Избор на обектив - за какво да внимавамe
1. Качество на изработката
2. Поведение на обективите при работа
3. Какво представлява добрият обектив?
4. Острота
5. Дефокус (боке)
6. Цветопредаване
7. Хроматични аберации
8. Отблясъци и замъгляване
9. Винетиране
10. Дисторсия
11. Тестов сценарий
12. Кратко заключение
Тестването на обективи е едновременно забавна и информативна дейност. Въпреки че внимателното подбиране на обективите няма гарантирано да ви превърне в Картие-Бресон, то определено ще има видимо влияние върху вашите снимки: ако сте наясно как се държат обективите ви при снимане, ще сте в състояние да получите най-доброто от тях при всякакви условия.
Например, разполагате с обектив, който е с добра острота на изображението при повечето стойности на блендата и друг, който по принцип се държи добре, но губи острота при отворена бленда и максимално фокусно разстояние. Когато сте наясно с това, ще използвате спокойно първия обектив при отворена бленда, за да повишите скоростта на затвора и да избегнете размазването на изображението, но, ако използвате втория, ще оставите блендата по-затворена и вместо това ще вдигнете стойността на светлочуствителността, знаейки, че малко повече „шум” би бил за предпочитане пред липсата на рязкост.
При тестването на обектив е добре да обърнете основно внимание на два вида характеристики – оптични и свързани с качеството на изработка на продукта като цяло. Твърде често не се обръща достатъчно внимание на цялостната изработка на обективите, въпреки че в определени ситуации, тя има непосредствено влияние върху кадъра. От оптическите характеристики зависи колко добре ще изглежда снимката ви, след като вече е направена, но понякога от изработката на обектива зависи много повече – дали тя изобщо ще бъде направена. А кадър с компромисно качество все пак е по-добър от никакъв, нали!?
Под качество на изработката на един обектив тук имаме предвид неговите физически и технически характеристики: конструктивните решения в дизайна, функционалните решения, материалите, както и тяхното съчетаване в едно цяло.
Конструкцията и цялостният вид на обектива могат да определят за какво е подходящ в не по-малка степен от неговите оптически качества – ако обективът е прекалено голям и тежък, е възможно да не сте в състояние или да няате желание да го отнесете до мястото, където можете да снимате с него; ако пък е твърде лек и крехък, е възможно работата с него да се окаже трудна или пък самата конструкция да не понесе достатъчно добре влиянието на средата или по-интензивна употреба.
Ако обективът фокусира бавно, ще ви бъде трудно да заснемете бързо движещ се обект, ако пък вариото е тип „помпа” е възможно да създаде проблеми при снимане от статив и да се измества, ако обективът е под наклон. Тези и други дребни на пръв поглед неща всъщност могат сериозно да Ви затруднят, ако не им обърнете внимание или пък да помогнат в голяма степен, ако се отнесете внимателно към тях.
Ето някои характеристики, на които си заслужава да обърнете внимание при избора на обектив:
Като цяло, за любителски цели, по-леките и малки обективи са за предпочитане, особено от гледна точка на това те да са с вас, когато ви потрябват. Разбира се, по-солидните обективи (както и по-солидните тела) често са по-лесни за балансиране и по-удобни за работа, но непрекъснатото им носене може да се окаже сериозно предизвикателство, особено в трудно достъпни места. Да не забравяме също така, че обемистите обективи и тела привличат вниманието на околните доста по-силно, а това не винаги е желателно, по много и разнообразни причини.
Отлично: Обективът е като „Мерцедес” (или друга подобна марка – според предпочитанията ви). Метален корпус, никакви прискърцвания и пристъргвания при фокусиране и зум, механизмите на фокуса и вариото се движат плавно, бързо и гладко.
Достатъчно добро: Обективът е като „Фолксваген”. Метален или пластмасов корпус, леко хлабав или пък малко прекалено стегнат пръстен за фокусиране, но с добро и стегнато цялостно усещане. Без видими проблеми.
Лошо: Обективът е като „Лада”. Изцяло пластмасов корпус, подвижните части се движат хлабаво и с луфт, прискърцвания и пристъргвания. Много е вероятно такъв обектив да започне да „погажда номера” след време – вариото да се изплъзва от желаната позиция, фокусът да не е точен. Със сигурност обективът няма да издържи сериозни натоварвания и е много вероятно да се повреди, дори без особено видима причина.
Обобщение: Добре изработеният обектив почти със сигурност ще бъде годен за дълга употреба... и определено е по-приятен за работа. Компромисният и по-некачествено изработен вариант е подходящ за употреба отвреме-навреме, но ако го натоварите повече, е много вероятно да се повреди сериозно и да имате нужда от нов – така че, може би е по-добре да заложите на качеството от самото начало.
Отлично: Пръстеновиден AF-S, USM, HSM или друг (според марката) много бърз и тих мотор на фокуса, съчетан с възможност за ръчен фокус през цялото време – дори в режим на автоматично фокусиране. Обикновено характеристика на най-добрите обективи от всяка марка, които респективно са и най-скъпите.
Достатъчно добро: Бърз непръстеновиден мотор, обикновено без възможност за ръчен фокус през цялото време. Характеристика на повечето обективи от средния клас, като цяло малко по-бавен и по-шумен, но достатъчно добър за работа.
Лошо: Бавен и шумен мотор, без възможност за ръчен фокус през цялото време. . Характеристика на повечето обективи от ниския клас, както и на някои по-обемисти обективи, чиито мотори са прекалено слаби за тях.
Обобщение: За повечето от всекидневните ви снимки всеки автофокусен мотор е достатъчно добър. Голямата разлика се проявява тогава, когато започнете да снимате птици, диви животни, спорт и други подобни и се наложи фокусът да улови светкавично обекта и да го следи по време на неговото свижение, в противен случай са ви гарантирани много изпуснати кадри.
Забележете, че колкото е по-голямо фокусното разстояние на обектива (телеобективи), толкова по-голямо значение имат качествата на автофокусния мотор. Докато при широкоъгълните обективи, с които снимате основно неподвижни обекти, бихте могли спокойно да разчитате и само на ръчен фокус, защото обикновено при тях дълбочината на рязкост (DOF) е голяма и е важно да се обхване цялата сцена, то при телеобективите най-често дълбочината на рязкост е малка, а обектът се движи сравително бързо - бавният и ненадежден автофокус ще бъде равен почти винаги на пропусната възможност за интересен и добър кадър.
За да се уверите в качествата на автофокусния мотор, направете простичък тест – просто насочвайте обектива към различни обекти около себе си и наблюдавайте колко бързо и точно ще фокусира. От помощ ще ви бъде наличието на поне още един обектив, с който да сравните. Ако впечатлението ви е, че „нещата не са чак толкова зле”, то можете да бъдете спокойни – почти сигурно е, че ще привикнете към скоростта на мотора при снимане без дори да забележите това.
Отлично: Вътрешен фокусиращ механизъм. Това означава, че при фокусиране, физическите размери на обектива не се променят (той не се удължава или скъсява), челната му леща не се върти. Като цяло, това гарантира по-добра устойчивост на прах и влага, както и по-малки проблеми при използването на някои видове филтри на резба.
Достатъчно добро: Външен фокусиращ механизъм без въртене на челната леща. Това означава, че челната леща на обектива се движи напред и назад при фокусиране, но не се върти. Това е задоволително, тъй като при фокусиране няма да се променя позицията на филтъра, който е поставен на обектива, а това е важно за някои видове филтри.
Не особено добро: Въртяща се челна леща с отделен пръстен за фокусиране. Това ще ви причини главоболия най-вече при изпозване на някои филтри на резба като градиентни и поляризационни, но при други условия не влияе особено върху работата с обектива.
Лошо: Въртяща се челна леща без специален пръстен за фокусиране. Този вид механизъм прави обектива доста неприятен за работа при ръчно фокусиране. Обикновено е типична характеристика на т.нар. „китови” обективи от най-любителски клас.
Обобщение: Основният въпрос тук е използването на градиентни и поляризационни филтри. Ако не използвате такива, фокусиращият механизъм няма да ви направи особено голямо впечатление. Външният фокусиращ механизъм би могъл да бъде неудобен и при снимане от изключително малки разстояния, понеже увеличава, макар и с малко дължината на обектива.
Отлично: Вътрешен варио механизъм. Промяната на фокусното разстояние се извършва чрез пръстен на обeктива, без да се променя дължината му. Това означава по-добър баланс и много по-голяма устойчивост на външни влияния.
Достатъчно добро: Външен варио механизъм с пръстен и движение на предната част на обектива. В този случай при въртене на пръстена предната част на обектива се движи напред и назад като бутало. По-лош баланс и по-голяма податливост на външни влияния. Добра черта на някои обективи от този вид е наличието на бутон, който „заключва” обектива в определена позиция.
Лошо: Варио механизъм тип „помпа”. Тук променяте фокусното разстояниe като бутате или дърпате обектива и по този начин директно го удължавате или скъсявате. По-неприятен и по-непрецизен начин за работа от горните два. Особено неудобен за работа от статив с наклон на обектива.
Обобщение: Основната разлика е в баланса и устойчивостта на външни влияния, както и (най-вече) при работа от статив. Като цяло разликата е повече в усещането при работа, отколкото в нещо по-съществено.
Отлично: Метален. Това означава по-гляма устойчивост и по-малка вероятност за повреди, особено ако откачате обектива чрез завъртане на тялото. (Лоша идея като цяло, освен ако обективът е много по-тежък от тялото). Задължителна характеристика, ако обектива се поставя и сваля често.
Лошо: Пластмасов.
Обобщение: По принцип, тази характеристика е повече със символично значение, тъй като обективите с пластмасов байонет обикновено притежават и лошите черти изброени дотук, така, че вече ще сте ги забелязали като не особено качествени. Едиственото (донякъде) предимство на пластмасовия байнонет е, че допълнително олекотява обектива.
Скала за дълбочината на рязкост, стабилизация, други „екстри” като например уплътнения против вредни влияния, заключване на вариото и фокуса, и т.нт. – обективите имат много приятни допълнителни функции, които не бихме могли изцяло да изброим тук. Но, ако нещо ви направи впечатление като изключително необичайно или интересно – огледайте и изпробвайте внимателно, вероятно е всъщност изобщо да не ви върши работа.
към началото ►
Поведение на обективите при работа
Почти всички съвременни обективи са способни да дадат добри резултати при определени условия. Разликата между обективите със средно добро качество и много добрите обективи е в това, че много добрите обективи предлагат добро качество на избражението при всякакви условия.
Както и да е – повечето обективи проявяват свойството да „се държат” приблизително еднакво в различни условия, което прави тестването им донякъде по-лесно.
Всички обективи имат диапазон, в който работят по най-добрия начин. В този диапазон има само минимални или нищожни изменения в оптическите им характеристики. Извън този диапазон обаче, някои от характеристиките започват да се променят негативно.
По принцип, колкото е по-качествен обектива, толкова по-малко от неговите характеристики се изменят, а тези, които все пак се изменят, го правят в по-малка степен. Една от важните цели при изпробването на обектив е именно да се разбере колко широк е диапазонът, в който обективът функционира оптимално, както и какво се случва, когато излезем от тези граници.
