Архитектурата на социалистическа България като естетически обект

Архитектурни обекти от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век в обектива на Бруно Кломфар

от Анета Василева

Две соц архитектури

Архитектурното развитие на социалистическа България обичайно се разделя на два главни периода: преди и след Априлския пленум на ЦК на БКП (2 - 6 април 1956), когато става официалното развенчаване на “култа към личността” в страната и се дава старт на процеса на десталинизация. Визуалните разлики между двата периода са толкова отчетливи, че изкушават за ясно разделяне, макар в архитектурата промените да стават бавно, а инерцията на преходните периоди винаги да е голяма.

Така в архитектурната историография периодът между въвеждането на новата естетическа доктрина “социалистически реализъм” през 1948 и “размразяването” през 1956 става известен като “украшателски период”, “сталински барок” или “български неокласицизъм”. А архитектурата на десетилетията след това е наричана последователно “героичен период на утвърждаване на ценностите на модернизма”, “растерна архитектура”, “нова пластичност”, “нова тектоничност” и т.н.

Обект на тази изложба е именно архитектурата след 1956 г., когато в страната започва видимо да присъства архитектурният език на следвоенния модернизъм, който остава водещ и през следващите десетилетия и предопределя визуалния код в повечето големи населени места в България и до днес.

Чужди влияния или затворена система

Свикнали сме да приемаме българската социалистическа архитектура като относително затворена система, изолирана от чужди влияния с изключение на тези от политическия център Москва. И това до голяма степен е така. Външни влияния обаче има, при това не само от официалния “социалистически” център, но и от множество “капиталистически” източници от Западна Европа, Америка и Азия. Често те не идват навреме, почти никога не се прилагат в чист вид, но присъствието им е налице.

В един момент политическата идеология на социализма и архитектурната идеология на модернизма се сливат така, че вече няма смисъл да се уточнява кой е водещия архитектурен стил, макар и прикрит зад обтекаемите формулировки на социалистическия реализъм. Модерната архитектура на следвоенна България е всъщност соц архитектурата на Народна Република България.

Крайни мнения и клишета за периода

Има две крайни мнения, които често изкушават изследователя, когато започне да се занимава с този най-нов период на архитектурната ни история:

• “През втората половина на ХХ век разлика между българската и световната архитектура няма”. Това е своебразно героизиране на моментите на “адекватност” на българската архитектура в глобалния контекст, с което се бори комплекса, че нещата тук са се случвали провинциално късно и ненавреме.

• “Българската соц архитектура няма нищо общо с онова, което се е случвало отвъд Желязната завеса. Тук модернизъм по време на социализма няма”. Така се подчертават моментите на “неадекватност”, тъй като идеологията е попречила на развитието на българската архитектура.

Има и няколко устойчиви попкултурни клишета от последните 30 години, които обичайно характеризират архитектурата на Източния блок през погледа на чужденеца и присъстват в книги, статии и фотоалбуми:

• “Тя е безлично функционална” (панелните квартали)

• “Това е монументален кич” (сталинистката помпозност на ортодоксалния соц реализъм).

• “Страхотна е!” Има чудновати сгради, кацнали все едно от чужда планета, които изглеждат много добре полуразрушени и правят отлични кадри през зимата или в мъгла (монументи, спирки, спортни зали, хотели и пр.)

Другият поглед

Тази изложба се опитва да избяга от клишетата като предлага различен поглед към българската соц архитектура, третирайки я като завършен естетически обект. Умишлено търсени са обекти със запазено оригинално архитектурно решение, включващо околна среда и детайли, графичен дизайн, обичайния за този период синтез на изкуствата с архитектурата, цветове и материали.

Архитектурната история има нужда от своите визуални герои. И те често стоят най-убедително, когато са оголени от идеологията и изложени на показ като неутрални обекти в една фотографска изложба.

Партньор в представянето на изложбата, "България – друга гледна точка" на австрийския автор Бруно Кломфар, е Анета Василева - архитект, архитектурен критик и публицист и част от архитектурна група WhATA. Тя е преподавател в УАСГ и доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век.

Нейните текстове добавят точните думи към фотографиите от изложбата „България – друга гледна точка“ на Бруно Кломфар, за което й благодарим.

Повече за изложбата можете да видите ТУК:

// Други / Тема | PhotoSynthesis | Ноември 27, 2017

Още по темата

България – друга гледна точка - фотографска изложба на Бруно Кломфар / 21.11. - 22.12.2017/ София

Архитектурните структури от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, манифестация на мащабни утопични обекти, построени почти изцяло от...

Галерия SYNTHESIS22 Ноември 2017 - 22 Декември 2017

Коментари

Влезте в профила си затвори

Създайте нов профил затвори

Забравена парола затвори

Забравена парола затвори

Добре дошли затвори

Архитектурата на социалистическа България като естетически обект

Още по темата

Коментари (0)

Прочети още статии

магазини

Техника и аксесоари

Печатни услуги

Събития

Фотография

Абонамент за новини от нас