Смъртоносна баналност - изложба на Натали Ван Доксел (Roman letters) / 11.01.2024 - 10.02.2024 г. / Галерия Синтезис
| 11 Януари 2024 - 10 Февруари 2024
Смъртоносна баналност - изложба на Натали Ван Доксел (Roman letters)
11.01.2024 - 10.02.2024 г. / Галерия Синтезис
Възможно ли е да се открие дълбочина в повърхностното и да се разпознае прикрита заплаха в най-обикновените продукти на всекидневието? Натали ван Доксел не само прозира през социалните фасади на ежедневието, но и успява да предаде своите обезпокоителни прозрения чрез привидно семпъл, но технически съвременен художествен език.
Макар работата на ван Доксел да е формално разнообразна — включваща фотография, видео, инсталации, „произведени“ обекти и пародийни рекламни материали като плакати, прессъобщения, регистрационни карти за автобусни турове и туристически текстове — тя се отличава с изненадваща (макар и не винаги очевидна) тематична последователност.
Контрастът между явното и скритото в тези произведения очертава основните ѝ художествени интереси: ненадеждността на привидностите, разминаването между повърхност и дълбочина, както и понякога опасната сила на медиите и несъвършените ни системи на представяне.
Ван Доксел последователно изследва „начина, по който гледаме“ — как изглеждаме за другите и как, от своя страна, възприемаме свят, който все по-често достига до нас чрез медия: фотографиран, пренареден, редактиран и непрекъснато коментиран, докато реалните му елементи не се разтворят в облак от собствени значения. Като извежда на преден план кодовете на визуалното представяне, тя не се стреми да възстанови това, което Матю Арнолд нарича „обекта такъв, какъвто е сам по себе си“ (задача, днес смятана за невъзможна), а по-скоро да оспори всекидневните конвенции на гледане и показване. Целта ѝ е да „събуди“ зрителя — своя пряк събеседник — за манипулациите на медиите и високото изкуство и да разкрие печалбата под формата на власт, влияние и финансов ресурс, която се натрупва у онези, които контролират този повсеместен процес.
Темите, които ван Доксел засяга, варират от най-отблъскващите форми на престъпност (серийното убийство), през буржоазния редукционизъм (приравняването на личната идентичност с професионална роля), до „невинността“ на детството (детето като клиширан символ на райска чистота). Нейната тема е двойствена: баналността на злото, но и злото на баналността. Като се вглежда настойчиво в привидно безобидни, често привлекателни повърхности — както на индивидуалното тяло, така и на колективното политическо тяло — тя отправя социално и философско предупреждение. Защото, ако не изследваме „онова, което всички знаят“, включително собствените си (почти несъзнавани) начини на възприятие и оценка, рискуваме да се окажем пасивно въвлечени в мрежа от лъжи.
В ранния си период ван Доксел се концентрира върху човешката кожа. Нейните свръхблизки изображения на малки участъци от плът са представяни като дълги, непрекъснати ленти, монтирани по стените на галерията, премятани върху метален щендер за дрехи, изрязвани в лесно разпознаваеми форми (букет, ръка, наподобяваща пистолет, балон), прикрепяни към елементи на гигантски пъзел или подреждани в редици от правоъгълници, чиято площ точно съответства на общата кожна повърхност на заснетите хора („Герои“, обозначени единствено с малко име, инициал на фамилията и професия).
Тези работи са психологически двуостри. От една страна, липсата на имена и лица — отглас от анонимността на съвременния градски живот — действа освобождаващо. Никаква „личност“ не отклонява вниманието от присъщата притегателност на увеличената плът или от чисто формалните качества на произведението. В своеобразна естетическа „среща за една нощ“ ние реагираме единствено на красотата, мистерията и манипулативното умение на артистката. Но, както подсказва сексуалната аналогия, тези произведения съдържат и собствената си критика: те ни правят болезнено осъзнати за онова, което ни е отказано.
