Ревю на OLYMPUS OM-D E-M10

текст и снимки: Петър Тодорински

Това е първият ми сблъсък със системата на Olympus за повече от 10 минути и изобщо след появата на най-първия безогледален Pen. Този път обаче в ръцете си държа част от вече изградена система и по-точно третия представител на ОМ-D линията и определено съм приятно изненадан от това, което предлага OM-D EM-10. В този наистина компактен по размер апарат откриваме функции, характерни за по-високите класове фото техника, въпреки че OM-D EM-10 e замислен като модел за хора, тепърва навлизащи в света на фотографията или търсещи малък и лек безогледален апарат.

Нека отметнем набързо техническите спецификации, за да се концентрираме върху важната част, а именно снимането и резултатите.

•    Micro 4/3 16.1MP Live MOS матрица
•    TruePic VII процесор
•    1,440k. визьор s 120 к/с опресняване
•    3 инчов екран с тъч функция
•    Full HD 1080p Видео с 30 к/с
•    3-осова стабилизация в тялото
•    вграден Wi-Fi
•    8 к/с

Пълната спецификация можете да прочетете тук: http://magazin.photosynthesis.bg/oferta/fotoaparat-olympus-e-m10-cheren-om-d.html

Ергономия

Още с първото хващане прави впечатление добрата изработка и вложените материали. Имаме метален корпус и солидна изработка, като в същото време самият формфактор е наистина компактен. Личи си и мисълта, и вниманието при проектирането, защото всички контроли по тялото са точно на мястото си и човек веднага добива ориентация кое къде се намира. Както казвам, компактно тялото е наистина малко, но от това учудващо не страда ергономията. Хващайки тялото, палецът и показалецът попадат автоматично върху двата въртящи се селектора. Няма кой знае колко бутони, а е запазен изчистения и прегледен дизайн, който напомня на филмов апарат. Може би с цел да се вмести в определен бюджет, от Olympus са успели да опростят камерата като дизайн, но определено не са я осакатили от гледна точка на контрола над основните фотографски функции.

Камерата ми беше предоставена със сгъваемия китов обектив 14-42 и с двата великолепни Zuiko 17/1.8 (35mm еквивалент при 35mm камери) и 45/1.8(90mm еквивалент при 35mm камери), с които го ползвах 99% от случаите, което не е изненадващо, имайки предвид моята 35-50-85 философия за фотографията. Но за обективите малко по-късно.

Споменах ли, че апарата е компактен? Всъщност е по-малък от любимия ми Fuji X100, което наистина ме изненада, но в същото време, както споменах, размерите му изобщо не пречат на удобството при работа. Дори ги намирам идеални за този тип камера. Оказа се, че ми пасва идеално за улично снимане, а въртящият се сензорен екран е екстра, в която се влюбих. Това е първия апарат със сензорен екран, който ползвам, просто посочваш на екрана и апарата фокусира и снима. Всъщност, като се замисля, единствено и само в студийна обстановка и по работа ползвах визьора. През останалото време снимах като натисках по екрана. Удобна функция е и отделното графично меню и самите настройки могат да се правят, натискайки по екрана подобно на смартфон. Визьорът е напълно използваем, с добра резолюция и напълно адекватно опресняване. Това, което не ми хареса е, че не успях да намеря от къде се изключва симулацията на експозицията. При работа в ръчен режим, в студио с импулсно осветление, определено тази функция ми пречи, защото вместо изображения виждам един черен екран, което е и нормално, защото при ISO 200 бленда 8 и скорост от 1/250 в тъмно помещение , осветено от една 35 ватова пилотна лампа, няма как да не даде абсолютно черна картина във визьора. Наложи се да прибегна до използването на прожектори, за да си осветя студиото дотолкова, че поне да виждам нещо във визьора. Всъщност като се замисля, това май е единственото нещо, което не ми се понрави. Разбира се, ако не снимате в студио, никога няма да се сблъскате с тези неволи.

Качеството на картинката, както може да се очаква, е много добро. Въпреки малката матрица, апаратът се представи достатъчно добре във всякакви снимачни ситуации и не бих имал никакви скрупули да го ползвам по работа, с изключение в студио и то не заради качеството на изображението, а заради гореспоменатия проблем със симулацията на експозицията. Не бих вдигал ISO-то повече от 3200, като за клиенти бих се застраховал и бих снимал максимум на 1600, а за лични снимки и 4000 е напълно използваемо.

