Фабио Бучарели, носител на едни от най-престижните награди за документална фотография в света и победител в конкурса Picture of the Year 2016, ще бъде представен в галерия SYNTHESIS със своя проект THE DREAM.
Откриване на изложбата: 17 май (вторник) oт 18:00ч. до 20.00ч. със среща - разговор за емигрантската вълна. Модератор на срещата ще бъде Алексей Пампоров. Ще присъстват фотожурналистът Фабио Бучарели и Питър Букарт - директор извънредни ситуации към Human Rights Watch.
“През последните пет години Фабио Бучарели документира причините и следствията от най-голямата миграция на бежанци след Втората световна война. В The Dream Бучарели разказва историите на тези, които са избягали от войните в Сирия, Либия, Афганистан и др. Неговите фотографии разкриват човечността и силата на бежанците, които се уповават на мечтата да намерят сигурност, да върнат достойнството си и отново да изградят живот пълен със смисъл.”
Събитието се осъществява със съдействието на Италианския културен институт.
Куратор на изложбата е Светлана Бахчеванова. Проектът The Dream e част от колекцията на Fotoevidence - платформа за документална фотография, подкрепяща автори и проекти поставящи фокус върху човешките права, несправедливостта, потисничеството, нарушаване на суверенитета или човешкото достойнство. Книга The Dream е издадена от Fotoevidence и ще бъде представена по време на откриването. Предговорът на книгата е написан от Питър Букарт – директор извънредни ситуации към Human Rights Watch.
Изложбата ще бъде показана в галерия за фотография SYNTHESIS /бул."Васил Левски" 55/ и ще бъде включена в програмата на Месец на фотографията в София и в Нощта на музеите и галериите /21 май 2016 - събота/
THE DREAM може да видите до 14 юни 2016 в галерия за фотография SYNTHESIS, бул."Васил Левски" 55.
За проекта:
“През 2011 започнах да пътувам в Северна Африка и Средния изток, за да документирам причините и последиците от бунтовете и войните известни като „Арабската пролет”.
По време на битката за Бенгази в Либия, видях стотици мъже от Бангладеш и страните от Африканския рог хванати в капан: бягащи от войната, но неспособни да намерят пътя към дома.
През следващите години по границите на Сирия с Турция и Ирак, хиляди оцеляващи, бягащи от сирийския ад, се струпваха в палатковите лагери на Bab al Salam и Kawergosk. В същото време претоварени лодки с бежанци пресичаха Средиземно море от Северна Африка до Лампедуза и Сицилия, в търсене на нов живот.
Дали бунтовете в Арабския свят бяха начало на демократични процеси или само кратък вик на облекчение от репресирани хора, само Историята ще покаже. Единственото сигурно засега е поразителният брой хора, които са избягали от рака на войната и сега са принудени да се скитат в състояние на неопределеност между нациите. През последните пет години, броят на бягащите от войни и глад драстично е нараснал, бележейки най-масовото преселване за последните седемдесет години.
През всичките тези години осъзнах как войната оголва човешкото същество, оставяйки го само с примитивните му емоции на страх, тъга, щастие и любов - но най-силното чувството, което срещнах беше надежда.
Една мечта се отразява в очите на всички онези, които гледат към бъдещето, тъй като миналия им живот вече е откраднат. Най-дълбоки надежди, мечтата за бягство от войната, за мирен живот, за наличие на работа и семейство, се е превърнала в реална движеща сила за това пътуване.
Опитах да видя този свят през очите на всички онези мъже и жени, които срещнах по пътя и благодарение на тях, на тяхното приемане бях способен да развия емпатията, която е в основата на този проект. Виждам съпричастността като единствен начин да се документира, честно и интимно, дългия път на тези хора към надеждата.
И така, търсейки емблематични и непреходни образи, реших да използвам ръчна камера, направена от картон. Пинхол камера - Pinolina - много проста камера, отразяваща условията на бежанците - сведени до най-основното за тяхното съществуване, борбата за оцеляване.
Сънят
Кошмарът – войната с нейните експлозии и болка – това е реалност, но сънят е приятен; той съвпада с надеждата, че нещо - поне за миг - може да се промени.
Чувство, в което всеки човек намира убежище, в спомени за това, което е било и във видение на бъдеще, което далеч не е приключило. По време на сън, умът се отклонява и се скита в един спокоен свят.
И тогава идва реалността, първоначално в мъгла, а после все по-ясна.
Реалния живот на милиони хора, бягащи от конфликти и глад, които пазят чувството за война, защото войната никога не напуска живота на някой, който я е преживял.
Безкрайно чакане, пристигането, обработката, лагерите и всички извървени километри през граници, прегради и стени на враждебни страни. И тогава за някои идва смъртта, надвила надеждата, множество хора приключили своето пътуване изчезвайки в Средиземно или Егейско море.
И въпреки дните сред кал и палатки, всички тези мъже и жени продължават и се борят. Уморени от живота в болка, те предпочитат да се върнат към съня, да се върне дори за миг тази надежда, потънала в забвение. Докато реалността се появи отново като призрак на войната, която не може да бъде забравена никога.
