Благотворителността през обектива 2015 - фотографска изложба / 12.01.2016, 18:00 ч. / София

Откриване: 12 януари (вторник) от 18:00 часа
ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия,
Со фия, бул.”Васил Левски” 57
Изложбата може да бъде видяна от 12.01.2016г. до 10.02.2016г.

Лицата на хората – те попаднаха в обективите . Лицата на хората, които помагат. Лицата на хората, благодарни за помощта. Човекът е главният герой в тазгодишната изложба „Благотворителността през обектива“ - неговите страхове и радости, премълчани мисли и споделени усмивки, вярата му, че не е сам. Човекът като причина за доброто.

Първата грантова програма „Благотворителността през обектива“ отличи три фотографски проекта – на трима млади, но вече видими за професионалистите творци: Боряна Кацарова, Владимир Пеков и Тихомир Рачев. И трите проекта са осъществени през пролетта и лятото на 2015 г. в България.

Изложбата ще бъде открита с дискусия за смисъла и трудностите да се снима благотворителността. Начало: 18.00 часа, 12 януари 2016г., кафе-галерията на ФотоСинтезис Арт Център, бул.”Васил Левски” 57.

Жури на „Благотворителността през обектива“ 2015: Борис Мисирков - Българско фотографско сдружение, Вера Гоцева – списание "ФОТОмания", Елица Баракова - Фондация „Помощ за благотворителността в България", Красимира Величкова - Български дарителски форум, Надежда Павлова - Фотографска академия "Янка Кюркчиева", Надежда Чипева - фотограф във в. "Капитал", Явор Попов - Фотографска академия "Янка Кюркчиева".

„Благотворителността през обектива“ е проект на Български дарителски форум и Фондация „Помощ за благотворителността в България“, чиято цел е да покаже различните лица на благотворителността със средствата на фотожурналистиката. Осъществява се с подкрепата на фондация „Америка за България“.
 

http://www.blagobektiv.org/ 

___________________________________________________________________________________

Фотопроект “Моята България, нашите родители”
Фотограф: Боряна Кацарова

Тишината в малките населени места е безкрайна, напомняща на голямата несбъдната мечта на малко дете. Но не такива са хората, които живеят в същите тези малки населени места в България днес. Те са истински, непринудени и много искрени. Те са нашите баби, дядовци, майки и бащи. Те - това сме ние.

Проектът “Моята България, нашите родители” се фокусира върху благотворителността и топлината на човешките взаимоотношения. Той надниква в света на обикновени хора и благотворителни организации, посветили се да подкрепят възрастните и самотни хора в България, като им подава ръка в труден за тях момент и им помага да погледнат с усмивка  днешния ден.

След края на фотографския ми документален проект “Самотна България” (2009-2012), действителността в родината ми не се е променила, а обезлюдяването на малки населени места продължава. Статистиката и днес дава доказателства, че обезлюдването на България е стремително и е равностойно на обезлюдяване на държави, преживели граждански или военни конфликти. Една тъжна и много болезнена за мен истина, която продължава да ме вълнува, да докосва сърцето ми и да провокира желанието ми да документирам и показвам това, на което ставам свидетел с надеждата, че действителността днес, ще се промени през следващите години към по-добро. Проектът “Моята България, нашите родители” е част от една такава документалистика.

Фотопроект: Приятели на морето
Фотограф: Тихомир Рачев

„От рождението си, човекът носи на раменете си товара на гравитацията. Той е прикован към земята. Но човек трябва само да се потопи под повърхността и вече е свободен.“
Жак-Ив Кусто

Всички носим товара на ежедневието и водим ежеминутна борба за оцеляване в съвременното общество. Но не всички имат равен старт. Мнозина трябва да извоюват правото си да водят нормален живот, да могат и да бъдат. Светът се променя бавно и хората се учат все повече да бъдат човеци спрямо самите себе си. Да търсят и дават свобода, да избират свободно и да се осъществяват.

Свободата, която предлага морето, може да бъде не просто метафора. Тя е шанс за промяна и развитие като лъч светлина в тъмните дълбини на морeто.

Свободата под повърхността на водата открива нови хоризонти за група млади хора, обединени от трудното им сoциално положение или от порива да търсят и да променят живота си, като приемат подкрепа. Различни по образование, възраст, етнос - те поглъщат тишината на подводния свят, научват да използват неговите тайни, откриват нови приятелства и най-вече вяра и надежда в своето утрешно Аз. И независимо дали в бъдеще ще се осъществят в придобитите си морски специалности, те са една крачка по-напред, по-уверени, готови да подадат приятелска ръка на друг.

Фотографиите са заснети по време на водолазната подготовка, която Морски клуб „Приятели на морето” – Варна провежда за 40 младежи в неравностойно социално положение - сираци, полусираци, безработни включително и от етническите малцинства. Работата им е финансирана по проект „Морска академия 2014-2015” на „Програма за подкрепа на НПО в България по Финансивия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014”

Фотопроект: "В една посока"
Владимир Пеков

Пътуването на стоп е метафора за целия живот на един човек. Откриеш ли посоката си, най-важното е никога да не спираш. Но понякога, колкото и да се опитваме, сме заседнали на мястото си. Сами не виждаме как да продължим напред. Никой не се интересува от препятствията пред нас.  Живеем в общество, което лесно бърка сериозната нужда от проста човешка помощ с безпочвеното хленчене.

В такъв момент на трудност е прекрасно да срещнеш съпричастност от напълно непознат. Споделеното празно място в автомобила е жест, който може да преобърне живота на пътуващия, помагайки му да следва мечтите си. Пътувайки заедно в една посока, пътят се превръща в обща цел. Без въпроси, без очаквания.
Поставил себе си в подобна ситуация, открих много хора, готови да помогнат на един случаен човек да продължи по своя път. Без значение дали са богати, бедни, щастливи или нещастни, те оставят личния си комфорт на заден план.

“Когато ти се усмихва Съдбата, е лесно да бъдеш егоист. Но когато си наистина в беда, в криза, разбираш, че няма поединично спасение. Всички хора са свързани и никой не е остров, затворен в себе си.”