Фотографска експедиция “Фестивал на зелениката” Странджа 2009

Съвместна инициатива на  Природен парк Странджа и Фотосинтезис
със съдействието на Moто-Пфое

Фотографска експедиция в най-големия и един от най-красивите природни паркове в България - парк Странджа -  организираха Фотосинтезис със специалното съдействие на Мото Пфое България.

Поводът беше традиционния Фестивал на Зелениката, който се  проведе за 7-ми пореден път на 16-17 май. В България зелениката е защитено растение, което се среща единствено на територията на Природния парк и затова е избрана за негов символ.  Традиционно, през пролетта, когато зелениката разцъфти със своите красиви виолетови цветове,  се организира двудневно опознавателно пътуване, в което тази година се включих повече от 400 гости на парка.

Изходната точка на обиколката в Странджа тази година беше местността "Селски баир" до с.Звездец. От нея фотографската група тръгна по новата туристическа пътека „Пътят на звездите” - село Звездец – река Велека – до архитектурния резерват село Бръшлян. Маршрутът беше петчасово предизвикателство по стръмен и силно насечен терен, през пътеки в дълбоко в странджанските гори и преминаващ през места, от където се откриват едни от най-красивите гледки към склоновете на планината. Любителите на силните усещания преминаха през река Велека по въже над реката.

Крайната му точка -с.Бръшлян е архитектурен резерват, който е истинска среща с миналото -  с тесни улички, двеста годишни селски къщи, обявени за паметници на културата, стара църква от ХVІІІ век с реставрирано килийно училище.
Близо до с.Бръшлян се намира и параклиса “Св. Петка” с лечебно „аязмо” . За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмата. Вярата, че лекува, води тук хора от цяла Югоизточна България. Спазва се древен ритуал - преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето.

Вторият ден на фестивала беше посветен на зелениката с организиран преход през  едно от най-големите находища на странджанска зеленика в защитената местност „Марина река” . В защитената местност се срещат над 15 дървесни и над 15 вида вечнозелени храсти, повечето от които са от застрашени видове. Сред редките дървесни видове са масиви от горун, благун, вечнозелената зеленика и странджанската боровинка, както и тисово дърво.

Снимачният ден завърши с пешеходен преход по единствения в България маршрут с уникални геоложки феномени по черноморското крайбрежие от Ахтопол до устието на Велека.

Фотографската експедиция е продължение на инициативата „Непознатата Странджа”, чиято основна цел е да запечата духа и красотата на Странджа,  съхранената девствена природа и многобройните следи от отминали цивилизации, за да може на един следващ етап това съхранено в образи богатство  да бъде видяно и споделено с всички, които до момента не са успели да се докоснат до него.

Нейното начало беше поставено през есента на 2008 година с есенен фотографски пленер. В рамките на есеннния пленер бяха посетени селата Граматиково, Бродилово, Българи, Кости, Калово, Кондолово, Сливарово, Бръшлян, град Малко Търново и техните  околностите от шест групи фотографи с водачи от парк Странджа. 
Най-добрите фотографии от двата пленера да бъдат показани в предстояща изложба. 

Събраният  снимков материал е безвъзмездно предоставен на Природен парк Странджа за подпомагане на дейността на парка за опазване и популяризиране на уникалната местна природна и културна среда.

Фотографската експедиция ни позволи само да се докоснем до магията, наречена Странджа. Хилядолетия наред хората в Странджа от поколение на поколение предават обреди и вяра, които съхраняват знания за Космоса и за Природата, за мястото на човека в нея и осъзнават с всяка частица от тялото си, че планината е благословена от Бога земя.  Точно тази особена смес от атмосфера, хора, гостоприемство и човешки отношения остава завинаги в сърцето, кара те да се връщаш тук отново и отново.

Информация за природен парк Странджа може да намерите на: www.strandja.bg
Повече за нашите партньори търсете на: www.landrover.bg

За Странджа:

• Странджа, Парория, Хемимонт, Астея ... с което и име да я нозовеш от достигналите до нас през вековете, тази пресечна точка на пътища към три морета и два континента, има свой начин да те омагьоса. “АСТЕЯ” са я нарекли още древните византийци, което значи “Родена от усмивка”, а според една от  версиите за произхода на името „Странджа”, то  съдържа старобългарския корен „стран” т.е. „отстранена, затворена земя”.   През вековете оттам са минали много народи и са оставили своите следи в тази планина с хилядолетна история, но все още Странджа остава непокътната, тайнствена и красива, родена от усмивка.

• Природен парк Странджа е най-голямата защитена територия в България. В него, наред с най-старите гори в Европа са запазени следите на една от най-древните в културно отношение световни цивилизации – тракийската. Първия резерват в България - “Силкосия” - обявен с указ на царя през 1934 г - също се намира тук.

• Единствено тук на континента са запазени типичните за края на Терциера гори (отпреди 1 млн. г.).Горите покриват повече от 80% от площта на Парка. В естествените масиви от стари гори често се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години.

• В Природния парк можете да се запознаете с най-голямото разнообразие на земноводни влечуги в Европа, да се натъкнете на останки от тракийски гробници, да се порадвате на цъфнала зеленика през м. май, да нагазите в кристално чисти реки, да се насладите на архаични фолклорни обичаи и традиции, оцелели от езическата древност и съхранени с любов от хората навсякъде из планината.

• В Странджа виреят около 1700 вида растения (40% от висшите растения в България). В Червената книга на България са вписани над 700 растителни вида. От тях 70 виреят само в Странджа. Опазването на растителното богатство на Странджа е наложило създаването на редица резервати на територията й и обявяване на много местности за защитени.

• Обикновено свързваме Странджа и с красивата странджанска зеленика. Цъфти с красиви светлолилави цветове в началото на май. Неповторимо красивата зеленика е отровно растение.
“… Този храст – зелениката – вирее само тука и някъде в Кавказ … Това е най-красивият венец на нашата гиздава Странджа …” (П. Росен)

• Обитателите на Странджа са ни оставили забележителни следи от меднокаменната епоха до наши дни. Името на планината се споменава от Херодот, Тукидит, Ксенофонт.

•  Останки от древността са Мраморните куполни гробници - мавзолеи в местностите "Мишкова нива" и "Пропада", както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища. В средновековието тук, в тази гранична местност между "българи и гърци" възникнал и се развил Парорийския манастир на Григорий Синаит - създател на мистичното монашеско движение на исхаизма, последовател на което е Българския книжовник Свети Теодосий Търновски. Църквите в селищата на територията на парка са пазители на християнската вяра на странджанци. В тях се съхраняват икони от 18- 19 в. Забележителен е иконостасът на църквата "Св.св. Кирил и Методий" в село Кости, едно творение на талантливия местен резбар - Пандил.

• Явление тук са параклиси (наречени още "манастирчета"), построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или места свързани с тракийски светилища. Бита на странджанци може да се почувства докосвайки се до старите къщи на село Бръшлян - обявено за архитектурен резерват, заради автентичната си атмосфера