Пътят на кприната. Pamir highway – М41

Туркменистан за съжаление ще е транзит. В Узбекистан е Самаркант, на който ще отделим полагащото му се внимание, разбира се и на Букхара, след което ще се отправим на изток към Таджикистан. Таджикистан е най-малката държавица в този район. След разпада на СССР и последвалата гражданска война (1992-1997) в момента е тихо, мирно и мизерно. Релефът е изключително планински – 93% високопланински (над 3000м.н.в.). В момента в около 45% от територията, живее 3 % от населението. Ето за тези 45 % ще става дума в това пътуване. Тази територия е отделна област в държавата и се нарича Горно Бадахшанска Автономна Област (ГБАО). Точно там се намира Памир.

Както можете да се досетите за тази автономна област има отделни визи И като стана дума за визи .... с визи сме почти по целия маршрут. В това пътуване визовият проблем ще е един от основните. Като изключим съседните ни страни, Украйна и Молдова за всички други е необходима покана (от физ.лице или тур. фирма) и съответно виза. В нашият случай ще използваме услугите на Stantоurs.
Иран и Казахстан и Русия имат посолства в София. Останалите Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан имат посолства или консулства във Виена, което определя едноседмичен престой в австрийската столица за получаването на ценните хартийки.
Туркменистан: Виза след покана. Самостоятелните туристически пътувания са неприемливи за тази държава, така че вариантите са два: Транзитна виза (с която ще се опитаме да се сдобием) или водач( гид)- туроператор с лиценз в страната, който се ангажира да те следва навсякъде и струва по около 100 $ на ден за всеки член на групата, което за нас е неприемливо и скъпо.
Узбекистан: Виза след покана. Няма изискване за придружители при престой в страната.
Киргизстан: Ситуацията е идентична – покана-виза.
Таджикистан: Виза след покана. За Горно Бадхшанската Автономна Област в Таджикистан се изисква разрешение, което може да се получи и в столицата Душанбе, но отнема около две седмици. Също така оказа се, че тази област ГБАО е разделена на 7 района и е необходимо в разрешението да са упоменати (отбелязани) районите, през които човек смята да премине.
Нека се съсредоточа над М41- Pamir Highway.

Това е високопланински път, достигащ до 4655 m.н.в. в прохода Ак Байтал и минаващ покрай езерото Кара Кул. Ние ще се включим в тази „магистрала” от столицата Душанбе. Следва участък до Калайкум (Kalai-Кhumb, Darvoz), от там по поречието на Пяндж (Panj) към главният град на ГБАО – Кхорог (Khorog - 2200м н.в.) около 300 км. След това по пътя към Мургаб (Murghab -3650м н.в.) има два варианта: по М41 или да продължим да се движим по брега на Пяндж към Ишкошим (Ishkоshim) и после да се отклоним на север към Мургаб. При Мургаб ще се окажем удивително близо до китайската граница (Kulma Pass), където отскоро (2004г.) е отворена границата с Китай. Впрочем това точно е и връзката с другата удивителна каракорумска магистрала - Karakoram Highway, минаваща през Хималаите, за да свърже Китай с Пакистан и Индия. Ние обаче с пренебрежение ще подминем Кулма пас на път към най-високия проход по нашия маршрут - Ак Байтал (Белият Кон –Ak Baital 4655 m) и високопланинското езеро Кара Кул (Kara-Kul, 3900м.), което всъщност въобще не било черно.

Влизаме в Киргизстан през прохода Козел (Kyzyl-Art pass4280m), пункта Bordobo. Следва навлизане в невероятнатаАlay Valley, култовото селце Sary Tash . Всъщност точно оттам смятам, че човек ще може да хвърли един поглед към връх Ленин 7134 м. Преди да продължи към двата по-високи прохода Taldyk Pass 3615м и Chyyyrchik Pass се спускаме до Ош (Оsh)

След Ош магистралата М41 се отправя към огромното Токтогулское вдхр. (всъщност язовир Токтогул) за да се спусне към Бишкек. Ние обаче смятаме да завием надясно и да продължим към Issyk Kul, най- голямото високопланинско езеро в света, което да заобиколим от източната му страна на път към Алмати (Казахстан).

