Полароидни истории: Вим Вендерс и Андрей Тарковски

На корица: Valley of the Gods, Utah, 1977 (detail) © Wim Wenders.

Courtesy Deutsches Filminstitut Frankfurt a.M.

Полароидните кадри на двама от гениалните разказвачи на истории в киното са удивителна възможност да надникнем през очите им и да се докоснем до личния им свят.

Докато Вим Вендерс отдавна е изкушен от фотографията, полароидите на Андрей Тарковски са неочаквана находка, открита след смъртта му през 1986г. и години по-късно събрани в книгата “Instant Light”.

Тези мигновени истории притежават една особена честност, които трудно можем да си представим във времето на дигитално манипулираната фотография, смартфон и Instagram. Те ни напомнят за красотата в улавянето на момента в най-простата му форма преди да се изплъзне завинаги. Тяхното усещане за “истинност” дава преживяването, че влизаме в миналото през очите на някой друг.

Вим Вендерс за първи път показва своите ранни полароидни фотографии в края на 2017г. в изложбата Instant Stories. По думите му, от началото на 70-те до средата на 80-те, той заснема повече от 12 000 полароида, които ползва за визуални бележки, да експериментира с идеи или да запечата всичко, което го впечатлява и вдъхновява.

Неслучайно British Journal of Photography нарича изложбата “Любовно писмо към Полароид”.

Self-portrait, 1975 © Wim Wenders, Courtesy Wim Wenders Foundation

"Целият процес на снимането с Полароид няма нищо общо с нашия съвременен опит, когато гледаме виртуални и изчезващи видения на екран, които можем да изтрием или да прескочим към следващото.

Това е истинско НЕЩО, единствен обект, не копие, не отпечатък, невъзможен да се умножи, невъзможен да се повтори. Имаш чувството, че си откраднал този образ-обект от света. Пренесъл си част от миналото в настоящето."

В.Вендерс

Пустини, магистрали, хотели, градчета, запечатани образи с меланхоличното и носталгично усещане, което познаваме от филмите му. За режисьора Instant Stories е една капсула на времето, пренесла непосредствени фрагменти от отминал свят.

"За мен, това е вградено в самата дума "фотография": Да вземеш нещо от света, веднъж, и да го задържиш. По странен начин, тази уникалност се проявяваше в Полароид повече от всеки друг фотографски акт преди или след това. "

В.Вендерс

"Полароидите ни напомнят за една невинност, за различно отношение към света и към акта на правене на снимки.“

В.Вендерс

Sydney © Wim Wenders. Courtesy Wim Wenders Foundation

On the Road to New England, 1972 © Wim Wenders. Courtesy Deutsches Filminstitut Frankfurt a.M.

New York Parade, 1972 © Wim Wenders. Courtesy Wim Wenders Foundation

Ephemera ... Campbell Soups, New York, 1972. Photograph: © Wim Wenders

Руският режисьор Андрей Тарковски често е цитиран като един от най-великите кинематографисти на всички времена, макар че ни оставя само седем филма. Но е достатъчно да си спомним неговия “Соларис”, “Сталкер”, “Огледало”. По думите на Ингмар Бергман - “Тарковски за мен е най-великият, този, който създаде нов език, верен на природата на филма, тъй като той улавя животът като сън, животът като отражение”.

Полароидните му фотографии са заснети в периода 1979 – 1984г. през последните му месеци в Русия и времето, което прекарва в политическо изгнание в Италия. Запечатали интимни непосредствени моменти от ежедневието му в последните години от живота му, те носят това мистериозно и поетично усещане като образи на границата на сън и реалност.