Малката матрица позволява по-малки и в същото време качествени обективи, което е огромен плюс ако търсите компактна система с качествена оптика и голям асортимент от обективи. Ако се занимавах основно с пътешествия и екскурзии, този апарат щеше да е първият ми избор. За портрети и хора също е добър вариант, но аз лично предпочитам малко по-големите матрици, но както казах, не бих имал абсолютно никакви скрупули да го ползвам ежедневно по работа. Дори имам познати, които ползват Olympus и други микро 4/3 апарати ежедневно в работата си като сватбени фотографи и репортери и имат прекрасни кадри, печелили куп международни награди. Не виждам смисъл да пиша голи думи за качеството на изображенията при положение, че в галерията най-отдолу можете да се убедите сами от многото примери.

Както споменах в началото, апаратът разполага с функции, характерни за братята му от по-високите класове. Една от тях е двойната експонация, позволяваща ни да наслагваме изображения едно върху друго, подобно на това при филмовата фотография. Тук особеното е, че имаме възможност да изберем вече заснет кадър, който да използваме, а не е нужно кадрите да са заснети последователно. Избирайки кадър го виждаме полупрозрачен във визьора или на екрана, което ни позволява да си композираме много точно втория кадър и да преценим колко и дали да коригираме експозицията. Определено тази функция отваря много креативни възможности и заслужава отделна статия.

Разполагаме с Time Lapse функция, позволяваща апарата автоматично да заснема изображение през определен, зададен от нас, интервал от време, но най-практична ми се стори LIVE BULB функцията, която ни позволява при дълги експозиции да следим изображението на екрана и да прекратим заснемането в момента, в който то е осветено по наш вкус - опредено незаменима функция при нощни пейзажи и се надявам скоро да видим подобна функция и при други марки апарати.

Разбира се и тук присъстват известните за Olympus арт филтри, но не смятам да им обръщам внимание, защото се прилагат само в JPG,а и не е нещо, което да не можем да направим доста по-качествено при конверсията на RAW файловете.

Апаратът разполага с безжична свързаност и съответното приложение за смарт телефони и таблети, което работи и като дистанционно управление, и дори ни позволява да правим корекции по вече прехвърлените на устройството ни кадри. Свързването е елементарно, като единственото, което трябва да направим е да се вържем към създадената от апарата мрежа и да сканираме еднократно QR кода на екрана на апарата.

Определено останах изненадан от скоростта, с която фокусира този апарат. Въпреки че разполага само с контрастна фокусна система, фокусът се оказа изключително пъргав. Като цяло и на тъмно се справяше доста по-добре от апарати, притежаващи и фазова детекция. Наистина приятна изненада, особено при снимки на по-динамични ситуации.

С 8 кадъра в секунда, при серийно снимане, разполагаме с функция характерна за средния и висок клас фотоапарати. Оказа се незаменима при снимането на ето тези кадри:

Стабилизацията е по три оси и се справя чудесно със задачата си, позволявайки доста ниски скорости при недостатъчна осветеност, а тъй като е в тялото, автоматично всеки обектив става стабилизиран.

Като цяло впечатленията ми за 15 дни ползване са изключително положителни. Определено мога да препоръчам този апарат на всеки, който и търси малка компактна система със сменяема оптика. Ако търсите апарат за пътувания го препоръчвам с два вдигнати палеца. В интерес на истината, намирам този апарат за по-добро предложение от ниския клас на Nikon и Canon. И ако заглеждате именно тях (Nikon D3200 Canon 1100D), определено Olympusa ще ви даде повече функции и много по добро управление, а и ще си спестите много тегло и пари при покупката на обективи.

Какво не ми хареса:
Освен невъзможността да изключвам симулацията на експозицията в ръчен режим, нямам други забележки.
Липсата на влаго- и прхоустойчивост не я намирам за минус, защото това би оскъпило значително продукта, а явно производителя е решил да запази тази екстра за по-високия клас тела.

// Техника / Фотоапарати | PhotoSynthesis | Март 06, 2015