Янаки Манаки (1878-1954)
Милтон Манаки (1882-1964)
Куратор: Роберт Янкулоски
Желанието на братята Манаки да съхранят времето им отрежда място в историята на световната кинематография като първите ѝ майстори от Балканите. Въпреки това, до края на живота си те остават верни на фотографията, отнасят се към нея като към занаят и изкуство, използват всички възможности на фотографията като медия и дори се прехранват от нея.
Фотографският архив на Янаки (1878-1954) и Милтон (1882-1964) е съхранен благодарение на интереса на публиката към движещите се образи, които двамата създават през първите години на 20-и век. Значимостта им, особено на Балканите, често е силно подчертавана. Това е ненужно, тяхното наследство и така е достатъчно ценно, за да им запази място на върховете на европейската култура и визуалната памет на Балканите.
За това колко високо са ценени братята Манаки свидетелства фактът, че те са били официални фотографи към двора на румънския крал Карол I (1906), на султана на Османската империя Мехмед V (1911) и на сръбския крал Александър I Караджорджевич (1929).
Фотографското наследство на Манаки включва 18 513 негатива, включително 7115 стъклени плаки. Към тях можем да добавим и 10 952 оригинални хартиени копия и голям брой автентични документи. Този впечатляващ архив дава възможност за разнообразни интерпретации на тяхната работа. Реалният брой на негативите, заснети от братята, е значително по-голям, но за съжаление не всичко е запазено.
Тяхното фотографско творчество може да се раздели на два периода – времето, което прекарват в Янина (Гърция) и Битоля (Северна Македония).
През 1916-1919 те живеят три години в Пловдив. През февруари 1916 г. Янаки е осъден за незаконно притежаване на оръжие и шпионаж. Милтон успява да смекчи присъдата и тя е заменена с депортиране в Пловдив. Причина за ареста са оръжия, намерени в ателието, които Милтон е прибрал след оттеглянето на сръбската армия, за да ги ползват като реквизит.
След пристигането си в Пловдив Янаки е под полицейско наблюдение и няма право да напуска града без специално разрешение. Там той се сприятелява с пловдивския фотограф Русейски и започва да работи в неговото студио. От този период са запазени 103 стъклени плаки, между които много автопортрети.
Изложбата е резултат от 15-годишно проучване на архива на братя Манаки. Изложените фотографии са репродуцирани от оригиналните стъклени плаки. Чрез новите дигитални технологии изложбените копия разкриват цялото богатство от тонове и детайли, запазени върху стъклените плаки, които досега са оставали скрити заради тесния градиентен диапазон на фотографските хартии.
Често си задавам въпроса: какво отличава Янаки и Милтон от останалите фотографи на тяхното време? Питам се: артисти ли са, или просто занаятчии?
Докато разглеждах Битолските архиви, попадах на „снимките за спомен“ – серии от студийни портрети, които ме караха да мисля, че те са били по-скоро майстори на занаята. Но винаги след това откривах фотографии, които разсейваха всички мои колебания и потвърждаваха безспорно артистичните им умения.
Тогава доволен правех пауза.
Роберт Янкуловски
За куратора:
Роберт Янкулоски е роден през 1969 г. в Прилеп. Завършва Факултета по драматично изкуство в Скопие, специалност „Кино“, през 1996 г. Придобива магистърска степен към Университета за аудио-визуални изкуства (ЕСРА) през 2011 г. Той е основател на Македонския център за фотография, създаден през 2000 г., и автор на изследователския проект „Стара македонска фотография“. От 2014-а е декан на Факултета за филмово изкуство в Университета за аудио-визуални изкуства, където преподава фотография.
Режисьор и сценарист на документалния филм „Манаки – история в снимки“, който печели наградата за най-добър документален филм на 9-ия South East European Cinema Festival в Париж през 2019 г.