Nikon D600 - малкият боец

Текст и снимки: Анастас Търпанов

Последното дете в семейство на Nikon се казва D600 и засега изглежда е на път да промени всичко в DSLR бизнеса. Нека да се запознаем по-подробно с камерата.

- 24.3MP (35.9 x 24мм) CMOS сензор (10.5MP в DX кроп режим)
- Прецизен 3.2“ (921к точки) нискотемпературен дисплей с автоматична корекция на яркостта
- 2016-зоново 3D Color Matrix II мерене
- Високочувствителна автофокусна система (до f/8)
- ISO 100-6400 (разширено 50-25600)
- 100% видомост на кадъра във визьора
- 5.5 к/с серийно снимане
- 39-точкова автофокусна система 9 кръстови точки
- Time-lapse функция
- Активен D-Lighting & HDR
- Multi-area D-Movie – FX & DX формат Full HD (1080p) видео на 30p, 25p и 24p със стерео звук
- Изход за слушалки за следене на звука в режим на видео
- Некомпресирано записване на видео в HDMI
- Балансьор на огледалото за по-прецизно фокусиране и в серия
- EXPEED 3 процесор с 14-bit A/D конверсия и 16-bit обработка
- Тих режим на снимане
- Виртуален нивелир по две оси
- 2 SD слота за карти
- Възможност за GPS и Wi-Fi аксесоари
- Защита от влага и прах
- Размери: 141мм ш. 113мм в. 82мм д.
- Тегло: 760г. (без батерия)

От доста време се опитвах да пророкувам, че времето на кроп (APS-C) телата е до време и те трябва да останат в най-ниския клас, но това все не се получаваше... досега. С излизането на D600 - първата достъпна камера с 35мм сензор в по-компактно тяло, нещата се промениха. Вярно е, че донякъде не се знае дали D600 е наследник на D700, “малко братче” на D800 или “D7000 на стероиди”, но всъщност това няма никакво значение, важното е че вече има достъпна 35mm камера, която поставя нови стандарти във фотографията.

Имах възможността да се запозная и да снимам с камерата в продължение на два дни и да я сравня с малко по-стария й “батко” - D700. Макар и D600 да е със значително по-компактно тяло, което отпред и отгоре е от пластмаса, а останалото е с магнезиева сплав, усещането е като за много солидна и качествена изработка, а грипът е учудващо удобен или поне така го усещах в моите ръце. Контролите са доста близки до тези на D7000 и, като цяло, усещането  за D600 е като за някакъв вариант между D7000 и D800.

В началото ми беше малко трудно с превключването на отделните снимачни режими и в сериите снимки, които се осъществяват от два контрола в лявата част на камерата. Трябва си малко свикване и по-прецизно движение, но иначе управлението не е толкова трудно. Имам малко притеснения как биха се сменяли режимите с ръкавици, но реално не съм го пробвал поради 30-те градуса навън. Доста добро впечатление правят двата потребителски режима U1 и U2, в които могат да се запаметят най-често използвани режими на снимане и лесно да се превключи на тях, като настройките не се ограничават само до скорост и бленда, а може да се контролира всичко от файлов формат до настройки на ISO-то.

В крайна сметка, D600 е доста пъргава и динамична камера, с много бърз и точен автофокус и отличен визьор.

Камерата показва всички необходими параметри във визьора и снимането в този случай е истинско удоволствие. Автофокусните точки са малко по-събрани в центъра и при желание за фокусиране по-близо до края на кадъра няма начин освен с прекадриране, което може и да е проблем при много отворени бленди, но това би могло да се компенсира до известна степен в режим live view.

Снимах само в RAW+JPEG за да мога да разполагам с JPEG кадрите, но и да имам RAW файлове, които да погледна, когато има конвертор, който да ги поддържа (към момента на писането на това ревю официална поддръжка за RAW файловете от D600 няма).  При този натоварващ режим, нямаше забавяне в серията или кой знае какво смаляване на буфера при серийни снимки, но прегледа на кадрите много се забавяше и накъсваше, докато апарата още записваше снимките от буфера“. Надявам се това да е въпрос на фърмуер и да бъде поправено в някоя от следващите версии.

Що се отнася до екрана, работата с него е истинско удоволствие, а детайлността и цветовете са чудесни. Единствено при директна слънчева светлина трудно се виждаше нещо, но не могат да се очакват чудеса в такава ситуация.

Копчетата на гърба са удобно разположени и това за мен със сигурност е камерата с най-много изведени на бутони функции в този клас и размер апарати. Единственото нещо, което може би липсва като директен достъп, е компенсация на светкавицата, но има и програмируем Fn бутон, с който мисля, че това може да се постигне.

Все пак, да стигнем и до най-важната част за един фотоапарат - качеството на картинката - в тази си част D600 се справя безапелационно и не оставя никакво съмнение с чудесната си резолюция, цветове и динамика, дори в JPEG директно от камерата. Не ми се и мисли какво може да се извади пък от RAW.

Тук трябва да внеса едно уточнение - поради стила ми на снимане - само и единствено в RAW с нулеви настройки, реших да видя на какво е способна камерата, изключвайки всичко като подтискане на шума на високо ISO, Active D-Lightning, стандартен стил на снимане и оставяйки единствено лек контрол на винетирането, тъй като нямам възможност да го “пипна” от RAW кадър.

