За няколко милиметра повече ...

Текст и снимки от Иван Масларов - Джъмбо:

(Всички снимки са с Nikon D90. Натиснете върху изображенията за голям размер)

Nikon винаги са имали линия от среден клас обективи, която същевременно е обслужвала и не малко професионално снимащи фотографи. Съотношението цена-качество е много добро. Неведнъж съм ползвал обективи от тази линия (AF-S Nikkor 18-70 DX ED или AF Nikkor 18-35 останал от времето на лентовата фотография и използван и до днес при APS-C матриците и матриците 35мм стандарт). Този обектив също попада в средния клас обективи.

 

Чак сега се усетих, че забравих да спомена за какъв обектив споделям своите наблюдения.  Потушавам за миг ентусиазма си и издавам тайната: AF-S DX NIKKOR 10-24MM F/3.5-4.5G ED. Ултра широкоъгълен обектив за NIKKOR DX формат. Този обектив може да се сложи на FX формат камерите на Nikon, но, разбира се, с цената на загуба на пиксели.

Защо се пуска нов обектив, след като има вече 12-24 от същия клас?
При широкоъгълната оптика всеки милиметър е от значение. Наистина всеки един милиметър. Това го заявявам като отявлен маниак на свръх широката коригирана оптика. При DX матрицата на Nikon, ако закачим 12-24мм обектив ще получим, след приравняването на ъгловия обхват, обектив аналогичен на 18-36 при FX размер на матрицата, тоест класически свръх широкоъгълен варио обектив (май съм изброил по-горе един такъв). Обаче, закачайки 10-24, резултатът се променя до 15-36 мм приравнен обектив. Разликата в ъгловия обхват между 10 и 12 мм (приравнени 15-18 мм) е 111 срещу 100 градуса (по диагонала), а това е осезаемо повече неща в кадър.

Солидна изработка и някак “щраква” по характерен приятен начин, когато го поставиш на камерата. Като размер имам чувство, че е правен специално за Nikon D90, защото,  поставен на това тяло, изглеждат съвършената комбинация. Не е прекалено голям, но не е и съвсем компактен, общо взето по размер е сходен с “китовия” обектив и удобно ще се настани в една средно голяма фотографска чанта или раница. 

Голямо удобство е разположението на гривните за фокусиране и управление на вариото.  Гривната за вариото е в предната част на обектива, което за моя начин на снимане е много по-удобно, сравнено с други обективи, при които тази гривна е близо до тялото.

Нещо много ценно е възможността да се завинти филтър на обектива (77мм). Например поляризатор, с който да наситите небето и да се придаде по-драматичен вид на снимката. Филтърът, който използвах, бе тънък и нямаше проблем с винетиране в кадъра, но не мога да съм на 100% сигурен за филтър, който не е от типа тънък (Slim)*.

 




 
*(Видимо винетиране при употребата на филтри с нормална ширина на пръстена се наблюдава между 10 и 11.5 mm – бел.ред.)

 


 

Когато тръгнах да снимам, се принудих да оставя камерата да чурулика, когато фокусира, защото не бях убеден кога е фокусирала – с една дума фокусът бе ужасно бърз и във визьора непрекъснато имах изображение на фокус.  Всъщност след 50 см следва безкрайност (е с малки корекции), така че дори и ултрасоник мотора ми се стори излишен. В случая не е съвсем излишен, защото малкият клас цифрови SLR камери на Nikon нямат вграден в тялото мотор и разчитат на мотора в обектива. 

Тук отстрани съм си записал една бележка: да не забравя да спомена минималната дистанция за снимане! Не забравям и я споменавам – 24 см.! Това дава възможност за много близко снимане, но поради факта, че е добре коригиран, не се постига любимия на много “фишари” комичен ефект при снимка отблизо на нечия физиономия. Веднага продължавам с израза коригиран. Ще призная, че при 10 мм фокусно разстояние се наблюдава лек ефект на буренце (но не с бира). Ефектът, разбира се, е видим, ако сме застанали на минимално разстояние от обекта, а обектът, който снимаме е някаква мрежа или лист милиметрова хартия (всъщност аз точно това снимах, за да проверя за тази оптична грешка). Пренебрежим дефект е, още повече, че случаите, в които ще снимате такива неща са 0,001% от възможните снимачни ситуации. Перспективно изкривяване има. Няма как да няма при обектив с такъв ъглов обхват. За мен това е силно интересен ефект и доста често използвам нисък ракурс, за да подсиля ефекта. Когато се налага снимането на интериор, подхождам по правилния начин, търсейки оптималната височина за ракурс и без проблем получавам добри вертикални стени. 

