София, бул. "Васил Левски"57
Роден в Казанлък в семейство с културни и финансови възможности, творческа среда, пряко свързана с фотографията. Баща му Стоян Георгиев Екимов (1858 - 1935) е инициатор на създаването на първото фотографско любителско дружество през 1897 г, автор на първите две книги за фотография: "Ръководство по фотография" – 1898 г и "Курс по фотография" – 1904 г.
Г.Ст. Георгиев участва в Балканските1913 и Първата световна война 1915 г.
През 1920 г е инициатор на създаването на Българския фотоклуб, който обединява професионални и любители фотографи. Изнася стотици лекции по технически и теоретични въпроси на художествената фотография у нас и в Париж, Загреб и др. През 1943 написва първите два тома Технически и естетически проблеми на съвременната фотография (1943) и третия том е написан през 1959 г „Основи на реалистичното фотоизкуство”. И трите тома не са издадени. Има издадени три книги по приложна фотография в различни области.
Г. Ст. Георгиев (Джорджо) има особена страст към летенето. Джорджо е името, с което се обръщат към него неговите близки. Владеенето на езици и голямата му ерудиция, подхранват идеята му за опознаване на небесния океан. Един от основателите и строителите на Първия аероклуб в Божурище. Издава 4 книги по теория на летенето, става преподавател на летци и сам става авиатор-наблюдател, за което има диплом – бревет.
Усъвършенства познанията си по благородните процеси във фотографията. Един от активните български фотографи, занимаващи се с благородните процеси в периода 1916 – 1934 г., така наречената пиктореалистична фотография.
За чудака и експериментаторът „Джорджо” творчеството му в областта на фотографията, кинематографа, филмите и летенето остават не добре изучени и популяризирани.
Той печели 4 медала на международни фотоконкурси и един Голям бронзов медал и диплом за любителско кино през1933 г в Париж в който участват 720 филма от цял свят.
Ранен е през 1913 г при обсадата на Одрин за което е награден с Кръст за храброст. През 1961 г Международната федерация за фотография ФИАП го награждава посмъртно с най-голямото отличие и диплом – ЕФИАП.
Неговия син Стоян Георгиев Георгиев (1909 – 1986) остава верен на фамилната традиция и създава една от най-ценните колекции фотграфии.
Зафер Галибов
Зафер Галибов е български фотограф-художник.
Има докторска степен по Изкуствознание и изобразителни изкуства към Института за изследване на изкуствата, БАН. Културология-магистър в СУ „Кл. Охридски”(2007). Електроинженерство-магистър в ТУ(1975). Завършил е Културология в СУ „Кл. Охридски”, както и електроинженерство в ТУ. Работил е в Института по математика и информатика на БАН, в Националната галерия за чуждестранно изкуство и др.
Преподава фотография във Факултета по ЖМК към СУ- София. Последните години представя изложбите „Лицата на душата”(2016), „Статуята”(2017), „Хроника на една революция”(2018), в които се представя по-дълбоко опознаване на човешката същност. В края на 2017 г получава наградата „Златното перо” от СБЖ за цялостната си дейност. Реализирал е самостоятелни изложби в Париж, Виена, Тел Авив, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун, Копенхаген, Ерусалим, Краков, Залцбург, Вилнюс, Триест, Букурещ, Чикаго, Доха, Тирана и др. Участва в научни експедиции в Хималаите Амада Блам (1987 год.) и Антарктида Ливингстън (2000 год.). През 2017 издава книгата „Светлописите”, която е нов прочит на историята на старата българска фотография.