D800 с неговите 36MP ми идва малко “тежичък”, но D600 предлага идеален компромис м/у резолюция и големина на кадрите, като те са напълно достатъчни за всякакъв тип работа и ако някой не иска да печата над 150 см кадри, мисля, че тази камера напълно отговаря на всякакъв тип нужди. Дори и серията от 5.5 к/с в напълно адекватна и става и за спортна фотография, като процентът на успеваемост на автофокуса е около 70-80%, според моето наблюдение. Огледалото и затворът на камерата се движат доста плавно и с доста приятен звук, липсва всякакво трептене или дрънчене по време на снимане, но за най-взискателните камерата все пак разполага и с тих режим (Q), където шумът е сведен почти до минимум и спокойно може да се снима във всякаква обстановка.

Тествах камерата по-време на ON!Fest 2012 година, което ми даде възможност да направя интересни, различни и динамични кадри, но няма смисъл от толкова приказки, нека просто да споделя и малко кадри (клик на изображенията за голям размер).

Nikon D600 + AF-S Nikkor 24-70mm f/2.8G ED @ f/4 1/200 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 50mm f/1.8G @ f/2.5 1/640 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/2000 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/125 ISO 6400

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/125 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/200 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/800 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/1250 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/4 1/1250 ISO 200

Nikon D600 + AF-S Nikkor 24-70mm f/2.8G ED @ f/5.6 1/1600 ISO 250

Nikon D600 + AF-S Nikkor 24-70mm f/2.8G ED @ f/4 1/2000 ISO 320

И един кадър, който напълно показва динамичните възможности на камерата и доста добри разработки и в светлото и тъмното дори и на JPG.

Nikon D600 + AF-S Nikkor 24-70mm f/2.8G ED @ f/4 1/2000 ISO 450

Като цяло, камерата се справя много добре с меренето и всички кадри, дори и на плоско обедно слънце, излизат с приятни и наситени цветове и никъде няма “плоско” и “прегоряло”. Сензорът за меренето е “само” 2016 пиксела сравнен с 91000 на D800, но аз не успях да вкарам камерата в ситуация, с която да не може да се справи - ако е имало някакви проблеми, те са само заради моя лична некомпетентност.

Имах възможността и да посетя и невероятното представление на танцовата компания DELREVÉS от Испания - Guateque, което представлява вертикален театър, който се игра на фасадата на НДК и представляваше истинско предизвикателство за камерата, с много малко светлина и доста движение.

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/2.8 1/40 ISO 10000

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/2.8 1/80 ISO 10000

Nikon D600 + AF-S Nikkor 70-200mm f/2.8G ED VR II @ f/2.8 1/200 ISO 6400

Мисля, че камерата може да се ползва спокойно за снимки от концерти и събития, като по-малките и размери и тегло я правят идеална за по-продължително ползване.

В този ред на мисли – едно сравнение как работи камерата при различни ISO стойности, сравнена с ветерана D700.

И накрая да не забравя една много важна и неразделна част от камерата и това е - снимането на видео. Аз съм абсолютен лаик в тази област, но се опитах да го изтествам малко и да постигна нещо, колкото и жалки да ми бяха опитите.

В опциите за видео няма нищо по-различно от последните камери, които излезнаха преди D600, обаче впечатление правят 2 неща – възможността за некомпремсирано видео през HDMI и работата с външен микрофон. Мисля, че дори само тези 2 възможности правят камерата идеална за снимане на клипове и малки видео продукции.

Все пак, ето и един клип от мен, който не може да покаже истинските видео възможности на камерата, но все пак става за някакъв ориентир: https://vimeo.com/50486900

За завършек ми се иска да обобщя с няколко думи и да кажа няколко от силните и слабите страни на камерата.

Минусите са, че максималната скорост на затвора е само до 1/4000, което в слънчев ден, ако трябва да се снима на отворена бленда създава необходимост от ND филтър или да се недоескопонира. По време на live view или при снимане на видео не може да се сменя бленда, трябва да се излезе от съответния режим и чак тогава това става възможно. Липсва възможността за затваряне на окуляра при по-дълги експонации, а вместо това има гумичка, която може да се слага, за да предотврати възможността за навлизане на светлина. Последният минус е, че автофокусните точки са много на гъсто в центъра.

Все пак, добрите страни на камерата мисля, че са доста повече. Най-важното е прекрасна картина, много добри цветове, детайл и динамика. Отлични габарити, тегло и ергономия спрямо тях. 2 SD слота с възможности за паралелно или дублирано копиране. Много добра комбинация за стрийт или портрети с компактен твърд обектив или отлична туристическа камера заедно с китовия обектив на камерата - AF-S Nikkor 24-85mm F3.5-4.5G ED VR, който за съжаление нямах възможност да пробвам да преценя как се справя.

Камерата е подходяща както за всички любетели, които тепърва искат да си закупят DSLR, така и за всички снимали досега с APS-C кроп камера, които искат да си вземат тяло с 35мм сензор, като дори си мисля че D600 би оправдал очакванията и на много професионални фотографи и оператори, и е чудесен вариант и за второ тяло, поради отличните си размери и атрактивната цена.