Nikon 1 - първи поглед

Текст и снимки от Иван Масларов-Джъмбо

14 години след пускането на пазара на своя първи цифров фотоапарат, Nikon представиха една нова и съвсем различна система фотоапарати – Nikon 1
Това е система, насочена предимно към потребителите, търсещи компактноста на джобните фотоапаратчета и качеството, което предлагат DSLR фотоапаратите. Система, която е създадена да бъде ежедневно с фотографа и да улавя винаги момента.

Nikon 1 стартира с два модела - Nikon 1 J1 и Nikon 1 V1, четири обектива и набор от аксесоари и обещание за развиване и допълване на гамата с още обективи и аксесоари.

Какво е общото и какво е различното между двата модела Nikon 1 J1 и Nikon V1?

И двата фотоапарата са компактни и със сменяема оптика. Снабдени са с изцяло новия и разработен специално за тях Nikon 1 байонет. Разполагат със сензор CMOS CX със задно осветяване и размер 13.2 х 8.8 mm или около 2.7 кроп фактор сравнено с FX сензорите на Nikon. Максималната резолюция, с която може да се направи снимка е около 10 мегапиксела - 3,872 × 2,592.

В тях е интегрирана изцяло нова хибридна автофокусна система. В зависимост от това дали се снима бързо движещ се обект или неподвижен, или пък прекалено тъмен, АФ системата избира между фазов или контрастен детектор. Освен, че към момента е най-бързата в класа си, системата може да работи с автоматично избираеми 41 точки или ръчно избираеми 135 точки - нещо, с което никоя друга система до момента не може да се похвали. Фотоапаратът сам избира дали да превключи на следящ или единичен фокус, но тази функция може да се изземе от снимащия, при желание.
Във видео режим също има единичен и следящ фокус, като тук е намалено до минимум така нареченото “помпане” при търсене на фокус.

В Nikon 1 не само фокусната система е изключително бърза. Новият процесор EXPEED 3 придава допълнителна уникалност на Nikon 1, като я прави най-бързата в света при обработването на информация от сензора - с възможност да обработва 600 мегапиксела информация в секунда. С проста аритметика се достига до извода за възможността на фотоапаратите Nikon 1 да снимат с 60 кадъра за секунда на пълна резолюция. Още нещо с което никой друг фотоапарат не може да се похвали. Честно ще призная, че снимането с такава скорост е постижимо при фиксиран фокус. При автоматичен фокус серията също не е никак малка – 10 кадъра за секунда и при огромен буфер от 35 кадъра при NEF(RAW), това означава наистина доста продължителна серия. Ако снимащия предпочете JPEG, то броят кадри, които може да поеме буфера, е увеличава многократно.

(клик на изображенията за голям размер /в нов прозорец/)

Nikon 1 V1 е с вграден електронен визьор с резолюция 1 440 000 точки, който покрива приблизително 100% от кадъра. Макар да увеличава размера на фотоапарата, това е полезно приспособление в случаите, в които искаш да се отделиш от околния свят и да се съсредоточиш върху кадрирането.
Дисплеят е с резолюция от 921 000 срещу 460 000 за J1. И двата модела дисплеи са ярки и с добра видимост дори при силно слънце, просто дисплеят на V1 позволява да се направи по-детайлно ревю на направените снимки.

Освен с електронен затвор (1/16 000-30 сек. на стъпки от 1/3 EV + В) какъвто има и J1, V1 разполага и механичен затвор (1/4 000 до 30 сек. на стъпки от 1/3 EV + В). Ще си призная, че аз лично не мога да усетя разлика между двата типа затвор. Предимството на механичният е по-високата синхронна скорост за светкавица – 1/250 сек. срещу 1/60 сек. за електронния, но пък електронният е в пъти по-бърз  - 1/16 000 срещу 1/4000 сек. Освен това електронния има опция за спиране на звука, на което може да завиди всеки таен агент. От своя страна, механичният затвор гали ухото с неговото приятно “щрак” и ни показва, че държим сериозен фотоапарат в ръцете си.

Nikon 1 V1 няма вградена светкавица, за разлика от J1. Притежава гнездо за аксесоари, на което може да се постави светкавица или други аксесоари, но за това по-късно.

