Въведение в света на фото-филтрите

Фотографските филтри помагат при решаването на голяма част от проблемите на любители и професионалисти. Те хармонизират цветовото излъчване, повишават контраста, могат да направят невидими за очите детайли - видими за филма или матрицата и т.нт., и т.нт. Заедно с това предоставят възможност за многообразни оптични ефекти, за композиционното, абстракното или творческото представяне на фотографските идеи.

С други думи, филтрите дават възможност за лесно постигане на изображения, които биха били почти или напълно невъзможни без тяхната употреба!

На пазара в момента се предлага голямо разнообразие от различни системи филтри, а отделните видове такива са почти неизброими. Дали става въпрос за филтри на резба, гел-филтри, филтри на байонет или филтри-плаки, изборът на правилния комплект би могъл лесно да се окаже сериозно предизвикателство за не дотам „посветените”.

За удачния избор трябва да си отговорим на няколко важни въпроса. Ето и някои от тях:

• Какво представляват филтрите?
• Какви филтри мога да използвам и какъв ефект искам да постигна?
• От какви филтри наистина имам нужда?

Тук ще се опитаме накратко да хвърлим малко светлина върху тези въпроси спрямо една от най-популярните и често използвани системи – филтрите на резба и различните опции, които тя предлага.

Какво представляват филтрите?

Филтри на резба (Илюстрация)

Филтрите на резба (screw-on filters) представляват стъклен или плексигласов кръг, монтиран в метален пръстен, който се завинтва пред челната леща на обектива.

Освен че предлагат най-голямо разнообразие в сравнение с останалите системи, филтрите на резба са и най-лесни за използване. Те не изискват специални адаптери или държачи, достатъчни са няколко завъртания на филтъра и той е вече здраво прикрепен към обектива и готов за употреба.

Филтрите на резба се предлагат в множество различни размери (диаметри на резбовото съединение), съобразени с диаметъра на резбите на челните гривни на различните обективи. В упътването за употреба на вашия обектив, а често и върху самия обектив и от вътрешната страна на неговата предпазна капачка, е отбелязан размерът на филтрите, които можете да използвате с обектива. Размерът на самите филтри е отбелязан върху металния им пръстен.

(Илюстрация)

Обикновено е препоръчително да се използва филтър със същия размер като отбелязания на обектива, макар че има възможност и за друга опция, на която ще се спрем малко по-късно.

С малки изключения, този вид филтри разполага с две резби – по една от всяка страна на металния пръстен. По този начин имате възможност да комбинирате няколко филтъра за засилване на даден ефект или комбиниране на различни ефекти, като ги завинтвате един пред друг.

Все пак, имайте предвид, че поставянето на допълнителен оптичен елемент на пътя на светлината внася освен търсените от нас ефекти и някои дефекти. Тези дефекти могат да бъдат минимизирани в зависимост от конструкцията и някои технически решения които неминуемо правят себестойността на съответния филтър по висока.

Покритие

Както по-горе споменахме, конструкцията на филтрите на резба е проста – кръгло парче стъкло (по-рядко плексиглас), монтирано в метален пръстен. В действителност обаче, голяма част от филтрите имат и специално покритие на стъклото – един или обикновено няколко изключително тънки слоя метален оксид. Ролята на това покритие е, от една страна, да увеличи устойчивостта на филтъра срещу механични и химични увреждания (надраскване, потъмняване, т.нт.), и от друга – да подобри оптичните качества на стъклото.

Просветление

Когато светлината срещне някаква прозрачна повърхност част от нея преминава през тази преграда, а друга неминуемо се отразява от повърхността. Преминалата светлина е пряко зависима от прозрачността на материала от който е изработен оптичния елемент. Отразената светлина обаче е не просто неизползвана такава, а е в състояние да причини сериозни нежелани последици.

Обикновено филтрите както и обективите се състоят от повече от един оптичен елемент. При отразяване на част от светлината от една повърхност тя обикновено попада на друга повърхност на съседен оптичен елемент или някаква друга отразяваща повърхност и така е много вероятно пак да достигне до сензора или лентата, регистрираща изображението, но за съжаление не на правилното място. Това обикновено води до намаляване на контрастността на изображението като цяло и може да доведе до цветови изкривявания.

За да се преборят с този неприятен ефект, производителите на филтри и обективи нанасят така наречения просветляващ слой върху оптичните елементи. Този слой е с такава дебелина че отразените от него лъчи и тези преминали този слой, но все пак отразени от оптичната повърхност под него се анихилират (взаимопогасяват). Един такъв слой премахва паразитните отражения само в определен диапазон от видимия спектър на светлината. С нанасянето на няколко такива слоеве с различна дебелина производителите се опитват да препокрият почти целия видим спектър от светлината с което да сведат до минимум възможността за появата на този неприятен ефект.

