Лятна фото школа: Предметна фотография – практически семинар с Георги Неделчев / 29 и 30.06.2017, 18:30 ч. / Варна

Фотосинтезис Варна | 29 Юни 2017 - 30 Юни 2017

29.06.2107г., четвъртък, 18.30-21.30 – теория и демонстрация

30.06.2107г., петък, 18.30-21.30 – практика

във ФотоСинтезис Варна,
бул. "Княз Борис I" 64

Практическият семинар “Предметна фотография” с Георги Неделчев е разделен на теоретична и практическа част, които ще се проведат в два последователни дни – четвъртък и петък.

Програма:

1. Снимане на непрозрачни матови предмети.

2. Снимане на непрозрачни гланцови предмети.

3. Снимане на прозрачни предмети.

4. Избор на подходящ фон.

Няколко думи по темата от лектора:

При снимането на натюрморт или изобщо на предмети всичко зависи от фотографа. Начинът, по който той вижда предмета е функция на много фактори - от мирогледа и начина му на живот до моментното му състояние. Въпреки, че основно влияние върху крайната визия оказват предимно психологически категории, не могат да бъдат пренебрегнати и фактори, като възпитание и жизнен опит. Но най-важната разлика между портретната фотография и снимането на предмети е начинът, по който протича творческият процес - той представлява не толкова взиране в обекта, а преди всичко вглъбяване в себе си.

Такса за участие: 120 лв.

Записване:

За да се запишете за участие е нужно да изпратите предварителна заявка на e-mail: photo@photosynthesis.bg със следната информация: двете ви имена, телефон и e-mail за контакти.

В полето „Subject” посочете темата «Predmet».

Срок за записване: 25 юни

Малко повече за лектора Георги Неделчев:

"Обичам фотографията. Обожавам фотографията! Целият ми съзнателен живот преминава в опити да науча нещо повече за това изкуство...

Отначало си мислех, че фотограф – това е човек, имащ задълбочени специализирани познания и нещо като магьосник... Тогава бях в шести клас.

По-късно си бях внушил, че големите фотографи имат някаква свръхчувствителност, отличаваща ги от обикновените хора. Та как иначе се създават прекрасни творби на изкуството? (Разбирай – как по дяволите го нареждат това студийно осветление?).

Анализирайки дълго въпроса, стигнах до извода, че всеки човек, дръзнал да прави изкуство, представлява сложна сплав от изострена чувствителност, богат житейски (емоционален) опит и задълбочено познаване на фундаментални науки, като философия, психология, математика и т.н. Това ми беше „аналитичния” период... Бях се взел насериозно. За щастие само за около три месеца! После се завърна чувството ми за хумор – основният ми критерий за интелигентност.

Винаги съм усещал, че пътят ми към фотографията едва сега започва. Независимо от изминалите години. До тук, този път за мен беше много сложен и криволичещ, но всъщност това е пътят към моето детство. А това са дните на необременените и чисти чувства за всичко случващо се около мен. Психолозите казват, че децата възприемат света в картини. Истина е! Тогава някои автомобили ми се усмихваха, други ми се мръщеха, трети бяха агресивни хищници... Светът гъмжеше не само от картини, но и от звуци, миризми и всички те оставяха трайни спомени в детското ми съзнание. Всяко лятно утро беше вълшебно и аз скачах трескаво от леглото, за да не изпусна нещо интересно. А всъщност всичко случващо се беше интересно...

За мен фотографията е посредник. Между моите чувства и зрителя.

Мисля, че за да мога да развълнувам някого със снимките си, трябва да съм болезнено честен пред себе си. И да съм в състояние да се оставя да се рея в света на детските усещания... Същите тези усещания, които си мислех, че съм загубил по пътя си към възрастната сериозност и безумните условности. Бях толкова целеустремен в този път, че изглежда детството ми беше осъдено на забрава, и то без право на помилване. Благодаря на Бога (или каквото е там), че ми изпрати трудности по пътя. Толкова силни, че успях да разбудя детето в себе си. Нещата, които правя, карат много хора да ме мислят за луд, но аз НЕ ИСКАМ да бъда нормален.

Моите снимки са адресирани към другите – тези, които успяват да се откъснат от ежедневието и да намерят време да „помиришат розите”... И много ще се радвам, ако чрез снимките си накарам някой „сериозен” човек да разбере, че на този свят има и рози!

По отношение на подхода ми в преподаването, смятам налагането на стил на работа от страна на преподавател към ученик за изключително неправилно и разрушително! По-добре е да се обяснят основните закони и логиката на прилагането им. Базирайки се на тях, ученикът сам трябва да избере и извърви своя път."

Повече за работата на Георги Неделчев можете да видите тук: http://nedelcheff.com/

// Фото школа / Семинари и курсове | PhotoSynthesis | Юни 29, 2017