ПОРТРЕТИ ОТВИСОКО: Неформални общности от покривите на Хонконг - изложба на Руфина Ву и Щефан Канъм / 01.10 - 28.11.2024 / София

Галерия SYNTHESIS | 01 Октомври 2024 - 28 Ноември 2024

1 октомври – 28 ноември 2024 г.

Откриване: 1 октомври (вторник), 18:30 ч. в присъствието на Щефан Канъм

Куратори: Руфина Ву, Щефан Канъм и Надежда Павлова

Галерия „Синтезис“ и Гьоте-институт България имат удоволствието да представят изложбата „Портрети отвисоко. Неформални общности от покривите на Хонконг“ на Руфина Ву (Канада) и Щефан Канъм (Германия). Изложбата документира наследството на общности, обитаващи покривите на Хонконг, като уникална форма на архитектура без архитекти. Проектът предлага цялостен поглед върху пет покривни селища в три зони, избрани за преустройство от Службата за градско обновяване на Хонконг.

Вече повече от половин век саморъчно построените селища върху покривите на жилищни блокове са неразделна част от историята на Хонконг. Те варират от скромни заслони за социално слаби хора до сложни многоетажни сгради, обзаведени с удобствата на съвременния живот. Тези структури представляват една от многото форми на „лоши“ или „неадекватни жилища“ в града (Федерация на бизнеса и професионалистите в Хонконг, 2007 г.). „Тези временни постройки са изградени без официално разрешение от правителството и са построени от хора, които възнамеряват или да живеят в тях, или да ги продадат или отдават под наем с цел печалба. Някои са изградени от бетон и тухли, но други са направени само от дърво, ламарина и други неиздръжливи материали. Те са уж „незаконни“ и властите не одобряват съществуването им, но също така са „толерирани“ и „признати“ от правителството. Те отговарят на критичната нужда от места за настаняване на маргинализирани хора с ниски доходи, като например мигранти от континентален Китай и Югоизточна Азия.“   

Руфина Ву и Щефан Канъм използват инструментариума на архитекта и фотографа, за да документират общностите, които живеят на покривите в стари квартали на полуостров Коулун. Записките с истории на жителите, архитектурното заснемане на всяка една покривна структура и прецизно заснетите фотографии на домашните интериори на повече от двадесет домакинства предлагат невиждан досега поглед към ежедневието на покривите на Хонконг.

Архитектурните чертежи показват творческия гений зад всяка една уникална конструкция там. Аксонометричните чертежи и аналитичните диаграми представят покривните общности като сложни, функциониращи системи. Надстрояването обогатява силуета на Хонконг с допълнителен, неформален слой.

Фотографиите, заснети с голямо-форматна камера, са безценен, визуален материал, който предлага на зрителя за „прочит“ всички детайли от интериорите и екстериорите.

Текстовите записи отразяват човешките истории, свързани със специфичните условия на живот в този контекст. Покривните общности трябва да се разбират като феномен, създаден от хората – по-конкретно от имигранти в едно имигрантско общество.

Развитието на тези общности е тясно свързано с историята на миграцията от континентален Китай в Хонконг. При всяко едно от бурните политически събития в Китай през 20-и век – създаването на Китайската народна република през 1949 г., Големият скок напред (1958–62) и Културната революция (1966) – има съответна вълна от мигриращи към Хонконг континентални китайци. Тези последователни вълни от нови заселници към град с пословично малко равна земя водят до тежък недостиг на жилища и в крайна сметка ускоряват появата на неформални селища. Плоските покриви се превръщат в привлекателни строителни обекти на фона на планинския терен на Хонконг.  

В Хонконг субсидираните общински жилища представляват повече от 40% от общия жилищен фонд, като този процент е по-висок само в Сингапур. Въпреки тази внушителна социална програма покривните жилища продължават да съществуват – факт, който показва пропуските в предоставянето на жилища за нуждаещите се. Сериозен проблем при достъпа до общинско жилище и други социални помощи е изискването за седемгодишна уседналост, което ефективно изключва мигрантите. Много от жителите на покривите са китайски имигранти, но има и такива от различни държави в Азия и Близкия изток, привлечени от възможностите за работа в града, по-високите заплати, образованието и здравеопазването. Жилищата на покривите осигуряват на тези групи в неравностойно положение настаняване на достъпна цена в централните градски райони, близост до работни места и социални структури.

