Нов живот за старите обективи - адаптери за безогледални фотоапарати Pixco

Текст и снимки от Иван Масларов - Джъмбо от Photo Cafe: 

Появата на безогледалните фотоапарати възроди интереса към доста стари обективи - на първо място, защото в началото безогледалните системи не предлагаха почти никаква оптика и на второ... цената определено може да се счита за много бюджетна.

Е да, повечето марки (май с изключение само на Nikon) вече можеха да използват обективите на м42 резба с помощта на адаптери, но пък новите безогледални фотокамери можеха да използват почти всички обективи на всички SLR или телеметрични камери.

Към днешна дата именно Nikon с тяхната Z безогледална система имат възможността с нужния преходник да използват практически всеки обектив от всяка друга фотомарка. Това се постига благодарение на факта, че те притежават най-широкия (за лайка формат сензор) байонет и едновременно с това най-късата работна отсечка.

По петите ги следва Canon с тяхната R система - и ето, че във Фотосинтезис може да се намери голям набор от преходници Pixco, благодарение на които да използвате стотици обективи, били те модерни или пък ретро-класики.

Първоначалният избор и за двете системи започва с:

Адаптер Pixco Canon FD към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco M42 към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Pentax K към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Nikon S към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Leica M към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Leica M39 (L39) към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Pentacon Six към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Exakta към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Mamya 645 към Nikon Z / Canon R
Адаптер Pixco Pentax 645 към Nikon Z / Canon R

От изброения списък не съм ползвал единствено Nikon S обективи - предназначени за първите телеметрични Nikon-ни.

Да, има още доста системи, като например качествените обективи на Minolta с MD байонет или на Contax, но вярвам, че описаната колекция адаптери ще се увеличава.

Пробвах два преходника и то не защото не съм ползвал такива до сега (напротив обичам да експериментирам с всякакви обективи, откакто снимам с безогледалка), а защото за тези, които си харесах, има какво повече да се каже.

Иначе - всички преходници, просто казано, представляват една тръба с различна дължина (в зависимост от работната отсечка) и с по един байонет в двата края. Не притежават никаква електронна или механична връзка между обектива и фотокамерата, на която се закачат. Изработени са от алуминий и където се налага по-здрав материал - месинг и са оксидирани в черно. Цената е изключително добра.

Сега повече за двата преходника, които пробвах -този за обективи Canon FD към Nikon Z и М42 към Nikon Z
Започвам с М42, защото кой ли фотограф не е изпробвал завъртяното боке на класическия Хелиос 44 в различните му разновидности. При този преходник, около мястото където е рингът с резбата за обектива, може да откриете 3 миниатюрни дупки - и в тях микро винтове.



В първия момент реших, че са необходими, за да задържат стоманената резба към алуминиевия преходник (и това е така), но след като навъртях обектива и се оказа, че метричната му скала гледа в съвсем различна посока от установената, потърсих инструмент, за да видя дали мога да развъртя винтовете в адаптера.

Отне ми известно количество време, за да установя, че ми трябва 1.5mm шестограм и, скърцайки със зъби, че производителят не се е сетил да сложи такъв кутията на преходника, развих леко винтовете и завъртях обектива така, че да попада в правилно положение, след което ги затегнах отново.

Веднъж настроен би трябвало всеки обектив на м42 резба да застане безпогрешно в точно положение, но знам ли... винаги може да има леки разлики и ако това ви дразни, то вече знаете какъв е начинът да го коригирате. Принципно, това не се отразява на снимането, а е чисто козметична операция. Можете да видите на снимките разликата преди и след настройка.

Недостатък на адаптера – няма лост за активиране на скачащата диафрагма, но както казах в началото, нито един от тези преходници няма такава опция. Тоест трябва да внимавате за това дали обектива, който поставяте, има опция за ръчно затваряне на диафрагмата (някои Хелиос обективи нямат).

Другият адаптер е за обективи Canon FD към Nikon Z и тук също има особеност – механизъм за управление на диафрагмата. Ако се вгледате откъм мястото, където се поставя Canon FD обектива, ще видите ринг, който се движи и има две позиции – отключено и заключено. Когато поставяте обектива, е необходимо рингът да е в отключена позиция, за да може лостът, управляващ диафрагмата, да попадне на точното място (в галерията със стрелки се вижда защо).



Ако разполагате с обектив с ринг за диафрагмата, то може да я управлявате от нея и да имате точни числа, но, ако като мен имате автофокусен FD обектив, то с помощта на този ринг на адаптера може да отваряте или затваряте диафрагмата без да знаете на каква точно стойност... В случай, че не сте поставили правилно ринга, то диафрагмата може да не работи.

С всеки от тези адаптери имате фокус на безкрайност, това си е по подразбиране. Споменах, че нямате никаква връзка между тяло и обектив и затова за снимащите с Nikon Z 6/7 е много важно да укажат на своята камера какъв обектив са и завинтили, ако не искат да берат ядове с вградената стабилизация. Този казус съм го описвал някъде тук.

Снимащите с Canon R система нямат стабилизирана матрица и няма нужда да се опасяват от това.

Защо стари обективи?
Най-вече заради несъвършенствата които имат и интересното боке което могат да създадат. Портретисти или пейзажисти ги търсят, а защо не и начинаещи фотографи, за които нов “нейтив” обектив понякога е прекалено висока топка.
В България е пълно с “легендарния” Хелиос 44, както казах в различни модификации, с цена от около 40 до 80 лв. и е адски подходящ за първи стъпки на начинаещия портретист, а защо не и за по-сериозни ентусиасти. Е да, няма автофокус, но пък има, хм, красиво боке. А и... защо винаги всичко трябва да е “острилка”?

Накратко: тези адаптери могат да вдъхнат нов живот на старите обективи в комбинация с новата ви безогледалка.