България - фотографска изложба на Георги Неделчев / 06.03.2014, 19:00 ч. / София

Откриване: 06 март (четвъртък), 19:00 ч.
във ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия,
София, бул.Васил Левски 57
Изложбата може да бъде видяна от 06 март до 31 март 2014 г.
 

Спомням си, че снимах първия наистина осъзнат пейзаж през 1993г. Получи се удивително добре. Това ме накара да си мисля, че снимането на пейзажи е лесна работа. Голяма заблуда, както се оказа в последствие. И то не защото е трудно човек да попадне на впечатляващо състояние на време и място, или има технически проблеми. Необходимо е да си в унисон с природата и да си в подходящото настроение, за да почувстваш, изживееш и изразиш пълноценно емоцията от картината, която те е вдъхновила.
 Много дълго време не снимах пейзажи, не снимах почти нищо за удоволствие. През последните няколко години старата ми страст се възроди и това е причината първата ми самостоятелна изложба да бъде на тази тема.
 Реших да покажа изгледи само от България. Познавам и обичам родината си и съм сигурен, че мога да почувствам и видя тук нещата много по-добре, отколкото бих го направил  другаде по света. Целият процес на подготовка на изложбата ми отне време, но ме научи на много неща и ме обогати емоционално.

Откриването на изложбата ще бъде на 6 март ( четвъртък) в 19.00 часа в кафе-галерията на ФотоСинтезис Арт Център, бул.”Васил Левски”57. Очакваме ви!

_____________________________________________________________________________

За автора:

 Винаги съм усещал, че пътят ми към фотографията едва сега започва. Независимо от изминалите години. До тук, този път за мен беше много сложен и криволичещ, но всъщност това е пътят към моето детство. А това са дните на необременените и чисти чувства за всичко случващо се около мен. Психолозите казват, че децата възприемат света в картини. Истина е! Тогава някои автомобили ми се усмихваха, други ми се мръщеха, трети бяха агресивни хищници... Света гъмжеше не само от картини, но и от звуци, миризми и всички те оставяха трайни спомени в детското ми съзнание...

 За мен фотографията е посредник. Между моите чувства и зрителят. 
Мисля, че за да мога да развълнувам някой със снимките си трябва да съм болезнено честен пред себе си. И да съм в състояние да се оставя да се рея в света на детските усещания... Същите тези усещания, които си мислех, че съм загубил по пътя си към възрастната сериозност и безумните условности. Бях толкова целеустремен в този път, че изглежда детството ми беше осъдено на забрава, и то без право на помилване. Благодаря на бога (или каквото е там), че ми изпрати трудности по пътя. Толкова силни, че успях да разбудя детето в себе си. Нещата, които правя, карат много хора да ме мислят за луд, но аз НЕ ИСКАМ да бъда нормален.

 Моите снимки са адресирани към другите – тези, които успяват да се откъснат от ежедневието и да намерят време да „помиришат розите”... И много ще се радвам, ако чрез снимките си накарам някой „сериозен” човек да разбере, че на този свят има и рози!