“По-добре да изхвърлиш нещо полухубаво, отколкото да запазиш нещо полулошо”. Вероятно този лично формулиран принцип, който Гаро Кешишян изповядва в работата и изкуството си, го е довел до неговия изключителен професионализъм като художник. Това обяснява почти “маниакалната” му взискателност към създаването и изработването на фотографиите, непонятното за мен пренебрежение към собствени и то чудесни творби или твърдението му, че едно от най- трудните неща за него е да направи истински добро копие.” Румен Серафимов
Изложбата включва 58 сребърно желатинови фотографии, копирани лично от автора, собственост на Фондация “Серджо Поджанела”.
Ще бъдат показани части от сериите “Старата леярна”, “Цигани”, “Строителни войски”, както и студийни творби.
“...Провокацията от другите изкуства - особено музиката и изобразителното изкуство, към които Кешишян има по-специално отношение, винаги го е водила към крайно отдалечаване от илюстративното в изграждането и усещането на фотографската образност. За него изкуството, каквото и да е то по вид, е инструмент за изследване на света. Колкото по-фин е „скалпелът”, толкова по-лесно и по-добре може да се разголи същността на света, човека и духовността му.
А естетичното е упойката при този разрез...” Румен Серафимов
В периода 1971 – 1981 работи като инженер технолог в металургичната промишленост. След 1976 година негови работи са излагани в самостоятелни и групови изложби в България, Унгария, Чехословакия, Полша, Югославия, Турция, СССР, САЩ, Франция, Германия, Швейцария, Дания, Финландия и Япония. Той посвещава работа си на тематични серии, избирайки своите субекти от различни прослойки на обществото. | Баща ми казваше: “Виж моето момче, само човекът, който гледа надолу и слепецът няма да видят падаща звезда.” И аз тогава му казах: “Татко, татко... знаеш ли докато говориш тези неща, каква гледка изпусна на небето.” Години след това разбрах защо хората забиват взор в земята и само слепецът с бялото на очите имитира поглед нагоре. Е в момент на вдъхновение или по-точно в момент на заблуждение, може би, реших да подарявам очите си на другите. Нищо повече. Нищo! През това време обаче хиляди други продаваха всичко, каквото им попадне пред очите. Включително и фотографии. Е нито станах търговец, нито стигнах до храм даже не можах да се погрижа добре и за сина си. ...Но една вечер, ако ни остане малко време ще му покажа дирята от една умираща звезда, много далечна. Просто за малко ще гледаме заедно нагоре. Това посвещавам на баща си, който беше професионален фотограф, но никога не стана артист, заради едното парче хляб, което и аз сега го вадя много трудно. Затова тези думи са за него. То и без това и баща ми и синът ми имат едно и също име. Гаро Кешишян |
Серджо Поджанела Колекционер и куратор, антрополог, член на Международната общност за изследване на шаманизма(ISSR) За последните четиридесет години той е притежавал и управлявал галерии със забележителна културна активност, включваща създаването на 132 изложби и публикуването на 83 каталога. Последната активност на Фондация”Серджо Поджанела” е свързана с изложбата „Кандински: всичко започва от една точка” показана в Бразилия, Рио де Жанейро, Сао Пауло и Бело Хоризонте /посетена от над един милион посетители/. В тези четири изложби, група от тридесет и три шамански арт предмета са избрани от колекцията на Фондацията и са изложени като сравнение с творбите на Кандински. В каталога придружаващ изложбата, публикуван от Руски държавен музей в град Санкт Петербург и Банко де Бразил е поместена статията на Серджо Поджанела, който излага своята хипотеза, че абстрактните форми в изкуство на Кандински от антропологична перспектива са свързани с шаманизма. |
Регистирайте се, за да добавите коментар.
Ако вече имате регистрация, влезте с потребителското си име и парола.