Да вземем например очарователния кожен пъзел на ван Доксел. Тук се разиграват две игри: едната е формалното ангажиране на зрителя с форми, цветове и повърхности; другата — подразбиращата се критика на самия този естетизъм. Подтиквайки ни да местим и напасваме елементите, художничката едновременно ни насочва към по-широк набор от правила и ограничения. Произведението въплъщава, така да се каже, подсъзнателна корекция — напомнянето, че пъзелът на човешката идентичност никога не може да бъде решен единствено чрез правилното напасване на повърхности, на социалната „кожа“, с която всички прикриваме по-дълбокото си, истинско Аз. Puzzle разкрива крайната безплодност на социалното „разпределяне“ на индивидите въз основа на онова, което виждаме на повърхността, и на това, което те съзнателно — дори пресметливо — представят (цвят на кожата, облекло, семеен произход, икономически статус и т.н.). Това е „релационно“ визуално произведение, чийто основен смисъл парадоксално се съдържа в онова, което не се вижда — в скритите детерминанти на нашето по-дълбоко битие.
Ричард Вайн
Управляващ редактор – Art in America
Ню Йорк, 1999
Lethal Banality
An exhibition by Nathalie Van Doxell (Roman letters)
Synthesis Gallery
Can one find profundity in the superficial, and recognize a subtle menace in the most ordinary products? Nathalie van Doxell not only sees through daily social facades but also manages to convey her disconcerting insights with simple yet technically up-to-date artistry.
Although van Doxell’s work is formally diverse—encompassing photography, video, installation, “manufactured” objects, and parodic publicity materials such as posters, press releases, bus-tour signup cards and guide commentary—it is nevertheless thematically consistent to a surprising (if not immediately apparent) degree. Indeed, the contrast between its manifest and latent aspects suggests this artist’s primary concerns: the unreliablility of appearances, the disjuncture between surface and depth, and the sometimes dangerous power of media and our imperfect systems of representation.
Van Doxell consistently studies “the way we look”—that is, how we appear to others, and how, in turn, we apprehend a world that now comes to us in ever more mediated form: filmed, photographed, resequenced, edited, and relentlessly commented upon until its components disappear behind a cloud of their own significations. By foregrounding the codes of visual presentation, she strives not to reclaim what Matthew Arnold called “the object as in itself it really is” (for that is now considered an impossible task), but to challenge the everyday conventions of looking and showing, to awaken the viewer, her direct interlocator, to the manipulations of media and high art, and to reveal the profit—in the form of power, influence, and financial gain—that accrues to those who control this ubiquitous process.
Van Doxell’s issues range from the most hideous criminality (serial murder) to bourgeois reductivism (equating personal identity with a job title) to childhood “innocence” (kids as the hackneyed emblem of Edenic purity). Her theme is thus dual: the banality of evil, yes, but also the evil of banality. By dwelling so insistently on seemingly innocuous, often attractive surfaces—both of the individual body and of the collective body politic—she raises a social and philosophical warning. For unless we investigate “what everyone knows,” including our own (virtually unconscious) modes of perception and evaulation, we risk becoming passively implicated in a network of lies.
Early in her career, van Doxell concentrated on the human skin. Hersuper-closeups of small patches of flesh were displayed in long continous rolls mounted on gallery walls, laid over a metal clothes rack, cut to into easily recognizable shapes (a bouquet, a hand posed to resemble a pistol, a balloon), attached to the pieces of a giant jigsaw puzzle, or lined up in row of rectangles whose surface areas correspond exactly with the overall skin coverage of the subjects (“Heroes” identified only by first name, last initial, and profession). Such work is psychologically double-edged. On the one hand, the lack of names and faces—echoing the anonymity of contemporary urban life—is liberating. No “personality” distract us from the inherent fascination of magnified flesh or the purely formal aspects of the work. In a kind of esthetic one-night stand, we respond simply to beauty, mystery, and the artist’s manipulative skill. Yet, as the sexual analogy shows, these pieces entail their own critique. They make us acutely aware of what is denied.