Можете да си представите „перфектния диапазон” като една ограничена по разме фигура с три оси, които представят блендата, фокусното разстояние и разстоянието до обекта, върху който се фокусира. Има една зона в тази фигура, в която и трите показателя са в най-добрите си параметри.
Едно, доколкото ни е известно неоспоримо правило е, че обективите дават по-слаби резултати при много отворена бленда, отколкото при разумно затворена. Често се наблюдават воалиране, липса на рязкост в краищата на кадъра, изкривявания на цветове и детайли и т.нт. – по-незабележими при добрите обективи, разбира се, и обратното.
От друга страна, обективите стигат своя връх при определена стойност на блендата и го задържат докато се намеси дифракцията и започне да намалява рязкостта на изображението – обикновено около f/16 за дигиталните фотокамери и около f/22 при снимане на филм.
Като променяте стойностите на блендата, можете да забележите кога обективът достига своя връх по отношение на рязкостта и кога го преминава. Обикновено най-добрите параметри се достигат около две стъпки по-затворена бленда от най-широката възможна за обектива – например при f/2.8 за обектив с максимална бленда f/1.4 или при f/11 за обектив с максимална бленда f/5.6. По принцип, добрите обективи достигат своя връх по-рано, а за много малък брой може да се каже, че са с отлични параметри при напълно отворена бленда.
Обикновено, варио-обективите се представят най-добре около средата на своя диапазон, но все пак това не може да бъде прието за вярно във всички случаи. Също така, почти винаги, този вид обективи се представя най-зле в „дългия” си край – т.е. при максималното си фокусно разстояние – бихме могли да кажем, че, увеличавайки обекта в кадър, увеличаваме и недостатъците, които има обектива. Поради това е много важно да обърнете особено внимание на начина по който се държи варио обектива в това си състояние. Изключение понякога представляват широкоъгълните варио обективи, които пък имат по-сериозни проблеми при най-малкото си фокусно разстояние („късия” край).
Обективите като цяло имат по-добро представяне при фокусиране отблизо или от средно разстояние, отколкото при настройки на фокуса близо до „безкрайност”. Поради това, често тестовете, направени в студио, магазин или другаде на близко разположени обекти, не дават съвсем точна представа за това как ще действа обектива, ако снимате прекрсна гледка от върха на хълма, разположен на километър от нея.
Друго, доколкото ни е известно неоспоримо правило е, че нещата изглеждат по-добре в центъра на кадъра и близо до него, отколкото в краищата му. Основна черта на наистина добрите обективи е, че качеството на изображението се запазва по целия кадър. Особено важно е да обърнете внимание на краищата на кадъра, където често има какво да се желае по отношение на рязкост, контраст и цветови изкривявания, много често срещани най-вече при широкоъгълните обективи, но не само.
към началото ►
Какво представлява добрият обектив?
Отговорът на този въпрос зависи най-вече от вашите собствени критерии и от това, което ще снимате с него. Ако търсите добър 50mm обектив, конкуренцията е толкова голяма и ще намерите толкова добри предложения, че някои обективи, макар и отлични, ще ви се сторят посредствени. Ако обаче сте се насочили към добър нормален варио обектив на цена по-ниска от 700 – 800 лв., най-вероятно бихте се задоволили с добра острота на изображението, приемлив контраст, повече или по-малко неутрално цветопредаване, както и с повече или по-малко контролирано воалиране, изкривявания и отблясъци.
Ако искате да използвате обектива основно за снимане на портрети, би следвало да обърнете повече внимание на цветопредаването, рязкостта и отблясъците. Ако пък сте се насочили към архитектурни снимки, от решаващо значение е изключителната рязкост и минималните геометрични изкривявания. Така че, когато избирате и изпробвате, винаги го правете с мисъл за това, за което най-вече ще използвате дадения обектив.
Както и да е – нека сега хвърлим поглед върху оптическите характеристики на обективите.
към началото ►
Острота на изображението
Остротата (рязкостта) на изображението е функция на две характеристики: резолюция и контраст. Резолюцията на обектива определя това колко фин детайл е способен да „види” обектива. Контрастът пък обределя колко малка разлика в осветеността може обектива да различи като такава. Обектив с висока резолюция и нисък контраст може да даде плоско, „кално”, мътно и безцветно изображение, все едно видяно през мръсен прозорец. Обектив с добър контраст и ниска резолюция пък ще даде сравнително чисто и ярко изображение... но ако увеличите това изображение, малките детайли ще се замъглят и изгубят.
Разбира се, комбинацията от висока резолюция и добър контраст е за предпочитане, но ако се налага да избирате между обективи като двата описани по-горе, може би е по-добра идеята да вземете обектива с добър контраст и да направите компромис с резолюцията, отколкото обратното
100% oтрязък от изображение с висока резолюция, но лош контраст: заснето със средно добър обектив при затворена бленда (f/11). Дори на малки разпечатки ще ли личи вялото, безцветно и плоско предаване на сцената в сравнение с направените с по-добри обективи.
За да прецените остротата, обърнете внимание на това как са предадени малките детайли и фините градации на светлите и тъмните участъци. Изглежда ли замазано? Това означава ниска резолюция. Изглежда ли плоско и „кално”? Това означава нисък контраст.
Контрастът по принцип трудно се преценява от, да ги наречем, „снимки в реални ситуации”, тъй като различните сцени сами по себе си имат различен контраст – снимка, направена с контрастен обектив в леко мъглив ден ще изглежда доста подобна на снимка, направена с обектив с нисък контраст в нирмален ден. Най-добре е да заснемете същата сцена с обектив, чиито характеристики вече познавате и да сравните.
Остротата, от своя страна пък може да варира доста в различните части на кадъра. Така че, обектив, който поддържа почти еднакви нива на контраст и острота в целия кадър определено е за предпочитане пред такъв, който е много остър и контрастен в центъра, но губи рязко качествата си в краищата на кадъра. Последователността на параметрите в целия кадър го прави по-лесен за последваща обработка, която би могла да компенсира леки недостатъци откъм острота и контраст, показани от обектива.
Именно тази последователност е трудна за оценяване. Причината е, че липсата й не се дължи само на проблем на обектива. Особено при макро и широкоъгълните обективи, равнината на фокуса не е идеална, а има леко изкривяване. Когато снимате нещо отблизо, това изкривяване ще се отрази като липса на острота в краищата на кадъра. Много вероятно обаче е това да не е точно така при снимките в реални ситуации и да се окаже, че поради изкривяването фокусът не е точно там, където се очаква да бъде, а освен това имате и липса на острота в краищата на кадъра. За да сте сигурни, че при макро или широкоъгълния обектив, който тествате, липсата на острота в краищата на кадъра не се дължи на изкривяване на фокусната равнина, направете по-голямо количество снимки, като променяте разстоянието, от което фокусирате върху обекта.
Ако в част от снимките имате загуба на острота в краищата, а при други остротата е почти еднаква в целия кадър, можете да бъдете сигурни, че става дума за изкривяване на равнината. Ако липсата на острота по краищата на кадъра е забележима на всички снимки, то това е проблем на обектива.
Отлично: Малките детайли са изключително резки, а фините градации са предадени чисто и реалистично; изображението има почти магическо излъчване на триизмерност и дълбочина.
Достатъчно добро: Няма очевидно „омекотяване” на изображението, даже в краищата на кадъра. Дори и да не предизвиква „уау!” и „еха!”, снимката е доста добра.
Не особено добро: Краищата губят рязкост, но не дотолкова, че да си личи на разпечатки ок. 13х18 см. Като цяло усещането е за плоско изображение, понякога и с леко паразитно оцветяване (обикновено с пурпурен оттенък).
Лошо: Краищата са много „меки” и замазани. Дори в централната част на кадъра остротата е приемлива с компромис.
Обобщение: Обектив с лоша острота е лош обектив. Ако снимката не е достатъчно рязка, последващата обработка не може да компенсира това напълно. Ако се наложи да избирате между висока резолюция и висок контраст на обектива, може би е по-добре да предпочетете контраста – той е видим и при малките рамери, докато резолюцията влиза в игра основно при големите... освен това, резолюцията често е ограничена и от фотоапарата.
Спасението: Лошата острота може да бъде компенсирана – донякъде – чрез умела употреба на софтуерни продукти за обработка на изображенията. Такава обработка влияе само на контраста, не и на резолюцията, но може да поизостри кадри с лека загуба на рязкост. От определен момент нататък обаче и софтуерът е безпомощен, тъй както няма как да добави детайл, който никога не е бил налице в кадъра.
към началото ►
Дефокусът (Боке)
Боке (Bokeh) е японското название за областта от кадъра, която е извън фокус. „Доброто боке” е по принцип въпрос на личен вкус, но може и да се твърди, че е добро, когато зоните извън фокус са с равно и меко излъчване. „Лошо” или „грубо, рязко” боке, би било тогава, когато светлите места са пръстеновидни, финият детайл е „раздвоен” или с „паразитни” отражения, което дава на бокето неравен и грубоват вид. Бокето е резултат от цялостните характеристики на обектива, въпреки че често опростенчески се приписва само на броя ламели на блендата (като се смята, че колкото повече са те, толкова по-добре). Всъщност, формата на блендата повлиява пряко само начина на въпроизвеждане на концентрираните светли участъци в дефокуса – при 5 ламели те биха изглеждали като позаоблени петоъгълници, а при девет ще бъдат почти кръгли.
Все пак, да повторим - оценката на този параметър е повече въпрос на личен вкус.
Направете няколко снимки при различни стойности на блендата със значителни части от снимката извън фокус. Внимавайте за дублирани и раздвоени изображения в дефокуса или за пръстеновидни светли участъци. Ако желаете, направете и няколко кадъра на тъмна сцена с точкови светлинни източници в задния план, отново с различни настройки на блендата, за да прецените с каква форма и как точно ще изглеждат светлинните източници в дефокуса.
Отлично: Бокето е меко и равномерно без значени от какво разстояние се снима. Няма забележими дублирани и раздвоени изображения в дефокуса. Най-светлите участъци в дефокуса са кръгли или почти кръгли. Без цветови изкривявания в дефокуса.
Достатъчно добро: Бокето е като цяло меко и равномерно, макар че има видими дублирани или раздвоени детайли в дефокуса, близо до зоната, която е на фокус. Най-светлите участъци може и да имат многоъгълна форма. Възможно е и наличието на известни радиални замъглявания или изкривявания в дефокуса близо до краищата на снимката (кома). Леки изкривявания на световете в бокето.
Не особено добро: Ясно видими дублирани или раздвоени детайли в дефокуса. Най-светлите участъци са с подчертано многоъгълна форма и изтеглени встрани лъчи. Контрастните зони в дефокуса са с чуствително изкривени цветове, най-често с виолетов оттенък.
Лошо: Дублирането и раздвояването на детайли в дефокуса е досттъчно отчетливо, за да разсейва от основния обект. Най-светлите участъци са с подчертано многоъгълна форма и изтеглени встрани лъчи. Много странни изкривявания на световете в дефокуса.