Разбира се, не всички филтри се предлагат с подобни многослойни покрития, тъй като това повишава цената им. При покупка се осведомете за покритията на избрания филтър и преценете доколко ви устройва разликата в цената. Обикновено фотографите са на мнение, че разликата в качеството напълно я оправдава.

Ширина на пръстена

Ширината на металния пръстен, в който е монтирана стъклената част на филтъра също понякога има значение. Разликата се проявява при комбиниране на няколко филтъра, както и особено силно, когато снимате с т.нар. широкоъгълни обективи – обективи, които имат голям зрителен ъгъл. При използване на нормални филтри с такъв обектив, поради големият обхват, е възможно част от пръстена на филтъра да попадне в кадър и да причини т.нар. „винетиране” – силно затъмняване в краищата на снимката

(Илюстрация)

За да бъде избегнато това, производителите на филтри предлагат такива с много малка ширина на металния пръстен (slim filters), като по този начин той не попада в зрителния ъгъл на обектива.

Преходници

Вече казахме, че е добре да се изпозват филтри, чиито размер отговаря на този на обектива. Какво обаче се случва, когато имате два или повече обектива с различни размери?

В случай като този имате два варианта за действие. Първият е да се снабдите с отделен комплект филтри за всеки обектив съобразно размера му. Това, като цяло, не е лоша идея, ако не ви смущават допълнителните разходи и допълнителното тегло, което ще добавите към фотографската си чанта.

Вторият и вероятно по-разумен вариант е да изпозвате преходници – метални пръстени, подобни на тези на филтрите, но без стъкло и с различен диаметър на резбата от двете им страни. По този начин, ако разполагате с два обектива с диаметър 62 mm и 67 mm, бихте могли да си купите само филтри с размер 67 mm, които да използвате и на обектива с по-малък диаметър чрез преходник, който има резби с диаметър 62 mm и 67mm – по-малката се завинтва на обектива, а филтърът - на по-голямата.

Когато говорим за преходници, особено важно е да се има предвид, че е препоръчително основно използването на преходник от по-малък диаметър на обектива към по-голям диаметър на филтъра. Разбира се, възможно е и обратното, например да използвате филтър с размер 62 mm на обектив с размер 67 mm, но в този случай е почти сигурно, че част от филтъра и/или преходника ще попадне в кадър и ще причини т.нар. „винетиране” – силно затъмняване в краищата на снимката.

Понякога това може и да не се случи, особено при използването на дългофокусни обективи с малък зрителен ъгъл, но... във всеки случай, в който използвате филтър, по-малък от съответния размер на обектива, погледнете през визьора (той трябва да е със 100 процента покритие на кадъра) или направете снимка и я разгледайте на монитора, за да се уверите дали не „изрязвате” части от кадъра по този начин.

След като се запознахме с основни въпроси, засягащи филтрите и съвместимостта им с различни видове обективи, нека обърнем малко внимание на основните видове филтри и на това какво бихте могли да постигнете като ефект, използвайки един или друг от тях.

С настъпването на дигиталната ера във фотографията, част от фото-филтрите започнаха да губят своята популярност, тъй като някои възможности на съвременните дигитални фотокамери и на софтуерната обработка на снимките заместват почти напълно ефекта от тяхната употреба. Все още обаче има такива филтри, ефекта от чиято употреба много трудно или изобщо не може да се наподоби. Именно на тях ще се спрем по-подробно тук.

към началото ►

Какви филтри мога да използвам, какъв ефект искам да постигна?

Ето накратко някои основни функции на филтрите по видове:

Ултравиолетови филтри (UV filters)

Като цяло, всеки филтър, завинтен пред челната леща на обектива, я защитава от вредни въздействия като прах и други замърсители, надраскване, удари, и др. Ако това е единствената ви цел обаче, най-подходящо би било да се подбере филтър от напълно безцветно стъкло с възможно най-висока степен на прозрачност, който перманентно да предпазва, като същевременно не влияе силно върху изображението.

Изключително подходящи за целта са UV-филтрите, които са безцветни, не променят чуствително предаването на цветовете и не налагат корекции в експозиционните параметри (настройките за снимане – бленда, скорост на затвора или светлочуствителност). Освен това те блокират невидимия ултравиолетов компонент на светлината, който може да доведе до замъгляване и нежелани сини оттенъци при снимане с лентов фотоапарат.

