''Je T’aime…Moi non plus'' - гореща зимна сесия с Hasselblad за списание Beauty

Когато заваля големия сняг на 18 декември 2009, в старата баня в Банкя при минусови температури се засне една гореща модна фотосесия за списание BEAUTY... c HASSELBLAD

Главни действащи лица:
Творчески екип: PetOrly
Фотограф: Николай Иванов

Реализация: Петя Чолакова и Орлин Христов
Грим: Деси Йорданова за ID Studio
Коса: Маргарита Досева за Victoria 5
Модел: Снежана Макавеева за Ivet Fashion

Видео мейкинг: H2O films
Фото бекстейдж: Лидия Кулекова за Фотосинтезис
Снимачна техника: Hаsselblad, осигурена от Фотосинтезис

ТУК можете да видите филмчето от фотосесията

Ето и какво сподели за сесията фотографът Николай Иванов:

С екипа Орлин Христов и Петя Чолакова работя отскоро за списание Beauty.
В края на миналата година реализирахме първия ни съвместен проект "Whatever…I’m GOOD”, който се хареса и на редакторите на един от най-големите модни сайтове Trendhunter. Затова решихме да направим един по-интересен проект, с който да участваме в конкурса на Хаселблад – Hasselblad Masters…

Имахме няколко изисквания от списанието, към които трябваше да се придържаме, а именно сесия за бельо, в която да покажем и бижута на известен дизайнер, които по същото време щяха да бъдат в България за разпродажба на благотворителен търг. Така се роди идеята за нашия нов проект “Je T’aime…Noi non plus”.

Трябваше ни място с подходяща архитектура, която да вдъхва на сесията френско, романтично и същевременно секси усещане... Искахме и високо качество на резултата, а което Правихме няколко опита да уговорим стари къщи в центъра на София, строени в началото на миналия век, но финално се спряхме на банята в Банкя. Като ученик съм минавал хиляди пъти покрай нея, като дете брат ми ме е водил в мъжката обществена баня, но не бях предполагал, че в тази сграда се крие толкова много дух, история и изкуство. (Банята е построена в началото на миналия век благодарение на д-р Никола Гандиев, по проект на Артур Хохендер.

До тук добре - всичко мина добре с предварителната организация. Но в деня на снимките – един иначе красив снежен ден – попаднахме в непредвидена ситуация и ето ти случка... В 7.00 ч сутринта трябваше да изровя автомобила си изпод преспите на първия сериозен сняг, навалял за една нощ и обездвижил цяла София. После камионът на осветителите не запали - така си остана с цялата техника пред склада им. Моделът, който бяхме избрали трябваше да бъде обратно в София в 16 ч, защото в 20ч имаше полет за Лондон.

И така...пристигнахме на мястото с 2 часа закъснение, а имахме да разполагаме техника, за която нямахме осветители. Тук е мястото да изкажа моите големи благодарности на Асен от Фотосинтезис - не човек, а желязо! - който не само донесе снимачната техника Hаsselblad, но и ми помагаше през цялото време. Пак той отмени Лидия в заснемането на фотобекстейджа, когато й се наложи да отиде спешно в София.
Оказа се, че има и друг проблем - отопление. Бяхме взели газова духалка, но без газовата бутилка, а беше адски студено. Нямаше начин да се откажем...все пак сме ангажирали толкова хора. Моделът показа професионализъм и без много да умува каза... ”Участвам, само ако може едно-две стоплящи питиета”. И се почна!

Сигурен бях, че ще заснемем всичко, както го бяхме планирали. Но в крайна сметка финалната визия няма нищо общо с първоначалния замисъл. Карахме по памет, а Петя показваше на модела какво искаме от нея като пози в кадрите. Заради минусовите температури, на които беше подложен модела, нещата трябваше да се случват много бързо. Имахме добра успеваемост – снимките започнаха в 13 ч, а приключиха в 15:30 ч, като в това време заснехме 12 сета с малко повече от 100 кадъра.

Ето и впечатленията ми от камерата H3DII-50:
Не за пръв път снимам със система Хаселблад, но за пръв път е по стандартния, но нетрадиционен за мен начин. До сега, в момента на снимането съм виждал кадъра на компютър, и съм правил съответните корекции в кадъра и светлината директно в софтуера. В този случай обаче снимах само с флашметър и с хистограма, а елементите в кадъра гледах директно на дисплея на камерата.
Снимах с предварително подбрани обективи. Тъй като нямам достатъчно голям опит с Хаселблад, преди снимките правя тестови кадри с лайка формат и оптика, приравнена на средния формат, за да знам какви обективи ще ми трябват, когато наемам камерата. Обективите, които ползвах бяха 50-110мм и 120мм макро. Варио обективът (приравнено към лайка формат е около 35-80 мм) дава невероятна детайлност за близките и портретни кадри с идеална пропорция на формите, без никакви изкривявания. С перфектни цветове.

Всеки, който е работил с тази система знае, че фокусирането е една от особеностите й. Това не е проблем за старата школа, защото майсторите са свикнали с ръчния фокус, но за хора като мен, снимащи предимно с автофокусни системи с многоточков избираем фокус, си е малко приключение в началото! Но с малко тренинг се свиква...
Матрицата има много повече динамика и широта в кадъра от предходните им. Снимал съм с H3D-22, която е от първото поколение на дигиталните гърбове на Хаселблад и сега с тази, която е технология на Кодак. Има осезаема разлика, когато гледаш нещата в софтуера. Големината на пиксела също е от значение - 50МП дават предостатъчен детайл, който покрива нуждите на всеки клиент на нашия пазар, а по-малкият пиксел има нужда от много повече светлина. От друга страна има разработки в тъмните части, каквито при лайка формат все още ги няма... колкото и добре да е осветен обекта.

Единственото, което мога да изтъкна като недостатък на камерата е теглото... тежичка е за хора като мен, които залагат на движението в кадъра, които снимат по-малко от статив и в студио, защото търсят много различни ракурси. В комплект с 50-110мм си става една прилична щанга за бицепс. Но пък е много ергономична. :)

Софтуерът: Дори и новата версия, която е по-лека от предходната си е истински мъчител за Windows-a. Но на MacOS си върви чудесно!

В момента, в който ми се налага да наемам камерата повече от 2 пъти на месец ще си я купя.