И като си говорим за портрет...

На 21 и 22 юли тази година, нашите приятели от Фото-Култ организираха фотопленер в село Ичера* в сливенския Балкан, чиято тема беше „Портрети на открито”. Ние от PhotoSynthesis се включихме „задочно”, предоставяйки възможност на всички участници да се запознаят отблизо с отражателите на LumiQuest.

В качеството си на главен демонстратор, Иван Масларов-Джъмбо изнесе в типичен стил шоу-презентация под мотото „Светкавицата - убиец на фотографията или как да моделираме светлината посредством разсейвателите LumiQuest”, след което всички желаещи получиха възможност лично да се запознаят отблизо с продуктите по време на двудневното надснимане.

Помолихме авторите на някои от най-добрите творби да ни покажат и разкажат що е то „портрет на открито”. А ето го и резултатът (по азбучен ред, да не си помислите нещо различно ):

Атанас Петров или splendor:

Хубавият портрет се получава, когато  моделът е предразположен към фотоапарата или модела изобщо не знае, че е сниман. В случая, дядото на снимката беше много приветлив, с удоволствие ни  позира и също така ни разказа няколко истории за неговия край. Хубавото  при портретната фотография е, че можеш да заснемеш различни емоции - радост, тъга, изненада. Портретът е направен с  фотоапарат Канон ЕОС 350Д и обектив Канон ЕФ 100мм Ф/2,8 Макро УСМ.

Боряна Божидарова – Birqnka:

Непринудена снимка след хапване по обед в с. Ичера. Като, че ли моделът – Джеси (f _motorhead) се бе отнесла в славното време на фотографията, правена с фотоапарат "Етюд".
За мен портретната фотография е фина фотография. Много майсторство трябва, за да успееш в портрета да пресъздадеш част от душевността на човека. В случая, като абсолютен лаик, снимах, без да претендирам, че владея това майсторство.

Радослав Пенчев - Ra_do:

Разхождайки се в Жеравна, случайно открих този интересен дядо с книга в ръце. Беше седнал някак встрани от суетнята наоколо и не обръщаше внимание на никого. Снимах с широк обектив и трябваше да се приближа максимално. Дядото беше така потопен в съчиненията на Толстой, че не реагира и когато защраках на метър от него.

Росица Михова, известна още като hecate:

Обичам да снимам хора, да запечатвам емоции. Тази снимка е направена, без моделът да знае, случайно и без допълнителни помощни средства, само с наличната светлина. Една от любимите ми.

Светлана Христова или f_motorhead:

Когато се окажеш лице в лице с апарат, насочен срещу друг човек, разбираш колко е важно освен технически умения, да имаш силата да се разголиш толкова, колкото искаш и от модела. Преди да снимам за първи път портрет мислех, че е лесно - вдигаш апарата и снимаш... докато през обектива не срещнах очите на другия. За мен е важно доверието в една такава ситуация, особено когато снимаш непознат човек. Но понякога, когато са те допуснали достатъчно близо - разбираш, че нямаш право да го правиш...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Скътано в пазвите на Сливенския Балкан, с прекрасната си природа и възрожденски дух, Ичера е едно от най-живописните планински села в България.
Легендата разказва, че царят на българите Симеон Велики е дарил селото, заедно със земите към него чак до нос Емине на най-верния си болярин, в знак на благодарност за неговата преданост. Самият той не веднъж го е посещавал често, за да ловува тук и да вижда най-красивите момини очи, които някога е срещал под небето.
Любимо място за отдих на сливенските боляри и воеводи, Ичера още в старо време е наречена "Царската одая". Чистият въздух и прекрасната природа правят това място неповторимо. Селото е обградено с гори и красиви поляни, изпълнени с ароматни билки и гъби. Наоколо минават и три притока на река Луда Камчия, на единия от които има изградени бари.