Поради тези свои характеристики, UV-филтрите, които са подходящи както за цветни и черно-бели филми, така и за дигитална фотография, могат да бъдат постоянно прикрепени към обектива, осигурявайки по този начин двойна защита срещу нежеланото въздействие на ултравиолетовите лъчи върху снимките и на механични и химични фактори върху предния елемент на обектива.

Обикновено UV филтрите са първият вид фото-филтри, за който чува начинаещият фотограф. Всъщност обаче, това е цяла фамилия филтри с някои разновидности в нея, цените на които се движат в диапазона от 15-ина лв. до около 250 лв. Нека да видим какви са основните видове UV-филтри и основните разновидности при тях.

Най-обикновеният UV-филтър е т. нар. UV protector. Както не е трудно да се досетим от името му, неговата основна функция е да предпазва обектива, а именно неговата най-външна леща, която е изложена на нежелани влияния като дъжд, изпотяване и човешка небрежност - удряне, драскане и др. Това е най-евтиното възможно стъкълце, което можете да си купите от фотомагазина и ви съветваме да го направите за всеки обектив, който използвате (освен за тези обективи, които перманентно ползвате с друг филтър, примерно поляризационен). Тази грижа за обектива си струва подобна скромна цена. UV предпазителя почти не е филтър, ако трябва да сме честни - той осигурява само най-основно филтриране на ултравиолетовата светлина.

Защо обаче изобщо е нужен UV филтър? Просто фотографската лента е по-чувствителна към ултравиолетовата светлина в сравнение с човешкото око. Проявлението на това е появата на белезникаво-синкави нюанси върху фотосите, особено при снимки от големи дистанции, близо до големи водни повърхности или в кадри с ярко синьо небе. Снимки на голяма надморска височина също могат да бъдат проблемни заради много високото съдържание на UV-светлина, което прави нещата доста синкави. В последния случай се препоръчва дори UV-Warm филтър.

Истинските UV филтри са Sky и Haze филтрите, които се използват за да изчистват цветовете и да спестяват синкавите оттенъци. Различните производители имат свои означения за каталогизиране на филтрите, обикновено с някаква цифрова скала, но доколкото не говорим за конкретен производител ще се придържаме към по-популярните типови названия. Sky филтъра обикновено филтрира UV- спектъра от светлината най-често някъде до 365nm, а Haze филтъра малко повече до около 390 nm. Все пак проверете спецификациите на конкретния производител преди да купувате.

Съществуват и комбинации от UV и затоплящи филтри (най-често бледо оранжеви), които се означават като UV Warm филтри с двоен ефект - едновременно филтрират ултравиолетовата светлина и затоплят цветовете на снимката. Поради голямото многообразие на такива комбинации и какви точно са те, е добре да проверите брошурките на производителите им. UV-филтри се използват предимно в цветната, но също така и в чернобялата фотография, най-малкото като протектори. UV-филтри се продават и с тънки пръстени подходящи за широкоъгълни обективи, както и multi-coated (многослойно просветляващо покритие) което значително повишава цената им.

Skylight филтри

Друг подобен вид филтри са т.нар Skylight-филтри. Подобно на UV-филтрите, Skylight също блокира ултравиолетовия компонент на светлината, но същевременно притежава деликатно червено-жълто оцветяване, което компенсира засилените сини оттенъци в сенчестите части на снимката, причинени от светлина, идваща от яркосиньо небе.

Имайте предвид, че този вид не е напълно неутрален към цветовете и леко „затопля” тоновете. Същевременно Skylight редуцира замъглеността при далечни снимки. Тъй като филтър-факторът (който показва колко пъти трябва да удължим експозицията или да повишим светлосилата на обектива чрез отваряне на диафрагмата му, ако поставим филтъра пред него) при тях е нисък, практически не се налага корекция на експозиционните параметри.

Поради финото и почти незабележимо оцветяване на тези филтри, те могат да бъдат постоянно прикрепени към обектива с цел защита, стига малко по-топлото предаване на цветовете да е желан от фотографа ефект. Постоянната им употреба дори е препоръчителна при снимане със филми, които проявяват по-силно изразена тенденция към студено предаване на цветовете.

Обикновено UV и Skylight филтрите са сравнително по-достъпни като цена от останалите и силно се препоръчва употребата им във вид на „застраховка” срещу повреди на челната леща на обектива.

