Nikon AF-S VR Zoom-Nikkor 70-300 mm

Nikon AF-S VR Zoom-Nikkor 70-300 mm се появи след доста дълго време чакане от феновете на Nikon. Той се явява наследник на AF Zoom-Nikkor 70-300mm f/4-5.6D ED разбира се с някои нови допълнения и усъвършенствания. Първото впечатление, което добих, когато го взех в ръце бе за солидната и здрава изработка, а изработката е достойна за обектив от среден клас като всъщност е малко над средния клас. Защо над средния?

Изработен е от магнезиева сплав - същата, от която се изработват корпусите на професионалните обективи и камери на Nikon. Това позволява хем обектива да е лек (745 грама със сенника без предна и задна капачка, тоест чистото тегло закачено на камерата), хем да е много здрав и да издържа на механични натоварвания. Може би някои планинари, при които всеки грам е от значение ще измърморят срещу утежняването с почти 50% на обектива (предшественика му бе 505 грама). Замисляйки се над това «надебеляване» реших да намеря причината.

Една от причините е новата оптична конструкция включваща в себе си нови оптични елементи и в крайна сметка имаме 17 елемента в 12 групи. Елементите (всъщност казвам елементи по навик, но иначе става въпрос за: лупи или лещи или стъкла според зависи как предпочитате да им казвате) та елементите направени от ED стъкло (ED - Extra low Dispersion лещи с коригирана хроматична аберация) са увеличени от един на два броя, с което се повишава оптичните качества на обектива.

Друга причина е ултра бързият мотор вграден в обектива, който позволява бърз и безшумен фокус. Сравнено с професионалния обектив AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200mm f/2.8G IF-ED, скоростта на фокусиране е по-бавна все пак говорим за обектив от среден клас. Да не забравяме за едно ценно предимство на тази система на фокусиране – до фокусиране или префокусиране на ръка, без да се налага да изключваме фокуса на обектива.

До тук две добри причини оправдаващи «надебеляването» на обектива. В един момент обаче намерих още по-добро оправдание а именно VR модула вграден в обектива.

VR – Vibro Reduction е вид система за стабилизиране на изображението посредством плаващ оптичен елемент и центробежни сензори, които улавят отклоненията получени от треперенето на ръката и съответно стабилизират образа неподвижен. Неподвижно, но все пак в определени граници, а за този обектив Nikon дават до 4 експозиционни единици. Какво ще рече на прост език това. Ако се върнем назад във времето, когато сме чели прилежно книгите по фотография там бе описано едно просто правило: колкото мм е обективът на такава скорост трябва минимално да се снима, за да не се получи размазана снимка. Ако закачим този обектив на едно лентово тяло то, когато използваме обектива в най-затворената зона – 300мм то избраната скорост трябва да е 1/300 сек. Ако го закачим на дигитална камера, при която както знаем матрицата е по-малка като размер сравнено с лентовото тяло и според този размер обектива от 300мм се равнява все едно на обектив 450мм, от което следва, че препоръчителната минимална скорост е 1/500 сек.

4 експозиционни единици означава, че вместо да снимаме на 1/500, за да запази остротата на изображението ние можем да снимаме на 1/30 сек. Това твърдение ми се видя малко пресилено, затова направих няколко опита. Признавам си снимам малко нервно и натискам рязко спусъка, затова не винаги имам добри снимки при скорости под 1/50 сек. Първият кадър, който направих се случи на 1/10 и се оказа перфектно остър и рязък. Е да това може и да съвпадение, но дори и на 1/60 да получавам добри снимки, когато съм в най-затворения диапазон за мен е повече от перфектно. Като професионален фотограф разполагам с големия брат на този обектив (споменах го по-горе) а при него Nikon дават 3 експозиционни единици. По отношение на стабилизацията малкия брат се оказва по-добър (всъщност причината е основно в теглото и размера – по-лек и по-компактен съответно по-малко може да умори ръката и да трепне).

След внимателно анализиране на горе изброените причини стигнах до извода че обектива не е «надебелял» ами просто е порастнал, научил е нови неща и е готов да се хвърли в упорита работа.