Take the case of van Doxell’s charming flesh-puzzle. There are two games in play here: one, the viewer’s formal engagement with shapes, colors and surfaces; the other, van Doxell’s implied criticism of that very estheticism. Inducing us to maneuver the pieces, she simultaneously alerts us to a larger set of rules and limits. The work embodies, so to speak, a subliminal corrective—that one can never solve the puzzle of human identity simply through a proper fitting together of surfaces, of the social “skin” with which we all cover our truer, deeper selves. Puzzle exposes the ultimate futility of our social “placement” of individuals on the basis of what we see on the surface, and of what they consciously—even calculatingly—present (skin color, attire, family background, economic status, etc.). It is a « relational » work of visual art whose major meaning lies, paradoxically, in what is not seen, in the hidden determinants of our deeper being.
Richard Vine
Managing editor - Art in America
New York, 1999
11.01.2024 - 10.02.2024 г. / Галерия Синтезис
Възможно ли е да се открие дълбочина в повърхностното и да се разпознае прикрита заплаха в най-обикновените продукти на всекидневието? Натали ван Доксел не само прозира през социалните фасади на ежедневието, но и успява да предаде своите обезпокоителни прозрения чрез привидно семпъл, но технически съвременен художествен език.
Макар работата на ван Доксел да е формално разнообразна — включваща фотография, видео, инсталации, „произведени“ обекти и пародийни рекламни материали като плакати, прессъобщения, регистрационни карти за автобусни турове и туристически текстове — тя се отличава с изненадваща (макар и не винаги очевидна) тематична последователност.
Контрастът между явното и скритото в тези произведения очертава основните ѝ художествени интереси: ненадеждността на привидностите, разминаването между повърхност и дълбочина, както и понякога опасната сила на медиите и несъвършените ни системи на представяне.
Ван Доксел последователно изследва „начина, по който гледаме“ — как изглеждаме за другите и как, от своя страна, възприемаме свят, който все по-често достига до нас чрез медия: фотографиран, пренареден, редактиран и непрекъснато коментиран, докато реалните му елементи не се разтворят в облак от собствени значения. Като извежда на преден план кодовете на визуалното представяне, тя не се стреми да възстанови това, което Матю Арнолд нарича „обекта такъв, какъвто е сам по себе си“ (задача, днес смятана за невъзможна), а по-скоро да оспори всекидневните конвенции на гледане и показване. Целта ѝ е да „събуди“ зрителя — своя пряк събеседник — за манипулациите на медиите и високото изкуство и да разкрие печалбата под формата на власт, влияние и финансов ресурс, която се натрупва у онези, които контролират този повсеместен процес.
Темите, които ван Доксел засяга, варират от най-отблъскващите форми на престъпност (серийното убийство), през буржоазния редукционизъм (приравняването на личната идентичност с професионална роля), до „невинността“ на детството (детето като клиширан символ на райска чистота). Нейната тема е двойствена: баналността на злото, но и злото на баналността. Като се вглежда настойчиво в привидно безобидни, често привлекателни повърхности — както на индивидуалното тяло, така и на колективното политическо тяло — тя отправя социално и философско предупреждение. Защото, ако не изследваме „онова, което всички знаят“, включително собствените си (почти несъзнавани) начини на възприятие и оценка, рискуваме да се окажем пасивно въвлечени в мрежа от лъжи.
В ранния си период ван Доксел се концентрира върху човешката кожа. Нейните свръхблизки изображения на малки участъци от плът са представяни като дълги, непрекъснати ленти, монтирани по стените на галерията, премятани върху метален щендер за дрехи, изрязвани в лесно разпознаваеми форми (букет, ръка, наподобяваща пистолет, балон), прикрепяни към елементи на гигантски пъзел или подреждани в редици от правоъгълници, чиято площ точно съответства на общата кожна повърхност на заснетите хора („Герои“, обозначени единствено с малко име, инициал на фамилията и професия).
Тези работи са психологически двуостри. От една страна, липсата на имена и лица — отглас от анонимността на съвременния градски живот — действа освобождаващо. Никаква „личност“ не отклонява вниманието от присъщата притегателност на увеличената плът или от чисто формалните качества на произведението. В своеобразна естетическа „среща за една нощ“ ние реагираме единствено на красотата, мистерията и манипулативното умение на артистката. Но, както подсказва сексуалната аналогия, тези произведения съдържат и собствената си критика: те ни правят болезнено осъзнати за онова, което ни е отказано.
