Невидими граници / Импровизирани конструкции - фотографска изложба на Петрос Ефстатиадис / 31.10 - 17.11.2017 / София

Галерия SYNTHESIS | 31 Октомври 2017 - 17 Ноември 2017

Откриване: 31.10.2017, 19:00 ч.

в Галерия SYNTHESIS,
София, бул. "Васил Левски:55
Начало на срещата с автора 20:00 ч.
Изложбата може да бъде видяна до 17.11.2017г.

Куратор на изложбата: Ираклис Папайоану – Директор на Музея на фотографията в Солун

Събитието е съвместна проява на Фотосинтезис арт център, Музея на фотографията в Солун и Международните фотографски срещи в Пловдив.

Съвременната фотография често произвежда работи, които са близки до кинематографската педантичност на снимачната площадка и хирургичния разрез на рекламното внушение, по един особено клиничен начин, който нерядко придава усещане за контрол. Конструираните фотографии на Петрос Ефстатиадис представляват съзнателен дисонанс в този контекст. Използвайки като изобилна суровина личния си опит, той редовно се завръща у дома, в префектура Пела, за да реализира работите си – вече разработени концептуално на хартия, а родното му село става поле на неговата артистична дейност. Ефимерните, привидно непринудени инсталации от обикновени материали отпращат към една смътно гръцка, или по-скоро балканска провинция, чиито обитатели често пъти изнамират решения с каквото им е под ръка и с все още живата у тях сръчност, запазвайки една сравнителна самодостатъчност, вече изчезнала в пост-индустриалния свят с неговия обслужващ сектор. Все пак някои от работите, като Ъгъл за подслушване [Interception corner], Билборд [ Billboard] или Дъното на басейна [Bottom of the pool], находчиво се фокусират върху аспектите на урбанизма, с внушението, че херметизирани, затворени островчета не могат да съществуват в ерата на мрежовата комуникация.

Фотографиите на Ефстатиадис пресъздават съкровен и същевременно неопределим образ на селото, белязан от патината на времето. В някои от тях селяни позират пред прозрачен найлон от оранжерия, във въображаемо пренасяне на уединението на студиото в място, достъпно за погледа на всеки, и паралелно изобразяване на самия фотографски акт. Нещо латентно политическо лежи в основата на това закономерно преосмисляне, в цяло едно десетилетие, на провинциалното просторечие: няколко последователни работи се занимават с условията в затвора, друга творба изобразява самоделни бомби, а трета осмива предвечното и растящо усърдие в преследването на богатство. Една ответна реакция изглежда търси виртуално изражение чрез фотографското изкуство. Особеното arte povera на Ефстатиадис се противопоставя пряко на съвременната традиция на постановъчна и режисирана фотография, на бласъка на елегантната изтънченост, на метода да се улавят желания – скрити или несъществуващи. Разнородните, със съзнателно търсена непредвидимост материали, използвани от фотографа в много от творбите му, подсилват ефекта от импровизираните конструкции и разклащат хипотетичната им функционалност. Във фотографиите му измислените теми се съчетават по очарователен начин с естествения фон, неформатираната реалност се среща с артефакта, а пространствата от ежедневието временно биват транспонирани в поле на артистично творчество, посрещайки открито неочакваното събиране на границите между тях.

Творбите на Евстатиадис сякаш балансират върху невидимата, неспирно отместваща се граница между изкуствеността и сложността на градския живот и свиващата се естественост и автентичност на селото. Така те критикуват градския дух, който се просмуква в колективното въображение, не задължително като място, а по-скоро като начин на живот, като безкрайно консуматорство. Те внушават също, понякога с горчив хумор, идеята за чистата простота като дълбока същност на изкуството и живота, която ние незнайно защо упорито пренебрегваме.

Ираклис Папайоaну - Директор на Музей на фотографията в Солун

Петрос Ефстатиадис (1980 г.) завършва Университета за творческо изкуство във Фарнам и понастоящем живее в родната си страна, Гърция. През 2017 г. неговите „Бомби” са представени в художествената галерия "Wallach" в Ню Йорк и „Gold Rush“ на фото форума в Болцано, Италия. „Gold Rush“ е също в изложбата на " Equillibrists " организирана от музея " Benaki " през 2016 г., през същата година излага серията „Затвор” във фондация "Изолация" в Киев. През 2015 г. показва снимките си от поредицата "Затвор" на фестивала Circulation(s) в Париж и „Bombs” на фото фестивала в Атина, заедно със самостоятелна изложба в галерия „CAN” в Атина. Участвал е в изложби в музея " Serlachius " във Финландия, галерия "Xippas" и в House of Cyprus, всички в Атина. През 2013 г. печели голямата награда на фестивала в Иер, Франция. Той е гост преподавател в училището по фотография CEPV и Университета по изкуствата в Цюрих (ZHdK) в Швейцария, както и в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Негови фотографии са публикувани в Wallpaper, Monocle, Domus, Jeu de Paume, The Guardian and Le Monde.

