За пещерите и спелеологията

Свикнали сме да ходим по земята и да вдигаме поглед нагоре, да снимаме природните красоти, които слънцето огрява денем, а луната – нощем. Но какъв е животът под краката ни, там, където няма светлина...?
 

Спелеологът Алексей Жалов ще ни разкаже с няколко думи за подземния свят, и за няколко природни феномена в триградския карстов район, който е сред най-големите в Родопите. 

Почти 1/3 от земната повърхност на сушата е изградена от разтворими от водата скали. От тях най-голямо разпространение имат варовиците, мраморите и гипсът. Валежите от дъжд и сняг и речните води, които попадат върху тези скали разтварят повърхността им химически и механично. После водата прониква в тесните скални пукнатини и постепенно ги разширява. В резултат на неуморната и продължителна работа на водата, в разтворимите скали се образуват разнообразни по вид, форма и големина подземни кухини, които се наричат пещери.

В зависимост от ориентацията на пещерите в земната повърхност те биват четири основни вида: хоризонтални, наклонени, вертикални или пропасти, и стъпаловидни. Независимо от това от кой вид са, те могат да имат неподозирана дължина и дълбочина. Най-дългата пещера в света например е 560 км. - това е Мамонтовата  в САЩ. Най-дълбока пък е пропастта Вороня в Грузия, където пещерняците са слезли на 2 160 m под земята. От друга страна пещерните галерии могат да бъдат разположени на различни нива или етажи, както и да се преплитат  и да образуват сложни лабиринти. Типичен пример за такава пещера е най-дългата българска пещера Духлата, чиято 18- километрова плетеница от галерии е на 6 различни нива. Третият основен белег, по който различаваме пещерите, е това дали в тях има езера или подземни реки и потоци. През стотици хиляди пещери по земята протичат подземни реки, които излизат на повърхността като извори - важен източник на вода за водоснабдяването на селища и за стопанската дейност на хората.   

Може би най-впечатляващото, будещо интерес и възхищение явление под земята, са пещерните образувания. В повечето случаи именно те определят естетическата красота на пещерите и тяхната природна и научна стойност. Образуването на подземните ваяния се основава на сложен физико-химичен процес. Главна роля в него играят разтвореният във водата минерал калцит, който е основна съставна част на варовиковите скали. Когато водните капки преминат през пукнатините те попадат в подземните кухини. В зависимост от условията, резултатът е различен - на тавана на пещерите се образуват сталактити, от пода израстват сталагмити, а свържат ли се те в едно се образуват сталактони. По стените на пещерите и по пътя на подземните потоци се образуват  разнообразни и причудливи, различни по форма, големина и цвят калцитни образувания. Всяка пещера има своя неповторима пещерната украса и за това е много трудно и почти невъзможно да се определи коя е най-красивата българска или чуждоземна пещера.

Проучванията на българските пещери водят началото си от края на 19 век. От тогава насам пещерните изследователи - било то пещерняци или учени, са открили и изучили на територията на нашата страна почти 6000 пещери. Някои от по-красивите и интересни пещери в България са осветени и пригодени за туристически посещения. Това са Магурата край с.Рабиша; Леденика до гр.Враца; Съева дупка при с.Брестница; Орлова чука, с.Пепелина; Бачо Киро край Дряново; Снежанка до гр.Пещера; Дяволското гърло до с.Триград и Ягодинската край с.Ягодина. Чрез тях хората, които не са пещерняци могат да надникнат в тайните на неповторимия подземен свят и да вкусят от неговата красота. Желае ли обаче някой да види и проучи останалите или да стане откривател и изследовател на нови пещери, то той трябва да завърши специализирани курсове за пещерняци. Иначе ходенето по пещери е опасно и носи рискове.

ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА (ИМАМОВА ДУПКА)
Благоустроена лабиринтна пещера, отстояща на 3 km югозападно от с. Ягодина. Тя е  дълга 8501 m, което й отрежда 3-то място сред най-големите български пещери. Същевременно  тя е и най-дългата пещера в Родопите. Пещерата представлява сложна плетеница от галерии  и зали, които са разположени на 5 различни нива и образуват своеобразен лабиринт. Естественият й вход се намира на десния бряг на Буйновската река и е на 30 m над речното легло. Tой въвежда в Преддверието - място, познато на човека още от прастаро време. От него, чрез спускане в 27-метрова пропаст, се попада в долните по-ниски части на пещерата. Изследователите са я разделили на 3 части - наречени Южен лабиринт, Югозападен лабиринт и Северен участък. Всяка от тях носи различна  красота и многообразие. През 1982 година пещерата е благоустроена - tогава към галериите в Северния участък и Югозападния лабиринт са прокопани  тунели, а между тях е прокарана туристическа пътека. През входния тунел се попада в  Северния участък. Тук се намират няколко интересни зали Срутищната, Орбиталната, Новогодишната и Висящият сталактон.  С най-големи  размери е "Срутищната", която е дълга 33, широка 25 и висока 11 m. Тази част на пещерата се отличава от другите с неповторимата си пещерна украса. Погледите са привлечени от стотиците различни по форма, големина и цвят образувания, окичили свода и стените на галерията - сталактити, сталагмити, повлеци, драперии.  Орбиталната зала  смайва с най-големия сталагмит в пещерата, наречен от изследователите "Пещерния вулкан". Той е висок 2 m има диаметър 1.20 m. Освен него тук с часове можем да се възхищаваме на множеството красиви подземни езерца. Югозападния и Южния лабиринт изглеждат различно - tам природата е създала друг вид пещерни форми. Реката, която е образувала пещерата е издълбала по стените и сводове  са  на галериите странни вдлъбнатини и ниши и остри като ножове скални козирки и ръбове. Пещерата крие още много тайни и хубости, които трудно могат да се опишат - те просто трябва да се видят.

ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО (ХЪРЛОГА)
Пропастна пещера, намираща се на 1.5 km северно от с. Триград. Смолянска обл.  в подножието на величествения  скален откос Паметково. Мраморната  му стена се извисява на височина повече от 180 м и заедно с още по-високите скали от отсрещния склон образува едно от най-внушителните  ждрела в България - Триградското. Идващата от селото  Триградската река тече тихо и спокойно, но стигне ли скалите шумно подскача по отвесните прагове, блъска се в каменните брегове, върти се и беснее в своеобразните каменни казани в леглото си. Изведнъж цялата река изчезва в дупката, зееща под скалите, сякаш потъва в нечие гърло - Гърлото на дявола. Гърлото  се намира на 1150 m. надморска височина. Попадне ли в него,  водата скача в 51 - метров кладенец и образува страшен водопад. След шеметния скок реката успокоено тече по дъното на Голямата или още Бучащата зала. Тя е  дълга 80 широка 40 и висока над 50 m. След като премине през нея, реката  попада в прегръдката на тесен подземен каньон. Той е насечен от още 13 малки водопада с височина от 1 до 8 m. Галерията постепенно се снижава и в края си завършва със сифон. После водата тече по подводна галерия и се появява отново в края на една 60-метрова пещера, през която  излиза на земната повърхност. Дължината на Дяволското гърло е 480 m, а денивелацията му е  89 m.  Пещерата е благоустроена. Пътят  на туристите преминава през тунел с дължина 145 m. След това посетителят попада в Голямата зала, откъдето около 300 циментови стъпала водят нагоре към естествения входа на пропастта.

ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ (ЕРКЮПРИЯ)
Природният феномен Чудните мостове се намира  в Айдарски дол, на около 4  km северно от с.Забърдо. Те попадат в планинския масив Чернатица част от Родопите. Чудните мостове представляват две разположени на 70 m една от друга проходни пещери - Горна и Долна. Горната  наподобява гигантски тунел с дължина 51 m. Единият му вход е  широк 11 и висок 27 m., другият има широчина 52 и височина 51 m. Това е пещерният вход с най-голяма височина в България. Входът на долната пещера е широк 5 m, а височината му достига 26 m. От него тръгва широка и висока галерия с дължина 56 m. Галерията е насечена от 8 прага и по нея постепенно се слиза почти 17 m. Размерите на изходния отвор са широчина 5 m и височина 41 m. През горният скален мост  протича поток,  идващ от  дерето. Когато водите на потока са малко, то те   изчезват в една дупка под земята, за да излязат отново на повърхността през входа на друга пещера, намираща се на 1 километър по-надолу. След топенето на снега и силен дъжд потокът се превръща в буйна река, която продължава пътя си по долината между двете пещери, преминава през долната и после продължава  пътя си по каньона под нея. Чудните мостове са обявени за природна забележителност през 1961 г.  

Още за Триградския карстов район можете да прочетете ТУК

А ако искате не само да прочетете, но и да чуете, видите и снимате - елате на пещерното фото-пътешествие в Триград - повече можете да научите ТУК