Да вземем например очарователния кожен пъзел на ван Доксел. Тук се разиграват две игри: едната е формалното ангажиране на зрителя с форми, цветове и повърхности; другата — подразбиращата се критика на самия този естетизъм. Подтиквайки ни да местим и напасваме елементите, художничката едновременно ни насочва към по-широк набор от правила и ограничения. Произведението въплъщава, така да се каже, подсъзнателна корекция — напомнянето, че пъзелът на човешката идентичност никога не може да бъде решен единствено чрез правилното напасване на повърхности, на социалната „кожа“, с която всички прикриваме по-дълбокото си, истинско Аз. Puzzle разкрива крайната безплодност на социалното „разпределяне“ на индивидите въз основа на онова, което виждаме на повърхността, и на това, което те съзнателно — дори пресметливо — представят (цвят на кожата, облекло, семеен произход, икономически статус и т.н.). Това е „релационно“ визуално произведение, чийто основен смисъл парадоксално се съдържа в онова, което не се вижда — в скритите детерминанти на нашето по-дълбоко битие.
Ричард Вайн
Управляващ редактор – Art in America
Ню Йорк, 1999
Lethal Banality
An exhibition by Nathalie Van Doxell (Roman letters)
Synthesis Gallery
Can one find profundity in the superficial, and recognize a subtle menace in the most ordinary products? Nathalie van Doxell not only sees through daily social facades but also manages to convey her disconcerting insights with simple yet technically up-to-date artistry.
Although van Doxell’s work is formally diverse—encompassing photography, video, installation, “manufactured” objects, and parodic publicity materials such as posters, press releases, bus-tour signup cards and guide commentary—it is nevertheless thematically consistent to a surprising (if not immediately apparent) degree. Indeed, the contrast between its manifest and latent aspects suggests this artist’s primary concerns: the unreliablility of appearances, the disjuncture between surface and depth, and the sometimes dangerous power of media and our imperfect systems of representation.
Van Doxell consistently studies “the way we look”—that is, how we appear to others, and how, in turn, we apprehend a world that now comes to us in ever more mediated form: filmed, photographed, resequenced, edited, and relentlessly commented upon until its components disappear behind a cloud of their own significations. By foregrounding the codes of visual presentation, she strives not to reclaim what Matthew Arnold called “the object as in itself it really is” (for that is now considered an impossible task), but to challenge the everyday conventions of looking and showing, to awaken the viewer, her direct interlocator, to the manipulations of media and high art, and to reveal the profit—in the form of power, influence, and financial gain—that accrues to those who control this ubiquitous process.
Van Doxell’s issues range from the most hideous criminality (serial murder) to bourgeois reductivism (equating personal identity with a job title) to childhood “innocence” (kids as the hackneyed emblem of Edenic purity). Her theme is thus dual: the banality of evil, yes, but also the evil of banality. By dwelling so insistently on seemingly innocuous, often attractive surfaces—both of the individual body and of the collective body politic—she raises a social and philosophical warning. For unless we investigate “what everyone knows,” including our own (virtually unconscious) modes of perception and evaulation, we risk becoming passively implicated in a network of lies.
Early in her career, van Doxell concentrated on the human skin. Hersuper-closeups of small patches of flesh were displayed in long continous rolls mounted on gallery walls, laid over a metal clothes rack, cut to into easily recognizable shapes (a bouquet, a hand posed to resemble a pistol, a balloon), attached to the pieces of a giant jigsaw puzzle, or lined up in row of rectangles whose surface areas correspond exactly with the overall skin coverage of the subjects (“Heroes” identified only by first name, last initial, and profession). Such work is psychologically double-edged. On the one hand, the lack of names and faces—echoing the anonymity of contemporary urban life—is liberating. No “personality” distract us from the inherent fascination of magnified flesh or the purely formal aspects of the work. In a kind of esthetic one-night stand, we respond simply to beauty, mystery, and the artist’s manipulative skill. Yet, as the sexual analogy shows, these pieces entail their own critique. They make us acutely aware of what is denied.
