Под коприненото сари на екзотичната владетелка Индия

// Други / Тема | PhotoSynthesis | Април 05, 2011
В края на ноември 2010 младият фотограф Сава Чапанов прекара десет  дни в екзотичната Индия. Заедно с няколкостотин орнитолози, природолюбители и други журналисти от цял свят, в качеството си на член на FIJET  и ABUJET - Световната организация на журналистите пишещи за туризъм, беше поканен да отрази първата Международна конференция за наблюдение на птици,  организирана на територията на щата Гуджарат.


Ето какво разказа Сава за своите впечатления:

Подготовката:
Човек не тръгва просто така, когато очаква един ден да се озове на повече от 6000 километра от къщи. За Индия, бях попрочел това-онова от сайта на Николай Генов, Wikipedia и няколко други места в мрежата, както и справочниците, предоставени ми от посолството по време на интервюто ми за виза. Тъй като щяхме да ходим на места предпочитани не само от природолюбители, но и от редица кръвосмучещи крилати гадове, до деня на заминаването си вече бях приел прилично количество антималарийно лекарство, което комбинирах в багажа си с няколко репелента, масло от евкалипт Citriodora, някакво съмнително ултразвуково устройство, за което твърдяха, че гонело летящата напаст и светли дрехи. Четирите литра минерална вода на дъното на сака ми гарантираха, че дори в екстремна ситуация няма да ми се наложи да опирам до непроверена и може би силно заразна, вода от региона, Така щях да отървававам кожата от коремен тиф, диария и прочие неподозирани болести. Бях се подготвил да отварям очите си на 16, за да не ме ограбят, както и да браня със всичките си сили фото-техниката от коварните индийски маймуни – клептомани. Бях се подсигурил отвсякъде, но като че ли най-смислената ми осигуровка се състоеше в това, че очаквах да видя един напълно различен свят. Това е нещото, за което трябва да сте най-подготвени ако се отправите към тази далечна страна.



Движението по пътищата:
Трафикът в Индия е респектиращ! Ако преди 20-30 години в цяла Индия е имало не повече от 2-3000 леки автомобила, в момента те са милиони. Сред главните действащи лица на пътя, ежеминутно се натъквахме на: стотици камиони, натоварени до пръсване с памук, чай и какво ли още не, моторикши, двуместни мотициклети и скутери (побрали между 3 и 5 души), десетки автомобили марка Tata (тук почти всички карат индийски МПС), каруци, биволи, камили, кучета, пешеходци, колоездачи и тн.. Никой от участниците в движението не използва типичните за нашите пътища, сексуално закачливи предположения или подмятания, а вместо това, мълчаливо сигнализират присъствието си с еднократно подсвирване с клаксона. Това е и основно правило за движение по индийските пътища. Странното е, че въпреки ужасяващия за един европеец хаос, катастрофите по пътя са истинска рядкост. За целия си престой, в който изминах поне две цели денонощия по пътищата на Гуджарат, чух само за една катастрофа, която така и не можах да видя, защото докато да стигнем до мястото, районът вече беше разчистен.



Такситата в Индия:
Както всичко останало, МПС-тата управлявани от местните любители на бакшиша, нямат нищо общо с европейските. Може и да има някъде таксита в класическия смисъл на думата, но до сега, не съм сигурен, че за десетдневния си престой се натъкнах на такива. Моторикшите заемат приблизително 2 пъти и половина по-малко място от един лек автомобил и в Индия могат да превозят между 1 и 11 души без да броим шофьора. Бързи, маневрени и ужасяващи на първо возене, те са съвършения транспорт, в който и да е индийски град. Не слушайте сайта на МВнР където те са заклеймени като изключително опасно транспортно средство, което в никакъв случай не бива да използвате. Да не се качите на рикша в Индия е все едно да не видите пирамидите в Египет или да не опитате баклава в Турция. Освен това индийските шофьори са едни от най-добрите и услужливите в света. Обикновено правят и невъзможното, за да ви закарат до желаната дестинация. И тук, разбира се, има черни овце и опити за номера, но като знаете, че тарифите вървят от 20-25 до 120 рупии (30 рупии правят 1 лев) за най-далечните дестинации надали ще станете жертва на някоя имагинерна помпичка. Рикшаджиите не са скандалджии и дори да отбиете приканванията им за някоя и друга рупия в повече, опасност да ви спретнат масов кютек по нашенски, няма!