Обобщение: Постигането на добро и реалистично боке единствено чрез последваща обработка граничи с невъзможното (и е напълно невъзможно без солидно количество работа), поради което е важно самият обектив да го предлага. То е важна характеристика на обектива и може да се разглежда като негов „подпис” върху кадъра, който да придаде голямата разлика. Някои твърдят, че кръглата или почти кръглата форма на най-светлите участъци в дефокуса е задължителна, други са на мнение, че характерната им форма е част от стила на обектива. Още веднъж ще повторим – тук наистина е до голяма степен въпрос на личен вкус.
към началото ►
Цветопредаване
Една от по-трудно забележимите характеристики на обективите е тяхното цветопредаване. Добрите обективи имат неутрално такова – т.е. предават цветовете непроменени. Възможно е обаче те да придадат на изображението „по-студен” вид (синкав оттенък) или „по-топъл” вид (жълтеникав оттенък). А някои от по-зле изработените обективи добавят и по-неприятния пурпурен оттенък на снимките.
Цветопредаването също е трудна за преценка характеристика, тъй като зависи много от самата сцена, която се снима. Препоръчваме да се снима една и съща сцена с два различни обектива, като обективът за сравнение е от възможно най-добрите за конкретната цел. Може би най-добрата идея е с двата обектива да се заснеме цветна скала при различни настройки и осветление.
Отлично: Неутрално. Без никакви изкривявания и изменения на цветовете.
Добро: Леко „затопляне” или „изстудяване”, което лесно може да се премахне при последваща обработка или дори да бъде използвано като ефект.
Не особено добро: Силно и забележимо „затопляне” или „изстудяване” или лек пурпурен оттенък. Възможно е отстраняването да се окаже проблемно
Лошо: Силен пурпурен оттенък.
Обобщение: Обектив с добро неутрално цветопредаване ще направи последващата обрабока много по-лесна. Обратно – обектив с лошо цветопредаване ще направи постигането на добри резултати изключително трудно, дори и с усилена обработка. Въпреки всички, след широкото навлизане на дигиталните фотокамери, значението на цветопредаването на обектива е значително по-малко, отколкото при фотографията на филм, при която последващото коригиране на цветовете беше много по-трудно.
Спасението: Цветовете лесно могат да бъдат коригирани до голяма степен чрез обработка със софтуерни продукти.
към началото ►
Хроматични аберации (цветни изкривявания)
Хрoматичните аберации се получават, когато компоненти на светлината с различни дължини на вълните (с различни цветове) не попаднат фокусирано в една и съща точка: разминаването е радиално или в разстоянието, в което се намират точките на фокусиране на различните цветове. В първия случай става въпрос за т.нар. „сагитална”, а във втория за т.нар. „аксиална” хроматична аберация.
Сагиталните хроматични аберации се проявяват като червен или зелен допълнителен образ около граници с висок контраст в кадъра. Важно е те да не се бъркат с виолетовото сияние, което матрицата на дигиталните камери понякога дава по границите на преосветените участъци в снимката. Повечето широкоъгълни обективи имат подобни аберации в по-голяма или по-малка степен. Добрите обективи в нормалния и теле-диапазона на фокусните разстояния обикновено нямат такива аберации или са пренебрежимо слаби. Този тип аберации обикновено не се влияе от стойностите на блендата.
Снимайте сцена, която съдържа, да речем, клони на фона на небето и разположете клоните близо до края на кадъра. Търсете червени, зелени или лилави сенки или дублирани образи близо до клоните.
Отлично: Не се забелязват сагитални хроматични аберации, дори при 200% увеличение на изображението.
Достатъчно добро: Не се забелязват сагитални хроматични аберации при 100% увеличение и нормална отдалеченост от монитора.
Не особено добро: Видими сагитални хроматични аберации при 100% увеличение, при някои условия.
Лошо: Видими сагитални хроматични аберации във всички изображения, дори при намален размер.
Обобщение: Сагиталните хроматични аберации са определено нежелани, но по принцип трудни за пълно елиминиране и може да бъдат очаквани в немалка част от обективите.
Спасение: Компютърната обработка може да ги отстрани напълно, но с малък компромис в рязкостта на изображението.
Нещо, което много често се случва при снимане с отворена бленда, е наличието на виолетова мъгла, наречена воалиране. Главният „виновник” за това са аксиалните хроматични аберации, които са резултат от това, че части от спектъра на светлината – обикновено червена и виолетова, не се фокусират в същата равнина като останалите. Тези цветове създават мек отблясък около местата с висок контраст в кадъра. Повечето обективи от ниския и среден клас страдат от такива аберации в по-голяма или по-малка степен, което е валидно и за повечето от „светлосилните” обективи с възможност за широко отваряне на блендата. По-качествените обективи обаче обикновено имат малки аксиални хроматични аберации, други пък са коригирани за по-неутрални цветово аберации, за разлика от ярко пурпурните или виолетови аберации на обективите от по-нисък клас.
Както и да е – повечето обективи на пазара проявяват тази особеност при широко отворена бленда, а при някои тя е толкова засилена, че прави употребата им при отворена бленда почти безмислена.
Снимайте на отворена бленда сцена, която съдържа, да речем, клони на фона на небето и огледайте внимателно клоните. Ако те имат полу-прозрачен вид, това най-вероятно се дължи на воалирането. Огледайте за отблясъци около най-светлите участъци и контрастните граници. Важно е те да не се бъркат с виолетовото сияние, което матрицата на дигиталните камери понякога дава по границите на преосветените участъци в снимката или с липса на фокус.
Воалирането е като фино було върху детайлите, придаващо на снимката вид на „мек фокус”. Ако това не е съпроводено с цветен отблясък, а е сравнително неутрално цветово, би могло да се използва като ефект за портрети, например, където невинаги голямата рязкост е предимство, тъй като тя изважда на показ несъвършенствата на кожата на модела.
Отлично: Не се забелязва никакво воалиране, дори около места с изключително висок контраст.
Достатъчно добро: Видими, цветово неутрални отблясъци при максимално отворена бленда, които изчезват при затваряне с една стъпка. Могат да бъдат използвани и като желан ефект в портретната фотография.
Не особено добро: Малко видими виолетови отблясъщи при широко отворена бленда, които изчезват при затваряне с една стъпка.
Лошо: Натрапчива виолетова мъгла върху цялото изображение, която не изчезва дори и при затваряне на блендата.
Обобщение: Обектив без воалиране е надежден обектив. С него можете да снимате при всякакви настроки на блендата и да сте уверени в добрия резултат. В някои случаи воалирането би могло да бъде използвано и като подходящ ефект за портрети, стига да е цветово неутрално и в разумни граници.
При всички положения обаче, сериозното присъствие на виолетова мъгла е силен аргумент срещу всеки обектив. Бъдете особено внимателни в това отношение при избора на дългофокусни обективи, тъй като силните аксиални хроматични аберации могат да направят снимането на широко отворена бленда безмислено, а именно това е една от основните идеи, поради които бихте платили повече и бихте носили със себе си голям и тежък телеобектив.
Спасението: Виолетовата мъгла се поддава сравнително лесно на премахване чрез софтуерна обработка, за разлика от воалирането около контрастните зони, което, дори и след обезцветяване наподобява последици от агресивно допълнително изостряне на изображението.
към началото ►
Отблясъци и замъгляване
Освен воалирането при хроматичните аберации, което е специфично замъгляване на изображението, още два вида замъгляване заслужават вашето сериозно внимание: отблясъците във вид на петна и цялостното замъгляване на изображението. Петната-отблясъци, са причинени от отраженията на точков светлинен източник в кадъра (обикновено слънцето) вътре в обектива и изглеждат като кръгли, овални или многоъгълни форми в снимката, често с някакво оцветяване. Цялостното замъгляване не е толкова забележимо. То е в резултат на случайна дифузна светлина, отразяваща се в лещите на обектива, която причинява обща липса на контраст – снимката изглежда като че ли е направена през тънък чорапогащник.
Направете две тестови снимки – една със слънцето, оставено извън кадър, но близо до края му и една с тъмно помещение и ярък прозорец, като експонирате правилно помещението и преекспонирате прозореца. Направете кадър за сравнение, като снимате помещението и оставите прозореца извън снимката. След това потърсете петънца-отблясъци в първия кадър и сравнете общия контраст в другите два кадъра.
Отлично: Слаби или никакви петна-отблясъци. Малка или никаква загуба на контраст при теста с прозореца.
Добро: Видими, но не много ярки петна-отблясъци. Видима загуба на контраст при теста с прозореца, но все пак използваема снимка.
Не особено добро: Ярки петна-отблясъци. Чуствителна загуба на контраст при теста с прозореца, която прави снимката трудна за спасяване.
Лошо: Ярки петна-отблясъци и линии. Чуствителна загуба на контраст при теста с прозореца, снимката е неспасяема дори със софтуерна обработка.
Обобщение: Тук от голямо значение е това, коеот възнамерявате да правите с обектива. Да снимате пейзажи с обектив, който има откровени проблеми с отраженията и замъгляването на кадъра е определено лоша идея. Същото обаче може и да не пречи изобщо, ако се отнася за портретен обектив, с който ще снимате сцени с нисък контраст и при контролирано осветление.
Спасението: Особено при по-дългофокусните обективи и двата вида отражения могат доста ефективно да бъдат предотвратени чрез сенници – ако няма случайна светлина, която да проникне в обектива, няма ида видите петна-отражения и ще се наблюдава много по-слабо замъгляване. Като цяло имайте предвид, че и двата вида отражения са доста трудни за премахване при софтуерна обработка. Липсващият контраст може да бъде възстановен донякъде. Петната-отблясъци биха могли да се впишат добре в композицията на кадъра или да се премахнат повече или по-малко ефективно чрез изравняването им с околните цветове.
към началото ►
Винетиране (неравномерна осветеност в краищата на кадъра)
Особено при снимане с много отворена бленда, повечето обективи дават по-светло изображение в центъра на кадъра, отколкото в краищата му. Това е особено забележимо при широкоъгълните обективи, но се наблюдава и при някои много дълги телеобективи. Този феномен е познат като винетиране.
Направете тестов кадър с отворена бленда на сцена с равномерна осветеност. Ако обективът винетира сериозно, центърът на кадъра ще е видимо по-светъл от краищата му.
Отлично: Няма видимо винетиране при каквито и да е настройки на блендата.
Добро: Слабо винетиране при максимален отвор на блендата. Изчезва при затваряне с една или две стъпки.
Не особено добро: Винетирането при отворена бленда е толкова видимо, че се налага премахването му. Видимо е донякъде и при по-затворена бленда.
Лошо: Винетирането е толкова отчетливо, че се налага корекция още при снимането (например с кръгов градиентен филтър).
Обобщение: По принцип винетирането не е особено съществено. Сравнително редки са случаите, в които то е толкова сериозно, че да не може лесно да бъде премахнато чрез софтуерна обработка. Разбира се, най-добре е да го няма изобщо, освен, ако не е желан ефект.
към началото ►
Дисторсия (геометрични изкривявания)
Обектив без дисторсия предава правите линии като прави линии, независимо къде се намират. За съжаление, повечето обективи не са толкова добри и вместо да запазят линиите, те ги изкривяват или навън (негативна дисторсия) или навътре (позитивна дисторсия), най-малкото, когато се снима обекта отблизо. Обикновено макро обективите са конструирани с идеята за минимална и почти незабележима дисторсия, тъй като с тях най-често се снима отблизо. Най-често срещана е видимата дисторсия при широкоъгълните обективи.
