Основен курс по фотография с Георги Неделчев - 2ро ниво (напреднали) от 14 октомври 2013

Приятели, на 14 октомври (понеделник) започва второто ниво на основния курс по фотография с Георги Неделчев. Все още можете да се запишете за участие на photo@photosynthesis.bg ако имате желание да научите интересни и полезни неща на следните теми:

1. Нощна фотография и Light Painting. - Принципи на нощната фотография, рисуване със светлина.

2. Нощна фотография – практика. - Снимане на нощни пейзажи.

3. Макрофотография и репродукции. - Принципи, начини на макрофотографиране.

4. Зонова система в черно-бялата фотография. - Ансел Адамс - класическа зонова система.
Адаптиране към цифровата фотография.

5. Зонова система в цветната фотография. - Влияние на цветовете върху възприятията и контраста.

6. Същност и теория на светлината II. - Характер на светлината и манипулирането й.

7. Измерване на светлината в студио. - Определяне на правилната експозиция в студио.

8. Снимане на женски портрет. - Подход и особености.

9. Снимане на мъжки портрет. - Подход и особености

10. Висок и нисък ключ. - Философия и приложение 

Курсът съдържа 10 лекции с продължителност 2 часа. Цената е 250 лв. Участниците в програмата Фото Школа ФотоСинтезис ползват 25% отстъпка от цената.

Записване:
За да се запишете за участие е нужно да изпратите предварителна заявка на e-mail: photo@photosynthesis.bg със следната информация:

Трите ви имена, телефон и e-mail за контакти.
Избор на ниво (първо или второ, или и двете)
В полето „Subject” посочете „Photo school”.

Потвърждение на заявката ще получите до 2 работни дни.

Повече за лектора

Георги Неделчев (http://www.nedelcheff.com/):

Обичам фотографията. Обожавам фотографията! Целият ми съзнателен живот преминава в опити да науча нещо повече за това изкуство...

Отначало си мислех, че фотограф – това е човек, имащ задълбочени специализирани познания и нещо като магьосник... Тогава бях в шести клас.

По-късно си бях внушил, че големите фотографи имат някаква свръхчувствителност, отличаваща ги от обикновените хора. Та как иначе се създават прекрасни творби на изкуството? (Разбирай – как по дяволите го нареждат това студийно осветление?).

Анализирайки дълго въпроса, стигнах до извода, че всеки човек, дръзнал да прави изкуство, представлява сложна сплав от изострена чувствителност, богат житейски (емоционален) опит и задълбочено познаване на фундаментални науки, като философия, психология, математика и т.н. Това ми беше „аналитичния” период... Бях се взел насериозно. За щастие само за около три месеца! После се завърна чувството ми за хумор – основният ми критерий за интелигентност.

Винаги съм усещал, че пътят ми към фотографията едва сега започва. Независимо от изминалите години. До тук, този път за мен беше много сложен и криволичещ, но всъщност това е пътят към моето детство. А това са дните на необременените и чисти чувства за всичко случващо се около мен. Психолозите казват, че децата възприемат света в картини. Истина е! Тогава някои автомобили ми се усмихваха, други ми се мръщеха, трети бяха агресивни хищници... Светът гъмжеше не само от картини, но и от звуци, миризми и всички те оставяха трайни спомени в детското ми съзнание. Всяко лятно утро беше вълшебно и аз скачах трескаво от леглото, за да не изпусна нещо интересно. А всъщност всичко случващо се беше интересно...

За мен фотографията е посредник. Между моите чувства и зрителя.
Мисля, че за да мога да развълнувам някого със снимките си, трябва да съм болезнено честен пред себе си. И да съм в състояние да се оставя да се рея в света на детските усещания... Същите тези усещания, които си мислех, че съм загубил по пътя си към възрастната сериозност и безумните условности. Бях толкова целеустремен в този път, че изглежда детството ми беше осъдено на забрава, и то без право на помилване. Благодаря на Бога (или каквото е там), че ми изпрати трудности по пътя. Толкова силни, че успях да разбудя детето в себе си. Нещата, които правя, карат много хора да ме мислят за луд, но аз НЕ ИСКАМ да бъда нормален. 

Моите снимки са адресирани към другите – тези, които успяват да се откъснат от ежедневието и да намерят време да „помиришат розите”... И много ще се радвам, ако чрез снимките си накарам някой „сериозен” човек да разбере, че на този свят има и рози!

По отношение на подхода ми в преподаването, смятам налагането на стил на работа от страна на преподавател към ученик за изключително неправилно и разрушително! По-добре е да се обяснят основните закони и логиката на прилагането им. Базирайки се на тях, ученикът сам трябва да избере и извърви своя път.