Хората:
Те са изумителни, усмихнати и непосредствени. Никога не съм предполагал, че мога да се чувствам толкова добре приет от лица, които нито имат финансов интерес от мен, нито дори ме познават по някакъв начин. Още от летището в Мумбай ми прави впечатление, че индийците се вглеждат в мен. Изучават ме с благ и адски любопитен поглед. Докато се разхождам по улиците това продължава, като от време на време някой по-нахакан се опитва да ме заговори със: - Sir, how are you? Where’ you from? What’s your name? Двата апарата на врата ми определено привличат внимание и много често съм молен да снимам най-разнообразни типажи. Горд баща с детето си, продавач на безопасни игли (който за благодарност ми подари едно пакетче от сергията си), две малки индийчета в двора на джамия в Ахмедабат и тн.. Докато обикалям по улиците на 2 пъти сватбари ме канят да се присъединя към тях, с едните танцуваме, а другите ме черпят с някакви непознати лакомства сготвени на място и в същото време ме дърпат да ме разведат из залата, докато гида ми се кара, че сме закъснявали. Цялата група мен чакала... Иначе черпенето продължаваше всеки път когато минавах през пазара и се спирах пред някоя сергия. То сушени фурми, то печени кестени, то соленки или някакви оризови работи. Хората не ги интересуваше толкова дали ще купя. Много е трудно да отказвам, а понякога и направо невъзможно. Приемам подаденото, благодаря и по-късно го препредавам на някое гладно дете. Индийците генетично, са философи и за тях е по-важно да даряват отколкото да получават. Смятат, че по този начин трупат добра карма, затова недейте да отказвате предложеното ви! Просяците в Индия са единтвените хора, които ми създаваха известно чувство на раздразнение. С неописуемо постоянство бях преследван от протегнати напред ръце по улиците на не един град. Доста рупии похарчих по този начин, в опити да си купя малко спокойствие. Добре че навреме осъзнах, несъстоятелността на този акт.



Жените:
Разхождам се сред прахоляк, засъхнала кал, боклуци и неописуема мизерия и изведнъж от цялата тази “естетика” се появява същинска принцеса! Стройна фигура с изящни черти, бели зъби и загърната по магичен начин в традиционното сари, чийто ярки цветове автоматично привличат погледа. След малко се появява още една такава, след малко още две-пет-десет... За съжаление най-прекрасните представителки на тази екзотична държава, подобно видения, изчезват сред тълпата в момента, в който вдигна апарата. Невероятно е как индийката, дори когато не изглежда особено добре физически и е лишена от средства за препитание, успява да извлече от толкова малко видима плът, толкова много омагьосваща женственост. Не мога да не отбележа и как тези прекрасни жени работят наравно с мъжете включително при строежа на пътища и как разнасят огромни товари на главите си, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Трябва да си внесем малко у нас...



Животните:
Отношението на индийците към животните в някой случаи е по-почтително от това към хората и не случайно те са навсякъде! По пътищата, по уличките, над улиците, в къщите, в храмовете и дори в терминала на летището където гладна котка мяукаше, с надежда някой да ѝ хвърли малко храна. Извън всякакво съмнение е, че Индия е Раят за всички любители на фауната. Огромни биволи с извънземни рога обикалят градчетата, маймуни и катерици прескачат от дърво на дърво и от сграда на сграда, папагали са свили гнездо на високо дърво до едно от натоварените кръстовища в Джамнагар, а гигантски орли прелитат на метри от моста на Ганди в Ахмедабат - най-големия град на Гуджарат. В резерватите, многообразието на растителни и животински видове е съизмеримо само със съдържанието на сериозна, тематична енциклопедия. На местата предназначени за наблюдение на птици като например Киджадия, известна със сладките и солените си езера, има изградена и съответната инфраструктура за наблюдение, така че необезпокоявани, орнитолозите могат с часове да се вглеждат и откриват различни редки птици. В Гир с джипки по предварително начертан маршрут и строго определен график, се преминава през земите на азиатския лъв, срещащ се единствено на това място, а в пустинята Куч можете да заснемете уникалното диво магаре (явяващо се естествена кръстоска между кон и магаре). Ако обичате морските обитатели, Националния морски парк на Гуджарат, находящ се на брега на Арабско море, е вашето място. Само ще ви посъветвам да използвате водач, който познава местността, за да можете по-пълноценно да се потопите в света на морските животни. Аз например тръгнах по свой път и за разлика от колежката, която попадна на анемона, огромни живи раци, сепии и октоподи, видях само няколко чапли, парчета корал и черупки от ракообразни. За съжаление и тук петролната промишленост оставяше неизличими рани и местните настоятелно ни помолиха да разпространим тази информация с надеждата, че това ще промени нещо...