Направете тестови кадри на сцена с много прави линии (например жилищен блок или административна сграда с много прозорци) от различни разстояния и проверете линиите за отклонения. Ако се наложи, отпечатайте снимките и използвайте линийка за целта.
Отлично: Линиите са прави или много близо да прави, независимо от дистанцията, от която се снима.
Добро: Линиите изглеждат прави, въпреки че не са съвсем такива.
Не особено добро: Негативна или позитивна дисторсия, която се забелязва и без обстойна проверка.
Лошо: Дисторсията е достатъчно силно изразена, за да пречи и се налага обработка.
Обобщение: Дисторсията може да бде коригирана в последствие доста лесно. Тъй като стойностите й са част от характеристиката на обектива, процесът по корекцията й може дори да бъде дори автоматизиран за снимки, правени с един и същ обектив. Така че, дисторсията вече не е толкова важен елемент, колкото е била преди ерата на дигиталната фотография. В днешно време някои фотографи използват дори т.нар. обективи „рибешко око”, които са характерни със силните изкривявания, за широкообхватни снимки, които в последствие коригират софтуерно.
Спасението: Дисторсията се коригира най-добре със софтуер за сглобяване на панорами.
към началото ►
Тестов сценарий
Обикновено е безмислено да изпробвате абсолютно всяка характеристика на обектива, от който се интересувате. Подберете само тези характеристики, които смятате за най-важни, с оглед на това, за което ще използвате обектива и обърнете винмание основно на тях.
Снимането на реални ситуации или добре симулирани такива всъщност е един от най-добрите тестове, дори като се има предвид неминуемата промяна на някои обстоятелства, докато тествате.
Скалите, специално разработените за тестове чартове, MTF кривите и други подобни дават доста добра представа за някои характеристики на обектива, но пренебрегват напълно други. По този начин резултатите обикновено са или прекалено оптимистични (например защото не се използва настройка на фокуса в критичната зона близо до безкрайността), прекалено песимистични (например защото представят евентуалното изкривяване на равнината на фокуса като липса на рязкост в краищата на кадъра) или просто непълни (например по отношение на отблясъци и замъгляване). Освен това, имайте предвид, че вероятно много по-често ще снимате в условия дота различни от контролираното осветление, използвано при споменатите тестови постановки.
Ето какво предлагаме за събиране на необходимите данни за оценка на обектива, от който се интересувате. Ще ви отнеме само няколко минути и може да бъде направено от ръка в и извън магазина. Ако все пак има такава възможност, можете да използвате статив или монопод за по-добри резултати. Когато снимате от ръка, ако се налага, повишете стойността на ISO, за да си гарантирате резки кадри. Ако все пак снимате на ниски скорости на затвора, правете по няколко кадъра, за да увеличите шансовете за резки изображения без замазване в резултат от трептенето на ръката, както и евентуално пропуснат по ваша фина фокус. Докато правите тестовите кадри, обърнете внимание на изработката и удобството при работа с обектива, това ще ви даде добра представа доколко ще ви е лесно да го използвате в бъдеще.
- Проверете цялостната изработка на обектива:
Размер и тегло
Материали и изработка
Мотор за авотфокуса
Фокусиращ механизъм
Варио механизъм
Други детайли
- Излезте от магазина, ако е възможно:
Изпробвайте действието на автофокуса, като правите бързи кадри на случайно минаващи наоколо обекти. Препоръчително е да сравните с подобен обектив, чието действие познавате. „Доста бърз автофокус” не е и наполовина толкова информативно както „Почти толкова бърз като ...” или „По-бърз е от ...”.
- Направете следните тестови кадри при максимално отворена бленда, след това при затворена с две стъпки, и при f/11:
1. Тест на бокето: обект на фокус, хаотичен заден план в дефокус.
2. Тест за острота: сцена с много детайли приблизително в една равнина, фокус настроен (ако е възможно) близо до безкрайност, детайлите да достигат поне един от краищата на кадъра. (Върши работа и за преценка на винетирането.)
3. Тест за хроматични аберации и воалиране: клони или фин детайл на сграда, заснети на фона на ясно небе, фокусът да е близо до края на кадъра.
4. Тест за отблясъци 1: Слънцето извън кадър, но близо до края му.
5. Тест за отблясъци 2: Снимка на закрито, със светъл прозорец в кадъра, но експонирана за интериора.
6. Тест за дисторсия: Сграда с прави линии.
Останалите оптически характеристики можете спокойно да оцените като наблодавате горепосочените снимки.
Отнесете снимките вкъщи или ги прегледайте внимателно на монитор в магазина.
към началото ►
Накратко
Най-полезният тест на обектив е да проверите поведението му в най-неблагоприятните условия. Така че – направете го. Снимайте при максимално фокусно разстояние, при отворена максимално бленда, с фокус близо до безкрайност... и после погледнете ъглите на кадъра. Ако изглеждат като цяло добре, то най-вероятно държите в ръцете си хубав обектив. Ако положението не е розово, подобрете малко условията – затворете блендата с една-две стъпки, скъсете малко вариото. Ако и така ъглите изглеждат зле, много вероятно е обективът да ви разочарова.
И запомнете – забавлявайте се! Ако предпочитате да прекарвате повече време в снимане, отколкото в изпробване на обективи, толкова по-добре за вас.
Тази статия е написана от Petteri Sulonen и е използвана със съгласието на автора. Оригиналния текст на статията, който се разпространява под лиценз Creative Commons Признание 1.0 , можете да намерите на http://www.prime-junta.net/pont/How_to/ha_Testing_lenses/a_How_to_test_a_lens.html
към началото ►
2. Поведение на обективите при работа
3. Какво представлява добрият обектив?
4. Острота
5. Дефокус (боке)
6. Цветопредаване
7. Хроматични аберации
8. Отблясъци и замъгляване
9. Винетиране
10. Дисторсия
11. Тестов сценарий
12. Кратко заключение
Тестването на обективи е едновременно забавна и информативна дейност. Въпреки че внимателното подбиране на обективите няма гарантирано да ви превърне в Картие-Бресон, то определено ще има видимо влияние върху вашите снимки: ако сте наясно как се държат обективите ви при снимане, ще сте в състояние да получите най-доброто от тях при всякакви условия.
Например, разполагате с обектив, който е с добра острота на изображението при повечето стойности на блендата и друг, който по принцип се държи добре, но губи острота при отворена бленда и максимално фокусно разстояние. Когато сте наясно с това, ще използвате спокойно първия обектив при отворена бленда, за да повишите скоростта на затвора и да избегнете размазването на изображението, но, ако използвате втория, ще оставите блендата по-затворена и вместо това ще вдигнете стойността на светлочуствителността, знаейки, че малко повече „шум” би бил за предпочитане пред липсата на рязкост.
При тестването на обектив е добре да обърнете основно внимание на два вида характеристики – оптични и свързани с качеството на изработка на продукта като цяло. Твърде често не се обръща достатъчно внимание на цялостната изработка на обективите, въпреки че в определени ситуации, тя има непосредствено влияние върху кадъра. От оптическите характеристики зависи колко добре ще изглежда снимката ви, след като вече е направена, но понякога от изработката на обектива зависи много повече – дали тя изобщо ще бъде направена. А кадър с компромисно качество все пак е по-добър от никакъв, нали!?
Качество на изработката
Под качество на изработката на един обектив тук имаме предвид неговите физически и технически характеристики: конструктивните решения в дизайна, функционалните решения, материалите, както и тяхното съчетаване в едно цяло.
Конструкцията и цялостният вид на обектива могат да определят за какво е подходящ в не по-малка степен от неговите оптически качества – ако обективът е прекалено голям и тежък, е възможно да не сте в състояние или да няате желание да го отнесете до мястото, където можете да снимате с него; ако пък е твърде лек и крехък, е възможно работата с него да се окаже трудна или пък самата конструкция да не понесе достатъчно добре влиянието на средата или по-интензивна употреба.
Ако обективът фокусира бавно, ще ви бъде трудно да заснемете бързо движещ се обект, ако пък вариото е тип „помпа” е възможно да създаде проблеми при снимане от статив и да се измества, ако обективът е под наклон. Тези и други дребни на пръв поглед неща всъщност могат сериозно да Ви затруднят, ако не им обърнете внимание или пък да помогнат в голяма степен, ако се отнесете внимателно към тях.
Ето някои характеристики, на които си заслужава да обърнете внимание при избора на обектив:
- Размер и тегло
Като цяло, за любителски цели, по-леките и малки обективи са за предпочитане, особено от гледна точка на това те да са с вас, когато ви потрябват. Разбира се, по-солидните обективи (както и по-солидните тела) често са по-лесни за балансиране и по-удобни за работа, но непрекъснатото им носене може да се окаже сериозно предизвикателство, особено в трудно достъпни места. Да не забравяме също така, че обемистите обективи и тела привличат вниманието на околните доста по-силно, а това не винаги е желателно, по много и разнообразни причини.
- Материали и изработка
Отлично: Обективът е като „Мерцедес” (или друга подобна марка – според предпочитанията ви). Метален корпус, никакви прискърцвания и пристъргвания при фокусиране и зум, механизмите на фокуса и вариото се движат плавно, бързо и гладко.
Достатъчно добро: Обективът е като „Фолксваген”. Метален или пластмасов корпус, леко хлабав или пък малко прекалено стегнат пръстен за фокусиране, но с добро и стегнато цялостно усещане. Без видими проблеми.
Лошо: Обективът е като „Лада”. Изцяло пластмасов корпус, подвижните части се движат хлабаво и с луфт, прискърцвания и пристъргвания. Много е вероятно такъв обектив да започне да „погажда номера” след време – вариото да се изплъзва от желаната позиция, фокусът да не е точен. Със сигурност обективът няма да издържи сериозни натоварвания и е много вероятно да се повреди, дори без особено видима причина.
Обобщение: Добре изработеният обектив почти със сигурност ще бъде годен за дълга употреба... и определено е по-приятен за работа. Компромисният и по-некачествено изработен вариант е подходящ за употреба отвреме-навреме, но ако го натоварите повече, е много вероятно да се повреди сериозно и да имате нужда от нов – така че, може би е по-добре да заложите на качеството от самото начало.
- Автофокусен мотор
Отлично: Пръстеновиден AF-S, USM, HSM или друг (според марката) много бърз и тих мотор на фокуса, съчетан с възможност за ръчен фокус през цялото време – дори в режим на автоматично фокусиране. Обикновено характеристика на най-добрите обективи от всяка марка, които респективно са и най-скъпите.
Достатъчно добро: Бърз непръстеновиден мотор, обикновено без възможност за ръчен фокус през цялото време. Характеристика на повечето обективи от средния клас, като цяло малко по-бавен и по-шумен, но достатъчно добър за работа.
Лошо: Бавен и шумен мотор, без възможност за ръчен фокус през цялото време. . Характеристика на повечето обективи от ниския клас, както и на някои по-обемисти обективи, чиито мотори са прекалено слаби за тях.
