AF Nikkor 85/1.8D - Портретният класик

Иван Масларов - Джъмбо :

Вече повече от 13 години AF Nikkor 85/1.8D си остава добро бюджетно решение за феновете и любителите на портретната фотография. Още когато отвориш спецификациите на обектива се вижда препоръката на Nikon – идеален за вътрешни и външни портрети.

Признавам, портретната фотография не ми е силна област, затова се допитах до приятели, използващи този обектив от години, за впечатления, а и за да споделят няколко свои снимки, които да покажат неговите качества. Разбира се, като типичен неверник, направих и свои тестове, в които го преценявах като начин на работа, прецизност и качество на изображението.

Това е надежден светлосилен обектив с фокусно разстояние от 85 мм. Конструиран с вътрешен фокус, той позволява да се избегне досадното въртене на челната леща, като спомага за по-добър и бърз фокус. Благодарение на ринга, с който може да сменяте диафрагмата на ръка, този обектив може да се използва на всеки един модел Nikon от 1959 година насам, та дори с излезлите съвсем скоро модели Nikon D300 и Nikon D3. Автофокусът естествено ще работи само с АФ камери (с изключение на Nikon D40/D40x). Удобен е и при фокусиране на ръка като самият ринг за фокуса върви плътно и стегнато.

Обективът е създаден с идеята да има много малка дълбочина на рязкост (DOF за по-младото поколение) и това го прави толкова подходящ за снимане на портрети. Малката дълбочина, комбинирана с добрата светлосила, създават приятно разфокусиране и така отделят снимания обект от разсейващия заден план. Голямата светлосила освен своите положителни качества има и някои оптични проблеми: обективът е склонен да аберира, когато се снимат обекти с резки по контраст граници на максимално отворена диафрагма. Особено видимо е това при снимане на клони на дървета при контрово осветление. При затваряне на диафрагмата над 2.8 тези аберации изчезват. За да избегнат тези оптични дефекти, фотографите с практика снимат портретите при условия, в които няма такива големи контрастни разлики, а от друга страна при съвременния софтуер премахването им е относително лесно.

AF Nikkor 85/1.8D притежава качествата на всеки един твърд обектив, а именно много добра рязкост на фокусирания обект. При снимки на по-затворени диафрагми ясно се вижда колко по-добре излизат подробности и фини детайли  в сравнение с варио обектив от подобен клас и при еднакви снимачни данни. С една дума, той не е създаден да снима само на максимално отворена диафрагма с цел получаване на приятен портрет, а може да се използва и като работен светлосилен средно дълъг обектив. Например, аз го използвах, за да заснема детайли от катедралния храм ”Александър Невски” през нощта и снимах от ръка на ниско ISO и нормална за такъв тип обектив скорост на затвора – 1/125 сек. Или може да го използвате просто при слаба светлина.

Относно слабата светлина, използвах го точно по това предназначение. Всеки знае колко е светлината в една църква. По време на една сватба издебнах момента да направя по един портрет на булката и младоженеца, съобразявайки се само с наличното осветление от полилей на тавана и горящи свещи наоколо. Резултатът може да го видите на снимките. По-късно вечерта, в един пак не толкова осветен ресторант, направих кадър на фигурките върху сватбената торта, като гледах в кадър да попаднат източниците на светлина (за по-просто крушките по тавана), които образуват много приятни кръгчета в дефокусирания заден план. Именно такива кръгчета се стремят да постигнат доста фотографи, защото изглеждат ефектно. Както се досещате, снимах на максимално отворена диафрагма, а именно 1.8

Когато снимате навън, често трябва да се съобразявате със задния план, който особено в града понякога е доста грозен. Тук също може да се възползвате от приятния дефокус, с който може да преобразите и задния план. Плиткият фокус на обектива позволява да имате фокус на окото на модела (както е по правило), докато останалата част преминава в дефокус и по този начин се получават по-нежни и меки контури.
Опитах се да снимам цветя с него, не съобразявайки, че това не е макро обектив и най-близкият му фокус е на 85 см. Е, направих няколко кадъра, за да се убедя в рисунъка, който дава... и да, хареса ми, но все пак препоръчвам да се използва по предписаното от Nikon предназначение – портретен обектив.
Може би някой ще ме контрира, че с обектив със светлосила 1.4 ще се постигне още по-добро дефокусиране. Да, така е, но нали говорим за добър бюджетен обектив?

Разбира се, имам някои забележки. За болестта на светлосилната оптика споменах вече, другото, което не ми се понрави, е сенникът, който идва в комплект с обектива. Въпросният сенник се завинтва на мястото за филтър и по този начин няма как хем сенника да седи на обектива, хем да може да се сложи и капачката, но тази забележка е по-скоро мързел от моя страна.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА...

Йовко Ламбрев :

Любимата ми фото-дължина е 85mm. Вероятно защото портретната фотография винаги е била предпочитаният от мен жанр. Трудна е, предизвикателство както за уменията да се вглеждаш в хората и да откриваш това, което ги описва най-добре, или пък да видиш това, което другите не забелязват. Предизвикателство е и за техниката, с която разполагаш. За мен перфектната портретна дължина е 85mm, обективът е достатъчно далеч от обекта, че той да не се притеснява от него и да бъде себе си, и в същото време достатъчно близо, така че контактът между него и фотографа да остава естествен, снимането да бъде общуване, а снимката резултат от съвместния потенциал на тандема от модел и фотограф.

Имам няколко 85mm обективи – всички са Nikkor и всичките са ми любими. AF Nikkor 85/1.8 D вероятно е най-достъпният автофокусен портретчик на Nikon. При това истински добър. Невероятно остър, дори когато е напълно отворен. Често при обработката омекотявам женските портрети направени с него, защото ако мъжествеността се крие в острите черти на едно лице, то на жените сме подвластни именно заради омагьосващата нежност и мекота на излъчването им. Обективът прекрасно се справя с отделянето на обекта от фона, рисунъка в дефокуса му е неутрален и ненатрапчив, а цветопредаването перфектно точно. Вероятно е излишно да го споменавам, но стъклото е използваемо и с филмово тяло, където също се представя чудесно. Върху моето D200 автофокусът е бърз и безпогрешен... и умерено шумен, доколкото липсва моторче в самия обектив. Ръчното фокусиране също не е проблем благодарение на удобния пръстен. Изработката е прекрасна и внушава усещане за здравина и стабилност, при това теглото на обектива е под 400 грама.

Едва ли на тази цена могат да бъдат намерени много други подобни обективи с такива качества, които да задоволяват нуждите и на запаления любител и на професионалиста. Задължително стъкло за всеки, който иска да яхне предизвикателството, наречено портретна фотография и снима с Nikon. Всъщност обектива е толкова добър, че дори е скучен, затова задължителен аксесоар към него трябва да бъде креативното ви въображение. Защото портретът освен технически съвършен трябва да носи внушения, да говори, да завладява... ако уловите това, можете напълно да разчитате, че AF Nikkor 85/1.8 D сам ще свърши всичко останало.

Снимки: Венци Йорданов (1 и 2), Иван Масларов - Джъмбо (3, 4 и 5) и Йовко Ламбрев (6 и 7)