Разходка с AF-S DX Micro NIKKOR 40 mm f/2.8G и Nikon D5100

Текст и снимки от Иван Масларов-Джъмбо:

Забелязал съм, че имам определена страст към макро фотографията. Не чак толкова колкото някои мои приятели, за които страстта е да погледнат света във фасетните очи на кацнала на някое цвете пчела, но обичам падналото на земята и покрито със сутрешен скреж листенце да се озове на сигурно място в картата памет на камерата ми.

В арсенала ми от макро обективи място са имали: 60mm f/2.8D AF Micro NIKKOR, 105mm f/2.8G AF-S VR Micro NIKKOR и дори 85mm f/2.8D ED PC-E NIKKOR. Всички те подходящи както за филмова фотография, така и за дигитална на FX и DX матрици. Като се замисля, май вече много по-често се снима с дигитални камери, та затова и новите обективи, които излизат на пазара, са оптимизирани за работа с такива.

Обективът AF-S DX Micro NIKKOR 40 mm f/2.8G, за който днес ще споделя няколко думи, е точно такъв - от новото дигитално поколение. Създаден е изцяло за работа с дигитални камери с DX размер на матрицата и е аналог на 60mm f/2.8D AF Micro NIKKOR за камерите с FX матрица. Сравнително компактен е и без проблем би намерил място във фотографската на чанта на ентусиаста фотограф – удобно наместен между AF-S DX NIKKOR 35mm f/1.8G и AF-S NIKKOR 50mm f/1.8G, например.

Като оптична конструкция се състои от 9 лещи, групирани в 7 групи. Светлосилата е 2.8, но при макро режим 1:1 пада на 4.2 (за разлика от 60mm f/2.8D AF Micro NIKKOR или 105mm f/2.8G AF-S VR Micro NIKKOR при които светлосилата пада до 5). Ламелите на диафрагмата са заоблени и са 7 на брой.

Обективът увеличава с около 1/5 размера си при снимане на макро. Най-близкото му разстояние на фокусиране е около 16 cm, но всъщност трябва да се има предвид разстоянието на челната леща на обектива от снимания обект при макро режим, а то е... 3,5 cm. С една дума истински Close-up.

Това от своя страна обаче често води до проблем с доброто осветяване на снимания обект, тъй като обективът може да засенчва обекта. Така че – внимание - за използване на вградена светкавица в макро режим и дума не може да става. Фотографът трябва да има едно наум и да се позиционира така, че обекта, който снима, да е добре осветен.

Предимството на обектива обаче е неговия по-дълбок “DOF” или зона на рязкост - за разлика от обективите с повече милиметри фокусно разстояние (60mm f/2.8D AF Micro NIKKOR и 105mm f/2.8G AF-S VR Micro NIKKOR). Знаете колко е плитък “дофа” при макро фотография и всеки mm повече на фокус е от съществено значение.

Обективът е солидно изработен, независимо че е в пластмасов корпус. С метален байонет е и бих казал, че е неразличим като качество на изработка от далеч по-високия клас и по-скъп AF-S NIKKOR 50mm f/1.4G. Има метражна скала скрита под защитно прозорче, но в разстояния над 1 метър тя е по-скоро приблизително информативна.

Понеже е с вграден супер бърз автофоскусен мотор (SWM), фокусирането е бързо и безшумно като позволява и дофокусиране с помощта на фокусния пръстен, независимо от това, че автофокусът е активиран. При фокусиране челният оптичен елемент не се върти, което е благоприятно при използването на поляризатори или градиентни филтри. Резбата за филтри е 52 mm. Сенникът се прикрепя посредством байонет.

На обектива има превключватели от ръчен към комбиниран автофокусен режим с възможност за ръчен фокус едновременно, също така и ограничител за случаите, когато не се използва екстремно близко макро. Това от своя страна спестява време и фокусът е още по-бърз.

За тестването на обектива взех любимия ми в момента Nikon D5100. Както знаете, той разполага с удобството на подвижния (да не казвам чупещ се, защото някой би ме разбрал погрешно) дисплей. Харесвам светлината сутрин рано. С помощта на Nikon D5100 и AF-S DX Micro NIKKOR 40 mm f/2.8G  мога да снимам от гледна точка изключително ниско - почти до земята и по този начин да заснема сутрешната роса (или скреж) по малките цветчета без да ми се налага да пълзя като морски пехотинец.

За съжаление, в конкретния случай не бяха налични нито росата, нито скрежът.

Понеже обективът няма вграден стабилизатор, а макрото е доста капризно по отношение на стабилноста, е хубаво да имате някакъв малък статив или начин да се подпрете, когато скоростта, с която снимате започне да пада под 1/60 sec.

В зависимост от търсения ефект, можете да отваряте или затваряте диафрагмата. Ще спомена, че поради чисто физични закони този обектив не работи добре при максимално затворена диафрагма. Затова не се учудвайте, ако снимка направена при диафрагма f/16 се окаже по-добра и рязка отколкото  такава направена при f/22. Причината е в дифракцията на светлина. За себе си установих, че най-добрата максимална диафрагма за макро е f/11  - тогава има максимална зона за рязкост (DOF) и качество без компромис.

При диафрагмa f/2.8, а понякога и при f/4, при силен контраст се появяват хроматични аберации (в пурпур и зелено) на границите на контрастните сцени. Във фърмуерите на новите камери на Nikon, а също така и в браузера View NX2 са заложени настройки за корекция на аберациите за този обектив и те се справят доста по-добре от колкото плъгините на Lightroom. Също така забелязвам и леко винетиране при максимално отворена диафрагма, което също се коригира от фотокамерата, но трябва да се има предвид, че всеки друг RAW конвертор различен от този на Nikon не взима под внимание направените от камерата корекции.

Рисунъкът на обектива е изключително приятен с чисти цветове и хубав дефокус. Спокойно може да замести нормалния (35 mm) обектив и със своите разширени възможности да даде повече творческа свобода.

вижте още впечатления и примерни снимки с разнообразни модели фотоапарати, обективи и светкавици в нашата секция РЕВЮ