Светкавиците Nikon – две отделни измерващи системи (първа част)

След няколкогодишен опит в заснемането на сватби и други събития с Nikon SB-800 и Nikon D200, и след като написах безброй мнения в Nikonians Speedlight Forum , реших да систематизирам мислите си в тази поредица от статии.

Забележка: Във всички статии от поредицата използвам термина TTL в същото значение като iTTL.

Погледнете горните две снимки. Ще забележите, че първата изглежда сякаш е направена в пещера. Фонът е изцяло черен. За разлика от това, при втората се наблодават ясно детайли в задния план. Тази статия е посветена на това как е възможно да се контролира техниката така, че да избирате единия от двата варианта на осветяване по ваше желание.

Снимането със светкавица е сравнително сложна материя и изисква известни усилия, докато бъде разбрано. Също така обаче то е и благодатна материя и усвояването на някои умения позволява постигането на много по-добри снимки в доста ситуации.

Първата концепция, с която е необходимо да привикнете е, че когато правите снимка със светкавица, това представлява двойно експониране – от една страна е наличната светлина, а от друга – светлината, добавена от светкавицата. Предполагам, вие вече интуитивно се досещате, че снимането със светкавица е по-просто и лесно, когато е тъмно и няма много налична светлина.

Също близо до ума вероятно е и фактът, че ако наличната светлина в сцената е ярка, нещата могат да станат много по-трудни, докато се опитвате да балансирате между нея и светлината от светкавицата ви.

От Nikon са се постарали нещата за нас да са много по-лесни, като са разработили измерващите системи на техните камери и светкавици – това са две напълно независими отделни системи, които могат да бъдат използвани заедно или поотделно, според това как сме настроили нашите апарати и светкавици.

Нека първо да разгледаме най-простата ситуация: слабо осветена стая, което е обикновения случай вечер в домашни условия. Ако направите снимка в тези условия без да използвате светкавица, с фотоапарат, настроен в някой от автоматичните режими (напр. А – приоритет на блендата), типични настройки биха били f/4 и скорост на затвора от ¼ сек при ISO 100.

Сега, настройте камерата си в ръчен режим (М), увеличете скоростта на затвора до 1/80 от секундата, оставете блендата на f/4 и направете още една снимка. Тази снимка ще бъде много, много тъмна – до степен образът да бъде трудно различим.

След това включете светкавицата в TTL режим и направете същия кадър, отново с фотоапарат в ръчен режим, скорост от 1/80 сек. и бленда f/4. Ще запележите, че какъвто и обект да се намира в центъра на кадъра, той ще бъде правилно експониран. Това е така, защото системата за мерене на светкавицата е анализирала сцената и е добавила точното количество светлина, необходимо за правилното експониране. Това все още би могло да не е съвсем точното експониране по някои други причини, които ще обсъдим в някоя от следващите статии.

Разположете някакъв обект (човек би бил идеалният избор) относително близо до фотоапарата (да речем ок. 1.5 м) със заден план на около 4.5 м, все още в типичното домашно осветление, за което споменахме по-горе. Уверете се, че основният обект е в центъра на кадъра и направете снимка със светкавицата в режим TTL (а не в режим TTL-BL) със същите насройки - f/4 и 1/80 сек. Основният обект отново ще бъде правилно експониран, защото за това се е погрижило меренето на светкавицата. Интересното тук обаче е, че задният план е отново много тъмен, точно както в кадъра с тези настройки на камерата, но без светкавица. Това се случва, защото интензитета на светлината на светкавицата рязко спада в разстоянието между главния обект и задния план, и го осветява съвсем  слабо.