Обобщение: За повечето от всекидневните ви снимки всеки автофокусен мотор е достатъчно добър. Голямата разлика се проявява тогава, когато започнете да снимате птици, диви животни, спорт и други подобни и се наложи фокусът да улови светкавично обекта и да го следи по време на неговото свижение, в противен случай са ви гарантирани много изпуснати кадри.
Забележете, че колкото е по-голямо фокусното разстояние на обектива (телеобективи), толкова по-голямо значение имат качествата на автофокусния мотор. Докато при широкоъгълните обективи, с които снимате основно неподвижни обекти, бихте могли спокойно да разчитате и само на ръчен фокус, защото обикновено при тях дълбочината на рязкост (DOF) е голяма и е важно да се обхване цялата сцена, то при телеобективите най-често дълбочината на рязкост е малка, а обектът се движи сравително бързо - бавният и ненадежден автофокус ще бъде равен почти винаги на пропусната възможност за интересен и добър кадър.
За да се уверите в качествата на автофокусния мотор, направете простичък тест – просто насочвайте обектива към различни обекти около себе си и наблюдавайте колко бързо и точно ще фокусира. От помощ ще ви бъде наличието на поне още един обектив, с който да сравните. Ако впечатлението ви е, че „нещата не са чак толкова зле”, то можете да бъдете спокойни – почти сигурно е, че ще привикнете към скоростта на мотора при снимане без дори да забележите това.
- Фокусиращ механизъм
Отлично: Вътрешен фокусиращ механизъм. Това означава, че при фокусиране, физическите размери на обектива не се променят (той не се удължава или скъсява), челната му леща не се върти. Като цяло, това гарантира по-добра устойчивост на прах и влага, както и по-малки проблеми при използването на някои видове филтри на резба.
Достатъчно добро: Външен фокусиращ механизъм без въртене на челната леща. Това означава, че челната леща на обектива се движи напред и назад при фокусиране, но не се върти. Това е задоволително, тъй като при фокусиране няма да се променя позицията на филтъра, който е поставен на обектива, а това е важно за някои видове филтри.
Не особено добро: Въртяща се челна леща с отделен пръстен за фокусиране. Това ще ви причини главоболия най-вече при изпозване на някои филтри на резба като градиентни и поляризационни, но при други условия не влияе особено върху работата с обектива.
Лошо: Въртяща се челна леща без специален пръстен за фокусиране. Този вид механизъм прави обектива доста неприятен за работа при ръчно фокусиране. Обикновено е типична характеристика на т.нар. „китови” обективи от най-любителски клас.
Обобщение: Основният въпрос тук е използването на градиентни и поляризационни филтри. Ако не използвате такива, фокусиращият механизъм няма да ви направи особено голямо впечатление. Външният фокусиращ механизъм би могъл да бъде неудобен и при снимане от изключително малки разстояния, понеже увеличава, макар и с малко дължината на обектива.
- Варио механизъм
Отлично: Вътрешен варио механизъм. Промяната на фокусното разстояние се извършва чрез пръстен на обeктива, без да се променя дължината му. Това означава по-добър баланс и много по-голяма устойчивост на външни влияния.
Достатъчно добро: Външен варио механизъм с пръстен и движение на предната част на обектива. В този случай при въртене на пръстена предната част на обектива се движи напред и назад като бутало. По-лош баланс и по-голяма податливост на външни влияния. Добра черта на някои обективи от този вид е наличието на бутон, който „заключва” обектива в определена позиция.
Лошо: Варио механизъм тип „помпа”. Тук променяте фокусното разстояниe като бутате или дърпате обектива и по този начин директно го удължавате или скъсявате. По-неприятен и по-непрецизен начин за работа от горните два. Особено неудобен за работа от статив с наклон на обектива.
Обобщение: Основната разлика е в баланса и устойчивостта на външни влияния, както и (най-вече) при работа от статив. Като цяло разликата е повече в усещането при работа, отколкото в нещо по-съществено.
- Байонет
Отлично: Метален. Това означава по-гляма устойчивост и по-малка вероятност за повреди, особено ако откачате обектива чрез завъртане на тялото. (Лоша идея като цяло, освен ако обективът е много по-тежък от тялото). Задължителна характеристика, ако обектива се поставя и сваля често.
Лошо: Пластмасов.
Обобщение: По принцип, тази характеристика е повече със символично значение, тъй като обективите с пластмасов байонет обикновено притежават и лошите черти изброени дотук, така, че вече ще сте ги забелязали като не особено качествени. Едиственото (донякъде) предимство на пластмасовия байнонет е, че допълнително олекотява обектива.
- Други детайли
Скала за дълбочината на рязкост, стабилизация, други „екстри” като например уплътнения против вредни влияния, заключване на вариото и фокуса, и т.нт. – обективите имат много приятни допълнителни функции, които не бихме могли изцяло да изброим тук. Но, ако нещо ви направи впечатление като изключително необичайно или интересно – огледайте и изпробвайте внимателно, вероятно е всъщност изобщо да не ви върши работа.
към началото ►
Поведение на обективите при работа
Почти всички съвременни обективи са способни да дадат добри резултати при определени условия. Разликата между обективите със средно добро качество и много добрите обективи е в това, че много добрите обективи предлагат добро качество на избражението при всякакви условия.
Както и да е – повечето обективи проявяват свойството да „се държат” приблизително еднакво в различни условия, което прави тестването им донякъде по-лесно.
- „Перфектният” диапазон
Всички обективи имат диапазон, в който работят по най-добрия начин. В този диапазон има само минимални или нищожни изменения в оптическите им характеристики. Извън този диапазон обаче, някои от характеристиките започват да се променят негативно.
По принцип, колкото е по-качествен обектива, толкова по-малко от неговите характеристики се изменят, а тези, които все пак се изменят, го правят в по-малка степен. Една от важните цели при изпробването на обектив е именно да се разбере колко широк е диапазонът, в който обективът функционира оптимално, както и какво се случва, когато излезем от тези граници.
Можете да си представите „перфектния диапазон” като една ограничена по разме фигура с три оси, които представят блендата, фокусното разстояние и разстоянието до обекта, върху който се фокусира. Има една зона в тази фигура, в която и трите показателя са в най-добрите си параметри.
- Ефектите на блендата
Едно, доколкото ни е известно неоспоримо правило е, че обективите дават по-слаби резултати при много отворена бленда, отколкото при разумно затворена. Често се наблюдават воалиране, липса на рязкост в краищата на кадъра, изкривявания на цветове и детайли и т.нт. – по-незабележими при добрите обективи, разбира се, и обратното.
От друга страна, обективите стигат своя връх при определена стойност на блендата и го задържат докато се намеси дифракцията и започне да намалява рязкостта на изображението – обикновено около f/16 за дигиталните фотокамери и около f/22 при снимане на филм.
Като променяте стойностите на блендата, можете да забележите кога обективът достига своя връх по отношение на рязкостта и кога го преминава. Обикновено най-добрите параметри се достигат около две стъпки по-затворена бленда от най-широката възможна за обектива – например при f/2.8 за обектив с максимална бленда f/1.4 или при f/11 за обектив с максимална бленда f/5.6. По принцип, добрите обективи достигат своя връх по-рано, а за много малък брой може да се каже, че са с отлични параметри при напълно отворена бленда.
- Фокусно разстояние (варио диапазон)
Обикновено, варио-обективите се представят най-добре около средата на своя диапазон, но все пак това не може да бъде прието за вярно във всички случаи. Също така, почти винаги, този вид обективи се представя най-зле в „дългия” си край – т.е. при максималното си фокусно разстояние – бихме могли да кажем, че, увеличавайки обекта в кадър, увеличаваме и недостатъците, които има обектива. Поради това е много важно да обърнете особено внимание на начина по който се държи варио обектива в това си състояние. Изключение понякога представляват широкоъгълните варио обективи, които пък имат по-сериозни проблеми при най-малкото си фокусно разстояние („късия” край).
- Разстояние от обекта на фокусиране
Обективите като цяло имат по-добро представяне при фокусиране отблизо или от средно разстояние, отколкото при настройки на фокуса близо до „безкрайност”. Поради това, често тестовете, направени в студио, магазин или другаде на близко разположени обекти, не дават съвсем точна представа за това как ще действа обектива, ако снимате прекрсна гледка от върха на хълма, разположен на километър от нея.
- Краищата на кадъра
Друго, доколкото ни е известно неоспоримо правило е, че нещата изглеждат по-добре в центъра на кадъра и близо до него, отколкото в краищата му. Основна черта на наистина добрите обективи е, че качеството на изображението се запазва по целия кадър. Особено важно е да обърнете внимание на краищата на кадъра, където често има какво да се желае по отношение на рязкост, контраст и цветови изкривявания, много често срещани най-вече при широкоъгълните обективи, но не само.
към началото ►
Какво представлява добрият обектив?
Отговорът на този въпрос зависи най-вече от вашите собствени критерии и от това, което ще снимате с него. Ако търсите добър 50mm обектив, конкуренцията е толкова голяма и ще намерите толкова добри предложения, че някои обективи, макар и отлични, ще ви се сторят посредствени. Ако обаче сте се насочили към добър нормален варио обектив на цена по-ниска от 700 – 800 лв., най-вероятно бихте се задоволили с добра острота на изображението, приемлив контраст, повече или по-малко неутрално цветопредаване, както и с повече или по-малко контролирано воалиране, изкривявания и отблясъци.
Ако искате да използвате обектива основно за снимане на портрети, би следвало да обърнете повече внимание на цветопредаването, рязкостта и отблясъците. Ако пък сте се насочили към архитектурни снимки, от решаващо значение е изключителната рязкост и минималните геометрични изкривявания. Така че, когато избирате и изпробвате, винаги го правете с мисъл за това, за което най-вече ще използвате дадения обектив.
Както и да е – нека сега хвърлим поглед върху оптическите характеристики на обективите.
към началото ►
Острота на изображението
Остротата (рязкостта) на изображението е функция на две характеристики: резолюция и контраст. Резолюцията на обектива определя това колко фин детайл е способен да „види” обектива. Контрастът пък обределя колко малка разлика в осветеността може обектива да различи като такава. Обектив с висока резолюция и нисък контраст може да даде плоско, „кално”, мътно и безцветно изображение, все едно видяно през мръсен прозорец. Обектив с добър контраст и ниска резолюция пък ще даде сравнително чисто и ярко изображение... но ако увеличите това изображение, малките детайли ще се замъглят и изгубят.
Разбира се, комбинацията от висока резолюция и добър контраст е за предпочитане, но ако се налага да избирате между обективи като двата описани по-горе, може би е по-добра идеята да вземете обектива с добър контраст и да направите компромис с резолюцията, отколкото обратното
100% отрязък от кадър с добър контраст и ниска резолюция. Подобно ниво на загуба на детайл всъщност няма чак такива големи последици върху качеството на крайното изображение, даже при сравнително големи разпечатки. Повечето хора обикновено обръщат внимание основно да цветовете и контраста. Само фотографите имат склонност да забият нос в отпечатъка и да „уловят” липсата на детайл.