Още една разлика – системата за почистване на прах. При J1 се разчита на прахозащитно стъкло, което не дава достъп на прах и други частици да достигнат до матрицата. При V1 се разчита на класическата система с ултразвуковото почистване на матрицата.

Батериите на двата фотоапарата също са различни. При V1 се използва същата батерия както при Nikon D7000 – Nikon EN-EL15. Тя е малко по-голяма и доста по-мощна от батерията на J1 и осигурява доста повече време за снимане, но пък от своя страна увеличава размера и теглото на фотоапарата. 

И двата модела нямат възможност за включване на стандартна външна светкавица. Ентусиастите, желаещи да ги ползват в студийна обстановка ще трябва да предвидят моноблокове от последно поколение с интелигентни фотоклетки, които разчитат „префлаша“ от истинското светване на светкавицата.

Най-важното - какво ни дава системата Nikon 1?

Фотоапаратите от системата, верни на своя минималистичен дизайн, разполагат с много точно премерени бутони и контроли за управление. Имат въртящ се селектор, на който са отбелязани основните режими на работа. Мини джойстик и ротиращ голям джойстик, разположени на гърба на фотоапаратите, позволяват лесен и бърз контрол при настройка на диафрагмата и скоростта за снимане или пък, когато преглеждате менюто.

Самото меню е интуитивно и опростено, с доста едър шрифт. За съжаление, липсва меню на български език.
За допълнително улеснение по време на снимане на пейзаж или архитектура може да се пусне мрежа със „златно сечение“, по която прецизно да се кадрира.

В горната част на фотоапаратите има разположени освен бутона ON/OFF и два спусъка – за снимки и за видео. И след като стигнах до бутоните за снимане, то май е хубаво да споделя и как снима Nikon 1.
Видео с Nikon 1 се снима изключително лесно - просто се поставя селектора на режим видео, кадрира се, натиска се спусъка и се снима.
Преди да се започне снимането, е хубаво да се направят или проверят настройките.

В крак с времето, фотоапаратите Nikon 1 снимат във Full HD режим 1920 х 1080 пиксела. Може да се избира измежду 30 квадрата (кадъра) за секунда прогресивно сканиране или 60 квадрата интерлейсно сканиране. Максималната дължина на заснетия видеоклип при тези настройки е до 20 минути. Може да се снима и в по-ниска резолюция - 1280 х 720 пиксела - стандартен HD, като времето за запис на един клип е до 29 минути. На карта памет 16 GB могат да се съберат до час и половина запис при Full HD или до 2 часа и 10 минути при HD. Снимането в стандартна резолюция 640 х 480 пиксела е отпаднало като опция. На нейно място има опция за снимане на видео с размер 640 х 240 пиксела, но със скорост 400 квадрата за секунда което после се възпроизвежда със скорост от 30 квадрата за секунда. Така може да се забави времето почти 13 пъти. За съжаление, тази опция е ограничена до 5 секунди време на запис. Може да забавите и още времето когато се избере режим за снимане 320 х 120 пиксела и 1200 квадрата за секунда. Да, резолюцията е малка и няма как да се насладите на гледката в голям размер, но пък забавлението да гледате един момент забавен 40 пъти е неописуемо. И тази опция е ограничена до 5 секунди запис.

Във всеки един видео формат, Nikon 1 предлагат опцията снимащия да има творческа свобода. Режимите P, A, S, M както и автоматичният селектор на шаблони са използваеми. Само от снимащия зависи дали ще се остави на компютъра, интегриран в Nikon 1 или ще вземе инициативата в свои ръце.
При снимане на видео може да се настройва светлочувствителността и тя няма да се променя в процеса на снимане. Могат да се използват автоматичните режими с различни приоритети в зависимост от търсеният ефект например: приоритет на диафрагма (А режим), когато искате да настроите дълбочината на рязкост или приоритет на скоростта на затвора (S режим) когато използваната скорост е от значение. Могат да се използват и пълни ръчни настройки (М режим), при което промяната на настройките зависи единствено от оператора.