Архитектурата:
Колониална, изящна и неподдържана. Остатъци от минало величие. Дворци на раджи, рушащи се заради липса на средства, огромни бели Джайнистки храмове и джамии. Чисти и добре поддържани. Събуването е задължително! За туристите в Гир има изградени големи бунгала с екстри на нивото на луксозен хотел, а в Куч предприемчив раджа е накарал местните, по подобие на техните колиби, да построят цял ваканционен комплекс в автентичен стил. Атракция в някой от стаите беше гущера съвестно грижещ се за популацията от насекоми, докато изящни пауни обикаляха двора и се хранеха рамо до рамо с гостите.



Чаят:
Като животните: Навсякъде е! Всеки крайпътен хотел и всяко капанче за шофьорите на нашето автобусче значеха почивка за чай. Чаят се пие в каквото има:
Големи и малки чаши, панички, дори чинийки. Да пиеш чай от малка чинийка не се смята за обидно дори за един раджа. Това е израз на гостоприемство за местните. Според историята, която ни разказаха, когато един индиец бил сам вкъщи и си направил чай, в чинийката му преливало известно количество от чашата. По този начин той винаги имал малко чай в запас, в случай че неочакван гост се появи и той няма с какво друго да го почерпи. Към чая задължително се добавя мляко, но не какво да е, а биволско. На това се дължи и невероятния вкус. Край пътя, един чай върви към 4 рупии. Любимо занимание на индийците е да наблюдават залеза и да си говорят отпивайки от освежителната напитка. На мен също ми стана любимо.



Подправките:
За тях са се водели войни. Има ли нужда да казвам нещо повече?

Сладоледът: Трябвало е и за него да водят войни! В мач между Италия и Индия победителят е почти ясен, но не и когато става дума за сладолед.

Алкохолът:
Със съжаление ви информирам, че в Гуджарат алкохолът е забранен. Трудно могат да ви арестуват за консумацията му, освен ако не сте местен, но достъпът до него е крайно затруднен. Религия, какво да ги правиш... Пиенето е разрешено само в хотелските стаи и то при получаване на специален документ от рецепцията на хотела. Като алкохолен оазис се явява ваканционното селище в Куч, където като озверели след 5-6 дни сух режим, с един приятел от Словения, пресушихме няколко шишета Kingfisher. Добре, че повечето хора от групата не пиеха бира...

Кухнята:
Шарена, пикантна и много различна от нашата. Първо помиришете и после опитайте. Месото подобно на алкохола не е на почит в щата. Иначе индийците имат страхотни супи и истински се радват когато си поискате допълнително чили. Никога не яжте на непроверени места!   



Фототехниката:
Една част лична и една част щедро предоставена от Photosynthesis. Тела: Nikon D300, D700

Обективи: Nikkor 20mm 1:2.8
                    Nikkor 50mm 1:1.8
                    Nikkor 70-200mm 1:2.8 VR I

Teleconverter: Nikon AF-S TC-20E III

Заключение:
Индия е един друг свят! Свят наситен от непознати аромати и преживявания. Една визуална релност толкова богата на контрасти, която, колкото и клиширано да е, наистина оставя без дъх. Завиждам благородно на онези, които за разлика от мен, са успели не само да погалят повърхността, а са се докоснали да поне една от тайните скрити под коприненото сари на тази екзотична владетелка.



Благодарности:
На прекрасните домакини от Gujarat tourist board, на FIJET, на Питър Кулханек (от чешкия клон на FIJET) - който ме покани на събитието, на Photosynthesis - които ми предоставиха фототехника, на Пламен Старев, Максим Минчев и Маги Гигова от ABUJET и на майка ми!
Save
// Други / Тема | PhotoSynthesis | Април 05, 2011

Фотогалерия: Под коприненото сари на екзотичната владетелка Индия

Коментари

Регистирайте се, за да добавите коментар.
Ако вече имате регистрация, влезте с потребителското си име и парола.

Коментари (2)

Авторът преди 1248 дни
"Хубав пътепис, но снимките са счупени. Моля да ги оправите, за да може да се насладим и на тях :)"

Да, при прехвърляне на съдържанието от старата версия на сайта в новата е допусната неточност, за съжаление. Вероятно още днес ще възстановим файловете
оценка:
0 гласа

polina.yankova преди 1249 дни
Хубав пътепис, но снимките са счупени. Моля да ги оправите, за да може да се насладим и на тях :)
оценка:
0 гласа

Прочети още статии