100% oтрязък от изображение с висока резолюция, но лош контраст: заснето със средно добър обектив при затворена бленда (f/11). Дори на малки разпечатки ще ли личи вялото, безцветно и плоско предаване на сцената в сравнение с направените с по-добри обективи.
Отрязък от изображение с висока резолюция и добър контраст. Изображението изглежда добре при и малки разпечатки, и при увеличение за големи такива.
- Преценка на остротата и контраста
За да прецените остротата, обърнете внимание на това как са предадени малките детайли и фините градации на светлите и тъмните участъци. Изглежда ли замазано? Това означава ниска резолюция. Изглежда ли плоско и „кално”? Това означава нисък контраст.
Контрастът по принцип трудно се преценява от, да ги наречем, „снимки в реални ситуации”, тъй като различните сцени сами по себе си имат различен контраст – снимка, направена с контрастен обектив в леко мъглив ден ще изглежда доста подобна на снимка, направена с обектив с нисък контраст в нирмален ден. Най-добре е да заснемете същата сцена с обектив, чиито характеристики вече познавате и да сравните.
Остротата, от своя страна пък може да варира доста в различните части на кадъра. Така че, обектив, който поддържа почти еднакви нива на контраст и острота в целия кадър определено е за предпочитане пред такъв, който е много остър и контрастен в центъра, но губи рязко качествата си в краищата на кадъра. Последователността на параметрите в целия кадър го прави по-лесен за последваща обработка, която би могла да компенсира леки недостатъци откъм острота и контраст, показани от обектива.
Именно тази последователност е трудна за оценяване. Причината е, че липсата й не се дължи само на проблем на обектива. Особено при макро и широкоъгълните обективи, равнината на фокуса не е идеална, а има леко изкривяване. Когато снимате нещо отблизо, това изкривяване ще се отрази като липса на острота в краищата на кадъра. Много вероятно обаче е това да не е точно така при снимките в реални ситуации и да се окаже, че поради изкривяването фокусът не е точно там, където се очаква да бъде, а освен това имате и липса на острота в краищата на кадъра. За да сте сигурни, че при макро или широкоъгълния обектив, който тествате, липсата на острота в краищата на кадъра не се дължи на изкривяване на фокусната равнина, направете по-голямо количество снимки, като променяте разстоянието, от което фокусирате върху обекта.
Ако в част от снимките имате загуба на острота в краищата, а при други остротата е почти еднаква в целия кадър, можете да бъдете сигурни, че става дума за изкривяване на равнината. Ако липсата на острота по краищата на кадъра е забележима на всички снимки, то това е проблем на обектива.
Отлично: Малките детайли са изключително резки, а фините градации са предадени чисто и реалистично; изображението има почти магическо излъчване на триизмерност и дълбочина.
Достатъчно добро: Няма очевидно „омекотяване” на изображението, даже в краищата на кадъра. Дори и да не предизвиква „уау!” и „еха!”, снимката е доста добра.
Не особено добро: Краищата губят рязкост, но не дотолкова, че да си личи на разпечатки ок. 13х18 см. Като цяло усещането е за плоско изображение, понякога и с леко паразитно оцветяване (обикновено с пурпурен оттенък).
Лошо: Краищата са много „меки” и замазани. Дори в централната част на кадъра остротата е приемлива с компромис.
Обобщение: Обектив с лоша острота е лош обектив. Ако снимката не е достатъчно рязка, последващата обработка не може да компенсира това напълно. Ако се наложи да избирате между висока резолюция и висок контраст на обектива, може би е по-добре да предпочетете контраста – той е видим и при малките рамери, докато резолюцията влиза в игра основно при големите... освен това, резолюцията често е ограничена и от фотоапарата.
Спасението: Лошата острота може да бъде компенсирана – донякъде – чрез умела употреба на софтуерни продукти за обработка на изображенията. Такава обработка влияе само на контраста, не и на резолюцията, но може да поизостри кадри с лека загуба на рязкост. От определен момент нататък обаче и софтуерът е безпомощен, тъй както няма как да добави детайл, който никога не е бил налице в кадъра.
към началото ►
Дефокусът (Боке)
Боке (Bokeh) е японското название за областта от кадъра, която е извън фокус. „Доброто боке” е по принцип въпрос на личен вкус, но може и да се твърди, че е добро, когато зоните извън фокус са с равно и меко излъчване. „Лошо” или „грубо, рязко” боке, би било тогава, когато светлите места са пръстеновидни, финият детайл е „раздвоен” или с „паразитни” отражения, което дава на бокето неравен и грубоват вид. Бокето е резултат от цялостните характеристики на обектива, въпреки че често опростенчески се приписва само на броя ламели на блендата (като се смята, че колкото повече са те, толкова по-добре). Всъщност, формата на блендата повлиява пряко само начина на въпроизвеждане на концентрираните светли участъци в дефокуса – при 5 ламели те биха изглеждали като позаоблени петоъгълници, а при девет ще бъдат почти кръгли.
„Добро” боке. Момичето от задния план е меко, кадифено присъствие.
„Лошо” боке. Стеблата са разсейващо резки и дублирани.
Все пак, да повторим - оценката на този параметър е повече въпрос на личен вкус.
- Преценка на бокето
Направете няколко снимки при различни стойности на блендата със значителни части от снимката извън фокус. Внимавайте за дублирани и раздвоени изображения в дефокуса или за пръстеновидни светли участъци. Ако желаете, направете и няколко кадъра на тъмна сцена с точкови светлинни източници в задния план, отново с различни настройки на блендата, за да прецените с каква форма и как точно ще изглеждат светлинните източници в дефокуса.
Отлично: Бокето е меко и равномерно без значени от какво разстояние се снима. Няма забележими дублирани и раздвоени изображения в дефокуса. Най-светлите участъци в дефокуса са кръгли или почти кръгли. Без цветови изкривявания в дефокуса.
Достатъчно добро: Бокето е като цяло меко и равномерно, макар че има видими дублирани или раздвоени детайли в дефокуса, близо до зоната, която е на фокус. Най-светлите участъци може и да имат многоъгълна форма. Възможно е и наличието на известни радиални замъглявания или изкривявания в дефокуса близо до краищата на снимката (кома). Леки изкривявания на световете в бокето.
Не особено добро: Ясно видими дублирани или раздвоени детайли в дефокуса. Най-светлите участъци са с подчертано многоъгълна форма и изтеглени встрани лъчи. Контрастните зони в дефокуса са с чуствително изкривени цветове, най-често с виолетов оттенък.
Лошо: Дублирането и раздвояването на детайли в дефокуса е досттъчно отчетливо, за да разсейва от основния обект. Най-светлите участъци са с подчертано многоъгълна форма и изтеглени встрани лъчи. Много странни изкривявания на световете в дефокуса.
Обобщение: Постигането на добро и реалистично боке единствено чрез последваща обработка граничи с невъзможното (и е напълно невъзможно без солидно количество работа), поради което е важно самият обектив да го предлага. То е важна характеристика на обектива и може да се разглежда като негов „подпис” върху кадъра, който да придаде голямата разлика. Някои твърдят, че кръглата или почти кръглата форма на най-светлите участъци в дефокуса е задължителна, други са на мнение, че характерната им форма е част от стила на обектива. Още веднъж ще повторим – тук наистина е до голяма степен въпрос на личен вкус.
към началото ►
Цветопредаване
Една от по-трудно забележимите характеристики на обективите е тяхното цветопредаване. Добрите обективи имат неутрално такова – т.е. предават цветовете непроменени. Възможно е обаче те да придадат на изображението „по-студен” вид (синкав оттенък) или „по-топъл” вид (жълтеникав оттенък). А някои от по-зле изработените обективи добавят и по-неприятния пурпурен оттенък на снимките.
- Преценка на цветопредаването
Цветопредаването също е трудна за преценка характеристика, тъй като зависи много от самата сцена, която се снима. Препоръчваме да се снима една и съща сцена с два различни обектива, като обективът за сравнение е от възможно най-добрите за конкретната цел. Може би най-добрата идея е с двата обектива да се заснеме цветна скала при различни настройки и осветление.
Отлично: Неутрално. Без никакви изкривявания и изменения на цветовете.
Добро: Леко „затопляне” или „изстудяване”, което лесно може да се премахне при последваща обработка или дори да бъде използвано като ефект.
Не особено добро: Силно и забележимо „затопляне” или „изстудяване” или лек пурпурен оттенък. Възможно е отстраняването да се окаже проблемно
Лошо: Силен пурпурен оттенък.
Обобщение: Обектив с добро неутрално цветопредаване ще направи последващата обрабока много по-лесна. Обратно – обектив с лошо цветопредаване ще направи постигането на добри резултати изключително трудно, дори и с усилена обработка. Въпреки всички, след широкото навлизане на дигиталните фотокамери, значението на цветопредаването на обектива е значително по-малко, отколкото при фотографията на филм, при която последващото коригиране на цветовете беше много по-трудно.
Спасението: Цветовете лесно могат да бъдат коригирани до голяма степен чрез обработка със софтуерни продукти.
към началото ►
Хроматични аберации (цветни изкривявания)
Хрoматичните аберации се получават, когато компоненти на светлината с различни дължини на вълните (с различни цветове) не попаднат фокусирано в една и съща точка: разминаването е радиално или в разстоянието, в което се намират точките на фокусиране на различните цветове. В първия случай става въпрос за т.нар. „сагитална”, а във втория за т.нар. „аксиална” хроматична аберация.
- Сагитални хроматични аберации
Сагиталните хроматични аберации се проявяват като червен или зелен допълнителен образ около граници с висок контраст в кадъра. Важно е те да не се бъркат с виолетовото сияние, което матрицата на дигиталните камери понякога дава по границите на преосветените участъци в снимката. Повечето широкоъгълни обективи имат подобни аберации в по-голяма или по-малка степен. Добрите обективи в нормалния и теле-диапазона на фокусните разстояния обикновено нямат такива аберации или са пренебрежимо слаби. Този тип аберации обикновено не се влияе от стойностите на блендата.
Сагитална хроматична аберация: червената сянка около края на тениската.
- Преценка на сагиталните хроматични аберации
Снимайте сцена, която съдържа, да речем, клони на фона на небето и разположете клоните близо до края на кадъра. Търсете червени, зелени или лилави сенки или дублирани образи близо до клоните.
Отлично: Не се забелязват сагитални хроматични аберации, дори при 200% увеличение на изображението.
Достатъчно добро: Не се забелязват сагитални хроматични аберации при 100% увеличение и нормална отдалеченост от монитора.
Не особено добро: Видими сагитални хроматични аберации при 100% увеличение, при някои условия.
Лошо: Видими сагитални хроматични аберации във всички изображения, дори при намален размер.
Обобщение: Сагиталните хроматични аберации са определено нежелани, но по принцип трудни за пълно елиминиране и може да бъдат очаквани в немалка част от обективите.
Спасение: Компютърната обработка може да ги отстрани напълно, но с малък компромис в рязкостта на изображението.