Тук искам да ви издам една малка хитрост. В Европа по подразбиране редуцирането на трептенето е настроено на 50 Hz. Това, от своя страна, не позволява да се снима със скорост на затвора по-ниска от 1/100 от секундата. Чрез промяна на честотата от 50 на 60 Hz (от менюто), скоростта на снимане може да падне до 1/60 от секундата.

При Nikon 1 V1 снимането на видео може да стане още по-сериозно занимание, когато се включи външен микрофон. Колкото и съвременните микрофони да са настроени да игнорират околния шум, все пак вградените във фотоапаратите микрофони записват звука от движението на вариото или от докосването на тялото на фотоапарата. Макар и тихи, тези звуци понякога присъстват неприятно в общия фон. Поставянето на външен микрофон като например Nikon ME-1, спомага за записването на много добър стерео звук. При Nikon J1 не предвидено място за включване на външен микрофон. Вграденият микрофон може да се настройва като чувствителност до 3 степени, да е автоматично регулируем или да се изключи въобще.

Както споменах вече, фотоапаратите от системата Nikon 1 имат отделен спусък за стартиране на видеозаписа. Това не е новост, но е наистина добър замисъл. Защо? Колко пъти докато снимате видео и хоп - появява се момент, който искате да запечатате на снимка? Да, не е трудно, компактните фотоапарати го могат, но... снимката е с размер колкото е размера на видео резолюцията. В момента резолюцията на видеото е 1920 х 1080 пиксела или около 2 мегапиксела общо. За снимка, отпечатана в размер 13 х 18 cm това може да е напълно достатъчно, но ако искаме по-голяма? С Nikon 1 това не е проблем. Докато се записва видеоклипа, просто се натиска спусъка за снимане и ето снимка с висока резолюция (3840 х 2160 пиксела – над 8 мегапиксела) без това по някакъв начин да нарушаваме качеството на сниманият в момента видеоклип. Снимката се записва във формат jpeg и е с най-доброто качество, което предлага фотоапарата. Буферът може да събере до 20 снимки. Снимките се записват паралелно с видеото на картата памет и затова е необходимо малко повече време да се освободи място в буфера, отколкото ако се снима само фото. Нещо важно: тази опция работи, когато е избран видео режим Full HD 60i. Когато се снима в режим Full HD 30p, големината на снимката е колкото големината на сниманото видео – 1920 х 1080 пиксела. При режим HD големината на снимката е респективно 1280 х 720 пиксела.

Все пак, когато става въпрос за сериозно снимане на фото, е добре да се излезе от дебрите на видеото и да се използва фото режима. Минаваме стъпка по-нагоре, завъртаме селектора на режими на иконката с фотоапарат и снимаме.
И тук преди да се почнат снимките, може би трябва да спомена с какви възможности разполагат фотоапаратите от системата Nikon 1.

Максималната резолюция, с която може да се направи снимка е около 10 мегапиксела - 3,872 × 2,592. Съотношението на страните е 3:2. Ще напомня, че снимайки фото във видео режим, максималната резолюция намалява на малко над 8 мегапиксела (3840 х 2160) като съотношението на страните на получената снимка е 16:9. Освен максимална резолюция, системата предлага и по-малки като размер резолюции с размер на страните 3:2 - около 5,5 мегапиксела (2896 х 1944 пиксела) и около 2,5 мегапиксела (1936 х 1296 пиксела). Като файлов формат може да се избира NEF (RAW) или JPEG с три степени на компресия.

Както се вижда, независимо, че говорим за компактна система, се използва по-добрия файлов NEF (RAW) формат на фотоапаратите със сменяема оптика, а не NRW (RAW), който бе създаден за компактните фотоапарати COOLPIX от серията P на Nikon. Благодарение на мощния си процесор, фотоапаратите Nikon 1 позволяват използването на NEF с компресия без загуба на качеството. Това е фактор, който понякога обърква потребителите относно това колко снимки могат да съберат на своята карта памет. Защо се получава така? Фотоапаратът „не знае“ какво ще улови фотографът докато снима. В зависимост от заснетата картинка, то и компресията е различна, а с това и размерът на файла. Затова, при поставяне на карта памет във фотоапарата, той отчита колко максимално снимки може да запишете при максималната големина на файла, а максималната големина на файла е 17,1MB. Когато разглеждах снимките видях, че големината на файла варира в рамките на 8,3 до 13MB и рядко достига максималните 17,1MB. Снимането в NEF формат увеличава възможностите за качествена обработка на изображението впоследствие. Системата Nikon 1 може да снима едновременно в NEF и JPEG като може да настройвате резолюцията и компресията на JPEG файла. (NEF файлът винаги е в максимално висока резолюция).