Открих цикличната природа на историята, която отивайки напред, винаги се връща, напомняйки ни, че ние сме просто хора.
Бежанци бягащи в неизвестна посока, както в Европа през Втората световна война, както в Испания по време на Гражданската война или като в Югославия по време на Балканската война.
Масово изселване, милиони хора в капана на живот, който не са избирали.
И след всичко, ние всички сме бежанци.”
Фабио Бучарели
The Dream в пресата:
За автора:
Фабио Бучарели (Италия, 1980; www.fabiobucciarelli.com) е многократно награждаван фотограф, който фокусира вниманието си върху конфликтите и хуманитарните последици от войната.
През последните години Фабио документира събитията предизвикали световни промени в Африка и Средния изток. Той изпраща свои репортажи от Либия – от най-ранните етапи до смъртта на Кадафи, от гражданската война в Сирия, както и от забравени страни в Африка като Южен Судан и Мали. Фабио чувства спешността да разкаже историите на хората, които са се оказали безсилни и да осигури обективна информация с фокус върху човешките права.
Преди да стане фотограф през 2006, Фабио получава своята магистърска степен като инженер в Politecnico of Turin, Торино, Италия. След това той участва в програма на Universidad of Valencia, където специализира „Цифрова фотография”. През 2007 печели "Master dei Talenti" , грант за инженерна работа , който му предлага практика в компания намираща е в Барселона. През 2009 Фабио се посвещава изцяло на фотографията и започва работа като член на La Presse/Ap. Няколко години по-късно той напуска агенцията, за да посвети вниманието си изцяло на документалната фотография, освен в периода 2010/2011, през който работи като кореспондент на италианската агенция LUZ Photo.
Към настоящия момент Фабио си сътрудничи като фотограф на свободна практика с Agence France-Presse, поема задачи по цял свят за списания и вестници, неправителствени организации и международни агенции като UNHCR и ICRC (International Red Cross).
През 2013, неговият проект BATTLE TO DEATH – с фокус гражданската война в Сирия – печели престижната награда Robert Capa Gold Medal , която се дава от Тhe Overseas Press Club of America. Фабио е печелил и други престижни награди като: World Press Photo, Prix Bayeux-Calvados, Pictures of The Year International (POYi), Best of Photojournalism (BOP), Leica Oskar Barnack, Sony Award, International Photography Award and FotoEvidence Book Award.
Негови фотографии са публикувани, наред с много други и в TIME Magazine, The New York Times, BBC, CNN, Al Jazeera America, The Guardian and Observer, The Wall Street Journal, Los Angeles Times, Foreign Policy, Paris Match, Le Monde, El Pais, Stern, Die Zeit, Internazionale, La Stampa, L'Espresso, Il Fatto Quotidiano, La Repubblica and Il Corriere della Sera.
През последните години репортажите на Фабио са публикувани от Il Fatto Quotidiano, La Stampa, Time Magazine and Al Jazeera America. Негови снимки се появяват в различни книги, някои от които "The Gold Medals" и "10 Fotografi, 10 Storie 10 Anni" под редакцията на Contrasto. Междувременно със Stefano Citati пише книгата "The Smell of the War" редактирана от Aliberti.
През 2014 г. заедно с други ангажирани фотографи и група талантливи програмисти, Fabio основава MEMO Mag.
НАГРАДИ
2015: Leica Oskar Barnack Award – финалист със "On the brink of an Abyss"
2015: FotoEvidence Book Awards - финалист със "On the brink of an Abyss"
2015: NPPA / Best of Photojournalism (BOP) - HM Contemporary Issue
2015: POYi - Pictures Of the Year International. Award of Excellence, Issue Reporting Picture Story
2014: NPPA / Best of Photojournalism (BOP) - HM Photojournalist of the Year & Contemporary issue
2014: PDN's 30: named one of the best young 30 photographers by Photo District News Magazine
2014: Prix Bayeux-Calvados des correspondants de guerre - финалист
2013: The Robert Capa Gold Medal - Overseas Press Club of America
2013: World Press Photo - 2nd prize Spot News Story #Syria
2013: Prix Bayeux-Calvados des correspondants de guerre - 1st Photo Prize
2013: POYi - Pictures Of the Year International, 2nd prize News picture story #Syria
2013: World.Report Award - 1st prize / Master Award
2013: Premio Amilcare Ponchielli - 1st prize
2013: Sony World Photo Award - 3rd prize - Current Affairs
2013: Leica Oskar Barnack Award - finalist
2013 FotoEvidence Book Awards - finalist with "Battle to Death" | finalist with "On the brink of an Abyss"
2012: IPA & Top Pics by Country - International Photography Award - 1st prize, category war/conflict
2012: Selected for the Final round of the Prix ANI, Perpignan, France.
2012: FOTO8 (UK) - Finalist
2012: Kuala Lumpur International PhotoAwards - 1st prize, Portrait Category
2012: Professional Photographer of the Year - 1st prize, Editorial News Category
2012: Sony World Photography Award - Finalist, Current Affairs Category
2011: IPA - International Photography Award - 6 Honorable Mentions
2011: FIOF Awards Nikon Contest - Multi-awarded
Save
SaveSaveSave