Nikon D80 - едно сериозно начало

Защо сериозно начало? Защото Nikon D80 може да бъде както „ъпгрейд” за притежателите на Nikon D70/D70s, така и добър старт за хора, решили да се отдадат по-сериозно на своето хоби - фотографията.

Първото ми впечатление от камерата е, че е запазен характерния „никонски” вид, с изключение на мястото за призмата, което е по-разлято и малко ми напомня за дизайна на камерите на Canon. Но когато я взех в ръка, усетих познатата ергономия, която изпитвам от 1993 г. насам (годината, в която се сдобих с първия си Nikon). След като разгледах камерата, погледът ми бе привлечен от големия 2.5 инчом установил колко е важно това и веднага се заех да го проверя. Останах очарован. Изображението на дисплея бе повече от добро. За пръв път видях детайли и нюанси, които досега забелязвах само на монитора на компютъра си. Естествено, предвиден е плексигласов протектор, който може да бъде свалян и заменян с друг, когато се надраска, и предпазва стабилно дисплея.

Визьорът е достатъчно голям и светъл, за да може спокойно да се кадрира композицията, която смятате да заснемете. Вярно, не прелива от информация, но според мен е показано най-важното: експозиционно време, диафрагма, фокус, брой оставащи кадри, +/ - корекции. Освен АФ зоните (за които ще кажа след малко), по желание може да се включва и мрежа, която помага особено много при снимка на архитектура или ако се снима природа и ни трябва прав хоризонт. Може лесно да се ориентирате за средата на кадъра и по този начин да определите златното сечение за по-добра композиция.

Матрицата – 23.6 х 15.8 мм (3:2 съотношение) с 10.2 ефективни милиона пиксела, CCD тип, производство на Sony. Размерът й е в стандартния за Nikon DX формат, известен още и като APS формат. Тази резолюция позволява копирането без проблем на снимка с размери 50 х 70 см.
Огледалото и затворът са с размери, покриващи точно нуждите на матрицата, което олекотява още камерата и намалява вибрациите, вследствие по-малкото огледало (съпоставяйки с професионалната серия D2, където огледалото е доста по-голямо). Звукът от затвора е доста тих и отсечен и, както вече споменах, вибрациите са значително намалени, което от своя страна води до възможност за стабилно снимане и при по-ниска експозиция. Възможностите на затвора: 1/4000 секунда до 30 секунди + В. Синхронът със светкавица е до 1/200 секунда. Смяната на експозиционните времена е избираема през 1/3 или ½ стъпка.

Чувствителността (ISO) варира от 100 до 3200, пак избираема през 1/3. Специално загледах какъв е шума при 800 до 3200 iso и не останах много разочарован. В смисъл шум има. Сравнено с филмова лента с тези нива на чувствителност, шумът е в пъти по-малък и монохроматичен, а не цветен, както при по-стари камери или някои компактни камери. Не се налага да конвертираме снимката в черно-бяла, за да скрием досадния цветен шум и можем да запазим спокойно цветното изображение (което запазва хубавите си цветове, независимо от шума).

Определянето на експозицията се постига с помощта на 420 пикселен RGB сензор. Този сензор е от второ поколение и продължава идеите на Nikon в областта на цветното измерване на експозицията с цел по-прецизното определяне на точната такава. Режимите, в които може да използвате измерването са: матрично, централно (75% от кадъра) и спот, като спот меренето е според активната АФ зона и измерва 2,5% от кадъра. При употребата на обективи с ръчен фокус, без наличието на микропроцесор в тях, измерването не работи.

Белият баланс също се измерва с помощта на 420 пикселовия RGB сензор. Камерата разполага с 6 предварително зададени баланса - дневен, облачен, сянка, светкавица, луминесцентно и изкуствено осветление (крушка с нажежаема жичка). Освен тях има автоматичен баланс, в градуси по Келвин, както и баланс, който може да си направите сами.

Матрица, затвор, мерене на експозицията, бял баланс. Остава да сложим един обектив и сме готови за снимане. А как да направим снимката? На помощ идват снимачните режими. Освен основните четири (Р – програмен, А – приоритет на диафрагма, S – приоритет на скорост и М – ръчен), разполагаме със 100% автоматичен режим, при който камерата сама преценява как да заснеме - от фотографа се изисква само да натисне спусъка. Към тези режими има добавени няколко за удобство на потребителите, които се занимават отскоро с фотография и нямат основни представи за тънкостите на професията. Аз ги наричам снимачни шаблони и са 6 на брой: портрет, нощен портрет, спорт, пейзаж, нощен пейзаж и макро режим.