Настройките на изображението обаче не спират само до размера и типа на крайният файл. Освен тях има задължителният баланс на бялото, без който не съществува нито една дигитална фотокамера. Освен с автоматичен режим (който според мен е превъзходен като работа), балансът на бялото в Nikon 1 разполага и с предварително зададените: сянка, слънце, светкавица, изкуствено осветление и дори опция да си направите собственa настойка. Освен това всеки един от заложените баланси включително и автоматичния, могат да се донастройват по вкуса на снимащия в 144 различни цветови корекции.

Освен баланса на бялото, имате избор на цветово пространство Adobe RGB или sRGB. Когато е избран режим Adobe RGB, се променя именуването на файловете като разделителната черта между букви и цифри преминава пред буквите (споменавам го, защото е често задаван въпрос). След цветовите пространства минаваме покрай опцията за допълнителна настройка на изображението под формата на засилване или намаляване на цветовете или направо избирането на монохромна структура с голям набор от цветен оттенък.

Следва една много важна настройка за тези, които предпочитат да снимат в JPEG. Опцията D-Lighting. Това е опция, която повишава динамиката или така наречената фотографска широта. Докато фотоапарата фокусира, компютъра преценява осветеността на кадъра в различни части и сверява с предварително заложена база данни. Въз основа на изчисления задава точната експозиция и след направата на снимка прави допълнителни корекции, като изсветлява леко тъмните участъци изваждайки скритата в тях информация. Като краен продукт се получава снимка с много повече разработени сенки от колкото ако не се използва опцията D-Lighting. Фотографите, които използват NEF формат също могат да се възползват от тази опция, но трябва да имат предвид, че тя се чете единствено от фирмените програми на Nikon за обработка. Програми като LR, PS или Aperture, за съжаление, не поддържат някои специфични настройки, които сте направили във фотоапарата си.

Големината на сензора на тази ултра компактна система позволява да се снима на високо ISO (светлочувствителност) без да се притеснявате за качеството на изображението. Стандартно има заложен диапазон от 100 до 3200 ISO през цяла стъпка и също така опция за 6400 ISO. Освен сами да избирате нужната ви чувствителност, можете да автоматична настойка от фотоапарата в зависимост от светлинните условия. Избираемо е в целия диапазон (100 – 3200 ISO), (100 – 800 ISO) или (100-400 ISO). За мен най оптималният вариант е автоматично избираемо ISO в средния диапазон – 100 до 800 ISO.
Казвам най-оптимален, защото в този интервал на чувствителност Nikon 1 работи без забележки, независимо дали е включено или изключено шумоподтискането. От 800 ISO нагоре, снимащият трябва да прецени за себе си дали включва щумоподтискането. Nikon никога не са страдали от прекомерно количество цветен шум и затова аз лично не жертвам заличаването на финия детайл за сметка на почистеното от шум изображение. Снимки за спомен в добро качество се получиха дори и на 3200 ISO.

Снимачни режими. По внимателните читатели (а и не бе толкова отдавна, все пак) ще се сетят, че вече съм споменал какви са снимачните режими. Ще ги повторя пак за по невнимателните и любителите на диагоналното четене.
За три секунди споменавам абревиатурата PSAM:
P - програмен режим, в който камерата определя точната скорост и диафрагма като може да се променя плавно съотношението между двете стойности с помощта на мини джойстика разположен в горната част.
S – полуавтоматична програма – фотографът налага избраната от него скорост, а фотоапарата избира нужната диафрагма, а ако не може да покрие необходимите параметри, започва да се сърди и да индикира лошото си настроение на дисплея.
А – още един полуавтомат – фотографът избира диафрагма, а фотоапарата избира нужната скорост (и тук, ако не достига светлина, се повтаря онова, което и в горния полуавтоматичен режим).
М – пълни ръчни настройки. Избирате, каквото искате като диафрагма или експозиционна скорост, а фотоапарата може само плахо да ви подскаже с вградения си светломер дали сте прави или не.
Сценични режими – портрет, пейзаж, спорт, нощен портрет, макро - автоматично избираеми от фотоапарата в зависимост от това какво се снима.

