Откриване: 21 юли (четвъртък) от 18:30 ч.
във ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия,
София, бул.”Васил Левски” 57
Изложбата може да бъде видяна от 21.07 до 02.08.2011 г.
Изложбата «Изчезващата Африка» е съставена от 50 фотографии и представя живота и културата на част от плeмената в Източна Африка, които, вследствие на цивилизацията, глобализацията, принудителната миграция, промени в климата и екологията, политически и икономически интереси, както и намесата на християнските мисионери, са обречени да загубят културната си идентичност и автентичния си облик.
Снимките показват традиционния начин и условията на живот, етническите белези и характера на хората, живеещи в най-отдалечените, сурови, безпощадни, затрогващо красиви и в същото време биологично и културно уникални кътчета на Черния континент – земите на племената Туркана, Ел Моло, Рендил и Самбуру в Кения и Масаи, Хадзабе и Датога в Танзания.
Един до друг виждаме наредени живи портрети: на жените Самубу, които копаят с голи ръце неблагодарната червена и суха земя на Маунт Кения, за да достигнат до мътна и болна вода, а децата им зад тях ги чакат с жадни погледи; на усмихната млада масайска майка учителка, която учи децата едновременно и на езика маа и на английски; на уважавания вожд на Туркана, събрал племето около себе си в традиционни танци и игри; на младия ловец Хадзабе, ловуващ точно както неговите предци преди хиляди години; на най-старата жена в най-малкото, почти изчезнало племе в Африка - Ел Моло.
Кадрите запечатват инстинктивно уловени мигове, простия ритъм на живот и смърт, грижа, радост, ритуал и ежедневие, красотата и колорита на тези африкански племена. Зад тяхната документалност прозира уязвимостта и зависимостта на тези хората от земята им, с която общуват в една магическа, древна, но обречена хармония.
Димитрина Василева заминава за Африка през ноември 2010 г. Минава през Кения от юг на север, през Голямата Разломна долина и земите на масаите, през екватора към сухите земи на север, откъдето започва територията на племената Самбуру, прекосява планината Кения и преминава в дълбоката сурова африканска пустиня. Трудно, опасно и изпълнено с неочаквани емоции и рискове приключение, което я довежда до срещата й с Борана, Покот, Туркана, Ел моло и Рендил. Обратно в Голямата разломна долина, вече в Танзания, поема към езерото Еяси, на чиито територии живеят свободните ловци – събирачи Хадзабе и полуномадите Датога.
Завръща се в България със своите спомени и снимки, но не напълно... Част от сърцето й завинаги остава там в неопитомената Африка!
Непосредствен разговор с Димитрина Василева за приключенията й по време на едномесечното й пътешествие по земите на източно-африканските племена. Водена от думите на Стайнбек „Не ние хващаме пътя – пътят хваща нас”, тя ще сподели усещането си за свързаност с този красив, див, неопитомен континент.
Интервю с Димитрина
За Автора:
Димитрина има многобройни участия и награди в национални и международни конкурси и изложби: Първа награда - „Човекът до мен - 2011”, Златна корона, награда на публиката, Специална награда на Бодиграфия - Фотоваканция 2010, Международен фотографски салон Варна - 2010, 2009, 2008, ”Хора и улици -2010 ”- photo-forum.net, награда HASSELBLAD – Бодиграфия 2009, първа награда на Майсторския конкурс на Фотоваканция 2008 и др. Тази година нейни снимки са избрани да представят България на Международното биенале на FIAP в Сингапур. Има публикации в списание « Осем», »Обекти» и др.
Определя фотографията като свой изказ, път и свобода. Член на управителният съвет на сдружение «Фотографско Общество Варна». www.dimitrinavasileva.com
Регистирайте се, за да добавите коментар.
Ако вече имате регистрация, влезте с потребителското си име и парола.