Албания на прага на промяната (1990-1991) - фотографска изложба на Джон Демос / 11.10 - 20.11.2018 / София

Галерия Synthesis | 11 Октомври 2018 - 11 Ноември 2018

Откриване: 11 октомври 2018г. (четвъртък) от 19:00ч. в присъствието на автора
в Галерия за фотография SYNTHESIS,
София, бул. "Васил Левски" 55
Изложбата може да бъде видяна до 20 ноември 2018

"Портрет на мрачните дни на един народ." Така големият албански писател Исмаил Кадаре описва "АЛБАНИЯ на прага на промяната (1990-1991)" на фотографа Джон Демос, един от първите, които снимат страната по време на рухването на тоталитарния модел на управление.

Изложбата и едноименният албум се фокусират върху критичната точка, отбелязала колапса на политическия режим и съпъстващата го социална промяна в периода 1990 – 1991г.

Фотографиите предават драмата на прехода във всичките й многопосочни лица. Кадри, отбелязващи най-значимите събития в превратния политически климат, се редуват с улични сцени и художествени образи на чисто човешките моменти от ежедневието в цялата им полярност - от преживяването на новооткритата свобода до дълбочината на личната трагедия.

Силата на този репортаж е в увереността, която дава на зрителите, че те са свидетели на реалните събития, в разбирането на чувствата и мислите на хората, които преживяват този процес, в усещането за едва доловимите нюанси, събрани в една истинска палитра от моменти – миниатюри, изграждащи картината на едно социално и лично прераждане.

Подобно на "Сенки на мълчанието", най-известният му проект, заснет през 80-те години на миналия век, Джон Демос използва визуалните възможности на фотографията за прекрачване на границата на конкретиката на изображението в създаването на универсална митологема - образи на прага на промяната.

Изложбата “АЛБАНИЯ на прага на промяната (1990-1991)” е показана за първи път през 2008г. на фестивала Rencontres Internationales de la Photographie d'Arles, а сега за първи път ще бъде представена и пред българската публика – от 11 октомври до 11 ноември в Галерия за фотография SYNTHESIS.

Джон Демос е един от водещите фотографи в Гърция, основател на Photographic Center of Athens и фотографската агенция Apeiron Photos, която е представител на агенции от ранга на Magnum, Sygma, Ralpho.

Роден е в Солун през 1944 г. Завършва история на изкуството и живопис в University of Chicago. През 1968 г. се завръща в Гърция, където преподава изобразително изкуство, фотография и философия.

През 1976г. публикува първата си монография” The Greece that is passing.” Тя е последвана от многобройни албуми, книги и публикации. Работата му е показвана на най-престижните фотографски фестивали и фотографски центрове в цял свят, сред които Rencontres Internationales de la Photographie d'Arles, Primavera Fotografica в Барселона, The Photographers Gallery в Лондон и Gulbenkian Modern Art Center в Лисабон.

През 1995г. създава Photographic Center of Scopelos, където работи като художествен директор до 1999г. Той е куратор на някои от най-значимите изложби в Гърция.

Фотографиите му са част от колекциите на най-големите музеи и фотографски галерии – сред които центъра “Жорж Помпиду” в Париж, Института по изкуствa в Чикаго, The Photographer’s Gallery в Лондон, Център за модерно изкуство Gulbenkian в Лисабон, Metropolitan Museum of Photography в Токио, както и в многобройни частни колекции.

Един от най-известните му проекти – “Сенки на мълчанието” беше показана в Галерия за фотография SYNTHESIS през 2014г.

JOHN DEMOS / ALBANIA 1990 – 1991 - На прага на промяната

PORTRAIT D'UN PEUPLE DANS SES MAUVAIS JOURS - Портрет на мрачните дни на един народ

Размисли върху фотографския албум на Джон Демос, Исмаил Кадаре / Март 2008

“Намираме се в сърцето на Балканския полуостров – вечното непослушно дете на Европа. Фотографът Джон Демос е роден в северната част на Гърция и израства в непосредствена близост до Албания. Гърците и албанците са едни от най-старите съседи на континента и, като всички съседи, имат своите конфликти. В този албум двата народа се срещат директно – камерата е в ръцете на гръцки фотограф, местата и лицата пред обектива са албански. Възможна ли е подобна мисия изобщо?

Докато с Джон Демос дискутираме темата, той изразява несъгласие с моята теза, че този мозаечен колективен портрет в своята незавършеност – защото не би могъл да бъде изцяло завършен в рамките на един албум – като че ли е дебалансиран до степен да бъде възприет като портрет на един осакатен народ.

Джон ми показва друг от неговите албуми, с фотографии от други страни, включително от Гърция – в същата стилистика, със същата грубовата непреклонност в израженията на хората – и аз трябва да призная, че в неговите портрети гърците са не само по-мрачни от албанците, но изглеждат дори още по-изморени и отчаяни. Това ме убеждава. Вече вярвам на човека Джон Демос, вярвам на фотографа Джон Демос.

Албания и албанците все още нямат установен собствен облик, той все още се изгражда. Свързваме го с тъжните събития от 1991 г., с корабите, пълни с бежанци и със срамното саморазрушаване на държавата от 1997 г.

Повечето от албумите на Джон Демос са посветени точно на този отрязък от време. Той просто приема неговата реалност.

По време на нашия разговор, аз го питам дали му е хрумвало, че в този албански албум най-красивият човек е един мъртвец. Джон потвърждава без капка колебание. Очевидно е, че и той осъзнава това. Фотографията е на млад мъж – Arben Broci от град Шкодра – една от последните жертви на комунизма. Той е убит от тайната полиция точно в деня, в който Джон Демос е в Албания със задачата да документира събитията там.

Все още прелистваме албума в търсене на изключителни кадри. Сред всички тях, мъртвият е все така красив, по-красив от живите.

И двамата не знаем какво повече да си кажем. Опитваме се да не възприемаме това като символ, да запазим съзнанието, че този кадър е резултат на шанса. Джон Демос се е озовал там и, усещайки скръбта на роднините, просто е снимал инстинктивно, без да се замисли. Въпреки това, аз все още съм убеден, че някакъв непознат импулс, нещо мистериозно, го е накарало да запечата тази сцена.

Той със сигурност познава балканските песни – гръцки и албански – в които последното желание на умиращия е птиците да не изкълват лицето му. Бих могъл да перифразирам: „О, вий, репортери, които ме снимате, уважавайте моята красота, не я погубвайте! “

Джон Демос инстинктивно е възприел това послание. Убитият, запечатан в неговата фотография, не е обезобразен от отрицателни емоции, а напротив – потретът му притежава най-впечатляващата красота сред всички останали. Тук фотографът не само не е пренебрегнал и потъпкал желанието на другия, а дори е отишъл по-далеч и го е възвисил.

Arben Broci е убит за свободата на всички, които виждаме във фотографиите от албума и сякаш е събрал в себе си тяхната красота, оставяйки лицата им груби, сбръчкани и измъчени от една жестока ера, която наближава своя край. “

Исмаил Кадаре е албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Носител е на редица международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005). Носител и на Наградата на принца на Астурия (2009).

// Изложби / Изложби | PhotoSynthesis | Октомври 11, 2018