Видеокамерата Insta360 ONE R през погледа на Иван Масларов - Джъмбо

Текст и фотографии: Иван Масларов - Джъмбо

Производителят на 360-градусови камери Insta360 реши да навлезе на пазара на екшън камерите, като при това да го направи със свой специфичен почерк. Те създадоха модулна система носеща името ONE R, при която потребителят има възможност да сглоби своя конфигурация - от 360-градусова камера до класическа екшън камера с едноинчова матрица.

Първата конфигурация, която ми бе предоставена от партньорите от Photosynthesis и реших да изпробвам, бе Insta360 ONE R с едноинчова матрица, която е създадена с инженерна подкрепа от Leica, включваща и обектива Leica Super Elmar.

Както вече споменах, Insta360 ONE R е модулна система, състояща се от 3 основни елемента: основа, която всъщност е батерията, контролен модул с дисплей и камера, като тук идват различните компоненти. Може да избирате измежду вариант с две камери, разположени гръб в гръб, които правят 360-градусови снимки, 4К стандартна камера или пък такава с едноинчова матрица, а скоро може да се очаква и опция за 3D снимане (това все още не е потвърдено, но е дискутирано доста по форумите последните няколко месеца). 



При използването на стандартната екшън камера или тази с едноинчов сензор може да ги сглобите така, че дисплеят да е като при класическа камера (обектива гледа напред, дисплеят назад), или в селфи режим (дисплеят и обективът гледат към вас), в зависимост от това дали искате да снимате основно себе си или това, което се случва около вас.

Недостатъкът на модулната система доста малкият размер на дисплея – около 3,5 сантиметра по диагонал. Горе-долу стига за ориентировъчно кадриране, но е малко трудно да се управлява чрез него от човек с дебели пръсти, каквито имам аз. Честно казано, малко се поизмъчих, когато трябваше да избирам измежду различни резолюции и кадрови честоти. Хубавото е все пак, че има дисплей и може да се ориентирате по него. В случай, че искате по-добро кадриране и управление има приложение за телефон, но за това ще стане дума по-късно.

Дисплеят е с управление с докосване, но понеже е малък, по време на снимане липсва почти всякаква полезна информация, освен колко място имате на картата, състояние на батерията, снимачен режим и ако снимате видео, колко сте заснели. Той е поставен на контролния модул, в който се намира слота за карта памет, USB-C порт за зареждане и всичката необходима електроника за управления на цялата камера. Контролният модул всъщност е единственото несменяемо нещо в цялата система.

Батерията, която обединява системата, може да бъде заменена с по-голяма такава, а иначе стандартната, с която идва комплектът, стига за заснемането на около 80 минути видео (мисля, че не видях особена разлика във времето, независмо дали е 4к, или Full HD), като за пълното ѝ зареждане са необходими около 60 минути. Батерията може да се зарежда през контролния модул, или през хъб за две батерии, който се купува отделно. Ако сте запален снимач, ще ви е нужен, както и резервна батерия. Може да си купите допълнително по-голяма батерия с два пъти по-голям капацитет, която в основата си има добре познатата GoPro скоба за закрепяне към различни основи.

Едноинчовият модул на Insta360 ONE R безспорно е по-добрият избор, в сравнение със стандартния такъв. Като за начало, започваме с това, че матрицата е повече от 4 пъти по-голяма, сравнена с тази при стандартната 4K камера за тази система, а и от повечето други екшън камери. Разработена е съвместно с Leica и разполага с 19 мегапиксела, които ви осигуряват 5,3К видео. По-голямата матрица осигурява по-добро изображение, както и по-високо ISO с по-малко шум за тези, които искат да заснемат и нощния живот, след като цял ден са били на ски, или друго екстремно преживяване.

Накратко, това са нещата относно дизайна и компонентите на системата, сега е ред на малко лични впечатления.
Insta360 ONE R едноинчова версия идва в здрава кутия, в която, освен сглобената камера, можем да открием кабел за зареждане, рамка обхващаща здраво камерата с GoPro тип скоба за закрепяне към различни допълнителни приставки като например захващане за статив ¼ инч и болт към скобата.

Камерата е с монтиран допълнителен пръстен със здраво стъкло, който служи за предпазване челната леща при снимане на екшън събития. При снимане на фото забелязах, че в единият ъгъл се вижда част от този пръстен (за това по-късно). За да вкарате камерата в рамката, трябва да я отключите да свалите предпазното стъкло и тогава да я вкарате като след това пак може да завиете предпазното стъкло.