Поляризационни филтри (Polarizing filters)

За едни от най-важните и най-масово използваните филтри във фотографията се считат поляризационните филтри. Те редуцират или напълно елиминират отраженията на светлината от неметални повърхности, изчистват и насищат цветовете в кадъра като премахват сините оттенъци, причинени от светлината, идваща от яркосиньо небе, премахват характерното замъгляване при далечни снимки, подобряват детайлността в сенчестите части на снимката и в облаците дори при много светло небе, и усилват контраста на черно-белите кадри.

Това се дължи на някои физични особенности на светлината. Светлината представлява електромагнитна вълна която трепти в равнина, перпендикулярна на оста на разпостранението й. Когато няма поляризация трептенията в тази равнина са разпределени равномерно, радиално и имат еднаква амплитуда във всяко направление перпендикулярно на оста на разпостранение.

Когато имаме някаква поляризация обаче, амплитудите на тези трептения се различават в различните направления. При пълна поляризация имаме трептения само в едно направление. Когато неполяризирана светлина попадне на отразяваща неметална повърхност то тя частично се поляризира като тези трептения, които са успоредни на равнината, от която се отразява светлината запазват в най-голяма степен амплитудата си и обратно. Степента на поляризация до голяма степен зависи от ъгъла под който е пада и съответно е отразена светлината.

Когато на пътя на вече така поляризирана светлина поставим поляризационен филтър и неговата равнина на поляризация е завъртяна спрямо тази на постъпващата светлина на 90° то би трябвало през филтъра да не премине изобщо светлина. Така че в реални условия поляризиращия филтър ще пропуска само светлинни вълни които трептят в поляризационната му равнината.

Почти всичката светлина, отразена от разни неметални предмети е частично поляризирана. Затова през един такъв филтър можем да видим изключително интересни ефекти - строго специфични и неповторими които по никакъв начин, които не можем да пресъздадем с никаква дигитална постобработка по простата причина че софтуера няма как да знае коя отразена светлина е поляризирана и в какво направление.

Тези филтри позволяват кристално чисти снимки дори на обекти, които се намират под вода или зад стъкло или друго отразяващо светлина покритие.

(Илюстрация - с и без поляризационен филтър)

Всъщност поляризациония филтър е и UV-филтър и спокойно можете да завинтите такъв на обектива си вместо протектор (значително по-скъп, обаче), стига да се научите да боравите добре с него и да имате винаги едно наум, че имате още нещо за регулиране преди да натиснете спусъка на затвора.

Помнете също така, че за разлика от UV-протектор филтрите, пола-филтрите налагат промяна експозиционните параметри, тъй като блокират част от светлината - тази с поляризация различна от поляризацията на филтъра. Непросветлените обикновени пола-филтри могат да я променят от 2 до 4 пъти, а просветлените 1,5-3 пъти. Добра идея е меренето да става през обектива или да се отчита фактора на филтъра при мерене с външен светломер.

Поляризационните филтри са с регулатор, който при различните производители може да бъде набразден въртящ се пръстен, а при други да има малко стърчащо лостче. С въртенето всъщност се променя равнината/ъгъла на поляризация.

Когато е завъртян под подходящия ъгъл, филтърът спира светлината която е с поляритет различен от неговия. По този начин можете да избегнете отблясъците от отразяващи повърхности, да направите снимка през стъкло на магазин, ресторант или автомобил, да засилите наситеността на цветовете, особено на небе с хубави бели облаци, което без такъв филтър обикновено излиза бледо и с безлично размити облаци.

Този вид филтри намаляват или премахват напълно блясъка от отразяващи повърхности като стъкло, вода, но също така и от влажни листа или шума в гората или пък прясно боядисани предмети. Всъщност ефекта на засилване на наситеността на цветовете се дължи на това, че се филтрира блясъка като се спира произволно поляризираната светлина, която отскача от дребни водни капчици или частички във въздуха.

Поляризационните филтри биват два вида - линейни и кръгови. Често в България се наричат линеарни и циркулярни като фонетично отражение на английските им названия linear и circular, но всъщност това не са правилните им наименования.

Линейните филтри са исторически по-стари и до два пъти по-евтини от кръговите. Те са и по-ефективни в основната си роля да изрязват случайно поляризираната светлина, но след появата на съвременните апарати с автофокус и измерване през обектива се оказва, че са проблемни. Кръговите поляризационни филтри решават този проблем с допълнителен елемент, което ги прави и по-скъпи, но правилото гласи, че ако имате фотоапарат, ползващ огледала за подвеждане на светлина до сензорите за автофокус и мерене на експозицията (а това са всички огледално-рефлексни фотоапарати), трябва да ползвате кръгов поляризатор.