В Казахстан ще сменим гумите, маслата и ще продължим към пресъхващото Аралско море. По предложение на Румбата, вероятно ще спрем на космодрума Байконур, че ни е на път и от там е ясно. Северният бряг на Каспийско море, Русия – Волгоград и Ростов на Дон. На юг покрай Азовско море до пристанище Кавказ. Нататък пътя си го знам - през Судак, Алушта, Ялта и т.н. до дома...

Продължителност: около 6 седмици, обаче сме с нагласа за 8.
Климат: Много климати ще сменим. С дрешките ще имаме грижи. Докато стигнем Таджикистан ще караме през няколко пустини през юли, Dasht-E-Kavir в Иран, Karakum в Туркменистан, и в края на юли-август през Kyzyl Kum. В Таджикистан и Киргизстан пък сме почти през цялото време между 2000 и 5000 м. Както и да го мислех не става. Най-прекрасното каране през пустините (впрочем нека отбележа, че навсякъде в тях има нормални пътища) е през април-май, когато пък в Памир проходите са затворени. Така че, реших да изчакам да се стопят снеговете, да се извалят дъждовете в планината и да тръгнем. Може да се наложи да караме нощно време по жегите, не знам.

Подготовка на мотора: Тук ми се е понасъбрало, нов акумулатор, ново окачване (настоящото остава резерва), лампички (халогени за мотора или каската). Гуми – Туранс ЕХР и Karoo-T, една тава още (дето съм я почнал преди 1 год.), а да ремъчето( то е купено и чака), една решетка за фара и пълна проверка на всичко. Карнет от СБА.
Ще ходя да видя за ваксини за този район, ако има – ще си слагаме.
Нов паспорт. В стария има виза, с която в Иран не се влиза. Питах в паспортна служба – ще ми върнат стария паспорт с валидната виза. И така...

Повече можете да четете ТУК

 А ето кой е Димо Калайджиев...
(Интервюто е отпреди няколко години от Списание „Едно”, текст Ани Крумова)

И като игуана, М като мишка, О като охлюв, Д като Димо.
Визитката на Димо Калайджиев изненадва с това, че не е от хартия, а от дърво. С весели пламъчета в очите самият той предлага: „Можеш да започнеш с това, че съм умен, красив, съобразителен, предприемчив. По условие.” Твърди, че му е суперинтересно да живее и да се забавлява ужасно много. Животът му едва ли е лесен, а в бизнеса му с детски играчки от дърво няма само романтика и забавление. Със сигурност сте виждали това, което прави – дървени букви и пъзели.
Димо е открил област, която му позволява да ползва главата си и да създава. „Имам ужасно много поле за изява.” Щастлив е, че работи с любимите си хора – със съпругата си Яна, с приятелите. „Нещата в живота ми абсолютно не са отделени едно от друго. Вкъщи отново говорим за играчки. Събираме се вечер с приятели и коментираме бизнеса. Това е най-ценното – че нещата, които са важни за мен, сега са важни и за хората около мен.”
В началото изборът да започне производство на играчки е бил продиктуван от желанието му да се занимава с нещо конкурентно и експортно ориентирано. Впоследствие връзката става и емоционална. „Сега съм влюбен в дървените играчки. Аз съм най-големият им фен, най-големият поддръжник, най-големият потребител. Едно дете и без играчки ще порасне. Идеята е да получи информация и опит за живота по най-безопасния и най-интересния начин.”

Допреди две-три години Димо разполага с достатъчно свободно време. Обича планините, морето, въздуха. Лети с парапланер, лятото остава по няколко месеца на морето, гмурка се, занимава се с подводен риболов. Но колкото повече се разраства работата на „Кроки тойс”, свободното време намалява. А преди малко повече от година се появява и малкият Явор. Признава, че въпреки всичко продължава да живее абсолютно рисково. Не си е купил жилище, а влага парите в машини. „Все още начинът ми на живот е суперекстремен. Прехвърлил съм го от спорта към бизнеса. Така или иначе правенето на бизнес в България е екстремен спорт”. Твърди, че думата „успял” я няма в речника му. „Чувствам, че съм постигнал някакъв баланс. Не се тровя, когато нямам някакви неща и не ми е суперяко, като ги имам.”. Няма мото, нито мъдрост, според която да живее. Най-важното е, на което иска да научи сина си, е способността да се справя в живота.

Оffroad-пътепис на Яна и Димо "Съкровищата на Егея" можете да прочетете ТУК

На добър час и до нови срещи!