Продължаваме да въртим селектора и попадаме на една нова разработка на известния BSS – Best Shot Selector. Това бе опция, която правеше 16 снимки и после избираше най-рязката от тях и я запазваше. Сега на нейно място има, бих казал, една напълно нова опция - Smart Photo Selector – интелигентен селектор на изображения. Какъв е принципът на работа: тази опция е подчинена на функцията преди-след, тоест камерата започва да снима от натискане на спусъка до положение за фокусиране, снима при напълно натиснат спусък и снима миг след отпускане на спусъка. За това време прави 20 кадъра при скорост на снимане до 30 кадъра за секунда. След създаване на серията, компютърът прави първоначалната селекция и избира около 10 кадъра. Следва още едно отсяване, след което се запазват 5 кадъра, от които предлага 1 като най-добър от серията, запазвайки останалите 4 кадъра за прецени и снимащият дали някой от другите кадри му харесва повече.

 Докато BSS просто внимаваше дали на снимката има следи от трепване на ръката на снимащия, то SPC извършва селекцията на основата на: мигване с очи, размазване от трепване, нарушена композиция и още няколко компонента, които биха дали лоша снимка. Удобството на технологията преди-след е, че се намалява до минимум възможността да се изтърве момента.

Завъртам селектора на последна позиция и попадам на черешката на тортата – Motion Snapshot - движеща се снимка. Тази нова опция също е създадена в следствие на появата на функцията преди-след. Позволява да снимката да говори сама за себе си не само със статичното си изображение, а и с кратко видео. В момента на снимането Nikon 1 записват едносекунден видео клип Full HD 60i и, едновременно с това, статична снимка. Мощният процесор ги комбинира мигновено и създава снимка с предисловие. Просто натискате PLAY и виждате клипчето на лек забавен каданс и след него и статичната снимка. Така например вече ще имате на архив не само как детето ви е духнало свещите, а и отрязъка от време, в който извършва цялото действие.

Това малко ми напомня на магическия вестник от филмите на Хари Потър, където снимките не седяха мирно, а показваха движещи се моменти. За да може да гледате движещите се снимки и на личния си компютър, използвайте последна версия на Nikon View NX2  и Nikon Transfer.

И двата фотоапарата от системата Nikon 1 разполагат HDMI C-тип порт. С помощта на точния кабел може да ги включите към телевизор с такъв порт и, понеже са съвместими със системата HDMI CEC, то с дистанционното на телевизора може да управлявате фотоапарата, без да ставате от фотьойла или да се притеснявате колко дълъг е кабелът. На голям екран заснетите видеоклипове или движещи се снимки са просто великолепни.

Като се замисля, вече изредих възможностите на фотоапаратите от системата Nikon 1, но не е добре да забравям, че системата е изградена не само от фотоапарати, а и от обективи.
Обективите, с които стартира Nikon 1 са четири на брой и носят името 1 Nikkor.

1 NIKKOR VR 10-30 mm f/3,5-5,6. Компактен и лек обектив с 3-кратно увеличение. Диапазонът на увеличение 10-30 mm (35 mm еквивалент: 27-81 мм) покрива повечето често използвани фокусни разстояния. Система за стабилизация с намаление на вибрациите (VR) позволява по-универсално снимане от ръка - до три стопа по-ниска скорост на затвора. Най-близкото разстояние, от което можете да фокусирате, е 20 cm. Това позволява (макар да не е специализиран макро обектив) да се снима в почти макро режим. Бих казал ежедневен обектив. Ползвах го в 75-80% от времето.