Take the case of van Doxell’s charming flesh-puzzle. There are two games in play here: one, the viewer’s formal engagement with shapes, colors and surfaces; the other, van Doxell’s implied criticism of that very estheticism. Inducing us to maneuver the pieces, she simultaneously alerts us to a larger set of rules and limits. The work embodies, so to speak, a subliminal corrective—that one can never solve the puzzle of human identity simply through a proper fitting together of surfaces, of the social “skin” with which we all cover our truer, deeper selves. Puzzle exposes the ultimate futility of our social “placement” of individuals on the basis of what we see on the surface, and of what they consciously—even calculatingly—present (skin color, attire, family background, economic status, etc.). It is a « relational » work of visual art whose major meaning lies, paradoxically, in what is not seen, in the hidden determinants of our deeper being.
Richard Vine
Managing editor - Art in America
New York, 1999
Още по темата
ГРАДИНАТА НА ПЧЕЛИТЕ - изложба фотографии на Красимир Костов / 19.02. - 04.04.2026 г./ Галерия SYNTHESIS
Понякога си мисля, че заниманието ми с аналогова фотография е някакъв акт на съпротива срещу така превратно изменящия се свят.
19 Февруари 2026 - 04 Април 2026
МРЪСНО - изложба на Боряна Пандова / 11 март – 6 май 2025 / Галерия SYNTHESIS
Мръсно“ на Боряна Пандова е последният проект от цикъла „Обекти на невниманието“, над който авторката работи повече от двадесет...
11 Март 2025 - 06 Май 2025
Exhibitions at Synthesis Gallery / 2013 - 2024
Explore the list of photographic exhibitions at Synthesis Gallery over the years.
от ч.
Библиотека Фотосинтезис | Фотокниготека – фотокниги избрани от Михаела Аройо / 01.08.2024 г. / 17:00 - 20:00 часа / София
Михела е подбрала близо 20 фотокниги от нашата библиотека и от личната си колекция, които са повлияли на нейната работа и фотокниги,...
01 Август 2024 от 17:00 до 20:00 ч.
СЪНУВАМ НА БЪЛГАРСКИ - изложба на Михаела Аройо / 30.07 - 24.09.2024г. / София
Това е първото цялостно представяне на нейния дългосрочен фотографски проект посветен на бесарабските българи в Молдова и Украйна,...
30 Юли 2024 - 24 Септември 2024Прочети още статии
-
ГРАДИНАТА НА ПЧЕЛИТЕ - изложба фотографии на Красимир Костов / 19.02. - 04.04.2026 г./ Галерия SYNTHESIS
февруари 04, 2026 - 0 коментара
Mатериалност на Образа - лекция с Дамян Думанов / 11.02.2026 г. от 19:00 часа / Фотосинтезис София
февруари 02, 2026 - 0 коментара
Отворено студио: Постоянно или импулсно осветление – какво да изберем? - с Иван Масларов
януари 30, 2026 - 0 коментара
Въведение в документалното кино - мастерклас с Тонислав Христов / 20.02.2026 - 22.02.2026 г. / Фотосинтезис София
януари 27, 2026 - 0 коментара
Въведение в документалното кино - среща-разговор с Тонислав Христов / 12.02.2026 г. / 18:30 часа / Фотосинтезис София
януари 27, 2026 - 0 коментара
Новият LED панел Nanlite PavoSlim 360C RGBWW - мощно попълнение на популярната серия
януари 23, 2026 - 0 коментара
Новият фотоапарат Ricoh GR IV Monochrome – компактен модел, фокусиран върху черно‑бялата фотография
януари 15, 2026 - 0 коментара
Движение на камерата: защо, кога, как и дали? - уъркшоп с Димитър Розов / 24.01.2026 г. / Pro 1 Studio / София
януари 07, 2026 - 0 коментара -
Камерата - продължение на мисълта | Лекция с Благовеста Филипова и Canon EOS R6 III / 15.01.2026 г./ 14:00 - 20:00 часа / Фотосинтезис Варна
януари 06, 2026 - 0 коментара
Новото поколение: Canon EOS R6 III и Калоян Грозев | Среща-разговор и тест драйв / 15.01.2026 г. / 14:00 - 20:00 часа / Фотосинтезис София
януари 06, 2026 - 0 коментара
Новият фотоапарат Ricoh GR IV HDF - познати подобрения и филмова носталгия
декември 19, 2025 - 0 коментара
Библиотека ФотоСинтезис I Фокус: Фотокниги от Фондация Хаселблад / 16.12.2025 / 17:00 – 20:00 ч.
