Дългоочакваният обектив - AF-S NIKKOR 70-200mm f/4G ED VR - лични впечатления

Текст и снимки: Анастас Търпанов

Открай време между почитателите на отделните марки фото техника се разнасят шеги относно това кой какво има и няма, кой какво може или не. Едно от най-често срещаните подмятания по адрес на Nikon беше за липсата на универсален обектив 70-200 с постоянна бленда 4 – нещо, което конкуренцията има отдавна и е един от най-разпространените и любими обективи в средния клас.

AF-S NIKKOR 70-200 f/4G ED VR е обектив с много добро съотношение качество – цена и размери – тегло, и аз лично го предпочитам пред аналога му със светлосила 2.8, когато става дума за туризъм, стрийт и всяка друга употреба, която не изисква на всяка цена бленда 2.8.

Реално, очаквах Nikon да имат такъв обектив още преди години, но, по-добре късно отколкото никога – и си мисля, че чакането си струваше.

Няма да се спирам на строго техническите спецификации и MTF на обектива – който има желание може да ги погледне. Аз искам да споделя малко реални впечатления и кадри, разбира се.

Обективът има типичната за Nikon качествена изработка, много добро тегло и е отлично балансиран спрямо телата като Nikon D700/D800, но е достатъчно лек и за по-малки тела от сорта на Nikon D5100/5200.

Сравнен с Nikkor 70-200 f/2.8 VR II обектива изглежда не толкова солиден, с малко по-шумен и малко по-бавен автофокус, но тези разлики се забелязват трудно и са по-скоро субективни наблюдения, отколкото нещо особено ясно изразено.

Обектива и сравнен с “големия батко” на 2.8.

Пръските дъжд или прахоляк изобщо не са проблем за обектива.

Все пак, думите са си думи, но няма нищо по-хубаво от кадри в реални условия (кадрите в реален размер можете да изтеглите от следните линкове: JPG файлове /477 MB/ и RAW файлове /1.19 GB/).

В галерията към статията можете да разгледате и изтеглите преоразмерени примерни кадри с EXIF, направени с Nikon D700 и Nikon D800. 

Реших, че такъв обектив няма как да не се ползва и с тяло с повече пиксели и, за да проверя как се справя, направих няколко кадъра с Nikon D800:

Няколко кадъра за тестване на стабилизацията:

Аз не съм с най-стабилните ръце и, като цяло, не си позволявам снимането на много ниски скорости, затова винаги разчитам на стабилизацията, а тя тук е много добра. Някой с по-стабилни ръце би могъл да извади добри кадри дори и с още 1-2 стопа надолу.

И накрая, като едно малко сравнение, кроп от различни фокусни разстояния и различни бленди

Предимства и недостатъци:

+ Отлична изработка, много добро съотношение габарити – тегло.
+ Отлична рязкост и цветопредаване.
+ Много добра стабилизация, позволяваща доста ниска скорост на снимане.
+ 67мм резба за филтри, което позволява по-компактни и евтини филтри.
+ Бърз и точен автофокус с възможност за ръчно дофокусиране.
+ Защита от влага и прах.
+ Красиво боке за обектив с максимална бленда 4.
+ Максимално увеличение от 1:3.3 и минимално разстояние на фокусиране от 1м.

- Видимо винетиране на отворена бленда.
- Липса на твърд калъф за обектива, както е при версията на 2.8.
- Известно количество хроматични аберации и флеър, но може би те ще се коригират с профил на обектива.

Като заключение мога да кажа и това с което започнах - чакането на този обектив беше доста дълго, но си струваше.