Върху рамката има дублиращи бутони, с които се управлява камерата. Бутоните всъщност са само два – за пускане/спиране и за старт/стоп. Меню и настройки се управляват през дисплея и... се въоръжете с малко търпение. Капакът, който покрива гнездото за картата памет и USB-C порта, ще е по-лесно достъпен за дамите с маникюр и по-трудно достъпен за господата без, а вкарате ли камерата в рамката... с прилежно изрязани нокти нямате шанс. Да, всичко е миниатюрно, но все пак сред потребителите има хора като мен, на които не им е лесно с миниатюрите.

Insta360 ONE R работи с micro SD карти памет, като е нужно те да са тип V30 за да може безпроблемно да се записва видео. По-слаби карти, да речем Ultra, ще ви докарат проблеми от типа “дроп-аут”, замръзване на картината и други ядове, когато снимате на резолюция над Full HD (проверено).

Забелязах, че когато се снима видео, контролният модул загрява доста, като повече загрява, когато се използва бавна карта Ultra вместо Exreme V30 (но и при бързата се усеща загряване). Не е повод за притеснение, защото матрицата се намира далеч от гнездото за карта (от където идва основното загряване) и това няма да донесе повече шум.

Освен за заряд, USB-C портът може да се използва и за включването на адаптер, който превръща порта в 3,5 милиметрово гнездо за външен микрофон.

Insta360 ONE R е устойчива да я топнете до максимум 5 метра под вода, но, честно казано мисля, че е по-скоро предвидена за обилен дъжд или евентуално на брега на морето до около метър. Има доста сглобки които, макар и добре уплътнени, лично мен ме притесняват. За използването под вода залагам на подводен кейс, който би ми действал успокояващо до към 25-30 метра.



Как е като видео камера - признавам, не съм екшън герой, затова не съм и я ползвал като екшън камера. Направих различни тестови видеа, за да видя как е като изображение и като възможности.

Споменах вече, че ако снимате над Full HD си трябва съответната бърза карта. Камерата може да снима докато свърши картата или батерията, като е ВАЖНО да знаете следното. Не я оставяйте да снима до “откат” защото Insta360 ONE R, за разлика от други екшън камери, не записва парчета по 4GB, а един цял файл (което на мен ми харесва повече). За да си гарантирате запазване на заснетия материал, натиснете стоп преди да е свършила картата или батерията, защото камерата трябва да има няколко секунди да завърши това, което снимате. В противен случай може да се окажете с 80 минути клип, който е счупен и не може да се направи нищо с него.

На разположение за тест имах 32GB карта и ето колко може да запишете според резолюцията и квадратите в секунда, които сте избрали:

Full HD – 120 k/sec. – 1 час и 5 минути
Full HD – 60 k/sec. – 1 час и 38 минути
Full HD – 30 k/sec. – 3 час и 16 минути
Full HD – 25 k/sec. – 3 час и 16 минути
Full HD – 24 k/sec. – 3 час и 16 минути
4K – 60 k/sec. – 39 минути
4K – 30 k/sec. – 52 минути
4K – 25 k/sec. – 52 минути
4K – 24 k/sec. – 52 минути
5,3K – 30 k/sec. – 39 минути

При по-големи карти, разбира се, ще имате повече запис, но трябва и да съобразявате батерията и както казах ЗАВЪРШВАЙТЕ ЗАПИСА навреме, ако искате да имате такъв изобщо.

Може да избирате из между два кодека: по-стария H.264 и новия H.265 като при по-новия ще имате по-добра детайлност. Има и два варианта за запис - стандартен, който е доста напомпан цветово и “LOG”, който според мен дава по-реален цвят... всъщност малко по-десетуриран, сравнено с реалния, но мисля е по-добър за бъдеща цветова обработка (мое мнение).

Insta360 ONE R записва във файлов формат insv, който може да се отвори с техния софтуер Insta360 Studio, на който днес няма да се спирам, но с няколко думи ще кажа, че може да направите няколко корекции като например промяна на зрителния ъгъл подобряване на аудиото включване/изключване на стабилизацията и събиране на панорамни кадри, като след това може да експортнете към друг формат за обработка в друга по-сериозна програма. Insta360 Studio идва с опция да работи като плъгин в Adobe Premier като по този начин имате по-лесно интегриране в по-сложна програма за обработка.