декември 12, 2025 - 0 коментара
360° 8K видео - новият дрон Antigravity A1 от Insta360 и компания открива нови възможности за снимане във въздуха
декември 04, 2025 - 0 коментара
Нов универсален пълноформатен фотоапарат Sony A7 V и обновен FE 28-70
декември 02, 2025 - 0 коментара
Blackmagic Design: 12K Workflow от заснемане до постпродукция - репортаж от събитието
декември 02, 2025 - 0 коментара
Тур в изложбата „Букурещка трилогия“ с автора и куратора / 05.12.2025 г. / 18:30 часа / София
декември 02, 2025 - 0 коментара
Букурещка трилогия - изложба на Антон Роланд Лауб / 04.12.2025 г. - 14.02.2026 г. / Галерия SYNTHESIS
ноември 26, 2025 - 0 коментара -
Hasselblad и Владо Карамазов: Пътят към образа / 06.12.2025 г. / 18:30 - 20:00 часа / Фотосинтезис София
ноември 21, 2025 - 0 коментара
Логика на светлината: Формули, контрол и кинематографичен резултат - уъркшоп с Христо Лазаров / 11.12.2025 г. / София
ноември 19, 2025 - 0 коментара
Големият формат: Уъркшоп с Димитри Стефанов / 06.12 и 07.12.2025г. / София
ноември 18, 2025 - 0 коментара
ПАРАЛЕЛНО: За сватбената и стрийт фотография - разговор с Ивелин Илиев / 19.11.2025 от 18:30 часа / Варна
ноември 03, 2025 - 0 коментара
Късия фестивал за късометражно кино на ФотоСинтезис / 26.11 - 27.11.2025 г. / София
октомври 30, 2025 - 0 коментара
Новият фотоапарат Fujifilm X-T30 III – еволюция на достъпната класика
октомври 23, 2025 - 0 коментара
Blackmagic Design: 12K Workflow от заснемане до постпродукция / 11.11.2025 г. / 16:00 - 21:30 часа / София
октомври 22, 2025 - 0 коментара
It’s all about audio - уъркшоп за запис на аудио за видео / 08.11.2025 г. / София
октомври 16, 2025 - 0 коментара -
Новите обективи NIKKOR Z DX 16-50mm f/2.8 VR и 35mm f/1.7 – сериозен ангажимент към системата Nikon Z DX
октомври 16, 2025 - 0 коментара
Уъркшоп "Добрите практики в интериорната фотография и видеография" - снимки от събитието
октомври 10, 2025 - 0 коментара
НЯКОГА БЯХ - фотография и поезия от Цочо Бояджиев / 16.10 - 22.11.2025 г. / София
октомври 08, 2025 - 0 коментара
Среща-разговор с Джон Демос - The Greeks: Процесът по създаването на една фотокнига / 09.10. 2025. от 18:30 / София
октомври 03, 2025 - 0 коментара
Библиотека ФотоСинтезис | Фокус – Книги на изд. Apeiron, представени от Джон Демос / 07.10 / 17:00 - 20:00 / София
октомври 02, 2025 - 0 коментара
Телефото макро обектив Sony FE 100mm f/2.8 Macro GM OSS - нови макро възможности за баойнет Sony E
септември 30, 2025 - 0 коментара
Новите екшън камери GoPro MAX2 и LIT HERO – 8K 360° видео и компактна 4K камера с вградено LED осветление
септември 26, 2025 - 0 коментара
Прожекция на филма „I am Martin Parr“ | Отворени врати на Библиотека ФотоСинтезис / 30.09.2025 г. от 20:00 часа / София
септември 25, 2025 - 0 коментара -