Сега намалете скоростта на затвора до 1/10 сек и снимайте отново. Задният план ще бъде много по-светъл, а главният обект в кадъра ще бъде експониран по същия начин, както на предишния кадър. Освен това, той ще бъде достатъчно рязко изобразен, докато в задния план може да забележите и следи от размазване поради много ниската скорост на затвора, която използвахме (освен ако не снимате от статив). Това се дължи на факта, че светлината на светкавицата е концентрирана върху главния обект; иначе казано – тя доминира над наличната заобикаляща светлина и тъй като времетраенето на импулса на светкавицата е обикновено по-кратко от 1/1000 сек., основният обект е рязко изобразен без размазвания.

Тези опити показват, че в условията на слаба осветеност, експонирането на основния обект се контролира от системата за измерване, вградена в светкавицата, а това на задния план – от меренето на фотоапарата. А вие можете да настройвате и двете независимо една от друга! Именно това е ключово при използването на светкавицата в режим TTL и фотоапарата в режим на пълни ръчни настройки.

Дори когато наличната светлина е малко повече, вие все още бихте могли да използвате тази техника, ако затворите блендата достатъчно, за да направите така, че светкавицата да е основният източник на светлина върху главия обект и по този начин да неутрализирате влиянието на наличната светлина върху неговото експониране. Тогава обаче, задният план ще стане тъмен. И ако се опитате да го експонирате по-добре намаляйки скоростта на затвора, силната налична светлина ще започне да оказва влияние и върху експонирането на основния ви обект, и вие рискувате преекспонирането му. В такава ситуация върху експонирането на обекта влияят едновременно светлината от светкавицата и стойностите на блендата и скоростта на затвора. Обикновено най-доброто решение в такива ситуации би било просто да се примирите с по-тъмен заден план, но да сте сигурни, че обектът ви е осветен предимно от светкавицата.

Ако сте в ситуация, в която наличната светлина е много силна (например навън през деня) и не можете да неутрализирате влиянието й върху експонирането на обекта по никакъв начин, ще ви се наложи да балансирате между двата вида светлина. Ако светлината от светкавицата ви допринася за експонирането на обекта по-малко, отколкото наличната такава, това се нарича „запълваща светкавица” (Fill Flash). Когато наличната светлина е силна, настройването на експонирането на задния план и основния обект поотделно става почти невъзможно и използването на фотоапарата в ръчен режим става по-трудно. Именно това е моментът, в който ще поискате да превключите светкавицата си в режим TTL-BL, а фотоапарата си в някой от автоматичните режими (приоритет на затвора, приоритет на блендата или програмно-автоматичен режим). В тези режими камерата ще измери осветеността, за да настрои стойностите на блендата и скоростта на затвора и ще изпрати тази информация към светкавицата, след което измерващата система на светкавицата ще настои мощността й така, че да изравни експонирането на основния обект и задния план. 

Ако наличната светлина е изключително силна, например директна слънчева светлина, тогава най-добрият избор обикновено е режим P (програмно-автоматичен) или S (приоритет на скоростта на затвора) и TTL-BL за светкавицата – по този начин блендата автоматично ще бъде затворена, за да се избегне евентуално преекспониране. В режим А (приоритет на блендата) камерата също ще реагира, като се опита да предотврати преекспониране с повишаване на скоростта на затвора, но ще бъде ограничена от максималната синхронна скорост при заснемане със светкавица (която варира според модела на фотоапарата), а тя често е недостатъчна, ако блендата е широко отворена.

Една подробност за режима TTL-BL: основният обект трябва да бъде по-слабо осветен от задния план, за да може светкавицата да работи правилно. Ако обектът е по-силно осветен от задния план, може би най-добре ще бъде да не използвате светкавицата изобщо. Все пак, има такива ситуации, в които можете да използвате светкавицата дори когато обектът е по-силно осветен от задния план – например ако върху лицето му има леки сенки, които биха могли да се „изчистят” с изключително малко количество светлина от светкавицата в TTL режим.

Тази статия е написана от Russ Macdonald и е използвана със съгласието на нейния автор. Оригиналния текст можете да намерите на http://nikonclspracticalguide.blogspot.com/2008/01/nikon-flash-two-separate-metering.html