Споменах зрителен ъгъл. Обективът на Insta360 ONE R едноинчова версия е Super Elmar (14,4 милиметра, приравнен към 35 мм стандарт матрица) с диафрагма 3.2. Явява се пълнокадров фишай и има опция ъгловия му обхват да се намали до 4 пъти. Това не става оптично, а със смарт кропване и интерполиране на изображението. Почти не личи да има влошаване при това 4-кратно интерполиране, дори и когато снимате на 5.3К резолюция. Всъщност, Insta360 ONE R снима винаги на максимален ъгъл, независимо дали сте избрали 4 кратно приближение. В момента, в който отворите файла в софтуера, може да изберете който искате от 4 те зрителни ъгъла, независимо на какъв сте снимали реално. Възможно е в бъдеще да се появят конвертори, които да се завинтват на мястото на предпазното стъкло и така да има оптична промяна на зрителния ъгъл.

Тук е моментът да споделя и за страхотната стабилизация, която ви позволява да снимате с камерата, без да използвате гимбъл. Има интегриран 6 аксиален жиросензор, който дава информация на камерата за всяко поклащане, а софтуерно изображението се стабилизира почти перфектно, бих казал.

В Insta360 Studio, ако искате, имате възможност да изключите стабилизацията, ако разчитате, че в друга програма ще направите по-добро стабилизиране, но мисля, че оригиналната стабилизация е наистина много добра. Е, има моменти, в които, ако рязко размахвате камерата, закачена на селфи стик, ще има пропадания на картината, но при нормално ходене или плавно ски спускане картината е много стабилна.

Insta360 ONE R позволява три начина на записване на звук: с вградения микрофон, с външен и адаптер и с Apple AirPod/pro. Свързването с последните става лесно чрез блутут, и може да използвате микрофоните им за да говорите и записвате директно в камерата. Пробвах с про версията и съм малко разочарован с оглед на това, че на моменти има пукане и загуба на звука. Нямам отговор защо се случва това, а ги пробвах в различни обстановки. Определено е по-добре ако се използва само едната слушалка и опцията Cancel Noise е изключена.

Самата камера записва приличен звук, когато сте на закрито и тихо. Има опция в софтуера да се подобри гласа или да се намали околния шум. Пробвах и с микрофон брошка, но странното е, че не можах да вкарам звук в камерата, независимо че разполагах с оригинален адаптер. Принципно го дават да работи безпроблемно с Rode GO, а аз пробвах с друга марка, която иначе работи на моите камери... лошото, че върнах вече камерата и вече няма как да пробвам с Rode.

На светло видеото е с добро качество с много подробности и с добра рязкост. Снимах и на софийска улица в 22 и 30 и да - шум има и е видим, но е фин, монохроматичен и въобще не дразни. Стабилизацията работи и през нощта безупречно, а независимо от шума детайлите се запазват. Ако нямате големи претенции всичко да е като бебешко дупе, то за един нощен влогър купонджия изображението би било ОК, а и тази камера може винаги да ви е в джоба.

Доста си поиграх с нея и като фотокамера и поснимах в мой си стил градски пейзаж. Харесва ми това, че Insta360 ONE R може да снима освен в Jpeg и в RAW (DNG) и после да обработя снимките в по-сериозен софтуер. Недостатък, който открих при снимането в RAW е, че се вижда в единия ъгъл затъмняване от предпазното стъкло. Явно е, че производителят знае за този проблем, защото Jpeg изображенията, освен малко напомпани цветово, са и леко кропнати (може да видите пример). При снимане в съотношение 16:9 този проблем не съществува, но тогава снимате на по-ниска от пълната резолюция.

JPEG	RAW

И видео, и фото режимът имат опция за автоматично снимане или с приоритет на някоя функция като ISO и или пък скорост. Може да променяте белия баланс или да работите на ръчен режим, като забелязах, че при много ниски скорости (под 1/20 сек. за фото) не може да направи реално превю. Иначе може да падне доста надолу скоростта, но действате на сляпо.

Управлението на камерата може да се извършва и от приложение, инсталирано на телефона като в този случай ще ви е доста по-удобно да настройвате и снимате. Приложението за iPhone, което пробвах е стабилно, но има трески за дялкане. Когато правя снимки и искам да видя снимката, отивайки в галерията и връщайки се след това преминава в режим видео, независимо че снимам фото... и така всеки път, което е дразнещо. Същото е валидно и когато управлявам камерата през Apple Watch, удобно е, но всеки път се боря с връщането към видео режим. Имайте предвид, че батерията на часовника ви може да почне да пада по-бързо, защото приложението продължава да си търси камерата, независимо че сте спрели да снимате. Аз просто в случаите, в които нямаше да снимам повече за деня, го деинсталирах от часовника (не от телефона).

Малко дълго стана, а има още какво да се каже, но по-нататък ще поговорим за двойния комплект и там ще спомена неща, които тук съм поспестил, а и нека да остане нещичко за откриване и за вас самите.