Защо DSLR? Няколко "за" и "против"

Много от хората са доволни от своите компактни дигитални фотоапарати – те са лесни за употреба, малки и удобни за носене и, като цяло са забавни. Така че защо въобще би притрябвало някому да се сдобие с дигитален огледално-рефлексен фотоапарат (DSLR – digital single lens reflex*), каквито използват повечето професионалисти?
Отговорът може да се изрази със следните няколко думи: качество, скорост, прецизност, гъвкавост, контрол. Или иначе казано:

Качество на изображението – по-големите сензори, вградени в DSLR камерите улавят повече светлина, редуцират „шума” в снимката дори при по-високи стойности на ISO и като цяло позволяват снимането при по-неблагоприятни светлинни условия и направата на по-фини снимки. RAW форматът на изходните файлове също съществено допринася за качеството на изображенията, тъй като съхранява повече информация и позволява по-прецизна обработка от JPEG формата, който се използва от повечето компактни модели и при който снимката чувствително се компресира директно в апарата.

Скорост на работа – DSLR камерите достигат изключително бързо готовност за действие след включването им. Другият основен компонент, характеризиращ скоростта на действие на фотоапарата – времето необходимо за направата на една снимка, нейната обработка от процесора и готовността за следващ кадър, при огледално-рефлексните модели също е на много по-високо ниво в сравнение с компактните апарати. Освен това автоматичния фокус на DSLR като правило е много по-бърз и прецизен. Всичко това позволява навременна реакция за улавяне на момент, който може би никога няма да се повтори.

Прецизност на визьора – в DSLR апаратите са вградени големи и светли визьори, през които прецизното кадриране на снимката не е проблем. Колкото и лесно да изглежда използването на LCD дисплея на компактните модели за кадриране, то има несъмнени недостатъци като неточното предаване на сцената (цветово, като обхват на обектива и др.), затруднена видимост при ярка околна светлина, бързо изтощаване на батериите и т.н. От друга страна, при кадриране през визьора на компактните апарати няма възможност за наблюдение на съответните индикатори за експозиционните параметри, режима на работа на светкавицата, наличния брой кадри и др., които визьорите на DSLR камерите показват.

Гъвкавост при всяка ситуация – тук става въпрос за една от основните разлики между DSLR камерите и компактните модели – възможността за използване на различни универсални и специализирани обективи и аксесоари (светкавици, филтри и др.). Тази особеност на DSLR-ите ги прави годни за всякакъв вид снимки – макро-, теле-, портретни, пейзажни и т.н.

Креативен контрол – DSLR-ите позволяват много по-добър контрол върху кадрите, чрез ръчни корекции на стойностите на диафрагмата и затвора, дълбочината на рязкост, точката на фокусиране и всички останали настройки, които влияят върху вида и излъчването на снимката.
Освен всичко това, те имат уникално предимство в сравнение с компактните фотоапарати – възможността за смяна на обективите. По този начин снимащият може да подбере най-подходящия обектив с оглед на своите нужди и търсеното внушение на снимката.
Трябва да се отбележи също, че някои от ефектите, които могат да се постигнат в процеса на снимане с този тип фотоапарати (без допълнителна обработка), са невъзможни или изключително трудно постижими при работа с компактен фотоапарат.
Разбира се, има и доводи „против” DSLR камерите – цената, размерите, сложността, неудобството да се кадрира единствено през визьора. Но, тези аргументи като че ли започват да губят от силата си с развитието на дигиталните технологии.

Цената – действително, този клас фотоапарати са понякога в пъти по-скъпи от компактните, но напоследък този недостатък се заличава от „леката категория” DSLR-и, чиито цени, включващи тяло и обектив, се доближават все повече до тези на компактните фотоапарати от високия клас. Същевременно, малките DSLR камери запазват всички предимства на своя клас пред компактните.

Размерите - тук като контрааргумент отново идват компактните DSLR-и – техните размери и теглото им стават все по-малки, което ги прави по-удобни и подходящи за всекидневна употреба. Разбира се, допълнителните аксесоари изискват повече място, но не повече от една удобна фотографска чанта.

Сложността – вярно е, че DSLR-ите са малко по-сложни за употреба от т.нар. „насочи и снимай” фотоапарати, но в никакъв случай не са по-сложни за разучаване от някой модерен кухненски уред, например. А предимствата им определено си заслужават няколкото часа, отделени за запознаване с техните функции.

Кадриране единствено през визьора – от известно време производителите се грижат за любителите на LCD дисплеите и все повече DSLR-и дават възможност, при желание, да се кадрира посредством дисплея.
Очевидно предимствата на DSLR-ите започват да взимат все по-голям превес пред малкото им недостатъци. Оказва се също, че този вид фотоапарати вече не са „запазени” единствено за скъпо платените професионалисти, а са достъпни за всички, които желаят по-добре да изразят себе си като творци, да се отдадат на любимото си хоби с по-добър апарат в ръка или просто да направят няколко наистина впечатляващи снимки за семейния албум.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*опростена схема на устройството и принципа на функциониране на DSLR и компактен дигитален фотоапарат:

1. DSLR – при този тип фотоапарати светлината, която преминава през обектива (в червено на схемата), се отразява от подвижно огледало (в тъмно синьо) към пентапризма, която обръща отразената от огледалото сцена така, че да се вижда по правилния начин. При снимане огледалото се повдига нагоре и пропуска светлината до сензора на фотоапарата, след което отново се връща в изходна позиция (черната стрелка).

2. Компактен дигитален фотоапарат – светлината, преминаваща през обектива (в червено на схемата) достига до сензора. Сцената се възпроизвежда от вградения LCD дисплей (в светло синьо). Възможност за кадриране и през оптичен визьор изолиран от обектива.