Подводни портрети - фотографска изложба на Михаил Заимов / 11.04.2013, 19:00 ч. / София

Ивичест ксеноцис, дълбочина 1 метър, остров Сипадан, Малайзия, море Сулавеси, 2010г.

Откриване: 11 април (четвъртък) от 19.00 часа
във ФотоСинтезис Арт Център, галерия-сутерен
София, бул. "Васил Левски"57
Изложбата може да бъде видяна от 11.04 до 24.04.2013 г.


Подводните портрети на Михаил Заимов са потрети на един свят, недокоснат от човешки ръце, в който естественият ред отрежда на човека непривичната и забравена роля на наблюдател.

За любознателния ум те са среща с непознатото, което съществува редом с нас, скрито в дълбините на големите морета и океани, а формите и ярките цветове изненадват окото. Но фотографиите на Михаил Заимов са нещо различно от запечатване на подводната реалност. Те са врата за свят, в който безкрайното движение и покой съществуват едновременно, в хармония.

Подводните портрети правят потапянето ни в този свят възможно, защото ни освобождават от дейния и непрекъснато активен ум на ежедневието, за да ни върнат в едно естествено и поради това изчезващо състояние - състоянието на съзерцание.  Или онази форма на възприятие, при която в покой и умиротворение ние наблюдаваме света и проникваме зад неговата видима повърхност, за да достигнем в дълбочина, до същността.  Сигурно бихме могли да го наречем и  “реене под водата”.

На 11 април (четвъртък) от 19.00 до 20.00 часа в галерия-сутерен на ФотоСинтезис Арт Център  авторът ще ни разкаже за своите подводни пътешествия и за обитателите на дълбоките води.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

За автора:
Представител на рядка порода хора, почти изчезнали днес, Михаил е пътешественик, авантюрист и откривател. Като един съвременен аргонавт той отново и отново се впуска в търсене на своето “златно руно” -  заснема приказни същества, надниква в историята на отдавна потънали кораби, докосва се до безметежността и покоя на рая, от който отдавна сме се лишили. Такива са и миговете, уловени във фотографиите на Михаил Заимов – загубена частица от нас, която той е открил, пътешествие сред незнайни чудеса и смиряващо величие.

„Надменни, себични и самовлюбени, хората рядко се замисляме, че в крайна сметка 97 % солена вода покрива 71 % от земната повърхност. И че всеки път, когато пристъпваме към някой от петте световни океана и кой знае колко морета, би трябвало да го правим с преклонение към чудесата на подводния свят, а не, приели ролята на тирани, решаващи кой да живее и кой да умре. Само от нас зависи дали водите, от които някога сме изпълзели и ние самите, ще ни изпълват с ужас, или ще се превърнат в най-голямата авантюра на живота ни“ – пише Михаил Заимов във фотографския си албум “Светът на спокойствието”.

“Фотографията на Михаил Заимов удивява с изтънчения си естетизъм и находчивост. Авторът разкрива свят, който разгръща изумителни гледки пред непривикналия ни поглед. Яркостта на цветовете е изпитание за настроените към темперирани усещания сетива. Пък и повечето от нас имат само бегли детски спомени и формиран от съвременните туристически практики опит за бродене под водната повърхност.

Превръщането на “реенето под вода”, според израза на Михаил Заимов, в творческо поведение е щастливо събитие, неповторимо и непредвидимо. Фотографията придава трайност на мигновеното. “Зестрата” й е в документалността, запечатана в лично преживяване. Инстинктът следва идеята. Движението на погледа прави подбор и анализ. Втренчването в уловения от обектива кадър е ясен интерпретативен жест. Подводният свят е представен като знакова система, която очаква от зрителя да бъде тълкувана. Самата вода не е просто фон или среда, в която обитават растения и животни, или в която са потопени някакви предмети. Езикът на водата чертае линии, достигащи до наблюдателя на този магичен свят.

Обективът на Михаил Заимов превръща рибата в йероглиф – своеобразен ключ към тайните на екзотичните морета. Пред неговите обитатели мълчанието е привилегия. Те са патетични като ослепително розовия корал или банални като обраслите с водорасли велосипеди и примъкнатите от морето захвърлени бутилки. Рифове и корали се полюшват в ритъма на танца на безтегловността.

Към всичко това авторът подхожда с нежното внимание, свойствено за акта на фотографиране, доловено от Бенямин в “Малка история на фотографията”. Така възпроизведените от него образи придобиват аурата на уникално художествено произведение. Фотографското изображение подхожда естетизиращо към подводния свят, превръщайки частицата реалност във въздействаща абстрактна творба. “

Греди Асса