затвор чрез друг затвор, колкото и да представим нещо, което действително съществува, чрез друго, което не съществува“. Деяна показваше съществуващото чрез недействителни визии, именно за да престане то да бъде затвор, където да излежаваме доверието си в буквалното, самоочевидното, едноизмерното… През работите ѝ минаваха бунтовете на модернизма – срещу „естествеността“ на гледката и „невинността“ на погледа. …Светът пред камерата чезнеше, стапяше се във вътрешни състояния, родени според културните моди на 70-те и 80-те, от една деликатна феминизирана женственост. Означаваше ги. И така в обратен ред се появяваше формулата на деформацията: човекът отвъд предметите срещу „човешкия предмет“ – пише доц. Георги Лозанов в текста „Кадри от изгубения Рай“ към монографията „Фотографията на Деяна Стаматова“, публикувана през 2007 г.



В разговор с Нора Ангелова през 1997, Деяна Стаматова споделя: „ За мен актът е всичко друго, но не само показването на човешкото тяло…За мен актът става акт, когато говори за същността на актувания, за характера на модела. Към този характер аз прибавям някаква идея, която той самият носи в себе си…Защото актовата фотография е начин да разбереш човека, който е изобразен. Защото смисълът на цялата фотография въобще, на всичките ѝ жанрове е да покаже хората, човека, средствата, с които си служи. Фотографията въобще е човекът. Той винаги е в центъра на всяко изкуство – човешката личност, човешката същност. А тя може да бъде изобразена и чрез актовата фотография…Аз знам какво е жена, самата аз съм жена…“      



За авторката:

Деяна Стаматова (1941 – 2001) завършва техникума по графика „Юлиус Фучик, а по-късно става асистент в Полувисшия учителски институт в Бургас и завеждащ лаборатория за научна документация към Химико-технологичния институт.



След участие в обща фотоизложба, получава предложение от Петър Божков и Борис Юскеселиев да стане окръжен кореспондент на „Централфото“ за Бургаски окръг. Няколко години по-късно се мести в София, където работи и за вестник „Жар“. В последствие попада в екипа на още няколко редакции, сред които „1000 дни“, „Експрес“ и „168 часа“. Извън фотожурналистиката, Деяна Стаматова работи по лични художествени проекти. Известна е най-вече със своя алтернативен прочит на голото тяло. Отдава голямо значение на работата във фотографската лаборатория. За нея всички експерименти, които са постигнати в нея са не по-малко важни от самия снимачен процес.

В кариерата си има повече от двадесет самостоятелни изложби и десетки награди от български и международни фотосалони като: Биенале по художествена фотография, Пловдив, 1971; Международен фотоконкурс „Орво – Пентакон“, Германия, 1971, 1973; Международен салон по художествена фотография „Асахи Шимбун“, Токио, 1975; Международен фотосалон „Исфак“, Турция, 1981; Салон за творчески търсения Сен-Клу, Франция, 1985, 1986; Годишен преглед на българската фотография на Българската фотографска академия, 2001.

Изложбата “Бунтът на изображенията“, продължава линията на галерия Синтезис да показва автори, оставили значима следа в българската фотография през втората половина на 20-ти век. В същия модул през 2016 г. беше показана изложбата “Гаро Кешишян: Фотографии от колекцията на Фондация „Серджо Поджанела“,  последвана през  2017 г. от “Пространство с много измерения” на Йордан Йорданов – Юри, изложбата „Моите свидетелства 1985 - 1991“ на Антоан Божинов през 2019 г. и други.

В изложбата са включени фотографии, документи и предмети, предоставени от г-н Емил Качаров, съпруг на Деяна Стаматова и от архива на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“.

Изложбата е част от програмата на Месеца на фотографията 2021 и се осъществява с подкрепата на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ и Фотосинтезис.

За осъществяването на изложбата “Бунтът на изображенията” екипът на галерия „Синтезис“ изказва благодарност на: Емил Качаров, доц. Георги Лозанов, Явор Попов, Юрий Трейман, Георги Папакочев, Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ и на Принт център Фотосинтезис.