Истината е малко по-друга - напоследък точно най-съвременните апарати започват да се справят добре и с линейните поляризационни филтри, но няма как да разберете докато не пробвате. Ако производителят на вашето оборудване някъде изрично се е произнесъл по темата това би било чудесно, но в противен случай май е по-добре да си купите кръгов или да изпробвате линейния преди покупка, за да не се изненадате неприятно.

И още нещо, което е важно за поляризационните филтри – те добавят дълбочина в снимките ви. Както вече беше отбелязано, повечето поляризационни филтри са и UV-филтри като филтрират UV-спектъра до около 400nm, т.е. са в категорията на Haze-филтрите, като дори леко ги превъзхождат и са значително по-категорични от Sky-филтрите. Поляризационен филтър в черно-бялата фотография, освен за намаляване на мъгливостите (където по-добре се справя червен филтър), се ползва и за увеличаване на контраста.

Неутрални затъмняващи филтри (ND filters)

Друг популярен вид филтри във фотографията са неутралните сиви филтри (ND filters). При тези филтри стъкленият елемент е с неутрално сив цвят с различна степен на плътност за различните видове. Основната цел, с която се използват ND филтрите, е да се намали количеството светлина, което преминава през обектива и достига до филма или цифровия сензор.

Защо обаче е необходимо това? Най-грубо казано, употребата на наутрален затъмняващ филтър дава възможност за използване на настройки за снимане (експозиционни параметри), които в определени услови биха били невъзможни без филтъра.

Намаляването на количеството светлина, преминаваща през обектива, ви позволява допълнително да редуцирате интензитета на светлината, отворите блендата повече или да намалите скоростта на затвора, или и двете едновременно. По този начин можете да постигнете различни ефекти и да промените цялостното излъчване на снимката.

Нека видим как става това.
Редуциране на интензитета на светлината: Сравнително рядко, но все пак се случва (особено при компактните фотоапарати, чиито максимално затворени бленди са от порядъка на f/8 и по-отворени) комбинацията от най-малкият отвор на блендата и най-високата възможна скорост на затвора (отново по-често при компактните, чиито максимални скорости на затвора рядко надхвърлят 1/2000 сек.) да не даде правилно експониран резултат поради прекалено силната осветеност на сцената, която снимате. В тези случаи, неутрален филтър, който да намали преминаващата през обектива светлина, е добре дошъл и ще направи възможно правилното експониране в подобни екстремно светли условия.
С такъв проблем можете да се сблъскате и ако снимате на филм с висока светлочуствителност, която, за разлика от тази на цифровия сензор, не можете да намалите по желание.

Отваряне на блендата: Както вече споменахме, освен когато става дума за случаите на екстремно силно осветление, поставянето на ND филтър обикновено дава възможност за допълнително отваряне на блендата при запазване на същата скорост на затвора. Така се намалява зоната от снимката, която е остро изобразена (намалява дълбочината на рязкост в кадъра) и се откроява по-отчетливо главния обект, тъй като фонът е достатъчно замъглен, за да не разсейва. Освен че по този начин можете да избегнете неприятно сливане на обекта с фона, по-малката дълбочина на рязкост дава и по-отчетливо усещане за отдалеченост на задния план и изобщо за пространството в кадър.

Намаляване на скоростта на затвора: След поставяне на неутралния филтър, вместо да отворите допълнително блендата, както е в предния пример, бихте могли да запазите нейната стойност и да намалите скоростта на затвора.
По-ниската скорост на затвора може да ви помогне да предадете движението на обектите по-впечатляващо (като например ефектно заснемете водопад, чиято вода вместо да остане като отделни „замръзнали” във въздуха капки, ще изглежда като плавно носещи се „пухкави” струи).

(Илюстрация на водопад - ниска и висока скорост)

ND филтрите като цяло се характеризират с отлична цветова неутралност (не изменят цветовете или го правят в минимална степен) и се препоръчват като съществена част от базовото фотографско оборудване. Различните неутрални затъмняващи филтри редуцират светлината с различен брой стъпки на диафрагмата. При използването им експозиционните параметри трябва да се съобразят със съответния филтър-фактор, за да се получи снимка, която е едновременно ефектна и правилно експонирана.

Плътността на ND филтрите често се отбелязва по различен начин от различните производители, затова е добре внимателно да погледнете параметрите на филтъра който купувате и да се консултирате при необходимост с персонала на магазина.

Обърнете внимание на следното: някои производители отбелязват плътността на ND филтрите си като 0.3, 0.6, 0.9 - намаляването на количеството светлина, което можете да компенсирате чрез отваряне на блендата съответно с 1, 2 и 3 стъпки. Други отбелязват същите стойности като 2х, 4х, 8х (т.е.: 1 стъпка е 2=21, 2 стъпки са 4=22 , 3 стъпки са 8=23 ). Това са двата основни начина за отбелязване на плътността на ND филтрите към момента, като някои производители използват и двата едновременно.