Покривните обиталища са градско наследство, построено от първото поколение мигранти, което продължава да подслонява новопристигналите. Бъдещето на тези жилища е несигурно поради ускорения процес на градско обновяване в Хонконг. По-старите сгради с покривни селища често са обект на преустройство, водещо до разрушаване на цели отсечки от улиците. Настоящите закони за устройство ги класифицират като незаконни структури, а обитателите им са пред постоянен риск от изгонване.

Комбинацията от архитектурни скици, фотографии и лични истории, включени в изложбата, представлява цялостна документация на физическите условия в селищата. Покривните жилища са толкова разнообразни, колкото и обитателите им, които варират от възрастни хора, живеещи сами, до семейства с малки деца. Противно на широко разпространената стигма, жителите, с които общуват Руфина Ву и Щефан Канъм, гостоприемно показват домовете си и споделят личните си истории. Ако искаме да разберем пейзажа на хонконгските покриви, гласовете на тези жители са от съществено значение.

„Няма асансьор. Изкачваме осемте етажа стълби, спираме се на последния и се споглеждаме задъхани – нямаме право да сме тук.
Покривът е лабиринт от коридори, тесни проходи между колибите от ламарина, дърво, тухли и пластмаса. Има стъпала и стълби към второ ниво от колиби. Губим ориентир. Руфина, която държи листовките ни, почуква на нечия врата. Следва кратък разговор на кантонски. Щефан, чужденецът, е застанал по-назад и се усмихва, не разбира нито дума. Те ни изслушват, отвръщат на усмивките ни и ни канят в домовете си.

По-късно разглеждаме тази сграда от по-висок блок от другата страна на улицата. Покривът е огромен, прилича на малко село. На него сигурно живеят около тридесет или четиридесет домакинства. Отвън няма как да разбереш какво се крие вътре. Има ли интернет? Има ли тоалетна? Няма как да узнаеш техните истории.

Кой снима всичко това? Кой води запис? Понякога се появява статия в някой вестник или кампания на НПО. Службите събират данни за така наречените „постройки без разрешително“, като кодират колибите с маркери и ги фотографират. Тези документи не влизат в публичен регистър, но жителите имат достъп до тях, за да се осведомят защо домовете им ще бъдат разрушени. Обитателите на покрива рядко документират своите помещения: семейните снимки, които видяхме, бяха на фона на поле със слънчогледи, в село в континентален Китай или долу на улицата, усмихнати пред нечия кола.

Отново изкачваме стълбите. Вече не се губим по коридорите. Виждаме как жителите променят и поддържат домовете си. Някои хора живеят на покрива от двадесет или тридесет години, те са помогнали за изграждането на града. Новите имигранти от континентален Китай, от Югоизточна Азия, от Пакистан продължават да го изграждат. През седемдесетте години те построяват метрото, а сега работят по новите кули. В по-старите райони на Хонконг тече преустройство. Някои сгради се рушат, защото са построени от бетон с морска вода. Други трябва да отстъпят място на по-високи блокове, които ще донесат по-големи печалби. Повечето обитатели на покрива нямат против да живеят в новите кули, но не могат да си го позволят. Страхуват се, че ще ги преселят в отдалечените сателитни градове, където няма много възможности и социалната им мрежа ще е по-ограничена.

Отново изкачваме стълбите. Селищата на покрива са градско наследство, което разказва историята на Хонконг, на политическите катаклизми в континентален Китай, на градското преустройство, на надеждите на хората и нуждите им в градската среда."  – Руфина Ву/ Щефан Канъм  

Проектът е част от книгата „Портрети отвисоко. Неформални общности от покривите на Хонконг“ на издателство Peperoni Books (2008), която ще бъде показана заедно с други книги на Щефан Канъм по време на Дните на отворените врати на библиотека Фотосинтезис и събитията в съпътстващата програма.

За художниците:
Руфина Ву е родена в Хонконг през 1980 г. Завършва архитектура и науки за околната среда в Университета на Ватерло в Канада. От 2005 до 2006 г. е гостуващ стипендиант на CCSEP в Университета Цинхуа в Пекин, Китай. Дипломната ѝ работа Beijing Underground разглежда подземните жилища на мигранти в бомбоубежищата на Пекин. Изследването ѝ печели медал AIA и участва в изложби в Канада, САЩ и Германия.