Ако се загледате в примерните снимки, ще ви направи впечатление факта, че болшинството от тях са правени при 10 мм фокусно разстояние. Това е един специфичен болестен синдром при фотографите или поне при някои (като мен). Попадне ли ми широка оптика, то тя винаги се използва на минимално фокусно разстояние. Този феномен не съм го забелязал при употребата на... ами на един 24-70 мм обектив, който си се ползва по цялата дължина. На въпроса защо не ползвам твърд широк обектив... - ами защото е много приятно да имаш свободата да кадрираш кадър, за който после няма да ти се налага да използваш кроп инструмента. С една дума много уважавам варио обектива независимо от многото му кусури.

Естествено е да отворя максимално диафрагмата, за да се разходя по нервите на оптичните елементи и да се опитам да изцедя някакви оптични грешки от тях. Следва серия снимки при не-перфектни условия. Последвано от близки срещи с Photoshop CS4 като най-съвършения според болшинството фотографи инструмент за обработка и търпеливо търсене на аберации. Разбира се, откривам, а и не мисля, че е създаден обектив, който да няма някакви оптически грешки. Намирам ги естествено в зоните със свиреп контраст, където тъмно се среща с ярка светлина. Успокоено въздъхвам, установявайки колко фини са те и в следващия момент се сещам за фирмения конвертор  Nikon Capture NX2. 

Отваряйки снимката с ужас установявам, че аберациите липсват. Всъщност, май не бе с ужас, а с удоволствие.  За пореден път установявам, че Nikon са помислили за своите потребители, защото дори и безплатния браузер View NX при конвертиране премахва евентуални аберации (както може да се види от снимката на Hasselblad камерата).

Отваряйки максимално диафрагмата, си поставих и друга цел: да видя как се държи, когато съм принуден да снимам на максимална диафрагма. Когато снимам интериор и не бързам, поставям камерата на статив, ниско ISO и затварям на около 8 диафрагмата, за да получа максимално остра снимка. При обективи с такива фокусни разстояния има голяма дълбочина на рязкост и затова съм установил, че диафрагма 8 до 11 е оптимална.

Какво става, когато съм на обиколка из Европа и посетя някоя голяма готическа катедрала, където
да разпъвам статив и да глася снимка е немислимо. Вдигам ISO-то в някакви разумни за мен граници (защото все пак искам максимално качество), отварям максимално диафрагмата и снимам на около 1/10 сек от ръка, задържайки дъха си като при стрелба. 

Да си призная ръцете ми треперят и хич ме няма при снимки под 1/50 сек. Когато снимам с големия брат на този обектив (14-24/2,8), се боря с теглото на камерата и обектива и понякога резултатите са... размазващи (в смисъл размазани :-). При досега описваното обективче нямам такива проблеми. Както казах, чудесно е балансиран за Nikon D90 или Nikon D300 и спокойно правя снимки в полутъмно помещение от ниска скорост, като резултата остава добра снимка с прилична острота (не, разбира се, като на диафрагма 8). С две думи държи се добре и на максимално отворена диафрагма.

Няколко думи за десерт:

Минуси:
Аберира, но се коригира автоматично с фирмените софтуери.
Малък ефект буренце (но при снимки от много близко и може да се пренебрегне).

Плюсове:
111 градуса (но не водка).
Здраво тяло с метален байонет и гумено уплътнение.
Перфектна просветка - почти не забелязах „флеър” при насрещно слънце.
Стегнати гривни на фокуса и вариото (разположението на варио гривната е удачно избрана и е доста широка).
Мотор – прави го използваем за абсолютно всички дигитални SLR камери Nikon в това число D3/x/700 в кроп режим 

ТТ данни:
Фокусно разстояние: 10-24 мм.
Максимална/Минимална бленда: f/3.5-4.5, f/22-29
Конструкция на обектива: 14 елемента в 9 групи (с две ED лещи и 3 асферични лещи)                      
Брой пластинки на блендата: 7
Зрителен ъгъл: 111°, 61° (в DX формат)
Минимално разстояние за фокусиране: 0.24 м.
Максимален репродукционен мащаб: 0.2х
Автофокус с вграден SWM и ръчен фокус
Размер за добавяне на
филтри: 77 мм.
Диаметър x дължина: приблизително φ82.5 x 87 мм.
Тегло: приблизително 460 гр.

Още примерни снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вижте още:

Ревю на Nikon D5000

Коментари

Регистирайте се, за да добавите коментар.
Ако вече имате регистрация, влезте с потребителското си име и парола.

Коментари (1)

e_praskova преди 1136 дни
А този обектив съвместим ли е с Nikon D3300?
оценка:
0 гласа

Прочети още статии