Втори дубъл - фотографска изложба на Соня Станкова / 10 март - 11 април 2016 / София

      
Откриването на изложбата ще бъде на 10 март (четвъртък) от 19.00 часа в присъствието на автора
в Галерия за фотография SYNTHESIS,
София, бул.”Васил Левски” 55
Изложбата ще бъде открита от доц. Никола Лаутлиев.
Тя може да бъде видяна от 10 март  до  11 април 2016 гоодина
 

“Изложбата „Втори дубъл” показана в галерията за фотография „SYNTHESIS” е от двадесет и пет черно-бели портрета, снимани в студио с голямоформатна камера, на негативни панхроматични фотоплаки с размер 9/13 см., които са сканирани, ретуширани и отпечатани на широкоформатен мастиленоструен принтер.
Означава ли това, че изложбата е от фотографии?
Не мисля. По-скоро това са пост-фотографии.
Или отначало....
„Втори дубъл” - изложба пост-фотографии на Соня Станкова

Студийният портрет за спомен не съществува отдавна.
Няма ги онези непривични и леко плашещи пространства, особено за децата, с предверия, касиери и затъмненото студио, в което влизаш като в рентгенов кабинет, дали ще те снимат на рентген или за спомен усещането бе подобно, нагласят те на определено място, казват ти не дишай, не мърдай и те снимат.
Няма ги фотографите в работни манти, удостоверяващи специалния им статут на служители на институция, на която обществото бе присвоило функции и правила, с които да се съобразяваш.
Студиото винаги е било така респектиращо, защото то бе работилница за митове и без да го знаят, хората, които се снимаха, интуитивно го усещаха и затова заставаха по най-представителния и вероятно затова запомнящ се начин, предназначен за поколенията. Тази фотография не е за тях, тя е за децата и внуците, за да ги помнят, да ги поглеждат в албумите и припомнят общите си щастливи моменти от живота.

И митовете започват своето съществуване от снимката за спомен.
Не от онази за паспорт или друг някакъв документ, тя е служебна, временна, безсмислена за историята, снимката за спомен е в едно или две копия, по-голяма, с къдрава рамка, за документа е малка, десетина броя, в карета, като тиражи на пощенски марки.
В пост-фотографиите на Соня Станкова има бебе, деца, пионери и бригадири, младежи, възрастен циганин, приятели, колеги и непознати, монахиня, усмихващ се инвалид и други типажи като от каталог на Фелини за избор на статисти. Така различни и така еднакви във фотографското си подчинение на стъклото на камерата.
В тях като в илюстрации за “Записките” на Барт се вижда твърдението за пресичането на четирите представи - пред обектива субектите ѝ са тези за когото се мислят; тези за когото искат да се представят; онези, както Соня ги вижда по време на втория дубъл и накрая онези, превърнати в обекти, с които си служи, за да покаже изкуството си.

Фотостудиото е като машина на времето, хората в него са пътници, влизат, плащат такса, сядат, поглеждат в стъклото и излизат. И се придвижват в бъдещето, на непознати за тях разстояния в годините. В тази изложба на тридесетина години, а следващата спирка не я знаем.
Истинската фотография е там, в емулсията на негатива, тя принадлежи на времето на щракването, на мига на сядането в студиото.

В залата, пред публиката са двадесет и пет математически комбинации от милиарди числа, програмни и печатни интерпретации, които са възпроизвели времето и хората в него. Затова тези портрети са пост-фотографии.
Но в галерия „SYNTHESIS” се оказва, че и ние се намираме във виртуална машина на времето, която този път се движи за нас в обратна посока, назад, към онова студио, тогава, когато зад обектива е била Соня Станкова.

доц. Никола Лаулиев
Пловдив, 1 март 2016

За автора:
Соня Станкова се е насочила към изключително персонално изучаване на околната среда и човешкото присъствие в нея, на моменти базира фотографски си произведения на много специфична гледна точка към външния свят. Някои от тези произведения са закупени от частни колекции. Нейните фотографии са публикувани в списанията “Colours” of Benetton, “Mary Claire” Italy, “Photo eye” and “PHO” България.
От 1982 е посветена на творческата си работа, като обръща специално внимание на визуалният език на фотографията като анализира света и ни го предава чрез използване на експресивни форми.
От 1983 г. до края на 80те работи върху изследванията си в областта на студийния портрет .
От 1984 г. е участвала в „Биенале на българската фотография”, „Международни фотографски срещи”-Пловдив , „Месец на фотографията -„София няколко пъти, както и в други фотографски форуми и изложби в България и чужбина. Има специална покани за слайд-шоу в Лодз на PHOTO FESTIVAL UNION-Creators of European Photographi . Участвала е в многобройни изложби в България и в чужбина.

Изложбата може да видите до 11 април в галерия за фотография SYNTHESIS, София, бул.”Васил Левски” 55, до ФотоСинтезис Арт Център.

Събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/618389994976791/