"Амазония – земя на водите” – фотографска изложба на Румен Койнов / 30.06.2011, 18:30 ч. / София

Откриване: 30 юни (четвъртък), 18:30 ч.
във ФотоСинтезис Арт Център, галерия-сутерен,
София, бул. "Васил Левски" 57
Изложбата може да бъде видяна от 30.06 до 12.07.2011 г.

Портрети и пейзажи от Бразилска Амазония - докоснато от Бога място, в което времето сякаш е спряло.
Силните контрасти на живота по поречието на Амазонка са уловени в черно-бяло от фотографа Румен Койнов, който живее и снима в Бразилия.  Водата е една от централните теми в неговите фотографии, като определяща черта на региона и като символ на самия живот.
Фотографиите са част и от едноименния албум, издаден у нас през 2009г.

„Вече 10 години не ми омръзва да снимам Амазония... По поречието няма цивилизация, съществува само първичната стихия и човекът като част от нея. Амазония е един жив организъм, който не подлежи на опитомяване. Една необятност, която не престава да ме учудва и вдъхновява.”

Изборът на черно-бяла медия е свързан с желанието на фотографа да избегне многозначителността на цвета и да подчертае обемите и фактурата. Черно-бялото придава усещане за вечност на творбите му, а чувствителността му на художник преработва материалната действителност. Тъкмо там, където Румен скъсва с обективния елемент, фотографиите му се превръщат не просто в документ, а в произведение на изкуството. За Румен фотографията е много повече от механичен акт и обикновено възприятие на действителността. В свят, лишен от човечност и усещане за святост, тя е начин да бъдат разкрити тайнственото и сакралното в последното тяхно убежище – природата.

„Едно е да се вглеждаш в красотата на гигантския и екзотичен бразилски град Манаус като турист, съвсем друго е да тръгнеш към него като поклонник, в търсене на спасение и пристан, да избереш да бъдеш негов жител. И в двата случая обаче пътуването е дълго и голяма част от него минава по вода. Водата – този стар символ на пътя и спасението – е основен елемент в творбите на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Може би затова ми се струва подходящо, че този албум започва със серия лирични водни пейзажи.
Подобно на картините „Потоп” и „Третия ден на сътворението” на Йеронимус Бош, много от композиционно по-изчистените фотографии на Румен Койнов са наситени с едно почти аскетично усещане за всеобгръщаща самота.
Водата е наистина навсякъде в Амазония – тя завладява, прониква, просмуква се – тя е всичко. . . или почти всичко. Тя е въздухът, в който можеш да се удавиш, и тънката, но плътна като пашкул влажна обвивка, която обгръща всяка повърхност. Тя дори властва над човешките движения, като неумолимо ги забавя под палещите лъчи на слънцето. Лесно е да се долови, че Румен Койнов е влюбен във всичко, което се носи по вода....”

Елица Л. Бъчварова
(Елица Бъчварова е изследовател и преводач. Работила е по международни и междукултурни проекти в Центъра за комуникации (CIER) на Федералния университет на Рио де Жанейро.)

„Фотографиите на Румен Койнов са свидетелство за дълбочината, с която той гледа на света около себе си. Изгубили обективността си, природните пейзажи в тях са наситени с подчертана субективна експресивност и рядка поетическа сила. А светът, който вдъхновява Койнов във фотографиите му, е светът на река Амазонка – вълшебен свят, направен от вода, земя, светлина и магия.
Водата е една от централните теми, които вълнуват Румен Койнов. Освен определяща черта на региона, тя е и символ на самия живот. Това ни връща към корените на древногръцката мисъл и по специално към Талес. Философът от Милет, който разбира, че всички предмети и същества имат воден компонент, прави извода, че водата е основополагащият елемент на всичко живо. В огромна степен това е вярно и за начина, по който тече и се обновява животът по река Амазонка.
Книгата на Румен Койнов “Земя на водите: образи от Амазония” е плод на това разбиране. Като използва средствата на черно-бялата фотография, авторът предава формите и цветовете на природата чрез светлината и нейните нюанси. Както самият той казва: „Аз рисувам със светлина. Фотоапаратът е само инструмент.“

Тенорио Телес
(Тенорио Телес е бразилски писател, поет, драматург и редактор, който живее в Манаус.)

„Неговите творби се вглеждат преди всичко в човека и водата, вплетени един в друг и потопени в дълбока тишина. Техниката на модерното време сякаш липсва. В неговите снимки човекът е изместил машините. За съществуването на автомобили говорят само няколко асфалтирани улици, на които играят деца или хора вървят под дъжда, обзети от стоическо спокойствие. Рибари поемат на път със самобитните си платноходки. За западния наблюдател светът на Румен Койнов сякаш идва от друго време. Това впечатление се засилва не само от избора на черно-бялата медия, но и от използването на класически средно- и голямоформатни фотоапарати."

Анете Рогац
(Анете Рогац живее и работи в Хановер. Тя е доктор по История на изкуството и автор на текстове, доклади и рецензии по различни културно-обществени и изкуствоведски теми. Анете е артистичен консултант на Галерия „Холбайн4”, Хановер, представили фотографиите на Румен Койнов през март 2009.)

За автора:  Румен Койнов е роден в България през 1964 г. След като завършва обучението си в Техническия университет в София се премества заедно със съпругата си, музикантката Елена Койнова, в Пловдив. Тук той участва в многобройни изложби и успява да си изгради репутация като един от най-интересните млади фотографи.

Въпреки това, подобно на повечето си колеги, Румен трудно си изкарва прехраната в посткомунистическа България и през 2000 година решава да емигрира в Бразилия, където живее и до момента в бразилския град Манаус.