Разговорът с Петрос Ефстатиадис вижте тук:

SYNTHESIS Gallery of photography presents

INVISIBLE LIMITS / MAKESHIFT STRUCTURES

An exhibition of Petros Efstathiadis

Curator: Hercules Papaioannou - Director of Thessaloniki Museum of photography

Opening: 31.10.2017 7:00pm

Talk with the artist will start at 8:00 pm

The event is collaboration with Thessaloniki Museum of Photography and International Photographic Meetings.

Contemporary photography has often established works that seemed to converse with the filmmaking meticulousness on the cinematic platform and the surgical incision of advertising signification, in a clinic way that often yielded an aura of control. The constructed photographs of Petros Efstathiadis constitute conscious discordance in this context. Using as a fertile raw material his personal experience, he returns regularly to his village in the prefecture of Pella in order to set up works already conceptualized and worked on paper, making his birthplace the field of his artistic practice. The ephemeral, seemingly casual, installations made with commonplace materials refer to a vaguely Greek, perhaps more broadly Balkan, countryside whose inhabitants often invent solutions with everything available, still exploiting manual dexterity, while retaining a partial self-sufficiency already vanished in the post-industrial world of the tertiary sector. Some works, though, such as the Interception corner, Billboard, or Bottom of the pool, focus cleverly on aspects of the urban phenomenon, suggesting that there can be no airtight packed islets in the web communication era.

Efstathiades' photographs feature an intimate as well as indefinable image of a village, with a discernible patina of time spent. In some, villagers pose in front of a translucent greenhouse nylon ply, in an imaginative transfer of the studio's privacy to a place of common view and a parallel depiction of the photographic act itself. Something latently political lies underneath this consistent renegotiation, in a decade's depth, of the countryside’s vernacular: a series of works converses with the prison condition, another one depicts makeshift bombs, while a third one satirizes the timeless and increasing zeal of hunting wealth. A reaction seems to be looking for a virtual detonation, engaging critically the art of photography. The idiosyncratic arte povera of Efstathiadis opposes directly the contemporary tradition of directed and staged photography, the glamour of elegant sophistication, the methodology of catching desires hidden or non-existent. The heterogeneous, consciously unpredictable, materials that he uses in many of his photographs intensify the makeshift constructions and undermine their hypothetical functionality. In his photographs, the made up theme combines in a fascinating way with the natural background, the bulk reality meets the artifact, and everyday space is transposed temporarily in a field of artistic action, welcoming an unexpected narrowing down of the boundaries between them.

Efstathiades' works seem to balance in the invisible, ever-expanding, boundary between the artificiality and the complexity of metropolitan life and the shrinking naturalness and authenticity of the countryside. They criticize thus the urban spirit infiltrating the collective imaginary, not necessarily as a place but as a way of life, as a non-stop consumption mechanism. They also propose, sometimes with bitter humor, the clear simplicity as a deeper substance of art and life, which we incomprehensively insist on ignoring.

Hercules Papaioannou - Director of Thessaloniki Museum of photography

Petros Efstathiadis (b. 1980), graduated from the University for the Creative Arts, in Farnham and now lives in his native country, Greece. In 2017 his Bombs were presented at Wallach art gallery in New york and his Gold rush series at Foto forum in Bolzano Italy. Gold rush was also in the Equillibrists show curated by New Museum (NY) at Benaki museum in 2016 and the same year he exhibited his series Prison in Izolyatsia foundation in Kiev. In 2015 exhibited his photographs from Prison series at the Circulation(s) photography festival, in Paris, and his Bombs at the Athens Photo Festival, along with a solo exhibition at the CAN Gallery, in Athens. He has also participated in shows at the Serlachius Museum in Finland, Xippas Gallery and the House of Cyprus, all in Athens. In 2013 he won the grand prize in Hyères Festival. He has been a guest lecturer at CEPV School of Photography and Zurich University of the Arts (ZHdK), both in Switzerland and the Royal Academy of Fine Arts in Antwerp. His work has been published in Wallpaper, Monocle, Domus, Jeu de Paume, The Guardian and Le Monde.

***

List of works for the exhibition of Petros Efstathiadis in Plovdiv, October 2017.

Rain machine, 2011

from the series Series

Market, 2009

from the series Series

Cannon, 2011

from the series Series

The Parthenon, 2012

from the series Series

Bar, 2010

from the series Series