За да направите перфектните снимки, в 99,9% от случаите се нуждаете и от перфектния фокус. Това се постига с помощта на 11 зонов АФ сензор. Какви възможности предлага камерата: единичен фокус, следящ фокус, автоматично избираем (опция, при която камерата преценява сама дали ще снима на единичен или на следящ фокус в зависимост от сниманата ситуация), освен това едно зонов фокус, динамичен много зонов фокус (за ситуации, в които следите даден обект с прехвърляне на фокуса от зона в зона) и пак автоматично избираема ситуация. Когато се осланяте само на централната АФ зона, е възможна екстрата да имате спот или широк фокус. А когато е тъмно, имате верен помощник - малък прожектор, който осветява обект, намиращ се до 3 метра от камерата и с това помага на фокуса. Разполагате и със задължителния ръчен фокус.
Като заговорих за обективи, камерата е снабдена с байонет тип N или, казано по-просто, позволява закачването на почти всички обективи от последните 40 години с някои уточнения: AF DX, AF D, AF G, AF-S и MF с процесор.

При Nikon D80 се използва iTTL система за работа със светкавица. Това означава, че може да работи с модели светкавици SB 600 и SB 800, както и с макро светкавицата SB 200. Камерата има вградена iTTL светкавица с водещо число 13 (при 100 iso и 50мм обектив), която е по-скоро за спасяване на положението, а не за сериозна работа, но е незаменим помощник, когато се налага да използвате безкабелно управление на други светкавици (от iTTL системата), за да постигнете по-добро осветление на кадъра.

След като имаме всички предпоставки да направим кадър, нека разберем какви са възможностите за формата на запис на кадъра. Изборът се свежда до два формата: NEF (Nikon Electronic Format) по-известен като RAW формат, който е 12 битов с компресия без загуба и JPEG. Горещо препоръчвам употребата на RAW формат, защото дава в пъти по-големи възможности за последващи фини настройки на полученото изображение. Големината на файла варира около 12 MB, а паметта, на която се записват снимките вече е достатъчно евтина и достъпна, за да си позволите по-големи обеми. Разбира се, може да използвате JPEG формата за запис на снимките, който освен, че заема по-малко място, предлага и 3 вида резолюции: 3872 x 2592 (10.0мп), 2896 x 1944 (5.6 мп) 1936 x 1296 (2.5 мп). Както казах по-горе, RAW формата е винаги най-доброто решение, иначе не използвате възможностите на камерата, която сте си взели. Ако спешно се нуждаете от публикуване на снимките, а нямате време за обработка, може да снимате на RAW+JPEG и да запазите възможността да обработите по-задълбочено снимките след време. Тази опция е удобна за фоторепортери. Типа памет, върху която се записват снимките е SD.
Ако снимаме на JPEG, е хубаво преди това да направим настройки на камерата. При снимка в RAW, това не е толкова необходимо, защото всички настройки могат да се приложат впоследствие. Настройките се правят от менюто, което, държа да отбележа, е доста богато от към възможности. Какви са те, ще оставя на вас да се запознаете, а аз ще обърна внимание на някои много добри екстри и нововъведения, които липсват при предходния модел Nikon D70s.

На първо място, една позабравена опция за предварително вдигане на огледалото. Използва се при прецизно снимане, за да се избегнат вибрациите от огледалото. При натискане на спусъка, огледалото щраква, а затворът сработва 0.4 секунди след това.

Отчитането на батерията е като при професионалната серия и е много точно за разлика от предходния модел. Самата батерия, в зависимост от това колко снимате, колко ползвате светкавицата или разглеждате снимки на дисплея, издържа до 2000 кадъра.

Когато се движите по менюто и не сте сигурни какво точно прави дадена част от него, просто натиснете бутона с въпросителния знак и ще видите информация за какво става дума.