Плътност	Oтваряне на блендата (в стъпки)
0.1	1/3
0.2	2/3
0.3	1
0.4	1 1/3
0.5	1 2/3
0.6	2
0.7	2 1/3
0.8	2 2/3
0.9	3
1.0	3 1/3
2.0	6 2/3
3.0	10
4.0	13 1/3

Инфрачервени филтри (IR filters)

Видимият за човешкото око спектър на светлината е ограничен. Очите ни спират да възприемат вълните при дължина някъде около 700 - 750 nm. Вълните с по-голяма дължина от тази са в инфрачервения спектър. Въпреки че не виждаме тази част от светлината обаче ние все пак бихме могли да я използваме, за да рисуваме с нея – т.е. да направим снимка, при това доста интересна и определено с различно излъчване от това, на което сме свикнали.

За това помагат т.нар. IR или инфрачервени филтри. Те блокират почти целия видим спектър на светлината и пропускат единствено вълните с дължина над 750 – 780 nm. Инфрачервените фотографии са интересни и атрактивни, тъй като предлагат нестандартен поглед към нещата – зеленото на хлорофила в растенията се възпроизвежда като почти бяло (при черно-бялата инфрачервена фотография) и кадрите с много зелено изглеждат все едно сияят със собствена вътрешна светлина. Цветните инфрачервени фотографии също изглеждат доста интересно, тъй като при тях цветовете са обърнати наопаки – зеленото изглежда синьо, червеното е зелено, а инфрачервената част от спектъра се възпроизвежда като наситено червен цвят. Растенията, които отразяват много от инфрачервените вълни пък могат да станат яркооранжеви.

IR филтрите също имат различни характеристики и пропускат различна част от инфрачервения спектър, а също така са различни за цветна и черно-бяла фотография.

Преди да решите да се занимавате с инфрачервена фотография обаче е необходимо да знаете, че сензорите на дигиталните фотоапарати и видеокамери са изключително чуствителни към инфрачервения спектър. Достигането на инфрачервения спектър до сензора може да доведе до сериозни проблеми – с автофокуса, със замъгляване на кадрите, пренасищане на червения цвят или с нарушаване на личното пространство на останалите около вас.
Последното, колкото и странно да звучи, е сред сериозните причини за това, което почти всички производители на дигитални видеокамери и фотоапарати правят – а именно – поставят специален филтър пред сензора, който блокира инфрачервения спектър до голяма степен.

И ако още се чудите как чуствителността на сензора към инфрачервения спектър може да наруши личното пространство на някого – ето и отговора: някои дрехи просто стават доста прозрачни в тази част на спектъра, което ние обикновено нямаме възможност да видим.

Дотук за липсата на този филтър пред сензора, сега малко за наличието му. Имайте предвид, че такъв филтър ще затрудни доста заниманията ви с инфрачервена фотография, тъй като пропуска много малка част от достигналата до него светлина от тази част на спектъра и това налага изключително голямо удължаване на времето за експониране, което пък създава предпоставка за високи нива на „шум” в снимката и замазване на движещите се обекти. Все пак, направата на снимка в инфрачервения спектър е напълно възможно чрез поставянето на IR филтър и с доста търпение – пригответе се за затруднения с фокусирането, измерването на светлината, а също така и с кадрирането, понеже IR филтрите спират почти напълно видимия спектър, за който са пригодени тези системи на фотоапаратите.

Друг начин за снимане в инфрачервения спектър е премахването на филтъра пред сензора, който блокира инфрачервената част от спектъра и сменянето му с такъв, който пропуска само нея. Това би ви позволило да правите инфрачервена фотография по по-удобен начин – от ръка, с нормални времена на експониране, с нормално композиране на кадъра във визьора. И в този случай обаче има голяма вероятност измерването на светлината да е грешно.

Някои от моделите компактни фотоапарати нa Sony пък притежават т.нар. Night Shot facility – функция, при която блокиращият филтър се отстранява от сензора за момента на снимката. Съществуват и други подобни фото и видео-камери, предимно за научни и промишлени цели.

Градиенти (Graduated filters)

Случвало ли ви се е страхотният пейзаж, който сте заснели да губи огромна част от чара си заради безличното и бледо небе над него? Най-вероятно да. И най-вероятно ще се съгласите, че именно тук е мястото да споменем градиентите – вид филтри, при които едната част е по-тъмна от другата, която обикновено е напълно прозрачна. Те се делят основно на два вида според това дали тъмната част е неутрално сива или оцветена в друг цвят.