Анатомия на един проект - лекция с Александър Новоселски / 25.09.2025 г. / 19:00 часа / Фотосинтезис София
септември 17, 2025 - 0 коментара
Средноформатният сензор на Fuji навлиза в киното с новата кинокамера Fujifilm GFX Eterna 55
септември 16, 2025 - 0 коментара
Nikon + RED = очаквано добра комбинация. Новата кино камера Nikon ZR - професионално видео и звук в компактен корпус
септември 10, 2025 - 0 коментара
DJI навлиза в света на 360-градусовото видео с новата екшън камера DJI Osmo 360
юли 31, 2025 - 0 коментара
Новият монитор-рекордер Atomos Ninja TX - професионален мониторинг и запис вече с директна облачна свързаност
юли 24, 2025 - 0 коментара
Hollyland LARK MAX 2 – потенциално най-добрият безжичен микрофон в момента
юли 01, 2025 - 0 коментара -
Новият обектив Tamron 16‑30 mm f/2.8 Di III VXD G2 допълва триото светлосилни зум обективи G2
юли 01, 2025 - 0 коментара
Нов светлосилен варио обектив за APS‑C сензори - Sigma 17-40mm f/1.8 DC Art
юни 20, 2025 - 0 коментара
Новият фотоапарат Fujifilm X-E5 - 40 мегапиксела, стабилизaция, AI фокус, 6К видео и др.
юни 12, 2025 - 0 коментара
Profoto B20 и B30 – комбинация от мощни светкавици и LED осветление за фото и видео творци
юни 11, 2025 - 0 коментара
Универсална система за фото и видео - статив Manfrotto, флуидна глава и система за бърз монтаж и демонтаж
юни 11, 2025 - 0 коментара
Ново поколение графични таблети Wacom Cintiq - 16 и 24-инчови модели за професионални творци
юни 09, 2025 - 0 коментара
Новата кинокамера Sony FX2 Cinema Line - разширени възможности в компактен корпус
май 28, 2025 - 0 коментара
Ела и снимай влог с новите EOS R50 V и Canon Powershot V1 / 29.05.2025 / 17:00 - 19:00 часа / ФотоСинтезис София
май 23, 2025 - 0 коментара
Новият компактен дрон DJI Mavic 4 Pro - 6K видео, 360° въртене на гимбала и 100 мегапиксела
май 14, 2025 - 0 коментара -
Работа с цвят във фотографията - работилница с Таня Дечева / 07.06.2025 г. / ФотоСинтезис София
май 13, 2025 - 0 коментара
Работа с цвят във фотографията - лекция с Таня Дечев / 28.05.2025 г. / 19:00 - 20:30 часа / ФотоСинтезис София
май 13, 2025 - 0 коментара
ЧЕСТНО КАЗАНО, ИСКАМ ДА СЕ ХРАНЯ САМО С МЪГЛА, КАТО ОТШЕЛНИК - изложба на Катрин Лонгли / 15.05. – 24.07. 2025 / София
май 02, 2025 - 0 коментара
Убиха ли социалните мрежи фотографията? - лекция с Петър Тодорински / 13.05.2025 г. / 19:00 - 21:00 часа / ФотоСинтезис София
април 30, 2025 - 1 коментар
Тест на Sony A1 II с Христо Лазаров и Бони Бонев / 30.04.2025г. / 10:30 - 15:30 часа / София
април 24, 2025 - 0 коментара
ЕДИТОРИЪЛ портрет - уъркшоп с Петър Тодорински - 17.05.2025г. / 10:00 - 17:30 часа / ФотоСинтезис София
април 23, 2025 - 0 коментара
Нова кино камера Blackmagic Design PYXIS 12K, броудкаст оборудване и още
април 09, 2025 - 1 коментар
