22.06.2107г., четвъртък, 18.30-21.30 – теория и демонстрация
23.06.2107г., петък, 18.30-21.30 – практика
Практическият семинар “Кулинарна фотография: снимане на храна” с Георги Неделчев е разделен на теоретична и практическа част, които ще се проведат в два последователни дни – четвъртък и петък.
Програма:
1. Философия при снимането на храна.
2. Студийно снимане на храна на конкретен фон.
3. Снимане на храна в изкуствено изградена среда.
4. Интериорно снимане на храна.
Такса за участие: 120 лв.
Записване:
За да се запишете за участие е нужно да изпратите предварителна заявка на photo@photosynthesis.bg със следната информация: двете ви имена, телефон и e-mail за контакти. В полето „Subject” посочете темата «Seminar Food».
Срок за записване: 20 юни
"Обичам фотографията. Обожавам фотографията! Целият ми съзнателен живот преминава в опити да науча нещо повече за това изкуство...
Отначало си мислех, че фотограф – това е човек, имащ задълбочени специализирани познания и нещо като магьосник... Тогава бях в шести клас.
По-късно си бях внушил, че големите фотографи имат някаква свръхчувствителност, отличаваща ги от обикновените хора. Та как иначе се създават прекрасни творби на изкуството? (Разбирай – как по дяволите го нареждат това студийно осветление?).
Анализирайки дълго въпроса, стигнах до извода, че всеки човек, дръзнал да прави изкуство, представлява сложна сплав от изострена чувствителност, богат житейски (емоционален) опит и задълбочено познаване на фундаментални науки, като философия, психология, математика и т.н. Това ми беше „аналитичния” период... Бях се взел насериозно. За щастие само за около три месеца! После се завърна чувството ми за хумор – основният ми критерий за интелигентност.
Винаги съм усещал, че пътят ми към фотографията едва сега започва. Независимо от изминалите години. До тук, този път за мен беше много сложен и криволичещ, но всъщност това е пътят към моето детство. А това са дните на необременените и чисти чувства за всичко случващо се около мен. Психолозите казват, че децата възприемат света в картини. Истина е! Тогава някои автомобили ми се усмихваха, други ми се мръщеха, трети бяха агресивни хищници... Светът гъмжеше не само от картини, но и от звуци, миризми и всички те оставяха трайни спомени в детското ми съзнание. Всяко лятно утро беше вълшебно и аз скачах трескаво от леглото, за да не изпусна нещо интересно. А всъщност всичко случващо се беше интересно...
За мен фотографията е посредник. Между моите чувства и зрителя.
Мисля, че за да мога да развълнувам някого със снимките си, трябва да съм болезнено честен пред себе си. И да съм в състояние да се оставя да се рея в света на детските усещания... Същите тези усещания, които си мислех, че съм загубил по пътя си към възрастната сериозност и безумните условности. Бях толкова целеустремен в този път, че изглежда детството ми беше осъдено на забрава, и то без право на помилване. Благодаря на Бога (или каквото е там), че ми изпрати трудности по пътя. Толкова силни, че успях да разбудя детето в себе си. Нещата, които правя, карат много хора да ме мислят за луд, но аз НЕ ИСКАМ да бъда нормален.
Моите снимки са адресирани към другите – тези, които успяват да се откъснат от ежедневието и да намерят време да „помиришат розите”... И много ще се радвам, ако чрез снимките си накарам някой „сериозен” човек да разбере, че на този свят има и рози!
По отношение на подхода ми в преподаването, смятам налагането на стил на работа от страна на преподавател към ученик за изключително неправилно и разрушително! По-добре е да се обяснят основните закони и логиката на прилагането им. Базирайки се на тях, ученикът сам трябва да избере и извърви своя път."