И двата вида имат една и съща основна функция – да намалят разликата в осветеността между горната част на снимката (небето) и долната й част (земята) или обратното – според завъртането на филтъра, който може да се използва и вертикално, ако се наложи. Разликата е, че при неутралните градиенти към затъмнената от филтъра част не се добавя никакъв цветен оттенък.

Плътността на тъмната част от филтъра варира по подобие на ND филтрите, за които стана дума по-горе, и се отбелязва от производителите по същия начин. Ако сте решили да използвате само един такъв филтър, като че ли най-разумната плътност за вас е от порядъка на 0.6 (4х). Имайте предвид също така, че стойността, която отбелязва колко плътно е оцветяването всъщност е валидна за най-тъмната част от филтъра, а при преливането плътността чуствително намалява.

Освен по отношение на плътността, градиентите се различават и по рязкостта на преливането между тъмната и светлата част. Тук основните видове са два: с меко и плавно преливане (soft grad) и с рязко преливане (hard grad). Обикновено първият вид се препоръчват за снимки, в които има неравен хоризонт, а втория – за снимки на морския бряг, в пустиня и на други места, където хоризонтът е по-равен и ясно откроен.

Използването на градиенти има някои особености в сравнение с равномерно оцветените филтри, които също така равномерно намаляват количеството светлина, преминаваща през обектива. Необходимо е да внимавате основно за две неща – позиционирането на градиента и измерването на осветеността на сцената, която снимате.

Да започнем с измерването на осветеността, което ще определи и какъв точно градиент да използвате (ако разполагате с повече от един, разбира се). Използвайте вградения светломер на фотоапарата си, като кадрирате така, че земята да заеме целия кадър, без да сте поставили градиент пред обектива. Направете същото, като този път небето изпълва кадъра ви. Забележете разликата която се получава. Ако при бленда f/16 правилното експониране на земята изисква скорост на затвора от 1 секунда, а на небето – 1/8 секунда, градиент с плътност 0.6 (4х) ще ви позволи да компенсирате разликата и да имате правилно експонирано небе и земя, без да загубите детайли в горната или долната част на кадъра. Това обаче ще се получи само, ако внимателно сте позиционирали градиента така, че плътната му част да покрива най-светлата част от сцената, а неоцветената част да е разположена срещу най-тъмната част от сцената.

(Илюстрация - снимка с и без градиент)

Всичко, което казахме до момента, е в сила и за цветните градиенти, но при тях има и някои допълнителни особености. Те са невероятно много като разновидности и повечето от тях са подходящи само за строго специфични ситуации и ефекти. Можете да намерите цветни градиенти (а и цели комплекти), които са предвидени само за снимане на залез или изгрев, градиенти за синьо небе (използваеми само ако няма облаци) и т.нт. и т.нт.

Цветни филтри

Подобно на неутралните ND филтри, цветните са с равномерно обагрена стъклена част, която обаче не е в неутрално сиво, а в различни цветове.

Обикновено цветните филтри се използват за „затопляне” или „изстудяване” на цветовете на снимката (т.е. за намаляване или повишаване на цветната температура), както и за добавяне на определен цвят.
С настъпването на ерата на дигиталната фотография, цветните филтри започнаха да губят своята популярност, тъй като същият ефект може вече лесно да се постигне с настройване на цветната температура и баланса на бялото в самия фотоапарат или чрез последващата софтуерна обработка.

Все пак, според цвета им, бихте могли да ги използвате и с дигитален апарат, например за да постигнете „марсиански” пейзаж – като снимате с по-наситено червен или червено-кафяв филтър в ярък слънчев ден.
Като цяло обаче, цветните филтри са най-ценни във филмовата и черно-бялата фотография, където корекцията на цветопредаването и контраста се извършва най-често в момента на снимане. Видовете цветни филтри са изключително много и варират както в оцветяването си, така и в плътността му. Самата плътност и корекциите, които тя налага в експозиционните параметри се отбелязват от производителите по същия начин, както и при ND филтрите.