- Аксиални хроматични аберации: Воалиране и виолетови отблясъци
Нещо, което много често се случва при снимане с отворена бленда, е наличието на виолетова мъгла, наречена воалиране. Главният „виновник” за това са аксиалните хроматични аберации, които са резултат от това, че части от спектъра на светлината – обикновено червена и виолетова, не се фокусират в същата равнина като останалите. Тези цветове създават мек отблясък около местата с висок контраст в кадъра. Повечето обективи от ниския и среден клас страдат от такива аберации в по-голяма или по-малка степен, което е валидно и за повечето от „светлосилните” обективи с възможност за широко отваряне на блендата. По-качествените обективи обаче обикновено имат малки аксиални хроматични аберации, други пък са коригирани за по-неутрални цветово аберации, за разлика от ярко пурпурните или виолетови аберации на обективите от по-нисък клас.
Както и да е – повечето обективи на пазара проявяват тази особеност при широко отворена бленда, а при някои тя е толкова засилена, че прави употребата им при отворена бленда почти безмислена.
Много лош случай на аксиални хроматични аберации, предизвикващи виолетово воалиране.
- Преценка на воалирането
Снимайте на отворена бленда сцена, която съдържа, да речем, клони на фона на небето и огледайте внимателно клоните. Ако те имат полу-прозрачен вид, това най-вероятно се дължи на воалирането. Огледайте за отблясъци около най-светлите участъци и контрастните граници. Важно е те да не се бъркат с виолетовото сияние, което матрицата на дигиталните камери понякога дава по границите на преосветените участъци в снимката или с липса на фокус.
Воалирането е като фино було върху детайлите, придаващо на снимката вид на „мек фокус”. Ако това не е съпроводено с цветен отблясък, а е сравнително неутрално цветово, би могло да се използва като ефект за портрети, например, където невинаги голямата рязкост е предимство, тъй като тя изважда на показ несъвършенствата на кожата на модела.
Отлично: Не се забелязва никакво воалиране, дори около места с изключително висок контраст.
Достатъчно добро: Видими, цветово неутрални отблясъци при максимално отворена бленда, които изчезват при затваряне с една стъпка. Могат да бъдат използвани и като желан ефект в портретната фотография.
Не особено добро: Малко видими виолетови отблясъщи при широко отворена бленда, които изчезват при затваряне с една стъпка.
Лошо: Натрапчива виолетова мъгла върху цялото изображение, която не изчезва дори и при затваряне на блендата.
Обобщение: Обектив без воалиране е надежден обектив. С него можете да снимате при всякакви настроки на блендата и да сте уверени в добрия резултат. В някои случаи воалирането би могло да бъде използвано и като подходящ ефект за портрети, стига да е цветово неутрално и в разумни граници.
При всички положения обаче, сериозното присъствие на виолетова мъгла е силен аргумент срещу всеки обектив. Бъдете особено внимателни в това отношение при избора на дългофокусни обективи, тъй като силните аксиални хроматични аберации могат да направят снимането на широко отворена бленда безмислено, а именно това е една от основните идеи, поради които бихте платили повече и бихте носили със себе си голям и тежък телеобектив.
Спасението: Виолетовата мъгла се поддава сравнително лесно на премахване чрез софтуерна обработка, за разлика от воалирането около контрастните зони, което, дори и след обезцветяване наподобява последици от агресивно допълнително изостряне на изображението.
към началото ►
Отблясъци и замъгляване
Освен воалирането при хроматичните аберации, което е специфично замъгляване на изображението, още два вида замъгляване заслужават вашето сериозно внимание: отблясъците във вид на петна и цялостното замъгляване на изображението. Петната-отблясъци, са причинени от отраженията на точков светлинен източник в кадъра (обикновено слънцето) вътре в обектива и изглеждат като кръгли, овални или многоъгълни форми в снимката, често с някакво оцветяване. Цялостното замъгляване не е толкова забележимо. То е в резултат на случайна дифузна светлина, отразяваща се в лещите на обектива, която причинява обща липса на контраст – снимката изглежда като че ли е направена през тънък чорапогащник.
Силно замъгляване на снимката, дължащо се на отражения в обектива: кадърът иглежда като заснет през чорапогащник. Освен това можете да видите няколко малки, но много светли петънца-отблясъци.
- Преценка на отблясъците и замъгляването
Направете две тестови снимки – една със слънцето, оставено извън кадър, но близо до края му и една с тъмно помещение и ярък прозорец, като експонирате правилно помещението и преекспонирате прозореца. Направете кадър за сравнение, като снимате помещението и оставите прозореца извън снимката. След това потърсете петънца-отблясъци в първия кадър и сравнете общия контраст в другите два кадъра.
Отлично: Слаби или никакви петна-отблясъци. Малка или никаква загуба на контраст при теста с прозореца.
Добро: Видими, но не много ярки петна-отблясъци. Видима загуба на контраст при теста с прозореца, но все пак използваема снимка.
Не особено добро: Ярки петна-отблясъци. Чуствителна загуба на контраст при теста с прозореца, която прави снимката трудна за спасяване.
Лошо: Ярки петна-отблясъци и линии. Чуствителна загуба на контраст при теста с прозореца, снимката е неспасяема дори със софтуерна обработка.
Обобщение: Тук от голямо значение е това, коеот възнамерявате да правите с обектива. Да снимате пейзажи с обектив, който има откровени проблеми с отраженията и замъгляването на кадъра е определено лоша идея. Същото обаче може и да не пречи изобщо, ако се отнася за портретен обектив, с който ще снимате сцени с нисък контраст и при контролирано осветление.
Спасението: Особено при по-дългофокусните обективи и двата вида отражения могат доста ефективно да бъдат предотвратени чрез сенници – ако няма случайна светлина, която да проникне в обектива, няма ида видите петна-отражения и ще се наблюдава много по-слабо замъгляване. Като цяло имайте предвид, че и двата вида отражения са доста трудни за премахване при софтуерна обработка. Липсващият контраст може да бъде възстановен донякъде. Петната-отблясъци биха могли да се впишат добре в композицията на кадъра или да се премахнат повече или по-малко ефективно чрез изравняването им с околните цветове.
към началото ►
Винетиране (неравномерна осветеност в краищата на кадъра)
Особено при снимане с много отворена бленда, повечето обективи дават по-светло изображение в центъра на кадъра, отколкото в краищата му. Това е особено забележимо при широкоъгълните обективи, но се наблюдава и при някои много дълги телеобективи. Този феномен е познат като винетиране.
Лек случай на винетиране. Ако обективът ви се справя по подобен начин при широко отворена бленда, значи е доста добър.
- Преценка на винетирането
Направете тестов кадър с отворена бленда на сцена с равномерна осветеност. Ако обективът винетира сериозно, центърът на кадъра ще е видимо по-светъл от краищата му.
Отлично: Няма видимо винетиране при каквито и да е настройки на блендата.
Добро: Слабо винетиране при максимален отвор на блендата. Изчезва при затваряне с една или две стъпки.
Не особено добро: Винетирането при отворена бленда е толкова видимо, че се налага премахването му. Видимо е донякъде и при по-затворена бленда.
Лошо: Винетирането е толкова отчетливо, че се налага корекция още при снимането (например с кръгов градиентен филтър).
Обобщение: По принцип винетирането не е особено съществено. Сравнително редки са случаите, в които то е толкова сериозно, че да не може лесно да бъде премахнато чрез софтуерна обработка. Разбира се, най-добре е да го няма изобщо, освен, ако не е желан ефект.
към началото ►
Дисторсия (геометрични изкривявания)
Обектив без дисторсия предава правите линии като прави линии, независимо къде се намират. За съжаление, повечето обективи не са толкова добри и вместо да запазят линиите, те ги изкривяват или навън (негативна дисторсия) или навътре (позитивна дисторсия), най-малкото, когато се снима обекта отблизо. Обикновено макро обективите са конструирани с идеята за минимална и почти незабележима дисторсия, тъй като с тях най-често се снима отблизо. Най-често срещана е видимата дисторсия при широкоъгълните обективи.
- Преценка на дисторсията
Направете тестови кадри на сцена с много прави линии (например жилищен блок или административна сграда с много прозорци) от различни разстояния и проверете линиите за отклонения. Ако се наложи, отпечатайте снимките и използвайте линийка за целта.
Отлично: Линиите са прави или много близо да прави, независимо от дистанцията, от която се снима.
Добро: Линиите изглеждат прави, въпреки че не са съвсем такива.
Не особено добро: Негативна или позитивна дисторсия, която се забелязва и без обстойна проверка.
Лошо: Дисторсията е достатъчно силно изразена, за да пречи и се налага обработка.
Обобщение: Дисторсията може да бде коригирана в последствие доста лесно. Тъй като стойностите й са част от характеристиката на обектива, процесът по корекцията й може дори да бъде дори автоматизиран за снимки, правени с един и същ обектив. Така че, дисторсията вече не е толкова важен елемент, колкото е била преди ерата на дигиталната фотография. В днешно време някои фотографи използват дори т.нар. обективи „рибешко око”, които са характерни със силните изкривявания, за широкообхватни снимки, които в последствие коригират софтуерно.
Спасението: Дисторсията се коригира най-добре със софтуер за сглобяване на панорами.
към началото ►
Тестов сценарий
Обикновено е безмислено да изпробвате абсолютно всяка характеристика на обектива, от който се интересувате. Подберете само тези характеристики, които смятате за най-важни, с оглед на това, за което ще използвате обектива и обърнете винмание основно на тях.
Снимането на реални ситуации или добре симулирани такива всъщност е един от най-добрите тестове, дори като се има предвид неминуемата промяна на някои обстоятелства, докато тествате.
Скалите, специално разработените за тестове чартове, MTF кривите и други подобни дават доста добра представа за някои характеристики на обектива, но пренебрегват напълно други. По този начин резултатите обикновено са или прекалено оптимистични (например защото не се използва настройка на фокуса в критичната зона близо до безкрайността), прекалено песимистични (например защото представят евентуалното изкривяване на равнината на фокуса като липса на рязкост в краищата на кадъра) или просто непълни (например по отношение на отблясъци и замъгляване). Освен това, имайте предвид, че вероятно много по-често ще снимате в условия дота различни от контролираното осветление, използвано при споменатите тестови постановки.
Ето какво предлагаме за събиране на необходимите данни за оценка на обектива, от който се интересувате. Ще ви отнеме само няколко минути и може да бъде направено от ръка в и извън магазина. Ако все пак има такава възможност, можете да използвате статив или монопод за по-добри резултати. Когато снимате от ръка, ако се налага, повишете стойността на ISO, за да си гарантирате резки кадри. Ако все пак снимате на ниски скорости на затвора, правете по няколко кадъра, за да увеличите шансовете за резки изображения без замазване в резултат от трептенето на ръката, както и евентуално пропуснат по ваша фина фокус. Докато правите тестовите кадри, обърнете внимание на изработката и удобството при работа с обектива, това ще ви даде добра представа доколко ще ви е лесно да го използвате в бъдеще.
- Проверете цялостната изработка на обектива:
Размер и тегло
Материали и изработка
Мотор за авотфокуса
Фокусиращ механизъм
Варио механизъм
Други детайли
- Излезте от магазина, ако е възможно:
Изпробвайте действието на автофокуса, като правите бързи кадри на случайно минаващи наоколо обекти. Препоръчително е да сравните с подобен обектив, чието действие познавате. „Доста бърз автофокус” не е и наполовина толкова информативно както „Почти толкова бърз като ...” или „По-бърз е от ...”.
