Няколко как и кога за начинаещи макро любители

Да си изберем време за снимки 
Макрофотографията не е насекомография или част от учебниците по ботаника. Също както останалата част от фотографията и тя е изкуство на рисуване със светлина. Така че в мрачно време, което няма да ни позволи да уловим играта на светлината и цветовете, по-добре да си останем вкъщи. Светлината може да направи от снимката на обикновената мравка шедьовър, но когато е неподходяща, може да погуби изображението и на най-красивата пеперуда.

Често изкушените от макрофотографията тръгваме “на лов” за впечатляващи кадри по средата на ярък слънчев ден, когато любителите на пейзажите обикновено по принуда си почиват. Обилната светлина и ярките цветове на миниатюрния свят около нас създават неповторимата магия на макрофотографията. Но снимането в късния следобед например също има своите предимства – топлите оттенъци и възможността да снимаме при меко насрещно или странично осветление. В същото време, всеки фен на макрото няма как да пренебрегне  утринната роса  и многобройните възможности, които тя му дава за наистина впечатляващи кадри. Особеното при макрофотографията, с което е добре да се съобразим, когато избираме времето за снимка е, че с наближаването на нощта или при дъжд много от потенциалните обекти стават не особено подходящи – насекомите се скриват в убежищата си, а някои цветя свиват цветовете си. Същото важи и при ниски температури. 

Осветлението
Макроснимките изискват повече светлина. Малките обекти често са засенчени от други предмети, включително от нас самите и от фотоапарата, когато ги снимаме от сантиметри разстояние. Освен това, при изтеглянето на обектива напред количеството светлина, което достига до сензора или филма, намалява. Друга причина е фактът, че увеличението на обекта увеличава и видимата скорост на неговото движение, при което едва доловимото трептене на листо или стрък трева има неприятни последици и може да изглежда  като силно люлеене. Естественото трептене на ръцете също има подобен ефект, затова е препоръчително използването на подходящ статив. Всички тези (д)ефекти, характерни за макрофотографията, можем да компенсираме донякъде с увеличаване на светлочувствителността на фотоапарата, но това неизбежно ще доведе до появата на повече и по-натрапчив “шум” в снимката. В макрофотографията е особено подходящо използването на светкавица, защото не е трудно тя да освети добре цялата “сцена”. Положението на вградената светкавица на апарата обаче може да се окаже много неподходящо за снимане отблизо. Тя е насочена напред и това е идеално за нормалните разстояния, но когато обектът е едва на сантиметри от обектива, върху него ще попадне само долния край на светлинния сноп. Възможно е и обективът да засенчи
част от “сцената”. Добре е да изпробваме поведението на светкавицата при разстоянията, за които смятаме да я използваме. При положение, че апаратът позволява това, можем да изпозваме синхронизирана външна светкавица, разположена отстрани. Когато светлината й е омекотена, тя може сравнително успешно да имитира естествено осветление. Разбира се, производителите на фототехника предлагат голям набор от светкавици и уреди за постоянно осветление, специално пригодени за макроснимки. Чрез подходящата употреба на светкавица или постоянно осветление бихме могли да постигнем и различни впечатляващи ефекти като “замразяване” на обекта във някоя от фазите на неговото движение, снимайки при по-висока скорост на затвора.

Увеличението
Изкушението на макрофотографията е детайлът, често трудно видим с просто око и рядко забелязван при други обстоятелства. Това често води до максимално увеличаване на обекта. Понякога е добре да удържим този стремеж да дадем възможност на зрителя да погледне право в окото на паяка, който снимаме и да помислим дали не бихме могли да постигнем по-добър ефект. При максималното увеличение дълбочината на рязкост (т.е. зоната, в която обектите са добре фокусирани ) обикновено достига катастрофално малки стойности и в кадъра доминира, примерно, единият крак на насекомото, докато всичко останало е размито. Намалявайки степента на
увеличение, ние увеличаваме дълбочината на рязкост, което ни дава възможност за рязък фокус върху повече детайли или върху целия ни “модел” с всичките му 4, 6, 8 или с колкото изобщо крака и очи разполага той.

Оптималната дълбочина на рязкост
Малката дълбочина на рязкост е много характерна за макрофотографиите. Комбинацията между рязък и размит фокус е една от отличителните черти на този тип фотография и може лесно да се превърне в предимство на изображението.
Запечатването на всички детайли не е единственият начин да се получи интересна снимка, дори напротив – неясните и разфокусирани области могат да внесат в изображението доза абстракция, което позволява да акцентираме върху определени елементи. С особена сила това важи за цветовете, които могат да се преливат и омекотяват, създавайки впечатляващ фон за рязко фокусираните елементи или да представляват интересен обект сами по себе си. Добре е да имаме предвид, че разфокусираните обекти на преден план често имат неприятно въздействие и да ги избягваме. Разбира се, понякога те могат да имат и положителен ефект – например силно размитите стръкове трева, които не отвличат вниманието и са  като лек полупрозрачен слой, който не пречи на погледа. 
Чрез експерименти с отвора на диафрагмата и използвайки въображението си, бихме могли да постигнем интригуващи ефекти в това отношение, използвайки “плиткия фокус” в нашите макроснимки.

Къде да фокусираме
Творческата употреба на “плиткия фокус” е един от ключовите похвати в макрофотографията. След като сме избрали основния обект на нашето фотографско внимание, въпросът къде точно да се фокусира изглежда не особено сложен. Но когато дълбочината на рязкост се измерва в милиметри, точката, в която фокусираме е от решаващо значение за създаване на успешен кадър. Нерядко в близост до основния обект бихме могли да открием интересни детайли като например капчици роса по цветето, което сме решили да заснемем. При по-внимателно вглеждане, можем да открием, че в тези капчици има интригуващи отражения на околни обекти или че ако изместим леко ъгъла на снимане те пречупват по приятен начин светлината. В подобни случаи може да изместим точката на фокусиране или да увеличим дълбочината на
рязкост, за да уловим на фокус едновременно всички заслужаващи внимание детайли.

Да “създадем” фон
Независимо какъв е обектът, който снимаме, стремежът да го пресъздадем възможно най-въздействащо е нашата движеща сила. Поради това трябва да се замислим относно ролята на фона в нашите кадри. Той не бива да отвлича вниманието на зрителя от основните елементи на снимката. Често само с промяна в ъгъла на снимане можем да избегнем нежелани елементи на заден план или да постигнем интересен ефект. В други случаи можем да използваме каквато и да е повърхност, за да закрием естествения фон зад обекта – при минималната дълбочина на рязкост черната стена на фотографската ни чанта се превръща в неузнаваемо тъмно петно, което дава прекрасен фон за един добре осветен обект пред нея. Светъл фон можем да използваме когато искаме да акцентираме върху контурите на главния обект и в този случай самият фон трябва да е добре осветен. Цветният фон не би трябвало да е в цветова дисхармония с обекта, или да е прекалено агресивен, тъй като тогава ще привлича твърде много внимание към себе си. Сивият фон пък е подходящ при положение, че държим цветовете на главния обект да изпъкнат възможно най-добре.

Да експериментираме и използваме въображението си
Разбира се, универсални правила и рецепти за добра макроснимка няма – експериментирането, търсенето и въображението ни ще ни дадат възможност да открием най-пълно магията на макрофотографията и света, който тя разкрива.

Успех и наслука!