Открояващи и подсилващи цветни филтри (Enhancers/Intensifiers)

Тук става дума за специален вид филтри, които имат една – единствена основна задача – да откроят и подсилят „топлите” цветове в снимката (оранжево, червено, жълто, кафяво) без да повлияят върху „студените” тонове (синьо, зелено). В резултат на това тези филтри са много удачен избор в пейзажната фотография, особено що се отнася до снимане на есенни пейзажи или сцени с преобладаващи червени и кафяви цветове като тези от Големия Каньон, например. С такъв филтър също може да бъде откроен наситения червен цвят на обекти като домати, череши, ягоди или червило. За още по-впечатляващи ефекти, тези филтри могат да бъдат комбинирани с поляризационен филтър, който допълнително ще подобри насищането на цветовете.
Неприятното в случая е евентуалното наличие на големи светли или съвсем бели зони в кадър, които ще придобият засилен топъл оттенък при използването на този специален вид филтри.

Ефектни филтри (Special Effect filters)

Стигнахме и до групата на т.нар. филтри за специални ефекти – изключително разнообразни по отношение на ефектите, които ви предлагат. С тях бихте могли да изтеглите светлината от точков източник в кадър в 4, 8, 16, 32 и т.нт. лъча, за да получите „звезда”. Бихте могли да размножите обекта или част от него, да добавите „мъгла” в снимката, да омекотите фокуса, за да създадете приятно сияние, или да го съсредоточите само в част от кадъра, както и да постигнете много, много други ефекти.

(Илюстрация - снимка с крос-скрийн)

Тези, както и повечето от останалите филтри могат удачно да се комбинират според вашето въображение, така че не се колебайте да експериментирате.

Макро лещи

Макро лещите са особен вид филтри, които представляват всъщност диоптрични стъкла, които увеличават обекта в кадър. По този начин те ви дават възможност да снимате обекти в съотношение близо до 1:1 без да притежавате специализиран макро обектив, който обикновено би струвал много повече от комплект макро лещи. Така че, ако снимате макро сравнително рядко, това е удачен избор. Разбира се, с известен компромис в качеството на изображението, особено близо до краищата на снимката.

(Илюстрация - снимка с и без макро-леща)

За разлика от другия подобен вариант за снимане на макро без специален обектив – макро пръстените, макро лещите не налагат корекция в експозиционните параметри и не намаляват светлосилата на обектива.
Както и повечето от останалите филтри на резба, макро лещите също могата да се комбинират една с друга, като по-този начин се постига по-висок диоптър. Все пак, ако разполагате с една леща с висок диоптър, за предпочитане е да използвате само нея, а не две или три лещи в комбинация, които дават подобно по стойност увеличение.

към началото ►

От какви филтри наистина имам нужда?

Ако вече сте прочели всичко дотук, вероятно сте се ориентирали до голяма степен относно въпроса от какви точно филтри имате нужда. Все пак един кратък съвет – UV филтър за защита на обектива и поляризационен филтър в добавка е минимумът, с който рано или късно най-вероятно ще се сдобиете. Помислете дали не е по-добре да бъде рано ;-).

Всичко останало е въпрос на бюджет, начин на снимане, сюжет на кадрите, необходимост и въображение.
Важно е да имате предвид, че оптичните качества на филтрите от различни класове не са еднакви и че ще направите сериозна грешка, ако поставите филтър от най-нисък клас на обектив от висок клас, защото по този начин ще попречите на обектива да покаже максимума от своите качества. Доста подобна, макар и малко по-удачна е и ситуацията с не особено добър обектив и много висококачествен филтър. Тук става въпрос за това дали е оправдано поставянето на такъв филтър пред обектив, който бездруго не блести със своите качества. Старайте се да намерите най-добрия компромис.

Остава въпросът за марката. Ако попитате определен брой фотографи за това, различните отговори ще бъдат най-вероятно също толкова, колкото са и фотографите. Всеки производител има изключително висококачествени, както и не толкова претенциозни предложения, така че, ако обърнем известната фраза наопаки – за всеки пътник си има влак. Все пак, има няколко фирми като B+W, Hama, Hoya, Tiffen, които са се специализирали в производството на филтри преди много години и зад техните продукти стои сериозен опит и много подобрения.

В заключение, нека обърнем внимание и на това, че една част от ефектите предизвикани от описаните и не описаните по-горе филтри биха могли да се наподобят чрез последваща софтуерна обработка на снимките. Това несъмнено е вече факт, но все пак използването на истински филтри в момента на снимане има своите предимства. Едно от най-важните от тях е, че по този начин сте в състояние веднага и на място да видите въздействието на филтъра върху кадъра на момента и дори да промените самия кадър в съответствие с това влияние.
От друга страна, все още има филтри (да речем поляризационните), чието действие изключително трудно би могло да се наподоби (но не и замени изцяло) чрез допълнителна обработка и то само с доста майсторство и познания с цената на много време пред монитора – време, което бихте могли да използвате за снимане, например.


към началото ►