- Направете следните тестови кадри при максимално отворена бленда, след това при затворена с две стъпки, и при f/11:
1. Тест на бокето: обект на фокус, хаотичен заден план в дефокус.
2. Тест за острота: сцена с много детайли приблизително в една равнина, фокус настроен (ако е възможно) близо до безкрайност, детайлите да достигат поне един от краищата на кадъра. (Върши работа и за преценка на винетирането.)
3. Тест за хроматични аберации и воалиране: клони или фин детайл на сграда, заснети на фона на ясно небе, фокусът да е близо до края на кадъра.
4. Тест за отблясъци 1: Слънцето извън кадър, но близо до края му.
5. Тест за отблясъци 2: Снимка на закрито, със светъл прозорец в кадъра, но експонирана за интериора.
6. Тест за дисторсия: Сграда с прави линии.
Останалите оптически характеристики можете спокойно да оцените като наблодавате горепосочените снимки.
Отнесете снимките вкъщи или ги прегледайте внимателно на монитор в магазина.
към началото ►
Накратко
Най-полезният тест на обектив е да проверите поведението му в най-неблагоприятните условия. Така че – направете го. Снимайте при максимално фокусно разстояние, при отворена максимално бленда, с фокус близо до безкрайност... и после погледнете ъглите на кадъра. Ако изглеждат като цяло добре, то най-вероятно държите в ръцете си хубав обектив. Ако положението не е розово, подобрете малко условията – затворете блендата с една-две стъпки, скъсете малко вариото. Ако и така ъглите изглеждат зле, много вероятно е обективът да ви разочарова.
И запомнете – забавлявайте се! Ако предпочитате да прекарвате повече време в снимане, отколкото в изпробване на обективи, толкова по-добре за вас.
Тази статия е написана от Petteri Sulonen и е използвана със съгласието на автора. Оригиналния текст на статията, който се разпространява под лиценз Creative Commons Признание 1.0 , можете да намерите на http://www.prime-junta.net/pont/How_to/ha_Testing_lenses/a_How_to_test_a_lens.html
към началото ►
Още по темата
Три нови твърди обектива Tamron за Sony E-mount
Трите модела имат много общо - те са с еднакви размери (73x64mm) и почти еднакво тегло (около 215g.). И трите са оборудвани с тихи OSD (Optimized Silent Drive)...
boyanradev Техника | Октомври 25, 2019
Какво е добре да знаем при избора на бинокъл? (видео)
Този път във PhotoSynthesis TV засегнахме една не точно фотографска тема, а именно - опитахме се да разсясним основните характеристики и...
boyanradev Техника и аксесоари | Август 20, 2014
Sigma 18-35mm f/1.8 DC HSM Art - новият стандарт при варио-обективите
Варио-обективите вече не са това, което бяха, според новата серия на PhotoSynthesis TV.
boyanradev Обективи | Юни 09, 2014
Въведение в света на фото-филтрите
Фотографските филтри помагат при решаването на голяма част от проблемите на любители и професионалисти. Те хармонизират цветовото...
GID Техника и аксесоари | Юли 12, 2010
Защо DSLR? Няколко "за" и "против"
Много от хората са доволни от своите компактни дигитални фотоапарати – те са лесни за употреба, малки и удобни за носене и, като цяло са...
GID Фото-съвети | Юли 12, 2007Коментари
Регистирайте се, за да добавите коментар.
Ако вече имате регистрация, влезте с потребителското си име и парола.
Коментари (0)
Прочети още статии
-
Среща-разговор с Паоло Уудс / 19.04 от 18:30 часа / София, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"
април 17, 2024 - 0 коментара
Нов фърмуер за Panasonic LUMIX S5 II и S5 IIx отключва Frame.io свързаност
април 15, 2024 - 0 коментара
Най-новите гимбали DJI RS 4 и RS 4 Pro дебютират заедно с нова система за FIZ контрол
април 09, 2024 - 0 коментара
THE HEAVENS - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти / 18.04 - 15.06.2024 г. / София
април 02, 2024 - 0 коментара
Фото разходка и уъркшоп с RICOH / 27.04.2024г. / 11:00 - 15:30 часа / София
март 27, 2024 - 0 коментара -
Новият обектив Sigma 50mm f/1.2 DG DN Art - голяма максимална диафрагма и относително компактен корпус
март 26, 2024 - 0 коментара
Как се снима: Иконичните корици на Vogue - уъркшоп с Петър Тодорински / 27 и 28 април 2024 / София
март 21, 2024 - 0 коментара
Новият фотоапарат за моментни снимки Fujifilm Instax Mini 99 - строго черен, но забавен
март 19, 2024 - 0 коментара
OPEN SESSION с Любо Сергеев и CANON / 23.03.2024г. / 15:00 - 18:00 часа / ФотоСинтезис Варна
март 15, 2024 - 0 коментара
Подобрения за професионалистите с нов фърмуер за Nikon Z9 и улеснения за любителите с нова версия на SnapBridge
март 15, 2024 - 0 коментара -
Новият обектив Laowa 10mm f/2.8 Zero-D FF - първият автофокусен модел на марката
февруари 22, 2024 - 0 коментара
Компактен и лек варио обектив Sony 24-50mm f/2.8 G с постоянна максимална диафрагма
февруари 21, 2024 - 0 коментара
Новите обективи Sigma 500mm f/5.6 DG DN OS Sports и Sigma 15mm f/1.4 DG DN Art - супертелефото и светлосилно рибешко око за Sony и Leica L
февруари 21, 2024 - 0 коментара
Нова серия аудио рекордери Zoom H-essential с 32-битов запис с плаваща запетая
февруари 12, 2024 - 0 коментара
Canon Student Development Programme 2024 започва прием на кандидатури
февруари 12, 2024 - 0 коментара
Нов фърмуер за безогледалния фотоапарат Nikon Z8 и нова версия на софтуера Nikon NX Tether
февруари 07, 2024 - 0 коментара
ЗАЕДНО ЗА КРАТКО. МИЛЕНИАЛИ В БЪЛГАРИЯ 2010 – 2016 - изложба на Денислав Стойчев / 01.02. - 02.04.2024 / София
февруари 01, 2024 - 0 коментара
Нов фотоапарат OM SYSTEM OM-1 Mark II с Live GND и два обектива - 9-18mm II и 150-600mm IS
януари 30, 2024 - 0 коментара -
БИБЛИОТЕКА ФОТОСИНТЕЗИС | Фокус: Фотографът и градът / 15 януари (понеделник), 17:00 – 20:00 ч. / София
януари 09, 2024 - 0 коментара
ИСТОРИИ С ОПАШКИ - изложба на Красимир Андонов / 11 януари - 10 февруари, 2024 г., / Фотосинтезис Варна
януари 08, 2024 - 0 коментара
Oтличниците на 2023 - най-интересните нови попълнения за фотография и видео
декември 29, 2023 - 0 коментара
Кино вечер с Дилян Марков: Откровено за сватбената фотография / 12.12.2023г. от 19:00 часа / София
декември 04, 2023 - 0 коментара
Библиотека Фотосинтезис:: Книгите на Ара Гюлер / 25 ноември (събота), 16:00 – 20:00 ч. / София
ноември 23, 2023 - 0 коментара
Новата екшън камера Insta360 Ace Pro - 8K видео, AI и сътрудничество с Leica
ноември 20, 2023 - 0 коментара -
Нов фотоапарат Sony Alpha 9 III и нов лек теле обектив Sony FE 300mm f/2.8 GM OSS
ноември 07, 2023 - 0 коментара
Особености на продуктовата фотография в студио и навън с Лора Динева - лекция и демонстрация / 11.11.2023г. / 16:00 - 18:00 часа
октомври 31, 2023 - 0 коментара
Canon България отбелязва 5-тата годишнина на системата EOS R със среща с фотографа Joel Santos
октомври 30, 2023 - 0 коментара
OPEN DAY: Blackmagic Design Cinema Camera 6K / 02.11.2023г. / 14:00 - 18.30 часа / ФотоСинтезис София
октомври 26, 2023 - 0 коментара
Новият обектив Canon RF 10-20mm f/4 L IS STM - най-широкоъгълният за системата EOS R до момента
октомври 11, 2023 - 0 коментара
Laowa 9mm f/5.6 FF RL W-Dreamer - най-широкоъгълният коригиран обектив за 35mm сензори
октомври 05, 2023 - 0 коментара
Tри нови безжични микрофони от Sony за създателите на видео съдържание
септември 27, 2023 - 0 коментара
Test Press: Само когато някой те гледа, тогава се получава портрет с Хенк Гронендейк / 02.10.20223г. / 17:00 - 20:00 часа / Галерия Синтезис
септември 26, 2023 - 0 коментара
ИСТОРИИ С ОПАШКИ - изложба на Красимир Андонов / 28.09.-11.11.2023г. / София
септември 26, 2023 - 0 коментара -
„Фотографът на киноснимачната площадка" - лекция на Красимир Андонов / 29.09.2023г. от 18:30 часа / ФотоСинтезис
септември 26, 2023 - 0 коментара
Новият фотоапарат Nikon Zf - модерни технологии, облечени в ретро дизайн
септември 20, 2023 - 0 коментара
Три нови камери Blackmagic Design - Cinema Camera 6K, Studio Camera 4K Plus G2, Micro Studio Camera 4K G2 - и още
септември 18, 2023 - 0 коментара
Нов флагмански микро 4/3 фотоапарат Panasonic LUMIX G9 II, два обектива Leica DG и нов грип
септември 13, 2023 - 0 коментара
Polaroid I-2 - първият фотоапарат Polaroid за моментални снимки с ръчен контрол
септември 07, 2023 - 0 коментара
GoPro HERO12 Black - два пъти по-дълъг живот на батерията, по-добра стабилизация и освежен дизайн
септември 01, 2023 - 0 коментара
MOMENTUM - фотографска изложба на Деница Дикова / 09.09.-09.10.2023 г. / ФотоСинтезис Варна
август 31, 2023 - 0 коментара
Нови фотоапарати Sony A7C II и A7CR и нова версия на Sony FE 16-35mm GM
август 29, 2023 - 0 коментара -
Shure MVX2U - мини аудио интерфейс за лесно включване на XLR микрофони към компютър през USB
август 18, 2023 - 0 коментара
RØDE пуска на пазара трансмитери Rode Wireless GO II TX и Wireless ME TX
август 17, 2023 - 0 коментара
Фото сафари "Дивият рай на Кения" с Иво Зафиров / 21.01.2024г. - 30.01.2024г. / Кения
август 03, 2023 - 0 коментара
Новият обектив Sony FE 70-200mm f/4 Macro G OSS II - компактно и леко телеварио с макро възможности
юли 12, 2023 - 0 коментара
Новият фотоапарат Sony A6700 - по-удобна “кропка” със заемки от Cinema Line и серията A7
юли 12, 2023 - 0 коментара
Фокус: ГРЪЦКА ФОТОГРАФИЯ / 22.07.2023г. / 10:30 - 19:00 часа / ФотоСинтезис
юли 11, 2023 - 0 коментара