1 NIKKOR VR 30-110 mm f/3,8-5,6. Компактен и лек телефото вариообектив с 3,7 кратно увеличение. Диапазон на увеличение 30-110 mm (35 mm еквивалент: 81-297 мм). Бих казал смело, че това е най-компактният телеобектив, който съм ползвал досега и въобще не съм разочарован от неговото представяне. С моя стил на снимане не е често ползван, но джобният му размер не пречи да е винаги с мен, когато нося Nikon 1 със себе си.
Общото за двата “китови” обектива, както е модерно да се наричат в момента, е възможността им да се сгъват и така да заемат минимално място. Оптимизирани са за видео заснемане, благодарение на лекия и безшумен механизъм, който е използван за направа на подвижните компоненти. Имат вграден стабилизатор от последно поколение. Рисуват много добре и, независимо че не са много светлосилни, могат успешно да създадат ефекта за плитък фокус (особено валидно за 30-110 както се вижда от снимките). Интересна опция е, че при отключване и разгъване на обективите, фотоапаратът се включва сам и е готов за снимка. За съжаление, няма обратната опция при сгъване, но мисля, че в следващите версии фърмуера това ще се появи.
По-горе споменах за възможността Nikon 1 да снима видео с пълни ръчни настройки. Специално за любителите на качествено видео е създаден и следващия обектив.

1 NIKKOR VR 10-100 mm f/4,5-5,6 PD-ZOOM. Обектив с еквивалент при 35 mm 27-270 mm и с граден мотор за управление на вариото. Самото управление е изнесено с бутон на корпуса на обектива и в зависимост на натиска върху него задвижва вариото по-бързо или по-бавно. Благодарение на електромотори с технология Voice Coil (VCM), предлагат свръх тихо автоматично фокусиране, което е особено полезно при заснемане на видео клипове. Има вграден оптичен стабилизатор, който компенсира до 3 стопа. Този обектив обаче далеч не е толкова компактен колкото предните два.

Последният (засега) обектив от системата Nikon 1 е ултра компактен. Комбиниран с който и да е фотоапарат Nikon 1, позволява да се носи в джоб без проблем (стига да не е малкото джобче за дъвки на дънките). Представям ви:
1 NIKKOR 10 mm f/2,8 твърда светлосила и фокусно разстояние. еквивалент 27 mm при 35 mm стандарт. Може би любимата дължина на феновете на пейзажната фотография. Много рязък, с приятен дефокус.

Липсата на фокусен ринг на обективите 1 Nikkor не означава, че няма опция за ръчен фокус. Той е възможен с помощта на задния въртящ се джойстик, като преди това за по-точен фокус може да увеличите (мисля, че до 200%) изображението с помощта на малкия джойстик разположен в горната част на фотоапарата. Фокусирането е много плавно и точно. Като се замисля, няма много смисъл от ръчния фокус при наличието на толкова добър автоматичен. Всички обективи са снабдени с метален байонет, независимо от малките им размери.

Nikon са помислили и за фотографите които разполагат с изградена SLR система. Те могат да използват обективите от огледално рефлексните фотоапарати на Nikon 1. Това е възможно благодарение на преходник, който запазва фокуса и управлението на всички обективи AF-S и AF-I

Но да се върна пак към Nikon 1 V1. Фотоапаратът няма вградена светкавица. Да не забравяме обаче гнездото за аксесоари, на което може да се закачи този липсващ елемент. Светкавицата, която се предлага в момента – SB-N5 - е най-компактната светкавица с подвижна във всички посоки глава. Това позволява да насочите светлината по удобен за вас начин. Освен импулсна лампа, светкавицата има интегриран и мощен светодиод, който се използва в случаите на снимане на снимка с движение или интелигентният селектор на хубави снимки. Компактните й размери се дължат на това, че черпи захранване от самия фотоапарат.
Освен светкавицата, към гнездото за аксесоари може да се прикрепи специално разработен GPS модул, с който всяка снимка, която правите, да има съответните координати и после веднага да ви покаже мястото, където сте били.

Още доста може да се пише за Nikon 1. Ще оставя това за някой следващ момент. А сега слагам моя Nikon 1 J1 в джоба си и отивам да се забавлявам.