В сътрудничество с Щефан Канъм създава „Портрети отвисоко. Неформални общности от покривите на Хонконг“.  Проектът печели наградата International Bauhaus Award за 2008 г. и наградата WYNG Masters през 2013 г. и е публикуван от Peperoni Books (Берлин), MCCM Creations (Хонконг) и Parco Ltd. (Токио). Проектът участва в изложби в Азия, Европа и Северна Америка, включително самостоятелни изложби в Гьоте-институт и галерия Lumenvisum (Хонконг, 2009), Kunsthaus (Хамбург, 2009), Harbourfront Centre (Торонто, 2010) и Bolzano Architecture Festival/ Foto Forum (Болцано, 2016).

Руфина е все така вдъхновена от творческия дух и постоянството на създателите на всекидневни пространства. Тя е практикуващ архитект във Ванкувър, Канада.

Щефан Канъм е роден в Англия през 1968 г. Следва експериментално кино в Университета за изящни изкуства в Хамбург, Германия, а от 1995 г. работи на свободна практика като фотограф и редактор. През 2003 г. е избран за резиденцията в Schleswig-Holsteinisches Künstlerhaus в Екернфьорде, Германия. Неговите фотографии на мобилни скуотери (заселници в каравани и други превозни средства) в Германия са номинирани за International Bauhaus Award през 2004 г. и са публикувани със заглавието „Bauwagen – Mobile Squatters“ от Peperoni Books (Берлин) през 2006 г.  
От декември 2007 г. до февруари 2008 г. той е артист в резиденцията на хонконгската Art and Culture Outreach, където си сътрудничи с Руфина Ву по проекта „Портрети отвисоко. Неформални общности от покривите на Хонконг“. Проектът е представен в изложби в Азия, Европа и Северна Америка, включително изложбите Informal Cities в Coomaraswamy Hall (Мумбай 2009), Breda Photo (Бреда, 2010), High – Rise – Idea and Reality в Museum für Gestaltung (Цюрих, 2010), Rapid Change в Te Tuhi Centre for the Arts (Окланд, 2011), The City that doesn't exist в Museum Ludwig Forum (Аахен, 2012), Biennale of Urbanism/ Architecture (Шенжен, 2013), ZOOM! Picturing Architecture and the City в Architekturmuseum der TU (Мюнхен, 2015) и Architekturzentrum Wien (Виена, 2016), Nomadic Mountains – a Survey on High Altitude Mental Architecture в Schunck* (Хеерлен, 2018) и Capitalist Realism в MOMus Museum of Photography (Солун, 2018).  
От 2010 до 2011 г. Щефан Канъм работи по документален проект с Нгуен Фуонг-Дан, посветен на миграцията между Виетнам и Германия. „Die Deutschen Vietnamesen“ е публикувана от Peperoni Books (Берлин) през 2011 г. Той посещава Виетнам заедно със Сабине Хьопфнер между 2012 до 2015 г., разглеждайки връзките между местния текстил и международния туризъм. Публикува фотокнигата „The Town“ (Хамбург, 2021 г.) на тази тема. През последните години Канъм завършва два проекта в Солун: „The 27 Bus“ разглежда града посредством световноизвестната му колекция от авангардно изкуство от началото на 20-ти век. В проекта „Kalamaria“ Канъм се разхожда по улиците на едноименния квартал, като повдига обектива си към сградите му, за да създаде любопитно визуално проучване на гръцката жилищна архитектура от 80-те и 90-те години.  

Изложбата „Портрети отвисоко. Неформални общности от покривите на Хонконг“ е представена с подкрепата на Гьоте-институт България и Фотосинтезис.

Тя е продължение на партньорството между галерия Синтезис и Гьоте-институт България, което включва изложбите: „La Puente“ на Шарлоте Шмиц (2022) и „Библиотеката“ (2023) на Йоахим Шмид.

Съпътстваща програма:
2 октомври, 18:00 ч., Тур в изложбата с Щефан Канъм
22 октомври, 17:00 – 20:00 ч., „Test-Press in Synthesis : Representatin оf Installation – представяне на фото/арт инсталацията в публикациите от холандския дизайнер и колекционер на книги Хенк Гронендейк;   
5 ноември, 17:00 – 20:30 ч., Библиотека Фотосинтезис – Фокус: Обиталища