След тази кратка увертюра мисля, че е време да обърна внимание на по-важната част от качествата на този обектив. Пробвайки характеристиките му реших да снимам само на максимални диафрагми, защото съм се убедил, че когато започнем да затваряме диафрагмата то обектива независимо лош или добър започва да прави добри снимки докато при максимално отворена диафрагма се проличават най-добре оптичните качества.

Максималната диафрагма при 70мм е 4,5, което е малко отстъпление от максималната диафрагма 4 при предишното поколение, но не трябва да забравяме наличието на стабилизираща система, която сваля малко светло силата на обектива. При 300мм е запазена максимална диафрагма 5,6 което пък от своя страна е добре, защото гарантира прецизна работа на авто-фокусната система на камерата (както знаете Nikon гарантират безупречна работа при обективи с диафрагма 5,6 или по-светлосилни). Снимките, които направих na 70 мм и на 300 мм на максимално отворена диафрагма ми показаха следните неща:

Малка зона за рязкост (DOF) но пък обекта, върху който се фокусира е много рязък. Нарочно заснех борово дръвче, за да проследя как се губи фокуса в зависимост колко са отдалечени клончетата от зоната на фокус, а същевременно и да видя колко са резки контурите на фокусираната част. И в двата края на обектива резултатите ми харесаха много. Вярно е обективът не реже като бръснарско ножче, но контурите са достатъчно (поне за мен) остри освен това да не забравяме, че си имаме работа с дълъг варио обектив, а не с твърд нормален обектив.

Рисунъка на обектива е по-скоро пастелен. Какво имам предвид? Когато снимам с късото си варио забелязвам, че то работи по-контрастно и за да компенсирам този контраст съм променил тоналната крива. При използването на този обектив изключих тази настройка, защото контраста, който ми даде обектива ме устрои напълно, без да се налагат корекции.

Възползвайки се от дължината на обектива се заех да снимам доста отдалечени обекти като гълъби или кучето (до които не смея до се доближавам) хора снимах, но няма да ги покажа, защото те за разлика от гълъбите веднага могат да ме осъдят, че не съм им платил хонорар.

Когато снимах забелязах леки хроматични аберации по някои от контурите. Трябва да уточня, че става въпрос за кадри в лек дифузен контражур, а в такива ситуации почти всеки обектив на максимална диафрагма има такива аберации. Хубавото е, че при отваряне с Capture NX или Aperture тези аберации изчезнаха, защото и двете програми имат опция за автоматично коригиране на такива проблеми.

При използването на обектива с дигитална камера няма следи от винетиране, а и на първо четене не се забелязва видима загуба на рязкост по краищата.

Като начин на употреба от Nikon са заложили на факта, че обективът е авто - фокусен и ринга му за фокус е много малък за разлика от ринга на вариото, който заема почти 70% от площта на обектива. Самият ринг за варио е стегнат и удобно се хваща в ръка. Обективът е снабден със сенник тип лале, а размера за присъединяване на филтър е 67 мм, което го прави удобен, в случай че разполагате с AF-S DX Zoom-Nikkor 18-70mm f/3.5-4.5G IF-ED и сте си купили поляризационен филтър за него. Всъщност не случайно споменах този обектив, защото двата обективът са напълно необходимия комплект за един напреднал любител или полу-професионален фотограф.

Дали ще снимане на авто - фокус или на ръчен фокус се избира с копче на обектива. Също там се намират копчетата за пускане на стабилизатора както и предпочитания режим на стабилизация. Единият режим е при нормално снимане, а другият, когато сте на движещо се превозно средство. За съжаление липсва един полезен ограничител на фокуса, какъвто имат професионалните обективи с цел по бърз фокус, но не мисля, че е болка за умиране.

Като цяло съм с много добро впечатление от обектива и няма от какво да се оплача освен от някои дребни моменти на по-бавен фокус. Като оптика и механика е стабилен, а като цена просто няма равен.

// Техника / Обективи | PhotoSynthesis | Февруари 05, 2007