Нововъведение, което се прилага за пръв път, са няколкото опции за редактиране на кадъра в самата камера, което досега бе запазено само за компактния клас фотоапарати. С тези настройки можете: да коригирате сенките в кадъра посредством D-Light функцията, корекция на червени очи, да се кропне част от снимката, да я направите черно-бяла, употреба на няколко ефектни филтъра, да се намали размера на снимката и да направите монтаж от две снимки една върху друга. Всяка една редакция се записва като нов файл, така че винаги да имате запазен оригинала. Може би ще стана банален, но пак ще кажа, че перфектният дисплей позволява да се направят всички тези редакции и да се знае със сигурност какъв ще бъде техния окончателен вариант.

И накрая, още една придобивка, която вълнува потребителите - възможността за прибавяне на батериен пакет с интегрирани в него спусък и контролни дискове за управление на камерата. Батерийният пакет събира 2 литиево-йонни батерии или 6 батерии тип АА (алкални или акумулаторни). Времето за работа се повишава доста, а и самата камера става по-голяма и по-удобна за някои потребители с големи ръце. Е, съществува и суетния факт за изглеждащия професионален вид на камерата, но не трябва да се подценява удобството на вертикалния спусък при снимки на портрети или вертикален кадър изобщо.

След изреждането на толкова технически характеристики, време е и за личните ми впечатления от работата с камерата.

Изпробвах я в стандартния комплект, в който се продава, а именно с обектив AF-S DX Zoom-Nikkor 18-135mm f/3.5-5.6G IF-ED. За DX формата това е една добра дължина и ако трябва да го сравним с обектив за 35 мм формат, то той дава такива възможности както 27-200мм при 35мм формат. Като изработка и принадлежност е малко под средния клас, но наличието на мотор за фокуса в него, го прави равен по скорост на фокусиране с обективите от по-висок клас. Общо взето е практичен за потребители, които сега започват да се занимават сериозно със снимане и им трябва един универсален обектив. Байонетът е пластмасов, но обективът е лек и няма нужда от метален байонет. Като обектив от този клас се държи прилично, но ако искате да имате перфектна рязкост по целия кадър, трябва да снимате на диафрагми около 8. В комплекта идва със сенника, който горещо препоръчвам да се използва.

По отношение на снимането, както споделих, на първо място ми хареса звука на затвора и много малките вибрации, причинени от огледалото. След това обърнах внимание на това колко бързо камерата е готова за работа след включване – веднага. Визьорът е светъл с достатъчно информация и мрежа за добро кадриране. Трябва да се има предвид, че визьорът покрива 95% от кадъра, така че не се изненадвайте, ако се появи нещо в кадъра, което не сте видели при снимането. Няма много голям буфер за снимане (6 кадъра в RAW или 23 в JPEG) и когато снимате серия от 3 кадъра в секунда, той се пълни бързо. Направи ми впечатление, че, когато се направят няколко последователни кадъра, за момент се забавя превюто на дисплея, но отчетох факта, че снимах на RAW и бях с доста бавна карта. Nikon препоръчват работа с Lexar и SanDisk, като при тях скоростта на запис може да достигне до малко над 8 MB/сек. Снимах изцяло на режим Р и на автоматичен бял баланс при променливи светлинни условия (есенното слънце отчаяно се мъчеше да пробие облаците и в даден момент бе слънчево, а в друг облачно, т.e. цветната температура варираше между 4500 и 8000 градуса по Келвин) и останах доволен от получените резултати. След като направих няколко снимки, седнах на една пейка и си поиграх с менюто за редактиране, след което сравних снимките с монитора на компютъра си и за пореден път се убедих в качеството на дисплея.

Ще се опитам да дам някои основни плюсове и минуси, макар да не обичам да правя такива изводи, защото те са строго специфични за всеки потребител.

Плюсове:

Голям дисплей с голям обхват на гледане.
10.2 активни милиона пиксела.
Намалени вибрации на огледалото.
Много добро потребителско меню.
Възможност за батериен пакет.
Точно отчитане на батерията.
Възможност за редактиране на кадъра в камерата.

Това смятам за важни плюсове, но пък трябва да споделя и минуси:

По-шумна картина, заради намаляване размера на пикселите (но шума е монохромен).
Липса на стабилизирана матрица или прахочистачка, сравнено с конкурентите (Nikon предлагат много добри стабилизирани обективи, при които стабилизацията е сметната за конкретния обектив и качеството е по-високо, но за прахочистачката няма оправдание.)

Е, май това е от мен и се чудя как може още да четете, вместо да сте взели своя Nikon D80 и да снимате.

// Техника / Фотоапарати | PhotoSynthesis | Ноември 30, 2006