Есенно. Къде, как и кога

Когато дните започнат да се скъсяват и залезите станат величествено алени, когато утрешните мъгли пропълзят над реките и листата започнат своята пъстра метаморфоза, желанието ми да грабна фотоапарата и да избягам от града става неудържимо.

Краят на октомври - времето, в което природата сменя лятото със зима, гората се обагря в най-различни нюанси - от зелено до оранжево, от жълто до червено, а повърхността на водните басейни се успокоява и започва да отразява като в огледало цялата си красота, която много искам да запечатам с фотоапарата.

В България има много магически места, между които трудно избирам накъде да потегля първо. Миналата година исках да обиколя навсякъде: и планини, и реки, и езера. Мислех си да направя една обиколка на южна България, оттам Черноморието, а после по Дунава и северна България, много исках...

Приготвих апарата, обективите, задължително статива, много флашпамет и лаптопа, колата, GPS-a и тръгнахме с един колега Gen (Генчо Чoкоев) към южна България. Стигнахме до Родопите и там останахме пленени, не можехме да продължим - Родопите ни прегърнаха омайно. Накъдето и да се обърнех, имаше зашеметяващ пейзаж. Определено там не стигат нито флашкартите, нито батериите, нито времето...

Тук искам да отворя една скоба и да коментирам каква подготовка обикновено е необходима преди да се потегли, защото повечето пъти се тръгва "на юруш" и се забравят доста неща. Преди всичко е необходимо  да се планира какво ще се снима, без план трудно се правят добри кадри. За целта разглеждам какво са снимали моите колеги, припомням си какви места аз съм запомнил при предишни посещения и набелязвам пунктовете, до които трябва да стигна. Страхотен помощник ми е напоследък GOOGLE EARTH. От въздуха се виждат неща, които няма по картите, а определено нас, фотографите, ни интересуват.

Също може да се потърси и някой каталог от района, така направих и аз миналата година - купих си един от хотела, когато пристигнахме, издание на община Кърджали. Такъв в София нямаше, разпространяваше се само на местно ниво.

Друго важно в подготовката е да не се пропуснат дребните неща, които в един момент стават особено важни, например зареждащото устройство на батериите. Аз имам инвертор за 220 волта в колата - много полезно устройство за зареждане по време на път на батериите - включва се в гнездото на запалката на колата и има обикновен контакт от другия край.

Също добре е да се вземе дъждобран, а за фотоапарата - найлонови прозрачни пликчета и ластик. Така може да се снима и във влажно време. От опит знам още няколко неща, особено полезни: духалка за матрицата, мокри и сухи салфетки, малко тел (проводник), PVC лента - черно тиксо (когато се борих с един орел, PVC лентата ми спря кръвотечението, но това е друга история, която няма да ви разказвам сега...).

Когато ставахме рано сутрин, имаше мъгли, по обед вече печеше есенното слънце и всичко беше добре огряно. Според мен всяко време е подходящо за пейзажа, дори и нощем. Само трябва да се намира правилната композиция.

Много от моите пейзажи напомнят картини. Това е така, защото аз често разглеждам картини от старите майстори и когато снимам, пейзажите ми напомнят нещо видяно там. А повярвайте ми, много неща могат да бъдат видяни там, защото някога  хората като че ли са имали повече време да осмислят природата, и съвсем друго е да рисуваш, не е като да снимаш. В рисунката всеки детайл минава през мозъка, докато когато натискаш само копчето на апарата, не можеш да усетиш хармонията на природата.

За да се направи добър пейзаж, трябва да се съзерцава и наблюдава дълго време мястото, което ще бъде снимано. За съжаление, в нашия забързан свят това не е възможно и трябва да снимам форсирано, обикновено под стрес (държейки GSM на ухото и обяснявайки разни хорски простотии), закъснявайки за някъде. Но пък за това после се наслаждавам пред монитора на това, което съм заснел (там е гъдела на снимките). А така ми се иска да извикам на този отсреща на телефона ”Kакво ме занимаваш сега с такива дребни работи!”. Не му ли е ясно, че съм се разтворил в природата и духът ми витае из ширта наоколо? Добре, че има все още места, където не работят мобилните телефони...

Още великолепни снимки от Валери Христов (taurus13) можете да разгледате на:

http://photo-cult.com/album.php?aut=taurus13 

и

http://photo-forum.net/taurus13